Жреците обясняват: Това е Древно Същество, което имало само едно занимание, от хиляди години – тя все се взирала в Бога и в Безкрая и това продължило много дълго време. И Бог забелязал това Велико Същество: Душа и Дух едновременно, от расата на Боговете. Бог видял, че тя мисли особено много за Него – дори сама се опитва да си вдъхне живот… И най-накрая, Той видял, че тя има дълбоко осъзнато търсене – и Тот нарича Бену, т.е. Феникса, Птицата на птиците. И Бог решил да й даде Себе Си, и Той й дал власт да се самосъздава, защото в нея нямало никакво зло, никаква мисъл за нищо друго – само за Бог. Тя постоянно била погълната от Бога; и Древните нарекли Бену – Махар Бену, Великият Живот. Те казват, че Бену е прекратила мрака на света със Свещената си Чистота. Така тази величествено отдадена Душа, Дух, Велико Същество, станало Птица на птиците.
Това е единствената птица, постигнала Дълбоко Себепознание, защото тя завладяла себе си и Бог я превърнал в Огнена Птица, наречена Жар-Птица. Жреците казват, че тя може да живее в Невидимия свят колкото си иска, и засекли няколко нейни съществувания. Живее 500 години; може да живее 7 000; може да живее 12 000. Слиза в Хелиопол, тъй като там имало Хет Бену, означава Храм на Феникса – специално посветен на нея. Идва, явява се, събира си такива билки и клони, които ухаят, благоуханни, и в тях се изпепелява; възражда се и влиза на една малко по-висока степен на съвършенство. При всяко обновяване придобива нова малка степен на съвършенство към Бога. (Тъй като степените са 70.) Може да живее колкото си иска.
Нейният любим град е бил Хелиопол и точно там пред Жреците се е появявала. Има биолози и учени, които казват, че не са я виждали... Разбира се, че няма да я видиш – няма нищо общо с твоя земен свят! Тя се обновявала с много висока степен и влизала в по-високо царство на Свободата. В Бену, Бог е показал символа на Вечно Новото. Бену е и наш символ – казва Тот – това е скритото постижение на нашия Дух. Това е и постижението на скрития, истински Живот. Пътят към Бену е Пътят към нашето Древно Царство на Духа. Това е наше послание.
Когато Бену изгаря и възкръсва, тя се самодарява с нова сила в развитието си. Бену е могъщ израз на Великата Любов, неизменен образ на Любовта. Тази Птица е част от непорочната Същност на Бога – изключителна Птица. В сравнение с нея, орелът, соколът и лебедът има много да се учат… Затова тя е изоставила времето.
Това е сияеща Огнена Душа. Бену е Праобраз на Слънцето. Тя е Чист Свещен Огън. Тя може да живее в Дълбините на Слънцето. Тя е озарявала храмовете. Обичала е да ходи там, поради естествена връзка с Жреците, които също са отдадени, подобно на нея, на Великия Бог.
Бену е Мистична Птица, скрита в Космическото и Божието измерение на човешкото сърце. Този Феникс е осветена Птица, осветено Велико Същество; затова тя носи Мир, носи чисто Духовното – защото само Духовното, само Свещеното може да носи Мир. За да носиш Мир, трябва да си отвъд нещата и отвъд света. Това е Духовната природа, това е Свещената природа.
Ще обясня. Тази Птица никога не се занимава с водно кръщение – тя е кръстена с Огнената Сила, защото само Огънят може да те пречисти вътрешно. (Иначе можеш да си направиш хиляда водни кръщения и да оглупееш...) Водата не може да направи това. Енергията е във водата, но – Древен Египет казва – Силата е в Огъня.
Тази Птица е повече неизвестна за света, отколкото известна. Тя е повече Дух; изглежда на птица, но тя е повече Дух, подобно на Древните котки. (Лично аз съм я виждал два пъти, но това е друга тема.)
Тази Птица се е освободила от сътвореността, докато соколът (пак ще кажа), гълъбът и орелът много трябва да се прераждат... Макар че соколът в Египет означава нещо особено: скоростта на Светлината, т.е. да проникваш в Същността на нещата – само че в Най-Дълбоката Същност, соколът не може да прониква… Но въпреки всичко е дълбока птица – и за него сме говорили.
Тот казва: Бог е създал съществуващото, но Той живее в Тайната Си. Никой не може да опише Бога, защото Той е дълбоко скрит в Себе Си, дълбоко изчезнал. Името Му е скрито в Мистерия, Лицето Му е скрито в Мрак, т.е. изобилна Прасветлина, непоносима, която не можем да възприемем, затова я наричаме Мистичен Мрак. Ръцете Му са скрити във Велико Всемогъщество.
И Ехнатон казва: Никой от Боговете не познава Върховния Бог – даже и тези, които Го чувстват най-близък до себе си; даже и тези, които имат специалния усет: чувстват Го близо, но не Го познават – Той си остава и за тях непознат.
Тот казва: Има хора, които са си посветили живота на Бога, но не са приети от Бога. Те не са били призовани и затова те ще бъдат наказани. И когато изстрадат наказанието си, ако го изстрадат правилно – правилно! – Бог ще реши дали да им позволи да вървят към Него, или ще ги отклони. Въобще реалността на този свят е нищо – казва Тот – Бог е всичко, Бог е всичко.
Ехнатон е основал Школа на Мистериите – ще обясня. Школа на Мистерии означава тотален живот само по Законите на Бога, т.е. никакъв друг живот – само по Законите и Правилата на Бога. И от тази Школа са произлезли над триста Безсмъртни Същества. По-късно някои от тях основават Школата на Есеите, но те тръгват от там.
Когато Бог загасил Своята Прасветлина, тогава са се родили светлината и тъмнината. Великият План – казва Тот – на Бога е съвършен и в него няма никаква случайност и никой не може да му попречи. Всички същества са определени, предопределени, рано или късно да познаят Бога. Никой не може да се спаси от Бога и няма да има избор. Всеки е определен, когато узрее, да Го познае.
Боговете и съществата не могат да действат независимо от Върховния Бог. Няма такова същество, което да действа независимо, на каквото и високо ниво да е.
В дълбокия и скрит смисъл, Бог – казва Тот – не е Разум, а Причина, по която е Разум. Тоест наложило се е Той да стане Разум заради съществата: да стане достъпен.
Казва: Бог не е Дух, но е Причина, по която е станал Дух – за да стане по-близък; защото в Мистерията не може да Го познаеш – а с Духа поне можеш да се приближиш.
Бог не е Светлина – по необходимост е станал Светлина.
Никой не може да създава Живот: Бог е единственият Създател на Живота. Животът е Негов – ние само минаваме покрай Живота.
Ние сме нещо, в нашите Дълбини, нещо по-дълбоко и от Дух, и от Живот – казва Тот, – и от Светлина. Ние сме нещо друго: ние сме Мистерия.