Елеазар Хараш: Натрупаната лична сила и безупречност се превръща в звезден ключ - изход от видимата вселена (ВИДЕО)

Първата лекция - Атлантида, втората лекция - Атлантското мислене, третата лекция - Атлантското мислене и три идеи за размишление: първата - Свободата, втората - Истината, третата - Жрецът Атлант. Следваща лекция на 6-ти Юни.

Започвам с първата лекция - Атлантида. Тези, които търсят доказателства за Атлантида, никога не търсят правилно. Самият подход е погрешен. И за това, дори да открият, това не им помага. Тези, които търсят Бог и Истината с любов, Бог ще им разкрие това, което е по-дълбоко от всякакви доказателства. С доказателства или без доказателства, Атлантида е тук и съществува.

Една от големите грешки на пропадналите атланти е, че те са станали недоволни от изобилието. Толтеките казват, че злият човек, каквото и да има - е беден. Злият човек, дори и Потопът не може да го измие. Според толтеките, светът е пропаднал, защото е изгубил безупречността. Толтеките вярвали, че Безкраят е нашата Родина, а не вселената.  

Атлантите - това е страшна цивилизация, стигнала до боговете, и докоснала се до Орела. Тази цивилизация е успяла да постигне могъщо знание, наречено - безмълвното, скритото, или както догоните го наричат - свещеното знание. Това е скрито от света. Стратегията на атлантите не е в някакви си умения, а в чисто, безупречно действие. Според толтеките безупречността е най-важна, защото тя отваря Врата, вратата към едно особено възприятие, което води до дълбокото, скрито, тайно знание.

Атлантите казват: “Светът не е свят, той е прикрито странно място”. Наистина светът не съществува, той е само видимост, но той не съществува. За Любовта казват: “ Любовта е мистична птица, тя храни своята преданост чрез безупречността. “

Според атлантите, хората, които са свързани с историята имат любов към “митоте”, т.е. към хаоса и към света.  Те казват: “Реалността не е съставена от история, а от безупречност и Истина. Самият Бог не е съставен от знания, а от Истина. Затова подходът към Него е Истина. Според тях любовта към историята и света дава погрешен мироглед, а погрешния мироглед ражда безизходица.

Казват:
“Пази в своето безмълвие, всичко, което обичаш.”

..., и казват още атлантите: “Безкрайността е възвишена и безжалостна. В нея няма място за приятни концепции. Никакви философии!”. За атлантите смъртта е мистичен полет, и всеки човек трябва да поведе своята истинска битка за придобиване на собствената си Реалност. Тази вселена, в която живеем не е нашата вселена. Нашата вселена е Безкраят.

Ето защо толтеките разглеждат с голямо внимание проблемът за Свободата. Защото той е грандиозен. Той е отвъд света и отвъд вселената. Ето защо личната енергия трябва да е безупречна - като меч. Защото след време тя определя Свободата. Т.е. - всеки човек, който постигне в себе си висша божествена енергия, става свободен. Тя ще пробие обикновената реалност, наречена “свят” или...булото.

Любовта към нещата също дава една много специална енергия. Толтеките казват: “Ние трупаме лична сила, лична безупречност, за да прекосим Тескатлипо́ка, т.е. - голямата илюзия - вселената. Натрупаната лична сила и безупречност се превръща в звезден ключ - изход от видимата вселена, която е ограничена. Нашият дом се намира в Съзнателната духовна Вселена. Ние сме зародиши на древното съзнание. Загубили сме се в един далечен и чужд свят. Болестта на този свят е една - дефицит, липса на съзнание. Става въпрос за цялостно съзнание.

Любящият Истината се изплъзва на звездите. Звездите не могат да го задържат, защото той не е човек, а птица - Дух. Той има взрив от енергия, чрез Огъня отвътре. Любовта към Истината е най-древната стратегия на Духа в човека. Когато толтека се е отдал на безупречност и любов към Истината, той отстранява от пътят си - и зодиака.., и звездите.., и света.., и вселената. Понеже натрупва взривна Сила, нещо от пра-светлината..и това е пробива, това е процепа и Духа го води! Никога ума не води толтека. Умът е овладян и е слуга. Духът води човека. Когато изригне тази натрупана безупречност, т.е. огъня от вътре, ражда се - Свободата.

