Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Здравейте Елеазар Хараш, темата днес е Словото. Една тема, която се надявам да засегнем по-дълбоко и една тема, която много хора очакват. Нека в самото начало да Ви помоля да дефинирате – какво да разбираме под думата Слово? Дали това, което хората изричат чрез гласа си, чрез общуванията помежду си? Дали това, което вътрешно в себе си говорят? Или под Слово да разбираме нещо по-мистично, по-дълбоко? Словото като творец на всичко в света...?Словото е говор на самия Бог, на самата Древност. А хората имат един вътрешен глас, но те нямат слово, ако Словото влезе в тях, тогава вече то има причина да влезе и тогава вече можем да говорим за Слово. Значи Словото влиза в пречистени хора, в мъдреци, в учители и тогава вече можем да говорим за слово. За туй сега ще говорим какво казва самото Слово.
На практика в самото начало разделяме човешкото говорене от Словото..?
Да. Точно така.
Но може ли, когато човек създаде условията и когато Словото влезе/слезе, тогава то да замести човешкото говорене?
Значи самият човек не може да създаде условия, но той може да се пречиства и Бог да реши. И ако човек стане достоен и Бог реши, той превръща този човек в инструмент и носи Слово и говори чрез него. Нали за това ще говорим какво казва самото слово – говора на древността. Словото е нещо древно, древно същество. Има и по-древно от него, това е друга тема. Значи какво ни казва древността, преди туй в този свят няма по-скъп подарък от дълбинно чувство – любов към Бога. Значи най-скъпото нещо и това пак Бог ни го дарява. Ще говорим за тайната на Луцифер, защото Бог превръща Луцифер в зло необходимост, за да спаси човека и човечеството. Така – какво казва дълбинното Слово: Този когото Бог обича го подхвърля на жестоки страдания и сурови изпитания. Така Бог казва на херувима Луцифер – „Искам да станеш мрак“ – страшно предложение. Това години на ред предан, херувим, не е ангел – избран. „Но преди това искам да се поклониш на Адам“. Какво казва херувима на Бог „ Не се покланям на Адам, а само на тебе“. Това е страшна преданост към Бога и не случайно този херувим е избран. Преди да продължа, чуй какво казва Библията за неслучайно избрания херувим, Библията – Езекил „Ти беше съвършен в пътищата си от който ден биде създаден.“ Йов – „Печат на съвършенство“ - разбираш ли защо е избран? Тука не е избран някакъв ангел или архангел, които няма да свърши работа. Исая – син на зората. Още как мислиш Бог случайно ли го избира? Йов „И дойдоха божиите синове, за да престанат пред Бога и между тях дойде и Сатана.“ Той е там и той да престане, всички идват на отчет. Значи това е нещо…
Вие многократно сте казвали в лекции и в интервютата, които правим, че злото съществува в света и се управлява от Сатана, за това човек да не пропадне неспасяемо, така да се каже.
Точно така. Човек да не попадне в жестокото зло. Това е зло,което ще се превърне в добро, онова зло, което не може да се превърне в добро. За това Бог избира Луцифер, голяма тайна е, ще загатнем днес така до някъде дълбокото. Луцифер е знаел отдавна какво значи велика преданост към Бога и не случайно Бог го избира, но когато Бог му казва „Искам да станеш мрак“ – означава да поемеш по черния и мрачен път. Луцифер в началото замръзнал, това е страшно предложение, обаче пък идва от Бога. Защото осъзнал – забележи – че го очакват тежки и страшни последствия, но той приема падението. Това са разговори там насаме извън, защото знае, че тази тайна ще го приближи след време още по-близо до Бога, до мистерията на Бога – това е голяма чест, след време. Това е влизане в дълбините на Бога – това е превода само, че той си остава скрит. Този херувим е знаел, че Бог не предлага нищо случайно, но той още е знаел, че Бог е по-важен от всичко друго. И за това приел предложението т.е. тежката участ. Това падение е голяма тайна, не смея да разкривам на пълно, но мога да кажа, че само голяма тайна и страшна любов, голяма преданост към Бога може да приеме такава тежка участ. Юда до някъде тежки неща, Христос – Голгота, тук говорим за хиляди, милиони години тежка участ, той е големият брат Луцифер преди Христос е създаден, с голям замисъл нали, на дълбоко ниво. Скритата част на Луфицер.
