Търси

Елеазар Хараш: Цветето е скромен храм от Безкрая (ИНТЕРВЮ - ПЪЛЕН ТЕКСТ)

29.08.2020 г.
4857
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Мистиката на цветята
 
Здравейте, Елеазар Хараш! Темата ни днес, бих казал е от Света на... Лекотата - ще говорим за Цветята. Защо избрахте тази тема?
Ами, защото, това е финия свят, тънкия свят, сродно е със Сърцето. То и затова ще става много въпрос за Сърцето. В “тънките неща” се намира Истината. Бог е пък Най-голямата Пре-Тънкост. Но преди да започнем за цветята, понеже следващото интервю е за Грехопадението: "Бог и Грехопадението." Туй ще бъде...някои неща ще изнеса, те съ въведение към другата лекция, тя ще бъде 1-ва Част Лекция, ще има продължение, щото е Голям въпрос. Трябва да ти кажа, че църкви, учения - не знаят за какво става въпрос. Това е...Бог Го е направил. Бог Го  е създал по всички правила, защото е Замисъл. Сега ще видиш: Така, някои неща за Грехопадението, преди да почнем:
 
Първо: Всичко се случва в Бога; Всичко е Неделимо от Бога; Всичко е зависимо от Бога.
 
Бог Е Единственият Действащ и Можещ. В Бог е Цялата Реалност, Цялата Сила. И затова нищо не може да се случи Извън Него. Той движи и ръководи всичко, включително и Пътя на мравката, комара, слона, т.н.
 
Има Само Един без втори. Втори не съществува. На дълбоко ниво нито Христос, нито Луцифер, нищо, нищо...втори не съществува.
 
И така, Сам Бог Се Е Превърнал в Грехопадение. Забележи
 
Защо? Защото всичко се случва в Него. Той Се Е превърнал в Грехопадение, за да го превърне в Извисяване. Негов План - Извисяване за всички същества. Не говорим за Древното зло. За да ги спаси от Древното зло, при което няма прераждане - при Древното зло, а има Тотално унищожение. И Бог от това Спасява, чрез това Грехопадение - Дълбок Замисъл.
 
Тези, които Бог е благословил, казва Учителя, те са в развитие, защото Сам Бог ги е подел. Тези, които са в Застой, сам Бог ги е изоставил - -те ще влязат в смъртта, но няма да умрат. Ще бъдат само замразени, съхранени за друго време, но не и дадени в ръцете на Древното Зло - в Ръцете на унищожението. Смъртта на замразените означава, че не че са умрели, но че са изгубили част от съзнанието си. Това е всъщност. Нямат осъзнаването.
 
Слава на Древният Бог и на Древният Замисъл, че всичко така Дълбоко е Промислил и кой какво говори - някой мислят, че Грехопадението е грешка, за туй се сещам - няма грешка, защото това е Съвършен Бог. Това е Неговата Милост, Негови Тайни.
 
Велик е Бог. И Бог Е направил Видоизменение в Себе Си с Грехопадението - Забележи: направил е Драма в Себе Си Вътре, Падение в Себе Си, в Името на Едно Велико Извисяване и Завръщане на съществата в Самия Бог, а не в Ръцете на Тоталното Унищожение. Щото Висшата Душа при напора на Древното зло не може да издържи и ще бъде разрушена. Забележи, страшен Замисъл, нали.
 
Учителят казва: “Страдаме, за да не влезе по-голямо зло в нас. Защото под напора на Древното зло нашата душа щеше да се разпадне.” - Говорим за висшата душа, не низшата. Тя низшата е...Другият път ще говорим с таз тема иначе, като...Който има ухо, тоест сърце ще разбере, другите ще разберат в бъдеще.
 
Тайната на Грехопадението, както и Тайната на Истината не могат да се поберат в Библията, нито в изреченото Слово. Те са в Сърцето на Бога. Значи, Истината не трябва да се търси в Библията, а в Бога: просто и ясно като.
 
Грехопадението е създадено, защото само смъртта може да излекува хората и да ги оправи. Да оправи хората. Защо злото е станало силно в Рая? Защото Бог му е дал част от Силата Си, Защото Бог Е Замисъл, така както някога е Дал част от Силата Си на динозаврите. Това е било дадена Сила за изпитание какво ще направят с нея. Силата ги Е изпитала и после Бог, в Когото Е Цялата Сила ги унищожава по всички правила. Но ги проверява...Както сега на много хора Е Дал власт.
 
Силата Е Дадена да помагаш и да станеш Божествен човек. Богатства, блага, дадени са да постигнеш себепознание. Не с друга цел. И после Бог вече…
 
Бог е Абсолютната Реалност, Той е Дървото на живота, Царството Божие. А дървото за познанието е относителната реалност. Търсете Истината в Бога, а не в Писанията, Писанията са само посока.
 
Грехопадението е недостиг на съвършенство, защото СаМм Бог Се Е отделил, за да Го търсят и така да получат Част от Изгубената Си Същност и да станат цели.
 
