Търси

Елеазар Хараш: Смиряването означава да отстъпиш мястото си на Бога и Той да действа (ВИДЕО)

04.01.2018 г.
10136
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Б.Б.: Христос слезе като израз на Истината и Любовта, и веднага се яви като опасност за нашия пропаднал свят. Защо промяната след неговото идване не стана всеобхватна? Защо той остана неразбран?
Е.Х.: Първо, целта на Христос не е била да спаси човека – и Учителят казва: „Той дойде но не спаси.“ Това е само в ръцете на Бога. Христос само пося – това е дълъг процес на развитие, за някои не е дълъг, защото – Тесния Път… Но Христос пося, а промяната е единствено в ръцете на Бога. Това е Тесният Път и единствено Бог постепенно ще направи промяната, защото Той е единственият действащ. Нито Христос е абсолютно действащ, нито Сатана. Бог е действащият, но Христос пося и тези, които го разберат ще влязат в Тесния Път; които не го разберат, ще влязат в широкия път на Сатана. Там е друго обучение, но пак е Скритият Бог.

Б.Б.: Да, Бог чрез Сатана има резервен план…
Е.Х.: Да, резервен, защото където Христос не помага…където Любовта не помага… - страха и т.н.
Б.Б.: Когато говорим за апокрифните евангелия и Тайната Библия – кое е това, което показва тяхната истинност, и кой има правото да се домогва до тази истинност?
Е.Х.: Значи, за да се домогнеш до Забранената, Скритата Библия – това е позволение на Бога. Той отстранява тези, на които не иска да се разкрие. Тези, на които иска Той им се разкрива преди всичко в тези писания като Истина. Защото самия Бог се разкрива като Истина, но това е чисто вътрешен Път, чисто духовен Път.

Б.Б.: В началото Христос беше Исус, явява се като Исус. Духът му обаче извървява пътя до Христос, за да бъде образец на земния човек ли?
Е.Х.: Точно така. Пътят е от Исус към Христос. Всеки човек трябва от Исус да стане Христос. Всеки земен път трябва да се трансформира в Божествен. Обаче който не иска, който е заключен… Но и той има една тайна свобода, ако реши… ако се опълчи на себе си, на егото си, на света и да каже: „Тръгвам по този Път“. Но човек трябва да реши, но той може да не иска да реши, тогава става един широк път… широкият свят е негов.

Б.Б.: Коя е съществената разлика между рождения ден на Исус, 25.12., и 06.01., денят на кръщението в р.Йордан, когато Небето се отваря за Словото на Бога-Отец: „Ти си Мой Син, Аз днес те родих.“
Е.Х.: Значи, Боре, в дълбокия смисъл тези дати отпадат. Аз ще ти кажа по-дълбокото. Христос не е зависим от дати. Раждането му не е раждане, той си е несътворен. Той е роден извън времето, извън дати, извън история. Истинското му раждане не е свързано с тези дати, защото той е тройно роден, не дважди. Дважди е духовното раждане, тройното раждане е в самия Бог. Няма дати… Първо в Древността означава във вътрешността на Бога. То е свършен факт, няма раждане, и долу няма раждане. На едно велико събрание на Великото Бяло Братство, аз съм ти казвал, той гласува първи за свободния избор и това предопределя друго раждане – на Голгота. И Голгота вече е раждане в Безвремието, т.е. символично Завръщане. Но понеже този свят не разбира Безвремието, той говори за дати и иска да хване в дати събитията, нали… само че Христос е нероден, а не роден. Той е несътворен, а не сътворен. Той няма история в света, той има история в Бога. Не можеш в Бог да кажеш дата…
Б.Б.: Нека да акцентираме още един път, защо Христо
с, който можеше мащабно да промени всичко се отказа да използва, даже бих казал, не знам дали е правилно, не се изкуши да използва Божествената си сила, и защо се отказа от цялата тази мощ, която носи? Защо избра пътя на страданието? Да го покаже… Вие казвате, че Голгота не е страдание, а Любов, но защо избра този трудния път?


Е.Х.: Защото трудният път е пътят на голямата жертва е връщане в Бога. А смиряването означава да отстъпиш мястото си на Бога и Той да действа, защото Бог наистина е всеобхват, всевиждане и Христос не се изкуши, защото, който се изкушава, Боре, той губи своята сила и своята цялост. Христос не може да промени света. Той дойде, но не го промени. … Всичко е в ръцете на Божията Власт. Единственият спасител е Бог. И много хора, които Христос не изцели… ако знаеш той имаше много хора изцели, много хора не ги докосна. Това го решава Бог. Тук няма две мнения и няма дали искаш и дали ти е близък човек. Тайното решение е в ръцете на Бога. Всичко се ръководи от този Велик Отец и след време Той ще спаси света… Защо чрез страдание? Защото ще дойде след време осъзнаване. Хората ако не се осъзнаят… как ще го спасиш? Примерно, да кажем, един недостоен човек го спасиш, той след време пак ще се провали, защото не е осъзнат. Даже ангелите не са осъзнати. Обаче когато страдаш дълго време, колкото и да си упорит, ще разбереш, че страданието е привилегия, че то е учител в този свят. Страданието, мъката, скръбта са ценни учители, без тях става страшно… като падение.

Б.Б.: Една скоба да отворя: тази сутрин имаше една публикация, че пътя да изчистиш кармата си е да бъдеш добър, да проявяваш любов и да забравяш. Нищо подобно, нали?
Е.Х.: Нищо подобно. Ти ако бъдеш добър, ще станеш лош. Ти си изначално добър. Това, което съм ти казвал от Учителя:“Не трябва да бъдете добри, а абсолютно добри.“ Добрият човек при натиск ще стане лош… при определени събития. Абсолютно добрият – той е в Мъдростта. Мъдрецът не е добър – той е Любов. Разликата е огромна.

Б.Б.: Да, и затова пътя за изчистването на кармата е само през…
Е.Х.: Тези тънки разлики хората не ги знаят и оттам „бъди добър“, „да си жив и здрав“, ами той глупака ако е жив и здрав или престъпника, той ще направи такива престъпления и ти му пожелаваш здраве.  Аз няма да му пожелавам здраве, други неща му пожелавам, но да не ги казвам…

Б.Б.: С какво се среща Христос през четиридесетте дни в пустинята?
Е.Х.: След Възкресението ли?

Б.Б.: Когато го няма четиридесет дни в пустинята…
Е.Х.: Да, в пустинята и след Възкресението, Христос се среща със Скритостта на Бога.  Даже между другото, Боре, Христос често е викал Юда, после ще стане на въпрос, насаме да си говорят тайно за това, което Бог им казва само на тях. Бог не се разкрива на другите ученици. Бог решава на кого да се разкрие, тук няма…само Христос и Юда знаят. Той се среща със скритостта на Бога, нека ти кажа думата пустиня, „хатария” на древен език, означава изпитание, означава още дом. Това е място,  в което…  наричат го Древните „мястото, в което Водата трудно ходи” – не отива почти. Пустинята това е духовно измерение нали, Тя е природата преди човека. „Хатария” е могъщ символ на единство с Бога, ако в пустинята оставаш сам със себе си и с Бога и виждаш какво представляваш, и Бог ти дава пустинята, за да видиш какво представляваш и там връзката с Бога става много силна,  а пък, ако нямаш единство с Бога пустинята те унищожава, защото твоята самота не може да понесе…нека още да ти кажа, че пустинята е място на… подвига и на голямата издръжливост, защото Учителят казва, че най-много прераждания се искат за търпението – тази голяма издръжливост, а туй търпение то е силата на Любовта, говорим за голямо търпение. В пустинята човешките закони нямат…нямат никаква власт, там няма човешки закони, тук умират. Хатария е място за среща с Бога, туй означава, Боре, в пустинята ставаш Дух, имаш тяло пак, обаче се осъзнаваш като Дух. Тука е величието на Самотата, в смисъл на Уединението. Тука оставаш сам с Бога, времето е откъснато. Тука противоречия няма, тука си сам с Бога и това може да стане нещо грандиозно, защото само Древният език обяснява дълбоко Пустинята, но Древните езици са много такава тема… широка.

Б.Б.: Пак във връзка с Пустинята, в евангелието на Йоан 2.13 се говори за очистването на Храма, каква е разликата между изживяването в Пустинята и очистването на Храма?
Е.Х.: Думата „храм” – „майхар”, означава, че човек може да стане Храм навсякъде, защото Той е в него – говорим за вътрешния Храм, няма нищо общо с камъни и нали…  това е … можеш да станеш Храм в Пустинята, можеш да станеш Гроб, нали… на хубаво място в оазис, можеш да станеш Гроб, можеш да станеш Храм. Атлантите са го казали, тази велика заповед, няма нищо общо с тез бедните Десетте Божи заповеди: „никога не нарушавай безкрая в себе си”, това е заповед, никога не нарушавай, т.е. съблюдавай всяка постъпка, защото една постъпка и ти вече си пробит. Учителят Мелхория, атлантски учител казва: „човекът е красив, когато е създал безкрая в себе си”.

Б.Б.: Каква е символиката и посланието, когато Яков и Йоан изоставят не само лодката и мрежите си, но и баща си, за да последват като ученици Христос?
Е.Е.: Яков и Йоан имат връзка с Христос, стара връзка от миналото, значи Бог влиза в Христос и ги призовава и те веднага тръгват. Ами, отговорът е, защото Божията воля е магнит за всичко. Тя, когато каже нещо, може да се каже така… няма обратни реакции. Божията воля, нали, кой може да спори с Божията воля, никой, Боре.

Б.Б. Христос казва на Симон: „оттегли ладията към дълбокото и там хвърлете мрежите”, какво е посланието тук?
Е.Х.: А, думата „дълбоко” на древен език – „ахара харир”, означава, символ, нали, да постигнеш същественото. Тука няма нищо общо с риба, ти можеш да хванеш риба де, той хваща, само че идеята не е риба… рибите са идеи. Трябва да проникнеш в дълбоко място, идеята е, на древния език обяснява всичко, Боре, означава… изобилието се намира в дълбокото място, в дълбините, истинската любов е дълбока любов. Човешката любов, нали, е плитка вода, т.е. дълбокото място е Бог. Бог не можеш да го търсиш в плитки и повърхностни, примерно в човешката любов, тя затуй е зле човешката любов. Ще говорим за истинската любов следващия път.

Б.Б.: А, дълбокото е Бог, а мрежите това усилията на човек ли са?
Е.Х.: Да, точно така, искрените усилия, старанията. На тях е позволено да влезнат в дълбокото, ако усилията не са искрени, може да хванат една рибка или да е празна.

Б.Б.: При Кръщението в Йордан, учениците на Йоан питат Христос: „Учителю, къде живееш?”, Христос им отговаря: „елате и вижте”, призвание към какво е това?
Е.Х.: Значи отново, елате в Бога, в несътвореността. Всичко друго е призрачен живот, думата е „ахамира”, животът означава древният Божествен поток, туй е животът, който никога не прекъсва, защото вторият живот, нали, създаденият, който е изтекъл от Бога, там има живот и смърт, а в тоз древния живот, нали откъдето… значи ще го кажа тъй… в начало Бог е текъл в Нищото, Целостта, древният живот, нали, после е потекъл навън и тези, които са нарушили правилата, там вече е потекла смъртта, и сега хората си играят на живот и смърт,  а древният живот е древният Божествен поток, никога не се прекъсва.

Б.Б.: Внесете светлина и разбиране в прощалното слово на Христос към учениците: „аз съм лозата, вие сте пръчките, вие не избрахте мен, но аз избрах вас”.
Е.Х.: Да, Христос ги избира и Бог в него ги избира, защото Бог знае кого да избере, нали, аз съм Истината, един вид лозата – аз съм свързващият, а вие сте призованите, като задължава ги чрез призоваване да вървят по тоз път, нали. Вие сте призовани за великия живот, нали, не просто лозата, лозата е символ на живота, нещо което се разширява, разпростира се. Подобно на билката Котешки нокът, ако си чувал тя така расте, прилича, както и да е…

Б.Б.: Ще направим един паралел, в тридесет и втората година на Христос се случва въплъщаването на Духа. По този начин ли се случва и въплъщаването при Учителя Петър Дънов, Беинса Дуно, принципът същият ли е?
Е.Х.: Принципът е един и същ. Бяхме издали цяла книга за думата „принцип”, както и да е, много дълбока дума. Значи фактите са си факти, те са една трета от Истината и ако разчиташ само на факти много е зле. Законите са си закони, но там има изключения, думата „принцип”, Боре, според Учителя няма никакви изключения, т.е. там си напълно узрял в Любов, Мъдрост, Истина. Готов си и думата „принцип” означава сама по себе си велико вселяване.
В момента на вселяването Бог дарява духа си и усилва твоя дух с изначалната си сила, значи ти имаш Дух и сила, но Той го усилва. Това е принципът вселяването.
Думата принцип е Дълбока вода, както ти казах тя не е като факти и закони, и там някакви игри, нали… но факти и закони са далече от Истината, защото човекът на закона не е човек на Любовта. А човекът на принципа е Любов, нали. Думата „принцип” означава нещо, в което няма никакви изключения. Неспособен да прави зло, тогава си в принципа, ако си способен на най-малко зло, вече ти си в смъртта.

Б.Б.: Едно малко отклонение, Учителят след като се вселява Духа прави един изключителен, забележителен текст „Послание към моя народ български”. Препоръчвам всеки да го намери и прочете и го завършва с „аз съм Елохим Господен”, какво означава това?
Е.Х.: Ами, което е казал Христос: „аз и Отец сме, едно сме”, „аз съм от Древното единство”. Те всички Старци са там, и такива като Мелхиседек, има и независими Старци, друга дълга тема. Те изхождат от това единство и затова могат да кажат нещо съществено – не да говорят, то не е проповеди, значи Истината не е проповед.

Б.Б.: Кажете каква е ролята на Ангелите, които съпътстват Христос при явяването му на Земята? Как да разбираме най-правилното казаното в Лука 22.43 „яви му се от Ангел от небето и го подкрепяше”. Също на Петър, когато вади нож срещу гонителите, цитат: „… или мислиш че не мога сега да помоля своя Отец, и той ще ми прати повече от 12 легиона Ангели.”
Е.Х.: Да, ако Бог призове силата…но, да, Петър не е разбирал, то е урок за него повече. Виж сега, първо думата „ангел” означава в случа онези чисти духовни сили, които осигуряват условията на Христос да се случват събитията, случките, нали, за да може да работи Христос. Учителят казва, думата „условия” означава живите същества, които уреждат… тя е много силна дума, условия, иначе изглежда така дума, тя е живите същества, които уреждат нещата. За ножа на Петър, Христос иска да му каже, че това е слабост, нали, истинското оръжие е Словото, което призовава, нали, което има власт да призовава Божията сила, когато ти е позволено. Тука Христос иска да каже, че голямата сила се намира във въздържанието, в чистотата и тя може да призовава Бога. Огромна тайна има във въздържанието, дълга тема, някой път може да я разгледаме. Но трябва да си чист и смирен, и само тогава имаш право да призоваваш Бога и знаеш кога да се въздържаш, нали, голям въпрос, цяла тайна наука въздържанието.
*** Портал12 благодари на Константин Узунов за подкрепата в този материал.
ВИЖТЕ ЦЯЛОТО ВИДЕО:
 
1
Борислав Борисов
Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи новинарски онлайн платформи в България, сега собственост на водещи медийни групи.

Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса, медиите и сигурността ( анализатор в B2 Security - продоволствена сигурност, противодействие трафика на хора, регионално развитие и политики на Балканите, антитероризъм), основател на Асоциация на българските села.

Борислав Борисов е последовател на духовните и езотерични учения от 19-и век, като сред любимите му автори са Морис Метерлинк, Рудолф Щайнер, Райнер Мария Рилке и др.  Отдаден на изучаването и въвеждането в потънкостите в Учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), както и на школите на Брат Михаил - Омраам (Михаил Иванов) и Елеазар Хараш.

Изследовател на алтернативните методи в психологията, парапсихологията и квантовата медицина.  За контакти: borislav@portal12.bg 
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Коментари 0

Коментари:

Спонсори на Портал 12