Искам все пак да ви попитам единствено при падението, при отдалечаването от Бог и от духовното.., единствено злото ли е начинът така да се „бръкне“ в заспалия човек, за да се върне обратно в правия път. Няма ли друг инструмент ?
Отдавна е доказано, че доброто не може да помогне на хората. Дай му добра жена ще я развали, дай му добри условия ще ги провали, защото той не устроен отвътре. И представи си един човек щастлив как се развива и един човек потънал в голяма скръб какви дълбочини развива и после как ще се завърне при Бога, с какво осъзнаване, с каква дълбочина. Там където скръбта ти бърка, щастието е нещастна работа. Виж сега – избран е за спасението на човечеството, там където Христос не може да помогне, Луфицер, Бог и злото ще заведат хората, в осъзнаване. Ал Халач казва „Ако Бог беше поставил греха в Христос и Христос щеше да сгреши“. Забележи, ако който и бог да беше, ако Бог беше вкарал в него грях – свърши. Но грехът беше изваден от Христос и за това Христос не сгреши. Още нещо, ако Бог искаше да няма грехопадение нямаше да изпрати Адам и Ева, а Христос и Сатана щеше да се провали. Но Бог иска грехопадението, както ще видим, защото това е дълбок замисъл.
Защо?
Ще говорим за това. Хората не се замислят от къде този Сатана и таз змия, имат такава голяма сила и власт. От къде идва? Има само една божия власт, която я дава. Но ще разгледаме. Значи такава огромна власт има змията да изкушава включително богове, значи има само една власт и тя е в единствения Бог и само той я дава, защото само той знае както ще видим после – дълбоките последствия, които се случват с човека и той накрая ще благодари. Но това е след хиляди, милиони години, защото сега хората са неузрели. Ще благодарят за грехопадението, ще видим защо. Той я дава това е неговата власт, а Сатана – змията е в неговите ръце, тя е дадена условно, той няма. Бог има дълбок замисъл със змията, но невежеството на хората е много голямо. Те не разбират властта, по принцип те след хиляди, милиони години ще разберат каква велика любов е Бог, но за сега те нямат осъзнаване, но Бог е много дълготърпелив. Грехът може да бъде преодолян само с една велика осъзнатост и така човекът ще надрастне инстинкта. Ще обясня. Инстинкта е една голяма тайна на Бога, ще го обясня по този начин – Адам и Ева са били в инстинкта, пчелите и те са в инстинкта, инстинктът е скрит древен разум, но ограничен. Примерно човекът на инстинкта никога не може да има реално вдъхновение и мистичен опит, както и пчелите, работят по инстинкт, но те никога нямат истинско вдъхновение път към Бога. Те нямат път към Бога. Там е механичен живот, ще го разгледаме туй. И точно за това е допуснато грехопадението да станем осъзнати и да се върнем като богове при Бога. И когато го разберем ще славим грехопадението, защото то е изиграло роля, защото Бог е страшна любов. Нямам коментар, но трябва да е разбереш дълбоко тая любов. Виж сега, когато човек влезе от инстинкта в осъзнаването той ще тръгне от тайната към целостта на Бога и на мистерията. Някои се учат от тайните на Бога, други живеят в мистерията на Бога. Грехопадението ще доведе човек до величието на божието осъзнаване и тогава човекът ще стане дух и истина, а не Адам и Ева и някакъв инстинкт, някакъв механизъм и сънуване. Някакво мечтаене за рая, рая е болест, царството божие е истината.
Добре, но толкова милиони години след Адам и Ева, хората днес пак, по-голямата част са като животни, ръководени от инстинктите си. Могат ли те.., имат ли потенциала да направят този вътрешен скок? Лично аз си мисля, че това не е възможно. Или по-скоро трябва да им се даде някакъв импулс – между другото и Христовия импулс даже не свърши работа в глобален мащаб при всички хора. Само при много малка част свърши работа. Не може ли просто Бог да даде някакъв импулс или чрез духовните учители да стане този скок, отлепяне от инстинкта?