Грехопадението е недоимък на Бог, недостиг. Ако Адам имаше Бог в себе си, щеше да стане Христос.
 
Това е въвеждащо само. Другият път.., но дълга тема. Ще има части, така, нали.Така:
 
Мистиката на Цветята


Когато Бог ни даде таз Същност ще станем цели - изгубената част. Идеята, Боре, че всяка Цялостност е Висша Божия Благодат. Защото Целостта е Божествена. А всичко друго е части, тоест все някъде липса на Бог, нали.
 
Но все пак Пълнотата, която Е Носил Самият Бог...
да?
...от какво е била нарушена, за да се направи този акт на Грехопадението?
Значи, Тя не може да бъде нарушена. Тя някъде е съхранена. На по-ниско ниво при ангелите, в Божественият свят няма капка зло, щот там нещата са цялостни, обаче за хората, които трябва да станат специфично цялостни нали, тази истинската цялост е Висша Божия Благодат, защото самата Цялост е Божествена. И Бог Иска човек да си Я изработи. Ангелите не могат да я изработят на високо ниво. Там зло няма, обаче няма Цялостна връзка с Бога. А на човека ще бъде - голяма чест е оказана.
 
А това Древно зло, за което за пореден път споменавате, така поне аз го усещам, затова скрито, макар и заключено могъщество на Силата, което То има…
...пак е Част от Божията Сила.

...но изглежда твърде близко до Самия Бог?
Много е близко.По-скоро е близко до Абсолюта, щот на Едно Дълбоко ниво Майстер Екхарт казва: след време - те са специални неща, но - след време и Бог трябва да умре и  да отстъпи на Върховният Абсолют, откъдето всичко е излязло - Нищото. Затуй ти казах, че Развитието е безконечно. И Майстера изнася такива неща, нали. както и да е.
 
Мистиката на Цветята. Първо Атлантите:
 

“Да гледаш едно цвете, това е умение да общуваш със сърцето си.”

 
То това е предадено после и на индианците, но тръгва от атлантите.
 
Сърцето е особено цвете. Сърцето е цвете, когато в него заблести Тишината.
 
Само да ти кажа нещо, което след време ще влезе сигурно в 4-ят том “В Храма на Учителя” - значи, Учителят и Старците спадат към такава Древна Област, забележи - могат да подобрят нещо в Тайната на Тишината. Не Словото - значи, говорим за...Нещо страшно има при Учителя, което няма коментар!
 
Сърцето е цвете, когато в него заблести Тишината. Цвете си ако пиеш слънце и безкрайност.
 
Да искаш съвет от едно цвете, казват Атлантите, значи да искаш съвет от Едно скрито Сърце. То е там. Дали го виждаш…
 
Цветето е като мъдреца  - Чиста светлина без примеси. Цветето е Писменост, Знание, Мъдрост, Път, Наставник и Учител.  То ти помага да видиш себе си.
 
Цветето ти казва: Разцъфти се и се превърни в Истина и в Ухание.
 
Нали, знаеш много примерно: разцъфти се...или имаш много знания, пълен си със знания, има такива претъпкани, имаш ли Покой? Ами, като нямаш…
 
Цветето има тънък глас в себе си - много големи наблюдатели, атлантите - тънък глас, фино, скрито сърце и затова то успокоява. Хората обичат така да...Цветето е узряла песен, красиво чувство. Мога да го кажа тъй - музика без инструменти. Няма нужда от инструменти тука. Както и човека, ако е постигнал Тайната на сърцето си - Мистичното Си Сърце, няма нужда от инструменти, той пее такава музика, че тез музиканти...наред.
 
Цветето е Вещ майстор, то вади от черната земя чудни цветове. Учителят казва на едно място: “Заровете човека, той ще изсъхне. Заровете удно дърво, ще даде плодове", нали?”- значи, толкоз много има да се учим.
 
Цветето е скромен храм от Безкрая. Атлантите казват: цветето е птица, ефир, а не вещество. Гледай какъв Поглед, какво Виждат те. И ти когато късаш, посягаш на тънкото развитие на себе си, на развитието си. Ограбваш тънката си енергия.
 
Затова казва Учителят: “Който къса цветя ще заприлича на скъсано цвете”.
 
Цветето е обожествена фина енергия. Цветето има красива самота - небесна. Цветето има в себе си нектар - това означава тънка, сгъстена духовност. Цветето е символ на Тихия шепот, на тихия глас, който сме изгубили. Цветето само умрели хора могат да го късат. Умрелите имат право - те не знаят какво правят, нали.
 
Цветята:
Цветята са древно растително братство. Те са чувства на ангелите, изразени навън. Когато едно цвете увехне то не умира, а се завръща в Сърцето си - във вътрешната си красота. Има Сърца - цветя, които са съставени от аромат, в тях е влязла Душата, а Тя е неизречената Любов, Тя е Образът на Любовта.
 
