Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява. Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване. Т.е. той не спада към тази класа, която се бори за оцеляване. Пак ще припомня, Учителят казва: Един човек, който се бори за оцеляване, не може да ми бъде ученик. Ученикът никога не допуска лошите мисли и чувства на хората в себе си. Ученик е този, който е надминал ума и сърцето си. Казано по друг начин – заживял е в душата си и в своя дух, тъй като умът е сянка на духа, сърцето е сянка на душата.
Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно. В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината. Ученикът може да предаде на енергията си вдъхновение. Той има тази способност, която е по-висока от енергията и това е вдъхновението.
Ученикът осъзнава, че Любовта в него е действие на Бога. Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой. Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят. Ученикът знае, че всяка голяма трудност е голяма възможност за израстване. Малката трудност означава, че е малка възможност; голямата трудност е възможност за скок, голяма възможност за израстване.
Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата. Ученикът има в себе си светещо мълчание – не просто онова мълчание на рибата, а светещо мълчание. Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество. За ученика не съществуват никакви събития, никакъв свят – съществува само неговият подход. Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
И казва Учителят: Ученик е само този, който може да озари тъмнината си. Може да се каже – и кармата си. Не да казваш: Имам карма, имам тежка карма, а да я озариш.
Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава. Ученикът има слово, което създава огън. В определени ситуации, при тежки събития той може да създава огън. Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.
Елеазар Хараш, от лекция изнесена във Варна на 4-и Октомври 2011