Хората потъват да. Сега Бог може да даде импулс само на осъзнати хора, не на роботи и механични хора. Нали, значи ще обясня. В инстинкта има нещо, което спира развитието, то е ограничено от инстинкта. В инстинкта всичко е механично, тук не се поражда, казва Учителя „Мерухим“ – вдъхновение. Няма мистичен опит, няма реален опит, защото при вдъхновението ние вече имаме път към Бога и Бог ни го дава чрез тези страдания и скърби, защото те ще ни бръкнат дълбоко и ние ще тръгнем от една друга дълбочина. При пчелите частично има вдъхновение, само при пчелата – царица при майката, обаче то пак не е дълбоко и истинско. Частично е докосната, докато пчелите нямат. Те са същества на жертвата, но това още не е достатъчно. Изкушението от змията е много дълбоко, Бог е божия тайна ние тук не навлизаме в най-големите. Това грехопадение е нещо, което е трябвало да стане за определени същества, защото има богове, които не падат. То е условно и то е т.нар. „падението“, това всъщност е метод чрез който се излиза от инстинкта - забележи от стария живот, механични живот. Защото без грехопадението Адам и Ева щяха да си останат в рая, в един спокоен и много, много ограничен живот. Бедна работа, като щастливия човек – голяма трагедия. И нямаше да има път, никакъв път към царството Божие. Нямаше да имат живот в Бога, а така ще излязат от инстинкта, който е ограничение. Тази змия, която е изкушила Адам и Ева – тя е част от силата на Бога и част от неговия дълбок замисъл. Защото Бог е велика любов, а не просто някаква любов. Но това някой ще го разберат след хиляди, милиони години, защото за това хората сега се чудят, а други ще го разберат сега, подготвените – за това говорим. В последствие този първороден грях, който е бил скрит в инстинкта и заложен в човека ще бъде изкупен, а когато бъде изкупен ще бъде анулиран и тогава хората ще разберат, че това е било път, който е трябвало да се извърви. И чак тогава душата ще осъзнае, че греха не е бил зло. Ето говорим за скритото добре, а не онова зло дето няма прераждане, няма Възкресение – страшна работа. Четири 6-тици – страшна работа. За това човекът няма да е механичен и спящ, а осъзнат и тогава чак ще разбере, че грехопадението е било и толтеките и атлантите го казват „скрита, дълбока благодат“. Един велик замисъл на един велик Бог и тогава чак хората ще осъзнаят, че изгонването от рая е най-дълбокото и добро, което Бог прави на съществата. И така грехопадението се явява като първороден грях, но същевременно то е ключ към ново съзнание, нов път. И след като се извърви този път и се влезе в новото съзнание, в новата област, в която ще изгрее пътя на свободата за милиони същества. Виж сега какво казват атлантите „Грехопадението е много ценно предизвикателство, за да придобием една по-голяма истина в себе си, по-голяма сила – силата на самия Бог“. Те не казват това е грехопадение, това е ценен дар, виж какво казват. Грехопадението е било много ценно, защото чрез него се определя, кои ще останат неизменни на Бога и кои ще останат изменчиви. Чрез грехопадението, което е условно зло щяло да се осъществи едно по-голямо добро. Така атлантите решили да използват грехопадението, за да се извисят в Бога. Няма критика, никаква критика срещу грехопадението, използват сила за извисяване на Бог в себе си – наричат го орела. Тези които не преодолеели грехопадението щели да се „смрачат“ – атлантите, а другите щели да придобият собствена воля и да завърнат чрез нея в орела в Бога. Срещу грехопадението атлантите разбрали, че най-важното е развитието на диамантената воля и че тя е била сила на най-вътрешната вселена. Тя е предизвикана, вродена в човека.
Т.е ако може най-синтезирано да обобщим – победата над грехопадението т.е. над явяването ни тук в материалния свят е чрез обединението на всички тези неща, които Учителя казва – ум, сърце, воля, душа и дух.
Ум, сърце, воля, душа и дух – тогава ще се завърнеш в целостта на Бога, а не до някъде и пак трябва да слизаш в мистерията на Бога, замисъла, пълнотата. А ти като си пълен.
А можем ли да кажем, че животът ни е даден и всички тези прераждания, за да победим грехопадението?