Между другото и Ал Халладж е цвете и тука скоро изнесах едни негови мисли, сега се сещам, виж каква красота: Ако Бог иска да общува с един човек, Той го прави смирен. Тогава почва, но другото:
 
“Ако искаш да познаеш Бога, трябва да станеш 66 пъти по-тънък от косъма.”
...ако искаш да познаеш Бога - туй има такива тълкувания. Говорим за оназ Пре-тънкост. Тот, който казва: “Отдели финото от грубото”, нали...Във финото е цялото дълбоко разбиране. Там е и Целостта.
 
  • Лотосът е Чистото сърце. Той е по-дълбок от розата. После ще видиш. Розата е Любов, ама Лотосът е Мистичната Любов.
  • Лотосът е Чистото сърце, а чистото сърце не живее в тялото на човека, а в това което то люби.
  • Лотосът не говори с думи, а с излъчвания. Тези излъчвания са по-дълбоки от думите, те са древен език, който е преди Словото и думите.

 
Цветето е сбор от фини трептения и само една фина същност може да ги улови. Например: душата, ангелите, пчелата. Пчелата разбира от тънкости, тя е обучена нали.
 
Учителят казва: “Цветята са деца на ангелите и щом мислиш за едно цвете и то мисли за тебе.” - има връзка. С туй фините...участие на ангелите.
 
Уханията на цветята не е от самите тях, а от ангелите. Външно цветята живеят на земята, но вътрешно те живеят в духовността на ангелите и в чувствата на ангелите. И затова късането е посегателство.
 
Цветята са духовни думи, духовни слова. Учителят казва:
“Степента на уханието на цветята е степента на тяхната еволюция. Лошите мисли се разтопяват в благоуханието.”
 
Цветя, които ако...ако имаш лошо настроение, само трябва малко да вдишаш - те не понасят ангелските излъчвания, светлата аура. Туй е също метод, нали щот ти там влизаш в друго дишане, а те не могат да дишат там. Те могат да душат, където има зловония, блатото, те там се чувстват нали…
 
Учителят казва: “Цветята са фини енергии слезли в тяло” - тоест, енергия облечена във вещество, изглеждащо като цвете. Въобще в тоз свят нещата изглеждат едно, а навътре съвсем друго.
 
Аз съм си представял колко бедна, даже да не кажа злокобна би изглеждала земята, ако Бог не беше дал цялото разнообразие от цветя, животни, изобщо всички форми на живот, които преизобилстват..?
Всички заслужават поклонение. От там тръгва ученика. Ученикът за разлика от човека, той се отличава, има една скромност, един подход, една светост да не…, отстъпчивост и смирение, обаче и разбиране. И то от там му идва и разбиране, нали. Докато обикновеният човек - късат, режат нали и после тях.
 
Ароматът е удохотворена енергия - казва Учителя. Изработването на едно цвете е изкуство на Невидимия свят. Що е ароматът? Узрял усет за вечният живот. - Разбира се то има степени аромати.
 
А Вечността е съставено от фини трепети, от фини мигове. А времето например е съставено от години, от дни, от часове. А вечността, забележи - от фини трепети. А Древността е от Безмълвие. Там е по-дълбоко от трептенията, нали
 
Между другото, като пътувах за интервюто, думата, която постоянно се настани в съзнанието ми за цветята беше: "трепети".  Самите цветя, независимо какви са, всичките имат този трепет.
Да. Тот ги нарича: “Същества на трепетите”..,да.
 
Златната мисъл от Учителя, която съм я казвал:
 

“Говедото ще стъпче цветето, човекът ще го скъса, пчелата ще извади мед, кой е най-умния?”

 
Пчелите разказват Древна история. Те разказват за Пътя. А Пътят е завръщане в Меда - забележи - меда е Блаженството, духовният Мед в човека...да?
 
Бях срещнал една мисъл, не помня точно на кого беше, че: “пчелите пренасят Любовта между цветята” - може ли да се каже, че това е така?
Да, те общуват с таз Любов и Бог им е разкрил. Те имат интимност с цветята на основата на Любовта. И Бог ги е сближил. И затова цветята си разкриват фината душа, там скрито в атомите на пчелите. Какво ще разкрие на мухата? Въобще мухата, какво може да изкара от цветето? - дет казва Учителя.
 
Значи, пчелите разказват Древна история. Те разказват за Пътя. Пътя за връщане в меда - в Блаженството, в Източника. Това е пътят на всяко същество.


 
Истинското Знание само по себе си е Мед. И ние като търсим ценни мисли, това е все Търсене на Меда. И всеки трябва да намери този мед в себе си. Медът се твори в Мълчание. Така расте Истинското Знание.
 
Дяволът много се е стараел - древно предание - да подслушва говора на пчелите. Той искал да развали отношенията там - за да развали тяхната наука, но те били в Тишината на Бога. - Пък той там не може да...той въобще има места, където не може да влезе: в Дълбоката Тишина, в смирението, нали. - Но те били в Тишината на Бога и той не могъл да разбере тяхната наука. Нещо не му достигало, щото липсва нещо в ухото.
Можеш да подслушваш, но...говора, обаче Тишината не може да я подслушваш. Тя е друго нещо.
 
Всички тези системи дето подслушват нали, има нещо, което не могат да видят там - скритите намерения на човека, като Тиши...Както и да е.
 
“Късането на цвете, казва Учителя, е престъпление в Тънкия Свят.”
 
За кокичето и минзухара:
Говорил съм в стари лекции, ама искам така за тез, които не са ги слушали.


 
На кокичето е било дадено да види Истината и когато то Я видяло, То се поклонило, навело се и се смирило. После се превърнало в поклон - бяло поклон. Бог го облякъл с бяла дреха. То получило нещо от Пълнотата, нещо от Реалността, докато минзухара гледа нагоре. Той все още има желания.
 
Кокичето и минзухарът, това са два вида съзнания, два начина на мислене. Кокичето е Любов, минзухара е желание. кокичето изглежда просто цветенце, но то е мистична идея. То е Реалност скрита в друг свят. Ако се яви Потоп, кокичето ще види само едно - Чудото на водата. - съвсем друго тълкуване - Тържеството. А минзухарът ще види ужаса на водата, ще види трагедията. Нали, земното мислене ще види…
 
Това са два различни Подхода в живота. Поради смирението си, кокичето има по-дълбока Тишина, означава по-висша Дълбина. Смирението е написало в кокичето друг живот, друг Подход, друго мислене. Кокичето е духовно, минзухарът е ментален - умствен. Но някога и минзухарът ще стане кокиче. Сега просто е в друг път, в друго развитие. Трябва да си извърви земния път.
 
Кокичето това е поклон към Твореца. Неговото смирение и чистота, това са две духовни сили. То расте от тях. Те са влезли в кокичето, но не могат да влязат в минзухара.
Смирението е еликсир.
 
Учителят казва: “При Бога се отива не учен, не праведен, не знаещ, а смирен” - ако искаш да …
 
Кокичето е намерило, а минзухара все още търси. Кокичето е възприемчиво, а расте само това, което възприема.
 
Розата:
Розата е стара мистична същност - блян, копнеж, нещо изгубено. Тя е следа от Древния свят. Красотата не е в розата, а в несътворената ѝ част.



Можеш да пипнеш розата, но не и аромата ѝ. Ароматът е дихание от друг свят. Този фин аромат може да отнема лоши настроения. Може да отстранява лоши духове, защото те бягат от тази идея, от този аромат, от това излъчване. Те са изгубили Любовта. когато сърцето е роза то изпълва тялото с благоухание. Розата на външен план е един съвършен предел, тя е едно фино сгъстяване на енергията на Любовта, под формата на идея, която външно е наречена роза. Но розата не е слово. Тя не е дума. Тя е Същност и тя е безмълвие, тя е символ и си остава скритост. това ухание на розата храни фините тела в човека - хора, които обичат тънките неща.
Учителят, казва: “Розата лекува човека и физически и психически”

Розата навън е красота, навътре е благоухание. За да разбереш розата, трябва да чуеш мълчанието ѝ и ухаещата ѝ тишина. Красивата и освободена енергия се е превърнала в роза, а поробената енергия е станала шипове и бодли...Цяла наука.

Само в Освободената енергия се разцъфтява уханието. А в шиповете е смъртта и застоя. Те ще чакат други условия. Освен това шиповете са и сълзите на розата. Има и връзка. Когато енергията е чиста, тя се разцъфтява като ухание на роза. А когато енергията не е разбрана, тя спира развитието си и става шипове и бодли. Това, което ухае в розата.., това което ухае в розата е вселена вътре в нея Любов - енергията на Любовта. Тази енергия на Любовта е скрила нещо от себе Си в розата. Розата е цвете на Слънцето, а лотоса е цвете на Зората.
Парацелз казва:”Дълъг път трябва да извърви камъка докато стане цвете.”
Розата символизира тайнственото, премълчаното. Тя има велик аромат, защото няма желания. Розенкройцерите са я избрали, защото този аромат е нещо от Тайната на живота. Тя е символ на високото посвещение.
 
Да чуем малко Учителя: Има случаи, когато силна билка - подбел - лично аз не я знам таз билка, много хора я знаят - така се казва билката: подбел - ако се откъсне и при най-малкия облак лекарството в нея се разваля. Тя вече не може да лекува. Тоест трябва абсолютно чисто небе, чисто съзнание, цялост. тогава билката влиза в Единство, целебната ѝ сила може да се събужда.
Смятай колко тънки правила има за тез неща - за брането, за.., а не просто отиваш и късаш нали.
Казва Учителят: “Аз познавам растения, които цъфтят един път на хиляда години и узряват само един път в две хиляди години. Има растения - казва Учителя, които растат само там, където има злато. Не ги казва Учителят, щот - “където има злато”

Има растения, които само с няколко капки те подмладяват, други те проясняват - проясняват ума. И Учителя казва: това е скрита страна в Ботаниката.
Казвате: кажи ни, кои са тези растения? Това е Тайна на природата, която не е позволено да се разкрива.

После Учителя казва, казах ти: “ако едно дърво го заровиш с главата надолу, то ще цъфне и ще върже, и ще даде плод. Ако човека го заловиш ще умре” - за дървото Учителя е казал нещо много специално. Трябва да ти кажа, че цялото братство не знае какво иска да каже Учителя там. Нещо страхотно по тоз въпрос. То е...аз успях да проникна чрез Него, нали не защото зная, а чрез Божията Милост. Аз щи го загатна донякъде нали. Той го е споменал бегло и така си е минало нали: Значи, дълбоко в стари дъбове, някъде към върховния клон, най-горе трябва да се качиш, с молитва, за предпочитане е по време на Зората и да дочакаш - от Зората да дочакаш Изгрева, и слънчевия лъч да ти покаже това листо и тази клонка, и с тайно име да откъснеш, с позволение, и тогава - тази клонка ще бъде...тя е многократно греяна от слънчевите лъчи, от слънчеви братя и там има дълбоко подмладяване, дълбоко извисяване, истински талисман става. Можеш да си го носиш и до сърцето нали. Има и други тънкости, аз тука само ти загатвам посоката - минало и заминало, защото Учителя бегло го е коментирал нали. Като и да е.
 
То е близо до правилата дадени от друидите за целебните дървени жезли..?
Точно тъй, там хващаш енергията, която е вложена. Ако без позволение скъсаш ще бъде сух клон. Както оня случай с шамана там. Както и да е.

Значи, Морис Метерлинк казва: “Дълбоко в Тишината и мрака обществото наречено “пчели” изработва чудото наречено “Мед” - дълбоките неща работят.
 
Сега ще ти кажа нещо за меда и за пчелите:
Медът е особен род хляб, свещен хляб, който носи в себе си Тайните на Бархишадите - Първата Слънчева раса. Пчелите летят по повеля на тази Първа Раса на Боговете. В Атлантида са наричали пчелите “сари” или “събирачи на слънцето” - преведено.

Древно-атлантско предание казва, че тези същества - пчелите, преди да станат “сари”, преди да станат пчели отишли при Бога и Той ги попитал: “Какво искате?” - те казали:” Само едно, да Ти служим”. Бог им казал : ”Добре. Нека от вас тогава да потече Мед” - забележи откъде тръгват нещата нали...И така меда е меден хляб, пчелен хляб, скрита светлина. Пчелите се молят пред цветята. Те имат таен ритуал, като пред храм. Те имат Любов и имат отношение към Любовта, пред Храмът Светлина. Защото цветята$ забележи атлантите- нямат корени в земята. Хората ги виждат като...няма такова нещо - а в Небесата и Сам Бог чрез боговете - Бархишадите, Е научил пчелите и цветята на мистично интимно общуване. Това е Тайна наука, но е дълга за обяснение. Освен туй ще смутя…

Пчелите не са само биология и зоология, както си мислят учените. Те са от духовен род - древно духовно човечество. Те имат своя тайнствен живот. Това е древен народ с тънки традиции.
И мъдрецът и светецът не могат да правят мед, могат само да го ядат. Или ако направят ще е нещо второстепенно.
 
Мухата нищо не може да извади от цветето, както и паяка - казва Учителя. Те са в друга култура.
Пчелата се упоява от мистиката на цветята. Тя има в себе си тънка мистичност.
Тези пчели, същества всъщност, са имали стара Любов към цветята и към служенето. Те са същества - ученици, дошли да работят за Великото Учение и за Бялото Братство, докато търтеите - подразбира се - не са могли да станат ученици. Търтеите са си търтеи.
За жреците в Египет, медът не е бил обикновена храна. Той е бил храна за неземния, несътворен живот на човека - нали, друга посока - за скрития живот. Животът на пчелите е Таен план на битието и те служат на тоя План.
 
Учителят отива още много по-дълбоко. Виж какво казва:
“Пчелата не е направила меда - това говорим за друго измерение, нали? Цветята направиха меда, но в Природата има нещо по-дълбоко от цветята. Медът съществуваше извън цветята. Медът дойде от едно скрито духовно ухание и чак по-късно това ухание слезе надолу, скри се в цветята и оттам в меда. То е...хем е свързано с Блаженство, хем с финия свят, с много туй тънко ухание, което слиза надолу и образува тез неща. Това е дълбока история. Защото това скрито духовно ухание Е Чист Лъч, излъчен от Древния Бог. По-късно боговете го приели. И Учителя казва: “Пчелата е прекарала в специални училища хиляди и милиони години, докато овладее това изкуство.

Значи нещата много отдавна са станали, сега се проявяват и след време нали...примерно, тез стачки: само като идея. Значи те няма да имат подобрение, нито правителството. В бъдеще, в следващи прераждания ще има едно микроскопично подобрение за тях, защото те сега си живеят миналия живот и трябва да си извървят… Туй между другото. Като идея. Искам да кажа, че нещата много са отдавна, а сега се случват. Примерно, сещам се: тези, които срещат в туй прераждане Учителя, имат стари заслуги да Го срещнат от минали животи. Иначе Учителя може да ти е комшия, както Георги Димитров, хабер нямаш. Знаеш, че има нещо ама...и дотам. Които са посяли, които са го търсили, търсят Го пак. Туй търсене пак е от Него, щото Той иска да ги намери, щото те са познават отдавна, а тез които не трябва, може да го търсят, те ще намерят нещо друго. Или като отидат при Него ще кажат: “ абе не е Той” -  разбира се, нали…
 
Когато обяснихте за тази тънка и отдавнашна връзка между Бога, цветята и пчелите, и меда, на практика това е един пореден пример за сгъстяване и материализация, за едно Божествено сгъстяване…
Божествено, да. При всичко разумно сгъстяването е Божествено.
Да кажем при диаманта, примерно се сещам, при камъка е друго сгъстяване, но някога и камъка ще стане...и той трябва да се уважава, обикновения камък - обикновения човек. Някога и той ще стане. Щом мравката ще стане бъдещ бял брат, нали.
 
Искам да ви попитам: в една от вашите лекции говорите как житното зърно не е от този свят и ако...когато попадне в организма на човека, то наблюдава отвътре какво се случва със самия човек. Можем ли да кажем, че цветята също наблюдават хората, особено в апартаментите, в къщите, където има цветя?
Значи, Скритият духовен атом в цветята - ядрото и чрез него съществата наблюдават. Самото цвете още няма високо осъзнаване, но тези ангели и същества, които влизат там или напреднали братя, те могат да виждат и отношенията, мислите на хората. И ако мислите на хората са отрицателни, те осакатяват цветята, но...Учителят казва:
 
“Никога не приемай една отрицателна мисъл или чувство, то може да те осакати.” - особено ако го задържиш дълго. Веднага слагаш заместител.
 
Иначе, какъв ти беше въпроса?

Дали цветята са свидетели, или донякъде.., дали те записват, натрупват това, което става около тях от човешкия живот, така да се каже?
Значи, те приемат добрите мисли на човека. Те имат сродство със скритото сърце на човека. Дето ти казах, че има сродство между сърце и цвете. Даже, в известен смисъл са кажи-речи едно. И там те, това ги захранва и...то се получава взаимно.
 
Но там, където обикновения човек, нали той може да мисли и хубави неща, но от време на време допуска и земни мисли и…
 
Пчелите знаят, че Слънцето е Извор и Светлина. Те знаят, че светлината е неговата вода. И тази вода пият водата, освен външната вода. Значи, пият и водата на Слънцето.
 
И Учителят казва: Който къса цветята един ден ще заприлича на скъсано цвете.
 
Да чуем малко Даоската Мъдрост:
Дао е като дихание на цвете. Цветето го няма, а аромата е неуловим… - като Дао. Цветето е изработено от тънкостта и нежността на водата, а сърцето му е изработено от Слънцето.
 
Цветето е Безмълвно Слово. В цветето има нещо неизказано. Неизказаното Учение е най-Дълбоко. Значи туй, което се казва е...има отзад нещо, което тече...то е Дълбоко.
Цветето не говори с думите, а с неизразимостта си.
 
Лао Дзъ казва: Мъдрата реч показва Тишината на човека - каква Тишина има.
Самотата на цветето, казват даосите е лъчезарна. Не на всеки човек е лъчезарна.
Когато едно цвете се разцъфтява, то е завръщане към неговото естество. А когато едно цвете увяхва ,то се връща в Покоя. И казват даосите: “А, що е Покоя? - Ново завръщане в Дао” - в Тънката енергия е процъфтяването. Тънките енергии са най-животворните енергии.
 
Колкото по-тънка е една енергия, толкова по-съвършена и по-проникваща. Най-много тънки енергии се събира в Чистото сърце. Тънкото, финото значи проникване.
 
Дао е Пределно Тънко.
 
Мъдрецът улавя фината мъдрост чрез фината си енергия. - Пак сродството.
 
Лао Дзъ казва: “Не се стреми да разбираш Истината. Истината не трябва да бъде разбрана, а възприета.
 
Човекът, който е станал златното цвете, той е станал Светлината, която се е завърнала в себе си - светлината без полюси. Златното цвете е ухаещото сърце в човека. То е еликсирът на живота. Това означава да си открил Пътят си към себепознанието си и към Дао. Златното цвете е свързано със способността за самовглъбяване и Покой. На много хора не е дадена таз способност на самовглъбяване, нали. Те търсят навън. Който съумее да постигне Пълен Покой, постига Златното Цвете.
 
