Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
При древните Посвещения човек се излъчвал и прониквал в духовните сфери. Той е изживявал духовния живот, но извън физическото тяло. Сега, след новите Посвещения от Христос, тези преживявания се внасят вътре във физическото тяло и се изживяват вътре. Това се нарича Самадхи и си има степени. Духът прониква цялата човешка същност, чак до етерното и физическото тяло. Ако екстаз или голяма радост обхванат живота ви, трябва да знаете, че това не води до преход в петото тяло, т.е. не води до себепознание, не води до познаване на висшата душа в човека. Този екстаз и тази голяма радост, те са твоята награда за натрупани благородни мисли и чувства. Истинското Самадхи се преживява при прехода в петото тяло, от четвъртото в петото. Това е първото Самадхи, най-нисшето, и то отговаря на себепознанието, т.е. ученикът се познава като висша душа. Тук има само една опасност да не би ученикът да помисли, че това е краят и да се застои в себепознанието (петото тяло, което е неговата висша душа), и да изостави пътя си към дълбочината на Учителя, чието тотално познаване (става въпрос за Учителя) става в мистерията на шестото и седмото тяло. Най-вече в седмото, което е тайната на третото Самадхи, то е най-трудното.
- Първото Самадхи е едно велико извисяване на ученика в своята висша душа.
- Второто Самадхи, това е едно универсално изживяване на свещената Мъдрост, защото това тяло е свързано с Мъдростта. Тук ученикът влиза в своя дух, а той е самата Мъдрост.
- В третото Самадхи има две степени. Но и в двата случая то е универсално и неизразимо, неподдаващо се на обяснение, но все пак нещо ще кажа. Едното е: този, който е постигнал шестото си тяло (т.е. станал е Син Божи) и желае тотално разтваряне в Абсолютното Същество, което е Небитие, абсолютно разтваряне без възвръщане. Това е непорочната Светлина. Това е един съвсем друг живот, една пълнота, която не може да се предаде, тъй като тя надминава живота и смъртта. Това е единият вид.
В петото тяло ти си една велика космическа енергия и за тебе са отворени много светове. В петото тяло се намира красотата на живота и хармонията на живота, затова някои ученици са се застояли тук и са изпуснали нещо по-дълбоко. Петото тяло е свързано с Принципа на Любовта, т.е. Любовта като Принцип – няма изключения, няма изкушения, няма слабости. Изключенията показват, че не можеш да живееш в петото тяло, понеже самата дума Принцип означава право да живееш в Божествения свят. Ако имаш изключения, ти вече не можеш да живееш в Принципа, а живееш в закони, правила, методи и т.н. Още по-надолу даже не живееш в закони, а във факти, в логика и в объркване на живота, и т.н.
В шестото тяло, т.е. второто Самадхи, се намира дълбочината на Живота и дълбочината на Мъдростта. Учителят го нарича тяло на Мъдростта. Това е човешкият дух.
В седмото тяло е третото Самадхи. Тук се намира Неизразимото. Това е тялото на Истината, за което Учителят казва, че ще има друга епоха.
Когато ученикът влезе в петото тяло и преживее първото Самадхи, той става абсолютно неспособен и за най-малкото зло. Независимо дали му правят бели, пакости, човек става абсолютно неспособен и за най-малкото зло. Просто вече няма такава способност. Това е истинската култура, която обожествява човека. Думата култура означава на староегипетски “обожествяване”. Това означава култура. Накратко, думата култура означава: култ-у-ра. “Култ” е ясно, буквата “у” означава към или при, или насочване, посока и “ра” означава Първичното Слънце, Първичният Източник на Живота. Култ към Първичния Източник на Живота, към Тайната на Живота, към Първичното Слънце. Това означава думата култура и тя започва да се разбира от петото тяло нагоре. Това е първоначалното слънце, на което египтяните са се покланяли.
Друго, което трябва да разберем във връзка с петото тяло при прехода: Когато ученикът навлезе в петото си тяло, тогава неговият състав на кръвта се изменя, защото първото Самадхи е свещена алхимия, коренна промяна. Ще ви кажа какво означава изразът коренна промяна. Такъв човек, който е преживял първото Самадхи, първото велико изживяване на Бога в себе си, това е човек, който в нито един миг на живота си не може да допусне отрицателна мисъл вътрешно за каквото и да е. Няма значение дали е за човек, дали е за животно – никакво отрицателно чувство. Тук вече той става неспособен за това, тъй като в това Самадхи той изживява тайната на Бога на степен висша душа и вече това е пресечено, злото в него е тотално овладяно и вече той е в Принципа, т.е. без изключения.
Четвъртото тяло, това е менталният свят, умственият свят в човека, наречен още мисловен, можем да го наречем и пътя на ума. Той също си има няколко посоки. В четвъртото тяло най-хубавото нещо, което може да прави ученикът, е да се занимава с положителни мисли и чувства. Но тук много важно е да има постоянно усърдие в молитвата, за да може да си подготви пътя към петото тяло. Иначе само ще остане един гол оптимист, а след време ще стане и песимист. Не само положителни мисли, а и много усърдна молитва. Както ви казах преди, тук в четвъртото тяло молитвата е дълг. Молитвата подготвя извисяване на човека, отначало има озаряване, просветления, подготовка. И след време ако човек наистина иска да намери истинската Любов, Божествената Любов (аз се радвам, че тук има такива хора, лично ги познавам, вътрешно, те жадуваха и сега жадуват за нещо даже още по-дълбоко), при тази жажда постепенно той наистина ще бъде допуснат, ще му се дадат условия да изживее това велико преживяване.
Какво мога да ви кажа за това велико преживяване? Първо, то не се обяснява с думи, защото в него няма мислене, няма дишане, няма чувства, даже не е преживяване. Не мога да ви го кажа по-ясно, няма как. Божествените неща не се обясняват, умът иска да му бъде обяснено, но обясненията са до четвъртото тяло (мисловния свят). От петото тяло нататък започват други неща, от неизразими по-неизразими и затова този, който иска обяснения, ще си ги търси в четвъртото тяло, обаче това е свят, на който не е дадена пълнота на живота, това е свят на поляризиране, на полюси.
Усърдната молитва може да изведе ученика в по-високото, петото тяло и в нейните ръце се намира преходът. Но тук не говоря за една-две години, а за много усърдие, с много любов, без да бързаш. Остави това да бъде желание на Бога, желание на твоята висша душа, не поставяй срокове, просто работи с постоянство и Любов. Това е моят съвет.
При първото Самадхи целият организъм се преобразява. Тук в ученика се намира вече в пълнота духовният огън, наречен още Кундалини. Всъщност Кундалини, това е духовният огън в човека, или по друг начин казано, свещената сила на Любовта.
Самадхи не е нищо друго освен влизане в Универсалното вътрешно поле на Духа. Светът се е излъчил навън именно от тази Универсалност, а Самадхи е просто завръщането обратно. Тази Универсалност е от Бога или скритата основа на живота.
Едно от важните преживявания на Земята, което не трябва да бъде поставено като цел, защото целта е друга, това преживяване идва като последствие. Първо трябва да разберем, че Самадхи символизира Небитието. То се явява като началото на влизането в Небитието, то никога не е крайна цел, то е винаги едно Велико Начало. То е началото на Истината, а край няма.
При Самадхи Вечността ти е отворена; Вечността ти е отворила своята врата. Акашовите записи ти са поверени, защото знаеш как да работиш с тях. Тук става въпрос за едно велико Доверие, не за вяра, защото има разлика между вяра и Доверие. Вие знаете, че много хора имат вяра – вяра в Учителя, вяра в Христос, но нямат Пълно Доверие в него – това е разлика. Който има Пълно Доверие, то е по-висока степен от вярата, си отдава целия живот на Христос или на Учителя, или на Свещената идея. Който вярва, все още не е стигнал до Доверието, което е Пълно Отдаване. Все още трябва да узрее неговата Преданост, неговата готовност, за да стигне до момента, който се нарича Велико Доверие.
След Самадхи вече никога няма падане и ставане, за разлика от многобройните просветления, които човек получава. Самадхи означава изживяването на Бога. Докато при просветленията падането и ставането продължават, дори и отклоненията са възможни, и често се случват.
Самадхи е тотално изживяване на Бога в себе си. Тук умът изчезва напълно и в човека започва да говори Духът. Не казвам, че човек остава без ум (това е друго изказване). Както ще видим по-нататък: Духът използва ума в изчистен вид като инструмент за връзка със съществата. Но като напълно подчинен, след като Духът е вече пълен господар, той го използва като инструмент.
Самадхи – това е изживяването на Тайната на Живота, но това е безмълвното в живота, Неизразимото, скритото. Аз се опитвам да го изразя, но това е едно много жалко изразяване, ограничено. Но все пак искам да ви стане по-близко и затова съм направил един опит да го изразя.
Самадхи е проникване в Неизречимото Начало на Живота, т.е. в метафизичната природа на Духа. Същевременно това е Мистично излизане от Битието, след което човек може да се върне отново, да се върне по нов начин като Божий служител, като Син, като Посветен в Битието. Това преживяване на японски има други имена, в Кабалата има други имена, не съм си поставил за цел да се спирам. Според Кабалата: в това преживяване, което наричаме Самадхи, човекът се освобождава напълно от заклинанието на ума, от заклинанието на хаоса, от безкрайните игри на ума – най-малката ревност, най-малката омраза, най-малкият критичен дух…
Любовта е скрита в Самадхи, т.е. в Храма на Истината, което само по себе си е изживяването на Бога. Защото без Любовта ти не можеш да изживееш Бога. И тогава, когато си изживял Бога, и когато се обърнеш към Първородната Светлина, тя винаги те чува. Значи: От този момент нататък, когато си изживял Бога, и когато се обърнеш към Първородната Светлина, и към Записите на Акаша… Тази Светлина е жива, тя винаги те чува.