Разбира се, слабостите те са дадени, казват атлантите „да ги превърнеш в сили“. Те за това са дадени, а не да станат по-големи слабости. Когато атлантите видели грехопадението те веднага прозрели, че трябвало да увеличат отношението си към истината. Забележи подход – отношението си към истината. Защото това увеличавало тяхната енергия, а с това те се завръщали в Бога. Според атлантите човекът се състои от 2 неща – „те скат липока“ и „куалт ли“ т.е. илюзия и Бог. От илюзия – нисшият човек от една страна и от орел Бог – висша същност в себе си. И за това грехопадението означавало, че всеки трябвало да преработи в себе си нисшия човек и за това е дадено грехопадението, да преработиш защото има богове, които не са паднали. Няма какво да преработват и ако слязат няма какво – Лао Дзъ какво да преработва – слиза с Дао, превръща се в Дао и т.н. – той няма такава задача. Според атлантите грехопадението не е враг на човека и на твоя живот и нищо не е враг на човека, виж какво казват атлантите „освен твоето отношение“. Ако твоето отношение е неразумно тогава то може да ти стане враг, тогава ти си в невежеството. Това е твоят враг невежеството. След грехопадението в Атлантида, човекът е изгубил реалността си, душата си и е придобил едно изкривено съзнание, чрез което много умисли и чувства, т.е. човекът много мисли и чувства, но не решава нищо. Никога не решава главния въпрос, сега има много такива журналисти, политици говорят много никога не решават главния въпрос. Те са изпъдени, те и да искат да го решат тука се иска от честота нагоре. Мога да им обясня защо само честота няма да им стигне, но няма да стигнем до там. Защото те трябва да питат по правилния начин, както и да е. Значи те никога не могат да разрешат въпрос номер едно, според атлантите – да откриеш Бог в себе си. Не е да кажеш някъде има сила – невежество, Бог е в тебе.
Като оставим на страна обществените фигури политици, които споменахте все пак хората, които са търсачи на истината, искрени търсачи на истината, голяма част от тях, така... и някои са ми споделяли казват „Аз се усещам изоставен тук на Земята“ въпреки, че са търсачи на истината „Аз се усещам тук изоставен“.
Първо най-красивото нещо в света са търсачите на истината, второ няма изоставен, това означава, че човека е изоставил Бога и за туй се изказва така. Нещо в него дълбоко не е решило дълбините си, не е решил правилно въпросът на търсенето. Той не търси цялостно, а търси до някъде и когато търсиш Бог, Бог те иска целия. Истината те иска целия ти не можеш да го търсиш до някъде. И за това този човек така се изказва.
Но другото противоречие, което хората казват и в началото на разговора вие споменахте, че преоткриването на пътя обратно към Бог, за да влезе човек в Бог, да се завърне... е чрез големите страдания. Но хората казват: тук в живота аз съм заобиколен от близки, от неща които обичам" – единствено това страдание, това отнемане на нещата, все пак има обич, която свързва човек с нещата, които обича. И тук не визирам материалните неща и това мимолетно щастие. Някаква такава тежка формула ли е заложил Бог в явяването тук на Земята, че да минаваме винаги през страданието, за да се завърнем?
Страданието според Учителя е голяма привилегия на този свят. Там където никаква философия не помага, никакви цитати, никакви учени, никаква религия, единственото нещо, което може да те събуди е това страдание, защото бърка надълбоко и напомня ти за промени. И без страдание, за това казват атлантите „Ти може да обичаш хората, обичай ги. Но към Бог трябва да имаш любов, на първо място трябва да е Бог и тогава той ще те научи как да ги обичаш, как да им помогнеш.“ Най-добрата помощ за твоите близки е, ако ти работиш по един изключителен начин със себе си – тогава то ще се предаде. Значи номер 1 според атлантите е да „Откриеш Бог в себе си“, те го наричат „Азахот маяра“ – необятния учител. Той е навсякъде, навсякъде. Понеже са големи наблюдатели – атлантите, те видели в грехопадението замисълът, а той бил „Да се издигне и да се извиси Бог в нас“. Забележи за тях, за атлантите – животът е едно скрито движение на Бог вътре в човека. И осъзнаването е – оживяването на Бог вътре в нас. Това означава осъзнаване, няма друго. Атлантите не обичат да бъдат, забележи, „обичани и уважавани от хората“, те държат да станат божествени същества. Кой ги уважава, какво мисли за тях, критика, похвали – те не държат на това. Същественото – да станеш божествено същество.
От начина на възприятие на нещата от страна на атлантите ще се завърна към актуален, земен, човешки днес въпрос, тъй като много хора ми пращат писма и казват „Добре, нали Бог е бил пълен, цялостен –попитайте Елеазар, защо е трябвало цялото това изпитание, защо е трябвало да използва всички тези инструменти на грехопадението?“ Какво се е случило вътре в Него или нещо извън Него, което е предизвикало създаването на целия видим свят?
Значи Бог е съвършен и иска тези, които са живеели в него, Той е дал свобода и ти сам да избереш да станеш съвършен. Защото когато си механизъм, когато си инстинкт…
Т.е. Той е допуснал отделяне от Себе си?
