Истината не е въпрос. Тя е Пустота, тя е мистерия. Истината поразява логиката, логичните хора. Тя поразява и нелогичните хора. Тя има лице само за искрените хора.
Когато питаш за Истината, задай си въпроса ти самият истинен ли си? Питай себе си ти истинен ли си, защото иначе въпросът отива на вятъра. Не бързай да мислиш, че живееш, защото само истинният човек, само пустотният човек живее. А ти просто се движиш, движението е живот, да, ти се движиш.
Що е Истина? Това е въпрос без отговор. Ще обясня: въпроси, които нямат отговор, това е мярка, че са истински въпроси. С въпроси, които имат отговор, се занимава знанието, т.е. невежеството. Невежеството дава много отговори, знанието дава много отговори. Знанието е това, което не знае, но говори.
Истината можеш да я преживееш, но без обяснения, защото тук забравяш обясненията. Защото истината, изначалната същност, не е част от азбуката, от думите, от словата; те са само компромиси, те са само упътвания, само намеци.
Ето един намек: Един монах отишъл при един Дзен-учител и поискал да разбере къде е входа за пътя към истината, къде е входа за Дзен. Учителят му казал: Чуваш ли ромона на потока? Монахът отговорил: Да, чувам го. Тогава Дзен-учителят му казал: Там е входът. Иди, там е входът. Ако разбереш, това е входът.
избрани акценти от лекция на Елеазар Хараш, 2009, Варна