Трансформацията е възможна само чрез натрупани дълго време чисти действия. В определено време тези чисти действия материализират промяната: случва се взрив, или така нареченото Посвещение, Самадхи. Случва се трансформацията, явява се Духът, а Той винаги слиза чрез натрупания Огън отвътре, натрупаната Чистота – това е великото условие.
Според Толтеките думите са ядра: те посяват мнения, възгледи, страхове, съмнения, възход и всичко. Думите обвързват, защото те са и заклинания. С всяко свое мнение, ние си правим внушение и тези натрупани внушения ръководят голяма част от съдбата на човека. Умът е омагьосан кръг: той сам попада в капана на своите убеждения и после сам се разубеждава. Когато си внимателен с думите, енергията работи за тебе. Ето защо Библията казва: „Ще плащате за всяка дума“; ето защо догоните тренират четири степени, защото те казват: „Който не говори правилно, той вече е дефектен човек, развален“. Говорим само за едно изречение, а да не говорим за бъбривите хора и т.н. Злоупотребата с думите е утвърждаване на падението и хаоса. Различните мнения са духовни сили, които навлизат вътре в нас и ни ръководят. Има мнения, които са погрешни, и ако попаднат в тебе, те могат да ръководят целия ти живот.
Според Толтеките всеки е посял съдбата си не според звездите и влиянията, а според тайната на своите намерения, своя скрит избор. Толтеките казват, че страданието е благородно, то е освободител на човека от собственото му зло. Според тях думата Пътешествие означава да извървиш пътя от обикновения човек до Посветения човек в себе си, т.е. от периферията към Центъра. Всеки, който възлюби Истината и се посвети на Нея, може да ръководи своята съдба и да я променя. Говорим за твърд избор в Истината: искрен, честен, независимо дали правиш грешки, когато тренираш. Ако изборът е честен, слиза невидима помощ, която почва да те обучава. Само Истината има власт да излекува съдбата, и тази Истина – това е Дарът на Орела. Толтеките умеели да се вслушват в това, което е правилно, т.е. звукът на Истината. За тях Истината си има звук, точно определен глас, специфичен говор, защото Тя винаги звучи правилно. И тези, които тренират Безупречност, знаят кое е Истина и кое е полуистина. Всички други питат.
Това вслушване в Истината впоследствие се е превърнало в проникване, а това проникване се е превърнало в меч, който разсякъл знанията на ума и на света, и Толтеките били много радостни от това събитие. Това вслушване и проникване в Истината се оказало угроза за земното мислене. Например земното мислене, политика, Църква и т.н. не искат хората да знаят Истината. И това ще продължава дълго време, защото там вътре работят други духове. Правилното вслушване означава контрол над ума и над изкривеното знание, т.е. над нещастните събития. Защото изкривеното знание върви упорито към нещастни събития...
За Толтеките проблемът не е трудност, проблемът е призив за воля, за решение и за израстване. Атлантите не принадлежат на обществото, а на Истината. (Никога не са принадлежали на обществото, както и Мъдрецът. Мъдрецът не живее за света и за хората, той живее в Потока на Бога и точно така помага точно на хората, по правилния начин, защото изхожда от системата на Бога.) Те казват: който съумее да измени подхода си и мислите си, той изменя и събитията.
Вярата в бъдещето е капан, защото тя поглъща важна част от енергията, която трябва да работи сега и да посява правилен живот. Безупречността руши старото мислене и го заменя с нова гледна точка. Човекът решава нещата, а не събитията. Няма значение какви събития се случват, а кой си ти и как ги възприемаш. А Безупречните имат само едно възприятие: правилно. Обяснявал съм как Толтеките посрещат потопа, тържеството на Истината: сливат се с Духа и влизат в нови измерения, в нова Мъдрост. Съвсем друго възприятие, друг подход.
Безупречността ражда тънка и висша сила, тънка енергия на висок уровен – защото нещата се разбират с много тънка и фина енергия. Затова правим книга по Учителя за потънкостите на Учението. Безупречността е много повече от знания: тя е нещо дълбоко – както Съкровеното е много повече от света и от ума.
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.
Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.
Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.
„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“
Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
Мъдростта е всеобща.
Това е учение за чистия път към Бога.
За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
Никога не нарушавай своята безкрайност.
Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.
„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."
Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.
Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.
„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
Афоризми от Елеазар Хараш:
Чистите действия нямат съдба.
Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
Силата работи в Тишина.
Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
Най-здравословният живот е близост с Бога.
Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
Словото превъзхожда всяка наука и религия.
Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.
Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.
Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).
Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.
Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).