Това беше първата лекция, първата идея - Свободата:
За толтеките Свободата е дума със специално значение. Те имат съвсем друго възприятие за нея. За тя Свободата е състояние отвъд вселената и света. Толтеките разбрали, че ако овладеят своето съзнание, те имат свобода да се преместват в особени състояния на съзнанието. Всичко това те го тренират. Влизат в такова състояние, в което няма свят, както и тишината: няма ум, няма сътвореност, при догоните. Няма никакъв свят! В Тишината сърцето е чисто, овладяно и владее Покой. И казват догоните.., че щом сърцето е шумно, човекът е изпуснал реалността.

В широкото съзнание няма ум и свят. Това е мощен древен поток от Свобода. Толтеките открили, че безупречността, която създава огъня отвътре, всъщност когато е натрупана, създава Свободата. Толтеките открили, че разликата между огъня и тъмнината е, че огъня идва и си отива, изплъзва се, а тъмнината е винаги тук. те открили, че за да изчистиш умът си от всяка излишна дума, значи да го освободиш от хаоса. Такова нещо тренират и догоните - 4 степени на пречистване на думите. При четвъртата степен се постигат Думите - Светлина. Думите стават Светлина и спасение. Ще говорим след време за тях…

Те открили, че този, който е изпуснал излишни думи, той се е разочаровал от живота. Той се е разочаровал защото е самоограбил своята енергия. Догоните казват същото: Само една неправилна дума вмъкната в едно изречение, и ти вече имаш погрешни възгледи за живота и погрешно разбиране. Една дума! Те тренират изключително, ще говорим за тях...Това се води първобитен народ, и ...толкова е напреднал, защото държи само на две неща - само Бог и само Свещенното. Нищо друго. Казват - Ние дишаме в Бога, и никакво друго дишане не ни трябва. Бог е нашият храм и затова никога не търсим други храмове и т.н. и т.н. Съвременната цивилизация има да догонва това първобитно племе с хиляди години, както ще разберете по-нататък…

Толтеките смятали, че да нямаш разбиране за Истината, това го наричаме - хаос, отделяне от Истината, т.е. - самата Истина те е отделила. Това, което ние наричаме Възкресението на Христос, при толтеките се нарича Завръщане в Свободата, чрез огъня отвътре, т.е. - натрупана безупречност. Точно това е правил Христос при есеите, той е тренирал безупречност - в Египет, в Школата на Бялото братство, там, където се губят годините му. Толкова много е тренирал, че неговия Учител казва - Той постигна способността да не греши. Това е Свободата! Това са високите степени.

Според толтеките Аз-ът прави човека ограничен, докато толтекът, който е придобил своята изначална безупречност, става Дух, който е отвъд Аз-а. Говорим и за висшия Аз. Обяснявал съм, че човек трябва да се спаси и от висшия Аз. Висшия Аз, колкото и да е хубав, колкото и да е дълбок, той в сравнение с Бога е бедност. Толтеките така постигнали чрез безупречност - Дух без форма. Дори и когато са в света, те се осъзнават като Духове. Хората ги питат - Вярваш ли в духове, а един толтек може да стои до тебе без да знаеш, той е Дух. Това е чиста, изначална, освободена Същност. Дух без материя, без окови, без вещество. “Свободен вятър”, както го наричат. Тази освободена същност е ключът към други светове, и ключът за придобиването на безмълвното истинско Знание.

"Силата на 7-а и 8-а степен на безупречност е позволител свободно да посещаваш други Светове и друга Мъдрост."

Вече имаш право да посещаваш всякакви светове, мъдреци, учители и т.н.

Висшата Тайна на Орела е голямо откровение поради натрупаната безупречност, защото тук човек става достоен. Орела ти дава да се осъзнаеш като негова Тайна, като чист Дух и да осъзнаеш мястото на своя произход, което е мястото на Свободата. Чрез това откровение за своя чист Дух, толтека постига пълно освобождение от всички паднали култури на расите и народите.