Чрез Самадхи започваш да светиш сам в себе си със своя собствена Светлина – без чужда светлина, без ангелска светлина, без чужда намеса. Тука вече си в пълно разбирателство с Невидимото.
На японски Самадхи е Сан-май. Японското тълкуване на тази дума е следното: Пълно вглъбяване в Духа при винаги будно съзнание. Значи: тука няма външно и вътрешно, има само Пълно Вглъбяване (както говорихме и при Лао Дзъ преди), има само Дълбочина. Тук си в атмосферата на Бога. Тук не са необходими никакви църкви, никакви религии, никакви учения, защото в Самадхи Словото е надминато. Не че не можеш да ги ползваш, да ги употребяваш по някакъв начин, но те не са необходими.
Има една Истина, която хората научават винаги много късно – това е Универсалният Закон от Учителя:
Люби Бога повече от себе си.
След Самадхи всичко вече се осмисля, включително и самотата. Всичко, без изключения – включително и пътя на злото. Някой път ще се спра повече на този въпрос – специално за злото… Пътят на злото вече става разбираем. Тогава самотата не е вече трагическа пустиня, както при обикновените хора. Тогава самотата вече става неповторима и изпълнена с живот, с красота, с дълбочина и т.н. Но за обикновения човек самотата е заплаха, защото той се усамотява, но не се Уединява. Това е разликата между усамотение и Уединение – самите думи показват…
Чрез Самадхи ти вече не си знание, ти вече не си информация, не си вече компютър. Ти вече си живот и можеш да внесеш живот и в самотата, и във всяко същество, във всяко слово, което е определено да докоснеш. Можеш да внесеш живот и в самотата, защото, ако не си живот, няма какво да ѝ дадеш. Значи: за да имаш какво да даваш, трябва да станеш живот, защото, ако не си живот, няма какво да дадеш.
Обикновената самота на човека няма нищо общо с Мъдрото Усамотение на Посветения – става въпрос за Мъдрото Уединение. Със Свободата може да борави само този, който е познал Истината.
Самадхи, това е Битието на човешкия дух, но това не е Битието на Абсолютния Дух – ето още една разлика. Значи: Самадхи, това е Битието на човешкия дух, но това не е Битието Абсолютния Дух, на... както е наречен Древният (в Кабалата) Древният по дни. Това е пределът за човешкия дух, но не е границата за Древния. Древният, Абсолютният Дух е сроден с това състояние на човешкия дух, но не е ограничен от него.
Според Кабалата: Самадхи е само Път към поразяващата Слава на Древния, но Той не е само в сиянието на вътрешната Благодат, Той е Неизмерим. Но до тези върхове, в Пътя на Ученика, се стига само с голямо Търпение, защото само в Търпението се раждат нови разбирания и нови светове.
Според Кабалата: Самадхи, това е материята на Кетер, наречена още Живата Святост; това е материята на Свещения Огън. И колкото повече духовна, огнена материя, т.е. колкото повече такъв Огън има в едно същество, толкова по-дълбока вода е това същество. Тук става въпрос за Огнената Светлина, а не за умствената светлина. Значи: когато говорим за Свещения Огън, едновременно става въпрос за Огнената Светлина, а не за умствената светлина. Това означава, че разбереш ли Духа, ставаш Огнена Светлина.
Самадхи – това е Съкровен контакт с Небитието. И Самадхи постига не този, който жадува за знания, а който е устремен към Истината. Самадхи е Принципът на самата Божествена Любов. Тука вече можем да говорим за Принципа – това, за което Учителя е казал: „Аз за принципа още не съм ви говорил“.
След Самадхи ти пак си оставаш в битието, но вече си познал себе си – това е Законът на Себепознанието. Освен Себепознанието, освен твоята дълбочина, която принадлежи на човешкия дух, има друга дълбочина, към която трябва да се насочиш, защото Синът трябва да върви към Дълбочината на своя Отец. Това може да се каже по няколко начина, в различни степени:
Умът трябва да се върне в Духа; Ученикът трябва да се върне при своя Учител.
Самадхи е пряко влизане в Царството Божие. С това преживяване Христос въдворява Царството Божие в Своите ученици. Учителят казва: „Самадхи не е последната дума на окултната еволюция, а само първата степен“ - един специален момент в живота на ученика. Момент, в който Духът прониква напълно в човешкото тяло и го преобразява - това е преображението. Буда също е стигнал до тази степен - Самадхи, но това е най-висшата степен, до която той е стигнал. Учителят и Христос дават много по-високи степени.
