Любовта е онова, което унищожава различията.
О, Аллах, Ти си мед, а ние сме оцет.
Изследвай своя вътрешен отвъден свят.
Единствено Любовта разяснява Любовта.
Руми
Един от големите мъдреци Руми – персийски мъдрец с духовен произход, защото такива хора обикновено даже нямат произход – казва: “Заший си очите и гледай със Сърцето” – тука става въпрос обаче за Чистото Сърце, някои да не се объркат за кое сърце става въпрос. На едно място, когато го питат може ли накратко да обясни своето Учение, той казва така: “Бях суров, опекоха ме и сега светя” – това е цялото Учение! В начало си суров, после те опичат, прекарват те през страданията и накрая светваш. Той е минал по този път.
Според Руми водачът в усъвършенствуването не е логиката, а Любовта – една много важна мярка. И после казва: “Водачът в живота, това е Чистото Сърце”. Който иска да има водач, трябва да има Божествени желания. Тогава вече чистото сърце започва да го ръководи. Учителят казва, че сърцето е по-дълбоко от ума. Умът е изграден и изработен от ангелски същества, а човешкото сърце е изработено от серафимите. Има много по-дълбока еволюция и човек наистина трябва да го пречисти – защото Бог е казал: ”Сине Мой, дай Ми сърцето си”. Той засега не иска ума, умът е прекалено опетнен и е оставен настрани да си размишлява, както си иска, но Бог се обръща към сърцето и казва: “Сине Мой, дай Ми сърцето си”. Тогава започва истинското ръководство. Ако човек знае как да даде сърцето си на един Божествен живот, тогава стават промени.
После Руми казва: “Чистото Сърце си има своя собствена мъдрост”, която надминава всички науки на света. Според Руми вдъхновението се дава само на тези, които във всичките си помисли се стремят само към една цел и това е Истината. И после казва: ”Най-висшата цел в човека е най-висшата му любов. А най-висшата любов е любовта към Истината”. Не може да има по-висша любов от любов към Истината. И после казва Руми: “Любовта е единственото средство за познаването на Истината”.
Казва Руми:
Аллах, умните водят война, а аз, умопобърканият, безумният, пия Любов.
После казва: Моята лудост общува само с Аллах, моята лудост ще вразуми умните хора. После казва: С умния си ум аз се отчуждих от Аллах, а с обичта си по Него аз Го открих. И после предупреждава, Руми казва: Не ме осъждайте за лудостта, това е моята любов към Аллах. Тука става въпрос за човека, въобще говорим за човека на любовта. Човекът на любовта е толкова отдаден на Бога, че за него отпадат всички видове заповеди; заповеди има, където няма любов, те искат да възстановят нещо. Когато говорим за човека на любовта, отпадат всички видове заповеди. Тука не говоря само за 10-те заповеди, евреите имат 614 заповеди в Тора, будистките монаси имат 33 000 правила и заповеди, да се побъркаш от заповеди. Обаче животът е постоянно нов и не може постоянно с правила да се обвързва – те имат правила даже как да ходиш в тоалета. Ще ви кажа едното правило: трябва да си снемаш много тихо дрехите, абсолютно безшумно, не казвам, че е лошо, но когато почнеш да живееш по правила, животът става много, много по-лош. Защото правилата са ограничение, а животът е всякога нов, всякога свеж и не търпи никакви правила. Там, където няма любов, има заповеди, правила, закони, техники, методи и т.н. Там, където има любов, нещата се постигат естествено. Любовта не е техника, не е метод, тя превъзхожда всичко. Така че когато човек придобие любовта, няма да търси нищо друго, защото любовта е Бог. Как може да си намерил Бога и да търсиш още нещо. Нали не може. Това означава, че само в Божествената любов можеш да се спасиш. Защо в човешката не можеш? Човешката е двойствена. Рано или късно тя изневерява и на себе си, и на другия, и на Бога, и на всичко. Божествената любов никога не изневерява. В тази любов е Единството, можеш да се спасиш. Някои вярват в звездите. Няма да се спирам надълго защо е глупаво, защо е въобще ненужно, макар че после ще дам един пример. Бъдещето не е в ръцете на звездите, а е в ръцете на любовта. Които не са истински духовни и любящи или бягат в бъдещето, търсят някакъв свят да измислят някъде надалеч, защото не могат да живеят тука реално. Други пък бягат в миналото. А истинският живот е в настоящето и в нещо, което е по-дълбоко от настоящето. В любовта няма минало и няма бъдеще. Будният живее в света на Бога, а не в бъдещето. Това трябва да се разбере, че будният живее в света на Бога, а не в бъдещето.