втората лекция - Атлантското мислене:

Трансформацията е възможна само чрез натрупани дълго време чисти действия. В определено време тези чисти действия материализират промяната. Случва се взрив или т.нар. посвещение - самадхи. Случва се трансформацията, явява се Духа, а той винаги слиза чрез натрупания огън отвътре - натрупаната чистота. Това е великото условие. Според толтеките, думите са ядра - те посяват мнения, възгледи, страхове, съмнения, възход...и всичко! Думите обвързват, защото те са и заклинания. С всяко свое мнение, ние си правим внушение. И тези натрупани внушения ръководят голяма част от съдбата на човека. Умът е омагьосан кръг - той сам попада в капанът на своите убеждения, и после сам се разубеждава.

Когато си внимателен с думите, енергията работи за теб. Ето защо Библията казва: “ Ще плащате за всяка дума. “ Ето защо догоните тренират 4 степени, защото те казват: “Който не говори правилно, той вече е дефектен човек, развален. Говорим само за едно изречение, а да не говорим за бъбривите хора и т.н. Злоупотребата с думите е утвърждаване на падението и хаоса.

Различните мнения са духовни сили, които навлизат вътре в нас и ни ръководят. Има мнения, които са погрешни и ако попаднат в теб, те могат да ръководят целия ти живот. Според толтеките, всеки е посял съдбата си, не според звездите и влиянията, а според Тайната на своите намерения - своят скрит избор. Толтеките казват, че страданието е благородно. То е освободител на човека от собственото му зло. Според тях думата “пътешествие” означава да извървиш пътят от обикновения човек до посветения човек в себе си. Т.е. от периферията към Центъра. Всеки, който възлюби Истината и се посвети на нея, може да ръководи своята съдба и да я променя. Говорим за твърд избор в Истината, искрен, честен, независимо дали правиш грешки, когато тренираш. Ако изборът е честен, слиза невидима помощ, която започва да те обучава.

Само Истината има власт да излекува съдбата. И тази Истина - това е дарът на Орела. Толтеките умеели да се вслушват в това, което е правилно. т.е. - звукът на Истината. За тях Истината си има звук, точно определен глас, специфичен говор. Защото Тя винаги звучи правилно. И тези, които тренират безупречност знаят кое е Истина и кое е полу-Истина. Всички други питат… Това вслушване в Истината в последствие се е превърнало в проникване, а това проникване се е превърнало в меч, който разсякъл знанията на ума и на света. И толтеките били много радостни от това Събитие. Това вслушване и проникване в Истината се оказало угроза за земното мислене. Например, земното мислене - политика, църква и т.н., не искат хората да знаят Истината. И това ще продължава дълго време, защото там вътре работят други духове…

Правилното вслушване означава контрол над ума и над изкривеното знание, т.е. над нещастните събития. Защото изкривеното знание върви упорито към нещастни събития.

За толтеките проблема не е трудност. Проблема е призив за воля, за решение и за израстване. Атлантите не принадлежат на обществото, а на Истината. Никога не са принадлежали на обществото, както и мъдреца. Мъдреца не живее за света или за хората, той живее в потока на Бога, и точно така помага точно на хората, по правилният начин, защото изхожда от системата на Бога. Те казват:

“Който съумее да измени подходът си и мислите си, той изменя и събитията.”

Вярата в бъдещето е капан, защото тя поглъща важна част от енергията, която трябва да работи сега и да посява правилен живот. Безупречността руши старото мислене и го заменя с нова гледна точка. Човекът решава нещата, а не събитията. Няма значение какви събития се случват, а кой си ти и как ги възприемаш. А безупречните имат само едно възприятие - правилно. Обяснявал съм как толтеките посрещат Потопа - Тържеството на Истината! Сливат се с Духа и влизат в нови измерения, в нова мъдрост. Съвсем друго възприятие и друг подход. Безупречността ражда тънка и висша Сила, тънка енергия на висок уровен, защото нещата се разбират с много тънка и финна енергия. Затова правим книга по Учителя - “По тънкостите на Учението.” Безупречността е много повече от знание. Тя е нещо дълбоко, както съкровенното е много повече от света и от ума.  

Втората идея за размишление - Истината

Толтеките нямат настроения, не се занимават с настроения. Те имат Състоянието, вечното състояние на Истината. Толтеките наблюдават събитията с Духът си, никакъв ум! Не позволяват да тълкуват нещата по земно му. Никакъв ум! Толтеките наблюдават събитията дълбоко, ще обясня: Тези, които наблюдават събитията външно, те скачат в събитията и стават пленени, толтеките ги наричат - пленници. Те тълкуват погрешно събитията, а това означава - падение. Те влизат в затвор - в обвързване с хаоса и със света. Те влизат в ограничение, в психически затвор, и така изпускат Истината, която е скрита в събитията.

Армоахали казват (говорил съм за тях, това е преди толтеките, Първата подраса на Атлантида, друг вид мъдреци) : “Не трябват да се гледат нещата, а Същността. Човекът с неправилно възприятие, т.е. умствено, той нито може да вижда, нито може да разбира, нито да осмисля, защото той няма Дух в себе си, няма Истина. Няма кой да осмисля нещата. Умът не може да осмисля нещата. Толтеките разбрали, че само с Истината в себе си можеш да виждаш и затова те решили да я образуват в себе си, а не да вярват само в нея. Големият проблем и провалът на църквата е, че те залагат на варата, а не на Истината. А Истината е мярка, а не варата. И когато дойде часът на Истината, от тези вярващи няма да остане нищо. Защото мярката е Истината. Толтеките разбрали, че само с нея можеш да проникваш. Те открили, че:

чрез Истината тяхната памет започва да вижда тайните на Древността

По този начин чрез Истината, древността започнала да се възражда чрез тях. Така те възродили в себе си старите свещенни знания на армоахали и на боговете. Те помнили посланието от Белия Учител, от върховния жрец и цар Атлант. Той казва: “Същността се отличава по това, че тя има непреклонно намерение да открие Истината.” Значи истинския човек се отличава по това, че той Истината търси постоянно и цял живот и никога не спира. Не стига донякъде, както познавам хора от църквите, “търсих истината, занимавах се, но няма истина..”, “занимавах се с концентрация, ама концентрацията не е точна, тя е за йогите”, а тя истинската молитва се прави с концентрация и т.н….Думите се тренират концентрирано и т.н. и т.н…

Същността се отличава по това, че тя има непреклонно намерение да открие Истината по пътя на своята безупречност. Това било завещанието на жрецът баща, защото те знаели, че у него живеел Ометеотъл, т.е. - древния, непостижимия, всеобщия Дух. Те вярвали, че знанието принадлежи на всички преданни същества и на всички народи - няма деление, няма мъже и жени, няма раси! Всеки, който твърдо избере - той ще го постигне. И ако избере твърдо, той вече има талисман, който да го пази. Т.е. - няма нужда от талисман, а има една могъща сила за който е избрал Истината, тя има вече грижа за него. Те вярвали, че в този легендарен и мъдър учител, велик древен водач, наричали го още - Белия старец, защото знаели, че той бил изпратен за тях от Орела. А го наричали така, защото идвал от бялата Светлина или т.нар пра-светлината на Същността. Той им казал още, че свободата им е дадена за да станат орли, богове, подобия на Свободата. Както и догоните казват, ние сме изпратени тук за да се поклоним на Бог, и да се върнем в Него. Той им казал още, че

човек става Дух само в големи изпитания

Така за толтеките живототрептящата тайна на вселената била скрита в една единствена дума - Истината. А пътят към нея бил само един и строг - безупречността. Нищо друго! Безупречността! Т.е. - наблюдаваш всяка своя мисъл, чувство, действие, всяка дума - и външно, и вътрешно. Всеки свой разговор - и вътрешно!