Той е допуснал, за да осъзнаят загубата и да се върнат при него по нов начин. По съвършен начин с голяма пълнота и никога вече да не се отделят от него. И това не може да стане без страдание. Щастливият човек не може да се завърне, ако ще милиони години да е щастлив, то той е в рая, той е в инстинкта, той не е в царството Божие. А какво казваме „Търсете първо царството Божие“ или това, което толтеките казват „Държат да станат божествени същества и да се завърнат в Бога“, но вече по оня осъзнат начин, който е пълнотата. Нали т.е. те искат да се завърнат в абсолютната родина, не някоя родина тука някоя. Животът в орела е абсолютно неуязвим, това древно царство, животът в тези дълбини е универсален. Тук само ще завърша с първата част, едно друго тълкуване, древно на „О, Велика Мистерия“ – „Отче наш“, пак е кратко. Някои обичат този вариант, други този който съм дал.
„О, Велика Мистерия
Ти си Слово, което се движи в прасветлина
Излей себе си, вътре в нас,
за да отключим пътят си
и пресътвори себе си в нас
и дай ни дълбоко разбиране за нещата.
И не ни въвеждай в опустошение,
защото твое е древното царство.
Макар да фокусирахте вниманието по темата за Словото започвайки с грехопадението искам да ви попитам – В началото бе Словото. Какво означава „В началото бе Словото“? Чрез изреченото Слово е създадено всичко или ако може по-надълбоко да влезете в тълкуването на това.
Значи Бог превръща Словото в начало по необходимост, понеже в началото не е било Словото. В дълбините Старците казват в началото е било безмълвието. В началото е Бог, още по-дълбокото начало - Абсолютът. Има една необходимост, която изпраща Словото и безмълвието трябва да се превърне в слово, чисто слово. Едно слово е истинско, ако изхожда от тишината. За това древни учители, мъдреци са престоявали дълго време в тишина, за да обработят Словото и да разберат какво иска да говори. Има Старци, които са мълчали по 3 милиарда години, не като Питагор смешни няколко години. И те като говорят говори тишината, говори безмълвието, говори древността. А не говорят някакви философи, освен туй какво казва царя на Атлантида „Словото е жрец, когато ние натрупваме чисто слово, самият Бог се сгъстява в нас“. Говорим само за чисто Слово. Който постоянно се моли умножава божията сила в себе си и само чака часа на Бога, тогава Словото става стихия. Тогава самият Бог слиза в Словото, нарича се елементал. Трупа се чисто слово, чисти молитви, молитва, пречистени думи. Имаше въпроси, после ще ти кажа две думи свещени, когато трупаш такова нещо те изгряват в тебе, в определен момент. Бог слиза в Словото, а метода е свръхконцентрация. И просто виж как действа божията сила, значи за да се случат тези неща трябва много дълго време да си се пречиствал, да станеш неспособен на критика, омраза, завист, нечисто Слово. Не може ти ако говориш чисти слова и през 2-3 та година да избухнеш и да кажеш някакви думи, ти не си връх, ти не си въздържан. Ти си далече имаш скрит враг. Искам да ти кажа колко се тренира, каква отговорност има. Така значи много дълго време трябва да се пречистваш, за да ползваш мъдро Божието Слово и божията сила, а Бог знае кой как го ползва, защо го казва, нали. Ние винаги жънем това, което сме натрупали чрез словата си, чрез думите и мислите си. При чистото слово е Бог в действие, това слово е разрешителят на въпросите, защото там влиза Бог. В човешкото говорене то е една бъбривост, в която трудно слиза Бог. Освен туй силата на Бог не е да слиза в чудесата, в чудеса хората не могат да се изправят. Дето има едно изказване „Чудо е да вървиш по вода“, „Не“ казва един учител „Чудо е да вървиш по земята“. Огромно чудо, ако можеш да прозреш. Словото е условие за божието могъщество и ако Бог влезе неговото слово в твоето слово при голямото единство става нещо стихийно. Словото е древно учение, жреците са го познавали като Бог. Свръхчистото слово работи свръхестествено, но чрез разрешение от Бога. Както за да стане едно земетресение или едно стихийно – Бог трябва да е позволил, Учителя казва „Херувимите ги движат“, но Бог трябва да е позволил – тогава те тръгват. Или голяма буря, ураган – това е сбор от същества, могъщи духове, хората виждат бурята не виждат кой я движи. Нали и казват „Аз не вярвам, щото не виждам“. Аз съм ти казал ти вятъра не го виждаш, като стане ураган ли ще го видиш. Всичко, което се е сбъднало е било натрупвано дълго време, като мислене, като чувстване, като постъпки, като думи и т.н. който познава словото познава тайната на Великата Интензивност. Словото в най-висшия смисъл като произнесеш то е действие, задвижва същества от тук идва голямата отговорност, дори и в Библията „Ще плащате за всяка дума“, не за цяло изречение – вече е късно. И за това има правило „Бди страшно над всяка дума“. Разбираш ли? Да изречеш словото в таен смисъл, означава да го изпълниш с дух. Бог е велика дума, велика идея, ключ, най-мощното лекарство, най-мощния пазител, чистото лекарство е сгъстяване на словото, в един момент става Бог в действие.
Какво казва Заратустра за Словото, тук говорим само за истински – Заратустра, Христос, Аполонии Тиански и Тот – тук няма писателчета, светци и мъдреци, изключваме тези,които не са мярка.
Заратустра „До колко влизаш в божественото слово, до толкова се изцеляваш. Словото е най-големият дар за духовна помощ във време на нужда. Влез дълбоко в себе си и осъзнай чрез словото абсолютното същество – . И крайната реалност – който умее да слуша словото придобива целостта си и придобива Акура Мазда.“
Сраоша „Словото е древен учител, само по себе си. В древността словото е било всеобщ учител, всички същества, но заради непокорството на останалите то се е скрило в тишина и сега го търсят. Медитират, молят се – словото решава дали да дойде при тебе, можеш да го чакаш колкото си искаш.“
В древността словото се е наричало „бялата честота“ казва Заратустра, но тогава е управлявала само истината, но по-късно при падението словото е променило вечността и е донесло време, а във времето управлява доброто и злото. Словото създало времето и се е скрило в безмълвието. И само който постоянно търсел бялата честота – словото, тогава словото обещавало да го привлече и да го ръководи. Когато човек очисти словото в себе си – казва Заратустра, тогава словото става водач и пазител. За тези, които са опетнили словото, за тях то се е превърнало в гонител, а неи непокорните били изгонени във времето. Грехът е изкривено слово, това е греха. Грехът е посегнал на словото, създал е лъжа, създал е падение. Когато грехът е влязъл в словото той е създал смъртта.Значи, ако в твоето слово има земни мисли, има да не казвам цинизми и лоши думи, там работи смъртта.
Много хора питат има ли разлика между това, което изричаме чрез гласа си и това, което мислим на ум?
Това, което изричаш то вече почва да те управлява. Изречено е. Нали казано е, като хвърления камък. Не можеш да кажеш извинявай, особено при лъжа, нарушен е химическия състав на кръвта – греха е изпълнен, ти вече ще бъдеш отклоняван психически, някой път ще искаш да постъпиш разумно, но ще те изкривят. Както Апостол Павел казва „Искам да постъпя, а пък нещо друго се намесва.“
Но, ако погледнем от призмата на грехопадението, на греха – това, което вътрешно си говорим, повечето хора си говорят вътрешно.... Има ли разлика в тежестта на греха?
Значи и двата вида изпуснатото слово се плаща, когато в мълчанието мислиш лошо ще плащаш по вътрешен път, във вид на кошмари също се плаща. Опасността на вътрешното неразумно говорене е, то за това мълчанието не е злато, мълчанието е злато, ако Бог влезе в мълчанието. Значи когато дълго време говориш лошо, опасността е, че тези лоши духове, които са лоши мисли – живи същества, могат да си направят гнездо в тебе, тогава ти ще започнеш да говориш и външно, тогава става голямата беля. Тогава плащаш и в двата свята. И външно и вътре, и в този свят и в отвъдния. Значи иска се пречистване и външно и вътрешно. Например аз пречистен ли съм, ако аз външно те похваля, вътрешно те мърморя и кажа тоз човек къде е чистотата. Значи човек трябва да бди и вътрешно и външно, това е връх. Заратустра казва, че тъмният жрец Ариман е разболял словото и му е отнел част от силата и блясъка, Ариман – Луцифер, който на ниско ниво става Сатана – Бог го превръща. Всички, които слушат нечистото слово всъщност слушат стария, тъмен жрец. Ще обясня. Нечистото слово е стар събудител на тъмнината, лошите думи те събуждат тъмнината, събуждат злото. Който се завърне в словото ще получи правото на чистите действия. Заратустра – Тези които познават бялата честота на словото, те се намират в непреодолимата смърт. Когато загубил словото човекът вече не можел да бъде водител на съзнанието си. Ти като си допуснал нечисти думи веднага са влезли слабости, произхода на слабостите. Защото Христос казва „В света – в апокрифи- няма грях.“ Ако ти допуснеш лоша мисъл и постъпка, грехът вече е влязъл. Който говори правилно, а не постъпва правилно ще бъде изкривен от истината.
До колко говоренето за тъмните сили, споменахте преди малко Ариман, примерно Рудолф Щайнер има десетки книги, в които постоянно говори за Ариман, до колко това е като едно разръчкване на тлеещ огън? В смисъл до колко създава някакви рискове, чрез словото, чрез говоренето и чрез концентрацията на всички хора да мислят за това? Или е събуждане пък?
Значи когато словото говори, то иска да разбереш разликата между Луцифер и Сатана, и това е вече едно събуждане. Според Учителя имаш право да говориш за тайните на злото, когато си постигнал една определена, висока степен на чистота, не абсолютната, но тогава вече имаш право да говориш, защото можеш да разкриеш и да спестиш на хората. Както имах право да ти изнеса две, три дълбоки лекции за тероризма, милиони хора щяха да се спасят от него, понеже заключихме тази тема, защото има голямо невежество – тероризма ще се увеличава, помни ми думите, понеже те посегнаха на това, което аз исках да помогна на хората. Сега ще говорим по друг начин, но те ще си платят тези, които ограничиха, те не ограничиха мене. Да са живи и здрави. Значи когато човек говори само истината, той може да превръща енергията си, когато трябва в стихия, истинските хора винаги имат помощ от божествени същества. То е задължително, то е слово свързано със слово. Както навремето Учителя отлага земетресения за България в Чирпан и Пловдив, прави връзка с херумивите, казва им нещо, то пак се случва малко по-късно, по-малко жертви за България.
За Христос – Христос е произлязъл не от историята, не от ума на Бога, от духа на Бога т.е. Христос е произлязъл от мистерията на Бога. И той излъчва нещо от Създателя, значи говорим за величествено същество. Преди творението Христос е бил от боговете, после слиза надолу и става син, това е пътят му – става син Божи. На небето той е един от боговете, на земята става човек – привидно, след Възкресението отново става Бог. Това е пътят му. Христос е чисто божие слово без примеси, но дори и той трябвало да бъде обучаван в Египет, да му бъде припомнено и там се скрива и го обучава един жрец, които е стар специалист в словото. Свещено слово – Хекау се казва, както и да е. Христос казва „Любете враговете си“. Защо? Аз съм ти казвал, че църквите не могат да обичат враговете си, те го знаят, нали това е голяма беля, Бог го казва пък ти не го изпълняваш. Свърши, свърши развитието! Има бавна еволюция да не говорим....
„Любете враговете си“ – защо го казва Христос? Ще обясня. Защото ако ти се бориш с враговете си и със злото, то прониква, овладява те, умножава се, ти се проваляш. Христос е могъщо слово, но той не превърна камъните в хляб, нямаше борба, той го срази с Бог, с лекота без усилия. Злото се побеждава – казва Учителя, без усилия. То е много елементарно, само трябва да влезеш в Бога и да го дадеш в ръцете на Бога. Ти не се бори, щом се бориш то се увеличава. Христос избра божията воля, той може да призове, но той избира смирява се и избира божията воля. Това го разбират само тези, които са тренирали осъзнатост и брахмачарие, защото ако божията воля беше пренебрегната Христос щеше да загази, ако той не беше избрал волята на Бога. Но Христос е изключително усъвършенстван, обучен в божието слово от есеите – те са древноегиптяни. В тайната Библия Христос казва „Познанието на изначалното слово е познание на праотеца.“ Значи в апокрифите Христос не говори за Бог, а за Абсолюта – нарича го Праотеца. Друга дълбока тема, но тук отиваме в науката за Бездната, в която след време може би, усещам, че има хора, които повече я искат, това е много специален въпрос. Голгота е величествено благословение, тук Бог изля любовта си към света, защото ако Бог не беше възкресил Христос, това щеше да срази света. Забележи за каква любов говорим, говоря ти за опустошаване и сразяване. Това щеше да е строгата страна на Бога, и човечеството щяха да бъдат сразени и щеше да стане страшна жестока празнота – обратното на Бездната, безкрая. Важното е, не второто пришествие, а дали в тебе е дошло пришествието на любовта. Христос казва благословенни са тези, които правилно търсят истината, защото те ще я намерят. Има хора, които работят въображаемо върху себе си, работи, работи и казва „Стигнах до извода, че няма Бог“, концентрацията не е истинско нещо, а молитвата е даже поглъщаща и той си ги говори там. Идвали са при мен и свещеници и такива, и той не може да разбере ангел ли му говори, дявол ли му говори, Бог ли, то има тънки разлики там, но то трябва да ти е дадено ти не можеш да си въобразяваш. Както и да е.
Истинската вяра не зависи от наука и религия, нищо общо, това е наука за чистото сърце, има страшна наука в Египет и в Атлантида, посветена на чистото сърце, която е нищо десетократно по-дълбоко от Библията и всички свещени книги. Нали – чистото сърце, страшна наука. Любовта е самото евангелие, без тази любов, без тази честота, каква Библия ще четеш. Молитвата иска, а Любовта вижда,това е разликата. Христос първо е преизпълнен с любов към Бога, а после е Слово и разбиране и други неща. Всяко чисто слово е език на Бога и говор на Бога, Библията това си ти, това е твоят подход към нещата. Учителят казва „Бог това е – това са моите мисли, чувства и постъпки“. Каква църква – ти ако нямаш тоз подход към Бога, ти ако нямаш подход в какъв храм ще ходиш, каква църква?
Дето казва Учителя „Ако Бог не е в тебе всички храмове са безполезни.“ Може да обикаляш целия свят, ако не ти стигнат може да ходиш по свещените места. Позитивното мислене, ако трябва дълбоко да го обясним, също е нещо трагично, това не е духовно мислене, това не е чиста духовност, не е чиста божественост. Позитивното мислене може да стане негативно мислене, духовното мислене то е освободено от тези двата полюса и върви към божествено мислене. Значи аз наблягам не на позитивно мислене, а на съкровено мислене. Забележи разликата, защото преди години обяснявах това на една лекция в София, една психоложка се разплака, развика се, да е жива и здрава. Нали те я укротиха.
Все пак покрай „Портал 12“ се срещам с истински търсачи на истината, някои ми споделят, че според тях колкото повече се приближават към правилния път изпитват едно естествено отдалечаване от чувството за щастие, позитивно мислене и т.н, но изпитват в един момент едно отчаяние, че нашата Земя е на много ниско ниво, като училище. Разбират потвърждението, че ние доста сме сгрешили, за да се явим тук.
Така е, от къде идва това голямо падение, мярката за това падение е голямата жестокост. Не само Инквизицията, говоря ти за хората като цяло, от къде идва, защото в хората работи много усърдно старото животинско царство, жестокостта е от животните в хората. В човека има много животни, ако имаше много растения и ангели и цветя е друго, но човек е още много силно привързан в животинското, и в някой човек няма само едно, две животни, говоря ти за сбор от животни.
Аз пак ще се отклоня от темата, но то е свързано, преди няколко дни прочетох нещо ужасяващо, че годишно - това е стигнала нашата "развита цивилизация" – се убиват 67 милиарда птици за храна, това е без другите животни, това е без убиването между самите хора. Къде е развитието?
Ние не говорим за развитие. Говорим за еволюция, прекалено бавен и тежък път, който не се знае, обаче който коли животни в следващото си прераждане, дето казва Учителя „Когато ножът минава през врата на овцата казваш „добре“, като минава през твоя врат казваш „не е добре“. Само, че следващото прераждане ще го преживееш и така някога ще се научиш, това е много дългия и бавен път на еволюцията, който много пъти ще се прераждаш като животно и никой няма да те пита дали искаш, защото ти ще бъдеш натикан. Това не означава, че душата е животно, тя душата не е животно, не е човек, не е ангел, в дълбините си тя е божество, но трябва да слезе да си научи уроците и по този дългия път.
Всички тези жертви, защото те са жертви, някои казват – ами то както е при дърветата, колективен дух, но в крайна сметка всяко едно преминаване на ножа през врата, това са жертви. Ужасяващо, потресаващо число...
Трагедията...., ти казваш.....това е малко число, защото се колят и паяци и отровни риби и всичкото се маха, дълга история – трагедията е на всеки празник, като дойде празник и смятай колко същества загиват и смятай хората си мислят, че отиват да празнуват, те не знаят – механизма, инстинкта, тука няма осъзнаване.