Учителят:
“Ароматът на цветята е тяхната мисъл, тяхната Любов. Уханието, което усещаш не е на цветето, но на разумното същество зад него.
 
Болката, която цветето усеща се предава и на Бога. Има случаи, когато за откъсването на едно цвете някои хора са плащали с живота си. - Те могат да не направят връзка и да не кажат...да го смята, че е нещо ей така...Учителят го казва.
 
Кокичето е завършило образованието си, а минзухара едва сега влиза в Училището. В карамфила, казва Учителя, има по-дълбоко Учение отколкото в розата и в здравеца. Аз имам карамфилчета - корени, години наред миришат все силно.
 
От лилавите?
кафяво-черни...кафяво-черни, коренчета.
Ще обясня. В карамфила има нещо по-дълбоко и от студа, и от смъртта. Има тайна...Самураите го носят в себе си срещу студ - изсушени коренчета торбички...преодолява студа - тез, които имат сродство, нали с карамфила.
 
Цветята ни казват, че живота е свещен, а не земен.
 
Чан Будизма казва: “Остана ми само Едно, Истинското Естество”
 
Цветето живее в ангелският свят, а не на земята. Музиката на цветето е Тишината. В цветето има нещо от Небитието, особено в Лотоса. Това се отнася и за чистото сърце. То е Пусто, безпределно.
 
И затова е казано:
 

“Сърцето е Мистичният Изход от Битието.”

 
Чистото Сърце е спасено. То не чака спасение, нито възкресение. То ще си живее в Бога.
 
Има сърца съставени от аромат. Цветето докосва човека с Незнайното в себе си. Розата е символ на Любовта, но Лотоса е символ на Мистичната Любов.
 
И Учителят казва: “Някой казва: аз искам да любя.” Учителя казва: “Ти никога не можеш да любиш. Най-първо ти трябва да станеш съвършен, а после ще любиш. Защо? Много просто. Несъвършеният не може да люби.” - тоз, който няма Бог в себе си и който…
 
Когато придобиеш безсмъртието, Любовта ще се изяви в своята Пълнота. Самата Любов чака този момент.
 
Лотосът е мистичен.
Учителят казва: “Истинската Любов е влизане във Висша Мистерия”
Тя е влизане във високо Посвещение. Както лотоса е влязъл.
 
И Учителят казва: “Хората не разбират Любовта, защото не могат да я приложат. Любовта не може да се изяви в свят, където хората умират. Любовта изисква съвършенство.”
 
Тези, които търсят човешката Любов, казва Учителя, никога няма да разрешат въпросите на живота си.
 
Тука, розата в този свят има тръни и шипове, но в божествения свят няма.
Лотосът е посветеният сред цветята. Това е както фениксът сред птиците. Сред цветята е лотосът. Той не търси спасение лотосът, той живее в Бога. Лотосът е посветен с висша степен. Той е музика без инструменти.
 
Това е Боре. Ако имаш нещо? Суфите казват: розата е като мед.
 
Вие преди време бяхте казали едно много късо, кратко, част от стихотворение, но не си го спомням. Пак беше свързано с розата. Няма значение... След всичките тези, така и мистични, и дълбоки, и нежни, и до известна степен бих казал милосърдни неща, които казахте за цветята, има ли цветя обаче, които са свързани с…
егото...има и такива. Не съм планирал тоз път, ама има и такива.

Нямах предвид с егото, а с...направо със смъртта, с астралния свят също? С луната?
ами, има обирачи на енергия, както са примерно...след време. Аз не го бях планирал туй, щот исках по-...главно на финото да наблегнем, нали? Но след време можем да го разгледаме...много видове цветя като символи и тънкости на техните качества.
 
А.., питам зради това, дали и при тях го има грехопадението?
Има. Има и растения, цветя, дървета, които обвиват, искат да обхванат като паяка, дървета, които пречат на други да растат. Тука не съм предвидил дърветата и растенията...има друга дълга темо по Учителя. Въобще…
 
Но аз ще задам няколко въпроса, тъй като така ми идват и мисля, че хората искат интервютата да са малко по-дълги.
На село, където израснах, баба ми имаше много цветя. Беше обградена от цветя. Имам един спомен запазен обаче за Ванга, която много се грижи за цветята си и даже разговаря с тях и има едно особено отношение, което предава на хората в отношенията си за цветята. И бих ви помолил да го коментирате това и в контекста, че все пак между другото, когато са били годините на преследванията на Държавна сигурност срещу вас, Ванга, все пак не ви е предала?
Да, ходили са да я питат къде съм. Но тя и не е знаела, Боре. Аз толкоз много формули карах, че такива стени правих,... нали. Както и да е. То е в Името на Бога. Иначе, като става въпрос, че е гледала цветя, аз никога няма да гледам цветя, защото съм много зает с Бога и с тез Мистични неща, дълбоки неща, нали. То даже Грехопадението...не бързаме да издадем книга, защото ще настръхнат...ще го издаваме на части, нали. Другият път ще бъде първа част, трябва постепенно да е...на хапчета да се дават нещата на хората защото дълбоки неща събрани много... нали. Не говорим, че има и забранени неща там за Грехопадението, които не могат да се кажат. Но, Бог е Главният Майстор на всичко, защото има План по-дълбок от всяко човешко умуване, от всяка човешка правда. Понеже Той не е правда. Той първо е Любов и после има вече правда. А хората бъркат. Някои път мислят, че са справедливи.
 
Все пак цветята са ни поредните указатели дадени от Бога и в помощ на изгубените…
Мистиците са мистични цветя, Боре. Както Ал Халладж. Питат го: “Ти позна ли себе си? Не, не познавам себе си. - Няма себепознание. - Познах само Бога и Бог ме направи незнаен в Сърцето Си” - това е същество Цвете, на високо ниво.
 
Сега се сещам, мисля че за Лао Дзъ беше. Като го пита (Царя) : с кого разговарям? - и Той казва: “не знам”.
Честно...да…”с Дълбоката Неведомост”, ама ти и да го кажеш, какво си казал нали? Щото става…
 
Морис Метерлинк има книга, която се казва “Разумът на цветята”, тоест той се е докоснал до неща, които му навяват усещането за Разумност. И си спомням в тази книга, имаше един пример за саможертвата на цвете в името на това да продължи поколението. Тоест, цветята имат разумност?
Имат. В тоз скрит атом - духовен, имат зачатък на разумност. Докато пчелите вече жертвата - те я искат. Стари души, фини, и те са смалени, изглеждат на пчели, но това са скрити души, напреднали много. Просто не са мислили за тялото. Те са искали да служат на Бога и в края на краищата служат на Бога в такова тяло, в каквото Бог иска, а това е много удобно тяло, нали. И на километри, и как усещат нали, как щото... те имат връзка с Братството на Цветята, с народа на цветята. Те са друг народ. Имат старо приятелство, а при старото приятелство откриваш, което търсиш, нали.
 
И на финала, Учителя споменава символиката на Лотоса. Какво символизира многолистието? Тъй като има някои цветя, които са с няколко, малко листчета...
...Така наречения хилядолистник също…
Да! Хилядолистник, точно. Какво символизира това?
 
Ами нещо символично, като безкрайни добродетели на човека, като...както лотоса - Много Висша Любов.
Между другото, тази Излъчена Божия Любов, към когото и да е - към любими хора особено и според Плана, както Бог Иска, това е Истинското Божие Лекарство. После всички други неща си тръгват на мястото...ако искаш да помагаш примерно, нали.
Вчера ми звъняха от чужбина: “ ще умирам, така, така помогни…” - Да оправи се, ама...не съм бърза помощ, ама мисълта помогна бързо и после...както...туй между другото.
 
Но искам да ти кажа, нали, тази Излъчена Любов - концентрирана... но трябва да я имаш към другия. Обаче Бог Я Създава. И Той Я прай. И ти трябва да осъзнаваш нали. Въобще каквото ти се дава: и сила и слабост - ако ти се дават, те са от Бога. И с тях те изпитва Бог.
 
Можем да кажем, че Бог е дал на цветята да Му служат, чрез излъчването на аромата, така както пчелите му служат чрез меда, който потича от тях. А от човека трябва да потече Любовта...
Да, много хора, които гледат цветя, жени, градини нали, те са чувстват там много добре и това е частично спасение на душата, понеже, ако няма друго какво да ги спаси, те...като отиде при цветето си, което го е гледала от ръцете излязло, което...голяма красота, нали.
 
Ами, да вземем пример тогава и от цветята, и от пчелите, и да излъчваме от нас.
За предпочитане е тайно да излъчваме. Колкото може без показ. Даже външно да не изглеждаме, че сме такива пък вътрешно...Колкото по-скрито, по-хубаво - по-дълбоко цвете.
 
Много ви Благодаря.
Да, и аз.

Борислав Борисов
Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи новинарски онлайн платформи в България, сега собственост на водещи медийни групи.

Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса, медиите и сигурността ( анализатор в B2 Security - продоволствена сигурност, противодействие трафика на хора, регионално развитие и политики на Балканите, антитероризъм), основател на Асоциация на българските села.

Борислав Борисов е последовател на духовните и езотерични учения от 19-и век, като сред любимите му автори са Морис Метерлинк, Рудолф Щайнер, Райнер Мария Рилке и др.  Отдаден на изучаването и въвеждането в потънкостите в Учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), както и на школите на Брат Михаил - Омраам (Михаил Иванов) и Елеазар Хараш.

Изследовател на алтернативните методи в психологията, парапсихологията и квантовата медицина.  За контакти: borislav@portal12.bg 
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Спомоществуватели на Портал 12: