Елеазар Хараш: Тайната на живота е да създадеш Дао в себе си (ВИДЕО + ПЪЛЕН ТЕКСТ)

В интервюто от 17.02.20 17 , с Елеазар Хараш говорим по темата за древната китайска мъдрост, Лао Дзъ, постигането на Дао, правилата на вътрешният живот, разговорите, здравето, сгъстяването на времето, връзките с Учението на Учителя Петър Дънов/ Беинса Дуно и важността човек да стане достоен за живота, скромен и смирен.


Здравейте, г-н Хараш, темата днес е китайската мъдрост, Лао Дзъ и учението Дао. В началото на този разговор, като въвеждащи слова, предполага се, че първите дао текстове по китайската мъдрост са възникнали около VI в. пр. Хр. и това показва, че търсенето на Бог и пътя е вълнувало още тогава всички, които да са били опиянени от материалното, от злободневните въпроси за власт, пари, храна, богатства… Кой е бил Лао Дзъ и защо е търсил отговорите за вечните тайни на вселената, извън логическият подход?
Текстове има много, много по от рано. Някои говорят за книги, тръгнали XII-XIV век, то има толкова много преди Христос, но това е друга тема. Лао Дзъ е от тези, които не е увлечен нито от материалното, нито от духовното, само от Дао. Голяма концентрация, там даже и духовното е губене на време. Сега ще говорим за учението на Дао, което е голямо явление в света. То е нещо като Китайската Библия, но на много високо ниво, защото то е говореща тишина. Явлението Лао Дзъ е подобно на Дао, т.е. на Бога, на истината и въздейства на света подобно на Дао. Това явление е много ясно и неопределено. Точно такова е, и двете неща заедно. Лао Дзъ е необятно ухание. Това е мистичен древен учител, говора му е тишина, което преведено буквално означава сияещо безмълвие. Не е някакво мълчание, а сияещо безмълвие. Гласа му е нещо от пустотата от безкрая. Това е върха на китайската мъдрост, праотеца на Китай. Той преди това е съществувал като древно божество. Той е съществувал преди живота, когато е нямало небе, нямало е земя, а само безкрайност и затова той слиза от високо ниво, изнася високото. Чрез Лао Дзъ истината говори за себе си. Лао Дзъ обладава глас, едновременно мълния и безмълвие. Той е същество от преди Вселената. Ще го изнеса разбрано и ще остане неразбрано, защото това е същността и точно в нея е красотата, защото ако стане разбрано ще бъде развалено. Ума обича разбраните неща и ги разваля, обаче там където е неизразимо какво ще развалиш? Как ще пипнеш? Извора, ще се опитат хора да го размътят, но не могат да го развалят.

В Лао Дзъ винаги се чувства нещо тайнствено и мистично. Това е велик странник, който носи аромата на Дао, даже забележи, тук няма духовност, тук говорим за самата истина, много високо ниво. Никой не знае как е завършил живота му, знаят се дребни неща, защото той се завръща в пустотата, в безкрая. Истинският човек е неуловим, той идва от нищото и там се завръща, безкрая му е скрития дом. Това е абсолютната родина, не вечността, тук не говорим за вечността. Лао Дзъ и мъдростта му говорят така:
Ако нямаш Дао, т.е. ако нямаш Бог и истината, каква е ползата от всичко друго? За какво ще говориш? Религия? Цитати? Или си чел 99 пъти Библията? Много хора взеха да ме търсят заради интервютата, чудя се къде да се скрия, защото аз допускам само чисти, свещени, духовни разговори. Таки философски, религиозни, умствени разговори – не. Има няколко човека, с които правим книги, работим заедно, говорим си ясно, разбрано. Там съм длъжен даже да говоря, но други не. Понякога се радвам, спират ме в моловете, кратки разговори, такива – да, но за дълги разговори не може да дойдеш при мен защото аз се занимавам, сега изучавам тайните на египетски йероглифи, само ще ти кажа нещо, Боре, тайното учение на делфините, то надраства всички религии в света. Самите йероглифи ни наблюдават, не ние тях. Ако направим връзка с тях и съществото влиза в тях и ни ги разкрива, обаче то преценява. Те са писани от боговете, това е писменост на боговете, не на някакви ангели, светци. Йероглифа преценява какво да ти разкрие и с какви намерения го искаш.

Дао не е културно, никаква култура няма Бог. Дао е чисто, това е най-ниското ниво, а после вече има степени. Дао не е образовано, дао е съвършено. Ти може да си образован, но това нищо не значи, това не е никаква мярка. Чистия е Дао, културните са винаги в опасност, защото те са умствени хора, а в умствените хора живеят чудовища.

А когато споменахте за тази тишина в Дао, на практика това е избягването от ума, от умствените игри, които не веднъж сме говорили, че всъщност са територия на дявола, т.е. затова казвате, че е дори и отвъд духовността?
В тишината няма ум, няма умствени неща, няма чувствени неща. В тишината ума е овладян до такава степен, че е изчезнал, за да не пречи на душата, на духа, на безмълвието, което е гласа на истината и което по специфичен начин говори. Истината говори по специфичен начин, дали ще я разберат хората…

А по отношение на йероглифите, тъй като споменахте и знаем, че има различни и то много, може би стотици, даже хиляди преводи на учението на Дао, на Лао Дзъ, до каква степен през годините тези текстове са успели да пренесат автентичното в словото на Лао Дзъ?

Истинското слово на Лао Дзъ се предава от хора, които много искрено и чисто са навлезли в него и те могат да го представят, не са просто преводачи. Един от дълбоките преводачи, за моя изненада, е акад. и учен, Малявин. Много дълбока вода е, той не само знае китайските езици и китайската култура, той е жив прероден китаец, който просто е руснак сега. Обаче той разкрива, всяка година може да прави нов обогатен превод на Лао Дзъ, защото при Лао Дзъ има свещено пространство. Той е оставил място на интуицията, както при йероглифите. В йероглифите развиваш интуиция и дух, а в азбуките развиваш ум, сърце и рядко интуиция и дух.

Който иска да оправи света, изпуска Дао, изпуска Бога. Това е работа на Бога, единствено на Бога, не е даже на учителите. Значи той вече е нарушил закона, защото той трябва да оправя себе си. Който има Дао в себе си, той е по-богат и от света, и от вселената. Тук мога да допълня – и от духовността, и от съкровеното и нагоре. Дао е непредсказуемо, звездите въобще не го виждат. Астрологията тук е смешна работа, защото няма как да видиш Бог в човека, безкрая в човека или пък да кажеш каквото и да е, защото той е над звездите, а ти влезеш ли в мъдростта, за теб вече звездите угасват.

ВИЖТЕ ВИДЕОТО:

 

Що за покой е това, за което са необходими спокойни условия? Ти в напрежението трябва да си спокоен, както говорихме за толтеките, в потопа трябва да си спокоен. Това може да е тайно, може и да е явно, но това е мярката за покоя, а когато си спокоен, седнал на един диван, това пак няма гаранция. Покоя, това е порядъка, а безпокойството – това е безпорядъка. Мъдрецът е строг, но е сърдечен. Който практикува Дао, единствената практика в света, защото всичко друго е някакви умствени игри, практикува безкрая, практикува безупречността, а догоните го наричат древният мироглед. Практикуваш истиността и тогава всички други практики са на място, дали ще ги практикуваш или не, те са второстепенни, щом практикуваш това. Лао Дзъ казва, че практикуваш ли Дао, Бог, Истината, ти разбираш и знаеш, че всички други практики са излишни, защото това е върховната практика, ти си в системата на Дао. Тогава ти разбираш нещо за Бога и да цитираш, да кажеш на Лао Дзъ примерно „Ела да те кръстим“, това е трагедия.

Ако не срещнеш Дао в себе си, т.е. Бог и истината, хиляди години няма да получиш отговора, каквито и въпроси да питаш. Когато постигнеш Дао в себе си, един отговор е достатъчен и въобще въпросите умират. Когато постигнеш тайната на Дао, разбираш, че тайната е неразгадаема. Тя ти дава нещо от себе си, приема те, но тя си остава и затова е тайна, то не е като загадките. Само ако се яви истински човек се явява истинско знание, казва Лао Дзъ. Всички други са говорители, представят някакви учения. Да си навиеш ръкавите, казва Лао Дзъ, без да си оголиш ръцете, това е наука, това са вътрешните тайни мъдрости. Да стискаш здраво в ръцете си оръжия, които ги няма. Оръжието е духа в тебе, какви оръжия ти трябват други? Дао е много просто, а хората обичат сложното. Забележи колко прост и ясен, а същевременно неразбран. Пак ще ме критикуват някои, както за гносиса, да са живи и здрави, разбира се, че ние все още не сме започнали да говорим за гносиса и за дълбоките истини. Мъдрия човек се чувства добре и в благоприятните условия, и в неблагоприятните условия. Истинският човек няма никога мисъл за авторитетност, той е в смирението.

Тъй като споменахте гносис, така или иначе, Лао Дзъ оприличава Дао като невидима и неуловима субстанция, която прониква всичко и като организация на движението и на покоя в един момент на безкраен кръговрат, едно редуване на видимия и невидимия свят, това обаче до сериозна степен се различава от разбиранията в християнството, но за сметка на това пък намира сериозни дописни точки при учението на богомилите, направете един кратък паралел между дао и християнството?
Лао Дзъ е чистата същност и Христос е чистата същност. Християнството го остави на страни, някога то ще догонва, ще се пречиства… трябват хиляди години там. Гносиса и истинските гностици, говорим за откровение, чистата същност и когато си в чистата същност, няма въпроси за кое е правилно и кое – не, а когато не си, каквото и да мислиш… примерно богомилите: ти изгаряш на огъня. Любовта е огън и тя те приема, тя те е пожелала, защото Бог те е пожелал да те извиси в себе си. Това е привилегия, говорили сме и пак ще говорим за богомилите. Всички учения по върха в голямата чистота, има една чиста тайна, за която се говори по-трудно, тя е скрита, но там е единственото. Когато слязат на ниско ниво хората, умствените, те вече оспорват кой е по-голям, кой е по-малък, кой е най-велик учител, но Учителя е отговорил на този въпрос отдавна: високите планини, планинските върхове не се състезават. Там е единство и смирение, когато се срещнат двама истински учителя от различни учения, те се прегръщат. Един океан среща друг океан, Лао Дзъ среща друго слънце и там няма коментар, но когато се срещнат двама учени, няма значение будисти или християни, по-хубаво е да не се срещат.

Мъдрият се стреми към себепознание, а не към себеизтъкване. Великата беда, казва Лао Дзъ, започва с нещо незначително. Малка причина, а големи последствия. Онзи, който умее да побеждава врага, никога не влиза в борба с него. Представяш ли си Христос да отиде да воюва с враговете си? Той ги е обикнал в дълбините и въпроса вече е решен, той няма врагове. Християните имат врагове, но Той, говорим за същността, Лао Дзъ, няма. Неправилният стремеж е най-голямото престъпление. Да не знаеш какво търсиш, а да искаш разни неща или пък да цитираш. Който следва Дао е свободен, а който следва себе си е роб. Ясния взор идва от тънкия слух. В недеянието (недеянието означава чистото действие, това е и неговото учение) е скрит мъдрият покой. Водата е мека, но може да съкруши всичко. Ако дао е с тебе, тогава и гибелта е покой.

Лао Дзъ казва „Действай с недействие“, това което цитирахте и прочетохте току-що и навсякъде ще има порядък, когато човек действа с недействие. Това древно източно схващане може ли да бъде актуално за света днес и означава ли човек да отвори възможност на дао, на вселенската разумност, да действа вместо него, вместо човека?
Когато говорим за актуално, Лао Дзъ е по-актуален от света, съвременния свят, бъдещият свят, миналия свят… Той живее в дао, няма друго по-актуално. Може ли да има нещо по-актуално от чистото действие – външно и особено от чистото действие вътрешно. Няма нещо, което да изпреварва това, защото оттам започва да ти се разкрива истината и тези откровения.

Изречението „Действай чрез недействие“ какво означава, че човек трябва да се отдръпне от поемането на така да се каже инициативи за решаването на този или онзи проблем, за да отстъпи място на висшия разум да действа вместо него, това ли?
Действай чрез недеяние означава така осъзнато и леко да действаш, че да позволиш на Бог да действа в тебе без ти да се намесваш и без да искаш нищо отсреща. Чисто действие, безкористно, никакъв намек. При мен ако дойде някакъв човек за разговор със съмнение от далеч го виждам и той вече е тръгнал погрешно, няма какво да говорим. Той ще дойде, но няма да има разговор. Или говорим чисто и разбираемо, най-ниското ниво – духовно, или няма време.

Търси дао в недоизказаното и ще го доловиш. Дао е неизвестно, а известното е винаги мъртво. Хората направят ли нещата известни и разбираеми, те стават като приказка с край. Който има дао в себе си, никой не може да го разочарова. Как може някой да разочарова Бог в тебе? Имам критици, тайно ги обичам, някои явно, те са ми приятни, обаче на някои няма да мога да помогна.

На някои ще мога да помогна, запазих си хубавото чувство за друг живот защото не стават за разговор. Разговора има правила. Тези правила тръгват от чистотата нагоре. Много малко са хората в света, които знаят как да питат. Затова аз избягвам много разговори, защото 35 години лекции и разговори и вече все пак започнах 64 години, Боре, скоро между другото, не че са много, но така има едно отдъхване, защото разговори по гори, по лекции, след лекции, в апартаменти, в къщи и вече така искаш да се отдръпнеш, а и съм се отдал на йероглифите и други дълбоки неща, енергията я пазя за там. Затова съм труден за разговори. В четвъртък идва човек от Англия. Той идва с една сестра и идейно, аз там съм длъжен да говоря. Където е искреното и чистото, аз и да искам, няма как да не седна с такива хора. Но когато ми идват за елементарни неща – не.

Който е в съгласие с дао, той правилно управлява себе си. Ако ти нямаш съгласие с Бога, ти ще се издадеш веднага, една критика, даже и забележка да е, тя няма да е на място и може да минава за забележка, но тя ще е критика, защото ти не си осъзнат. Не можеш да предскажеш даоса, защото той няма бъдеще, няма минало, той има само дао. Как ще предскажеш на Лао Дзъ бъдещето, пробвай?! С кои звезди, той няма звезди в себе си! Той ги е махнал, той няма слънца. Дао не възви по пътя на звездите, самото дао, Бог, той върви по своя безконечен път, никакви предсказания. Най-чудната среща е срещата с безформеното дао, защото гледаш, гледаш, но край няма. Ето, защо формата не е образ на дао. Тя е някакво отражение, но това не е дао. Дао създава блага, но не забогатява, защото е безпределно. На безкрая трябват ли му блага?

В един от преводите на Лао Дзъ прочетох изречението, че винаги вървенето по пътят напред, според дао, изглежда винаги като застой?..
Даоисткият мъдрец, понеже е една такава дълбока пустота, той може да е до теб, но ти да нямаш обхват, отвореност, искреност за тази безкрайност е него. Ще ти се стори някакъв странник. Ще си помислиш това така стои си, даже може и да го вземеш за елементарен човек. Ако той ти се разкрие, това е друго. Той така е изглеждал и Учителя за много хора, даже и Георги Димитров, който е живял до него не е разбрал за какво става въпрос. Майка му е разбрала, но той – не.
Когато работиш с дао, ти работиш с лекота и не се похабяваш. Учителя го е казал това по друг начин: Да работиш по божествен начин, значи да си почиваш. Това е любов към работата, това е мярка. Този, който иска да е над дао, над Бог и истината, той се превръща в илюзия. Всички такива същества стават илюзия. В дълбокото преживяване на дао, на Бог, се разпадат всички обяснения. Остава само неизразимото. Истината е в това, което ни казва мълчанието. Лао Дзъ никога не е живял в света. Той е слизал, но това е друго. Още има спорове за него. Той е бил в света, но е живял в дао. Едни академици и учени сега спорят в академията в Москва реална личност ли е. Той е по-реален от света, по-реален от другият свят, обаче спора продължава защото те не могат да го уловят. Как ще уловиш неизразимото, ти можеш ли да хванеш вятъра?

Никой не може да покори смиреният мъдрец, защото той вече се е самопокорил и е влязъл в дао. Лекотата е вкоренена в тежестта. Ако една тежест ти я виждаш правилно, ти ще видиш лекотата в нея. Но и Христос каза: „Моето бреме е леко“. Аз скоро се домогнах до една формула: „Господи, дай ми своята лекота“. Красота! Защото той е лек. Няма значение какви трудности минаваш и аз минавам.

Ще се увеличават хората, които ме мразят заради такива неща, а все още не съм започнал дълбоките разговори за истината. Аз ще ги прегръщам тайно, а те ще ме критикуват и ще си правят кармата, пак ще ги обичам и ще ги благославям по един таен начин и така ще си върви, докато някога в близко бъдеще или далечно, те ще кажат: „Може би този човек е бил прав“. Какво значение, Боре, като ще ме разберат след няколко хиляди години? Никакво значение, защото това е божия работа. Аз нямам право да искам да ме разбират.

Хората виждат ужаса на смъртта, но не и покоя, който тя носи. Според Лао Дзъ неизказаното учение е най-дълбокото. Той се върти все около това, защото как ще изкажеш Бога, обаче пък в неизказаното, получаваш нещо от него. Божественият човек няма заслуги, това е друго важно нещо. Той осъзнава, че Бог работи и че той е само инструмент. Той е смирен и по никакъв начин не може да си препише заслуги. Даоското учение казва: „Ясният ден скрива по-добре нещата, от тъмната нощ“. Защото в ясният ден има много неща. Светлината е също прикритие на Бога. Тя също е друга илюзия. Учението казва: „Страхът и тревогата са в ума, а не в самата ситуация“. Ситуацията няма значение. Какъв е твоят ум? Ако твоят ум е беден и ограничен, той е без ситуация. Затова е казано, че когато постигнеш дао, ситуациите са без значение. Дао е господаря, дао прави тревогите радостни, а при него усложненията стават улеснения. Така действа лекотата. Дао не е религия, дао е безкрайност. Дао не е слово, само ползва словата като път, като упътване.

В дао се казва също, че висшата праведност действа сама, как да го тълкуваме това?
Висшата правда, която раздава Бог, тя остава в усамотение и неразбрана освен ако се даде гносис на гностици и да разберат дълбокият поглед на Бога. Както ислямът казва (ислямът е страшно учение, а те го бъркат с тероризма): „Бог чува шума от крака на мравката“. Къде гледа Бог, какво чува, а ние не чуваме самата мравка, цял мравуняк няма да го чуем и да го видим, но той – всичко е в ръцете му. Много красиви неща е казал, не само исляма, всяко учение си има своята красота. И в православието има хора като Дионисий, като Майстер Екхарт, Якоб Бьоме, определени светци, говорихме, има и там голяма красота. Говорим там за отдадените хора на Бога, а не на религията и на църквата, конкретно на Бог и на истината. Тогава ниското ниво е светец и нагоре вече тръгват все към тези неща почит. Тук няма коментари.

Това схващане, че висшата праведност действа сама, то само по себе си елиминира човек, елиминира Аз-а..?
Елиминира защото толкова дълбоко действа Бог, че няма да отиде да обяснява сега на хората защо Юда е негов стар слуга и благословен. Той го обяснява само на Христос, при други случаи обяснява на учениците нещо. Бог не е такъв да тръгне да ти обяснява. Той преценява на кого да даде откровение и кого да осветли, може и да е духовен човек изчистен, но когато Бог не иска да даде откровение, той нищо няма да разбере. Даже някой път нещо елементарно няма да го разбере, защото Бог не иска. Правдата си е негова, дали я одобряват хората, какво значение има, той действа, той решава всичко.

Света е илюзия. Илюзиите нямат чар, само дао има чар. Дао има безкрайност и не се нуждае от илюзии. Не писанията водят към дао, а виж какво, казва Лао Дзъ - пределната целеустременост, не някакъв стремеж, а пределната, събраната, концентрираната целеустременост. Не писанията са учител, те не могат да те научат. Онази американка нали чела 99 пъти Библията и говори общи приказки. Само дао е учител. Това значи, че ако Бог не влезе в писанието да те учи, в каквото и да е, ако той не влезе да те учи, той не може да ти каже. Лао Дзъ казва: „Спасението не е в писанията и в ученията, а в недеянието“. Ти ако нямаш чисти действия, ти вече нямаш истински учител. Ти цитираш Библията, говориш за Христос, но една погрешна постъпка и ти вече си опетнил и Христос, и Бога, свършено е, свършен факт. Ти нямаш право вече да говориш за Бога.

След като нашият свят е илюзия на практика ние сме в примката, как да го кажа, на дявола, на сетивата. Голямата задача ли ни е да се освободим от тази материалност, от ограниченията, в които сме в този свят, тъй като ние дори не можем да отговорим на един детски въпрос кога е започнало всичко?
Примерно, Боре, учените не знаят защо има сол в морето. Обиколи целият свят да ги питаш, те не знаят защо е солта. Тя е друга голяма тайна. Не само този свят е илюзия, защото той може да изчезне утре. Другият свят също е илюзия. Затова ние трябва да се вкореним в Бога. Какъв ти беше въпроса?..

Именно това, че голямата задача на всеки от нас е да се освободим от оковите на тази илюзия...?
Да, да. Нека дявола го оставим настрани, защото ние го изкарваме много често виновен. Ада в този свят може да си съществува без дяволи, хората са достатъчни. Тяхното разбиране е достатъчно, няма нужда от дяволи. Те може да допълнят нещо, но водещият в това безумие е нещо в човека и той трябва да разреши себе си. Това е задачата му, да върви към себепознание, а не към спорове. Тя истината е безспорна.

Но макар да живеем в този свят на илюзиите, всъщност някъде вътре в нас, скрито, тайно, може би до определена степен в мрака в нас, е онова истинското към което трябва да се себепознаем и да счупим тези окови?
Дълбоко в нас е реалността. Дълбоко във всеки човек е скрита реалността. Той трябва да си я събуди. Това не става с някакви разговори. Молитвата е важна, но тя е само въведение. Съчетаеш ли молитва с истинолюбие и чисти постъпки, говорили сме, тогава вече ти вървиш в правилната посока. Пак е бавно, пътя е бавен, за да е сигурен. Ти не можеш бързо да вървиш, освен ако Бог те е призовал и от минали животи имаш голям напредък и сега ти е лесно да станеш светец, мъдрец или пък гениален музикант, защото ти го носиш.

Лао Дзъ казва: „Спасението не е в писанията и в ученията, а в чистите действия. Спасението е в чистите действия, но какво е чисто действие? Това е движение на дао, това е движение на Бог в човека, това е движение на свободата“. Значи в теб действа покоя, действа действа лекотата, действа Бог. Ти си необвързан, действаш и ти не желаеш нищо неразумно, безкористно. Тогава вече ти си благословен от истината и си в недеянието. Иначе може да правиш някакви чисти действия, но те ако са от ума, а не от чистата същност, те са илюзия, те имитират, защото ума може да имитира. Казано е: „Действай с чисто действие и светът няма да може да те управлява. Тогава само дао ще те управлява. Какво е дао? Това е способността да познаваш изначалната древност.“ Нейният подход е тази лекота и тази помощ на хората. Разбира се, има и такива, които смятат, че преча на хората. Тайна усмивка, там не мога явно, защото може да ги засегна.

Мъдреца е лек, той няма корени. Лао Дзъ казва: „Знай мярката и за нищо няма да изпитваш вина“. Мярката е в нас и ако ти имаш мярката, думите, нещата, действията, премълчаните думи, всичко, няма да имаш чувство за вина.

Нещо за Чуан Дзъ, другият голям даос… голяма дълбочина, голяма красота. Това също е велик мъдрец, който не живее в света. Никакъв свят! Той живее в дълбините на своето чисто сърце и разговаря с него. Мъдрецът, който разговаряше със сърцето си. В себе си той е видял предел, а в смъртта е видял своята безпределност и дао. Свободата! Тук при Чуан Дзъ, държавата не важи, понятието държава в света го няма: „Не държавата е важна, не човечеството, а само дао, а държавата е като шестият пръст на ръката.“ Трябва ли ти пести пръст на ръката? Ти ако си изпуснал дао същността, какво ще направиш с държавата, с религията? Какво ще водиш, себе си или другите?

В доста от текстовете, тъй като са писани във времена на много големи размирици, войни, се описва как подходът чрез война, чрез оръжие, чрез упражняване на власт е абсолютно неправилен...?
Да, властта е стар паразит от Атлантида. Някой път може да стигнем и до него. Виж какво казва: „Само дао е нужно.“, т.е. ние сме изгубили Бога и същността. Той превъзхожда сам себе си, защото е позволил на дао да живее в него, в Чуан Дзъ. Така е, Бог може да живее само в чисто сърце и тук няма библии и религии. Тук говорим за чисто сърце, което превъзхожда библии, религии, корани, зенда вестта и т.н. Тук е същественото, великата чистота и тук е тайната наука. Чуан Дзъ казва: „Това, което е нужно е непознаваемото, Бог.“ Човек, който казва, че е познал Бога, той вече е влязъл в беля. Може да е докоснат от Бога, това е друго. Великото разбиране е обширно и спокойно, а малкото разбиране е тясно и прибързано. Това е ума. Великите думи са ясни и прозрачни, а преходните думи са невъздържани и конфликтни. Разбирането свършва тогава, когато се сблъскаш с неразбираемото. Всички разбирания на хората, където са мисли, че Бог, Христос… и изведнъж при една жестока катастрофа те се разпадат. Досът е даос защото е загубил загубата, той вече живее в дао и не си играе на загуби и печалби. Той тези неща ги е надраснал.

Като стана въпрос за загубата, в Дао едно от основните неща, които се отличават от религиозните течения, които са изобщо в света е, че там Бог не е описан и определен като строг, като раздаващ правосъдие, а там или си в Пътя, или си от другата страна, примерно в неразвитието. В смисъл... няма го това обвинително отношение както е в религиите към развитието на човек. Ако човек не е в пътя, според китайската мъдрост, той просто е от другата страна....
Да, на едно място Лао Дзъ казва: „Няма Бог.“, но това не означава, че няма Бог. Понеже Бог е много неразбираем и дълбинен, той казва: „Няма Бог, няма Дявол. Всичко е Път.“ Той е дълбоко прав защото всичко е Път, но в случая Бог е тайният Път в теб, но той сега не го казва, защото там е друг подхода. Друга честота е там подхода. Даосът е даос, а за поета казва следното: „Истинският поет не произнася слово, а произнася сърцето си.“ Толтеките казват, че това е мярка. Ти може да произнасяш много думи, но те са пълнеж.

Човека е велик не затова, което е направил, а затова, което не е извършил. Това е друг вид дълбинна мъдрост. Много чиста, ако я разбереш. Човекът, който носи дао в себе си не наврежда никому, но не смята себе си за добър. Ето я пак красотата. Това не е чистото християнство в първичен вид, но трябва да имаш широтата да се отвориш, защото останеш ли си на умствено ниво няма да може да го постигнеш.

Колко са смешни мненията, ако не си в дао, ако не си Бог. Мненията не са мъдрост, те са подобно на съмнение – с мнение. Не си нито в истината, нито в Бог. Велико е да се домогне човек до тишината, а що е тишина? Ако я имаш, то тогава при голяма и силна буря, ти ще имаш в себе си голяма хармония и пълнота. Ето това е тишина, а не сядаш и слагаш едни слушалки в учите, не чуваш света и мислиш, че си в тишината.

Учението за Дао още не е в света. То е от хиляди години и продължава да не е за света. Когато войната завършва с победа, следва да се обяви всенароден траур. Много е просто! Победителите са създали врагове и след време отново ще има войни. Когато няма врагове, няма война.
Това е, Боре, ако имаш въпроси..., ще ти кажа и някои неща...

Имам няколко въпроса. Според дао, вътрешната, вродената мъдрост е това, което е ценното, а не тази, която се нарича мъдрост, всъщност е реплика на чужди мнения, практики, философски течения и т.н.? Подсказва ли ни Лао Дзъ, че вътрешният път и кармата определят кой, кога, до какво познание може да се докосне, тъй като и преден път сме говорили с Вас точно за тази вродена мъдрост, с която сякаш някой хора просто така се раждат или им се отключва в даден момент от живота?
В човека има една вродена разумност и ако той избере тази разумност, но в смисъл да следва истината, твърдо, не донякъде, той ще влезе в пътя на истината. Който не следва истината той ще бъде погубен от собственото си неразбиране. Не от някакво неразбиране на другия, защото ти не я следваш и вече нещата се обръщаш срещу теб, даже ако имаш добродетели. То може да имаш добродетели, но да нямаш… Кое е по-ценно от добродетелите? Любовта към Бог. Ако сложим на кантара – казва Учителя – 25 добродетели и Любовта, всички добродетели, те са еднакви, даже в известен смисъл Любовта тежи повече. А който е избрал Любовта напълно, той даже ще изостави доброто и злото, защото мъдрецът е по-дълбок от доброто и злото.

Тайната на живота, Боре, е да създадеш дао в себе си, да създадеш Бог в себе си. Каква е кармата ти няма значение. Учителя казва, че не може да се оправдаваме с кармата си, такава е съдбата или такива са условията. Истинският човек се развива при всички условия. Дали ще е в пустиня, дали ще е в пещера, дали ще е богат, беден, той щом е избрал дао, той е богат.
Виж какво виждат в трудностите даосите: покой и лъчезарност. Как няма да е това истинско учение? Аз ти бях казал, че ще бъде хубаво да говорим за здравето. Само ще ти кажа какво казва Ал Халачи, говорим за мистичното здраве, здравето на съзнанието, не умственото, психическото, което е болно: „Здравето може да се окаже най-опасната болест на човека. Болестта може да се окаже най-доброто изцеление.“ Какво казва опасният Парацелз? Ще изнесем здравето и според мъдреци, не лекари, а учители и мъдреци. Когато Бог не иска да излекува един човек, той ще отиде при фалшив лекар, ясновидци ще го разкарват, ще получи погрешна диагноза. Той лекаря няма избор и това всичко се ръководи от Бог. Може да са приятели и той може да му даде правилните лекарства, но Бог прави лекарствата да действат или не. Подготвяме нещо страхотно за здравето, говоря ти за дълбоки неща. Защо искаш да оздравееш? Да правиш нови глупости и престъпления, защо?! Каква е целта на здравето ти? Болестите лекуват нещо в човека, смекчават и в този свят те са на място. Пак ще смутим хората и пак ще ги обичаме, пак ще ме критикуват. Няма проблем в това.

По темата за дао един финален въпрос, каква е връзката между Дао, санскритското понятие „дхарма“ и древногръцкото „логос“?
„Дхарма“ означава великата истина, великият закон. Учението за дхарма е същото както е и учението за дао. Логоса в първичния смисъл е същото. Не мисълта, преди словото е създало всичко и ако ние влезем в хармония с това слово, ние вече ще сме в първичния елемент. Словото е първичния елемент, изначалното излъчване на Бога. Нещо от тайното учение на делфините, какво се казва там: „Нашата същност е истината, ние сме слезли от нея и се връщаме в нея.“ Не е религия, разбираш ли, делфините палят ли свещи?! Ще изнеса неща, ако стигнем дотам, защото за животните има много какво да се говори.

Преди няколко месеца споменахте, но това може би наистина трябва да бъде друга тема за връзката между делфините и Сириус, доколкото си спомням, но там има наистина доста неща, които трябва да са в друга тема. Само още едно тълкувание да Ви помоля.., в Дао се казва, че верните думи не са красиви, а красивите думи не са верни?
Ума може да говори вярно, но не и истинно. Това ти го казвам от опит и от тренировки. Той е логичен, а живота не е логичен, затова ума изостава. Хората, които разсъждават логически катастрофират в живота. Те се сблъскват, неподготвени са за неизвестното, не знаят как да го посрещнат. Извинявай, какъв ти беше въпроса, мисля за много неща..?

Верните думи са красиви, а красивите думи не са верни, на практика това е мрежата, паяжината на Ума пак?..
Да, опитва се да говори вярно, обаче това не пречи на Ума, понеже е много хитър, да прикрива. Какво е Ума, казва Учителя? Старовременната змия! Ти ако го овладееш в себе си, като говориш и знаеш кой говори в тебе.

По какъв начин можем да изпитваме, да проверяваме между истината и илюзията?
Ние трябва да тренираме чисто слово и преди това чисти действия, особено тайно чисти действия и вътрешно и външно. Тогава вече отвътре духа ще ни научи как да ползваме думите, какво да казваме, какво да премълчаваме. Тогава ще влезем в мярката и Ума няма да има думата. Обаче когато ние не владеем, той Ума си говори и трупа карма. Дори и когато говори правилно, морализиращо, води дълги разговори, там е един бавен застой, защото даже вече има нещо в разумните разговори остаряло. Разбираш ли за какво говоря? Тук говоря за божествени разговори. Сега сме Ново време и Учителя ако беше дошъл, въобще нямаше да говори. Април месец подготвям неща за окултният Египет и особено една от лекциите за дхарма, като каза, там ще изнесем едни неща, където всички видове практики умират, ако ти не овладееш Ума си и не влезеш в голямата чистота. Всичко друго не е практики, то е забавление и големи игри.

Преди повече от 100 години Учителя цял живот изнася лекции, разпространява словото и учението, ако днес, тъй като дадохте посока, ако днес той беше сред нас, по същия начин ли или по друг трябва да е подхода за времето, в което живеем?
Няма как да е същия начин, защото тогава е имало въпроси към Учителя, които са много странични, много земни, нагаждал се е, търпял е. Аз също съм имал години наред такива разговори, но вече времето е гъсто. Той щеше да говори много сгъстено, много дълбоко, много мистично. Тази гъстота е защото времето е гъсто. Разликата е огромна.

Ние говорихме, че вече около 60 минути са около 40 минути, наистина се сгъстява. Кое поражда тази сгъстеност и какво става, кое сгъстява времето?
Самият дух, скоростта на събитията, за да може хората бързо да разбират, бързо да се променят, бързо да израстват. Защото при отлагането ти казваш „Да, да.“, но си оставаш същия. Ти си вече в ума и хора, които не се променят как ще се променят. Искат променен свят – много хубаво, но примерно Далай Лама казва: „Ако искаш да влезеш в променения свят, промени себе си.“, т.е. стани достоян за този свят, защото къде ще влезеш ако не си? Тук е подготовката и то точно в това искрено, чисто пречистване, защото няма как без него, то оттам се тръгва. То пак дълго време се тренира и пак е бавно, обаче е важно да си влязъл в тази система на скромност и на смирение.

Много Ви благодаря за интервюто!
И аз съм  благодарен!

ВИЖТЕ ВИДЕОТО: