Елеазар Хараш - Лекция за Пустинята, Усмивката и афоризми (ТЕКСТ+ВИДЕО)

 
 
Да си направим ограждащата формула.
 
Следващата лекция – на 4 юни: това ще бъде една Мистична лекция, следващия път. Ще говорим за някои неща, които са по-дълбоки от Бога, тъй като Майстер Екхарт казва, че дори и Бог не е крайната цел на развитието: има нещо по-дълбоко – и самият Бог го подготвя.
 
 
ЦИГАНСКИ АФОРИЗМИ
(Лекция 1)
 
Ще видим тяхната Мъдрост – най-вече руските цигани.
 
Първо, нещо да ви кажа за тоз народ. Те са скитниците на света, живеят в изкривена реалност. Съдбата им е много тежка, много белязана. Въпреки всичко, те са запазили жизненост и даже чувство за хумор; и ще видите, имат и много мъдри поговорки. Те силно вярват в късмета, а пък дали той ще дойде – това е друг въпрос... Още от миналото си те са странно събрани от различни народи. В своето минало те са имали стара и силна вяра, но сега тя е станала хитрост. Но има и такива, които се отделят от този път. Както казах: те са стари скитници, сродни с една индийска каста, която се казва Домар – населявали са някога северна Индия и Хималаите. Те отдавна са изгубили истинското знание: те говорят по спомени. Техният живот е все страдалчески; в известен смисъл, те са осъден народ, както и евреите, както и гърците, и т.н. (Но в тоз свят, ако вдигнем летвата, почти всичко е осъдено... От друга страна обаче, всички са осъдени след време да познаят Бога и да Го осъзнаят.) Те трябва все да се скитат и да не намират нито мир, нито Бога. Приели са съдбата си безусловно, но те нямат и избор. Опитват се да се радват и да се веселят, но винаги нещо важно им липсва. (Не говоря, разбира се, за изключенията.) Окултната история казва, че те са повредени най-много от лъжата и от хитростта. Запазили са свое собствено чувство за хумор. Един пример – едно циганче се заклещило на върха на високо дърво и майка му го подканя: „Хайде, слезни бе, Гагарин такъв!“ – пазят чувството, имат много веселие, много жизненост в себе си. Големият им проблем е, че са избягали от Бога и са обикнали нещо друго повече от Бога. Например: обичат повече Слънцето от Бога, наричат го „баща“; обичат повече конете – имат ли кон, все едно имат Бог, даже нещо повече. Така, техни афоризми...
 
Когато умре баща ти, плаче умът ти; когато умре майка ти, плаче сърцето ти.
 
И злото, и доброто все идват от думите.
 
Трудно е да върнеш думите си обратно, когато те са се скрили зад завоя.
 
Всички избори в България са Хитър Петър.
 
Скрий крилете си, когато си между дяволи.
 
Всички вещици са от дяволската банда.
 
Който има зла жена, Ад и Пъкъл не му трябва.
 
Неблагодарността е по-лоша и от магия.
 
Бог не ни е дал добър живот – трябва да преживеем лошия си живот.
 
Не се боя от дявола с рога, а от дявола с усмивка на устата.
 
Циганинът с решителност придобива своето нещастие.
 
Когато циганинът пее, песента страда.
 
Циганинът не познава униние и отчаяние. (Аз лично не съм срещал отчаяни цигани – даже мисля, че не съм срещал и с очила. Въобще, те са нещо странно...)
 
Който пее от сърце, бедите не могат да му навредят.
 
Не търси подкова, а сам си създай късмета.
 
Бог ни е дал разум, а Дяволът ни е дал хитрост.
 
Не си ти, който се смееш над другите.
 
Сдобри се със себе си, за да ти провърви. (Ето един прекрасен закон – но не е лесно да се сдобриш със себе си.)
 
Скъпи гости, отидете до реката и си налейте чай! (Някои така черпят.)
 
За един хубав кон, заменям трима Богове.
 
На крадеца, Бог съвестта му е откраднал.
 
Тези, които са спорили с Бога, са изменили своята съдба.
 
 
АФОРИЗМИ ЗА УСМИВКАТА
(Първа идея за размишление)
 
Усмивката е Царство.
 
В истинската усмивка има Тишина и Светлина.
 
Усмивка, която се ражда пред голяма трудност, е осъзната сила.
 
Усмивката е половината изцеление на човека. (Наистина, ако един човек е болен, но се усмихва и е много радостен, той събира сигурна енергия за своето оздравяване.)
 
Усмивката е повече от дума, повече от слово и от мисъл.
 
Усмивката е невидим приятел.
 
Усмивката е ефирен свят.
 
Истинската усмивка е състояние на Свобода.
 
Усмивката е безмълвен свят, безмълвен смях.
 
В усмивката има нещо, което дарява Живот.
 
Има усмивка, заради която отиваш на смърт. Ако Бог ти се е усмихнал, ти също можеш да се усмихнеш на кладата.
 
Усмивката е Тайнството на Душата.
 
Мистикът има усмивка от Незримото – вътрешна усмивка.
 
Често ни се усмихват същества от Другия свят, наши близки и любими същества – но ние не знаем това.
 
Усмихни се на обидата – и ти вече си я разсеял.
 
Светлата усмивка е красиво явление, но и тя още не е мярка за Истината.
 
В усмивката има неизречено слово.
 
Усмивката е тих подарък от сърцето.
 
Истинската усмивка е Слънце в сърцето и Еликсир на сърцето.
 
Истинската усмивка си има строго определено място и време.
 
Усмивката смущава студа, защото тя е част от едно скрито Слънце.
 
„Нещо ме мъчи, но аз имам усмивка, по-дълбока от това мъчение“ – казва един Мъдрец.
 
Усмивката е бисер в сърцето.
 
Истинската усмивка свети тайно в сърцето.
 
Дълбоко истинската усмивка е символ: това означава, че Бог е скрит в сърцето.
 
Щом се усмихваш, никога не си самотен.
 
Има думи, които ни се усмихват.
 
 
АФОРИЗМИ ОТ ПУСТИНЯТА
(Лекция 2)
 
Първо, нека да ви кажа нещо за пустинята. Пустинята е Мистично място, тя е част от Нищото: това е земя на Свободата. В пустинята има друга Пустиня – и тази Пустиня е Нищото. Това е Мистична земя. На Древния език, думата Хатария (Пустиня) означава част от Върховното Нищо – особено в местата без вода. Има едно племе, Туареги, които могат известно време да живеят и в места без вода.

Пустинята е Духовно Измерение. Има хора, които имат особена връзка с Душата на пустинята – но те са от Избраните, от Призованите. На тях пустинята разкрива своите богатства.

Пустинята е могъщ символ на Единението с Бога. За да обикнеш пустинята, тя трябва да те е поискала. Пустинята е място за среща с Бога: там ставаш повече Дух, отколкото човек.
Хатария – това е величието на самотата. Да можеш да издържиш самотата в пустинята – това е Духът. Сам с Бога, това е грандиозно преживяване в пустинята. В Хатария, в пустинята, времето е откъснато: тя е Несътворение, тук сътворението е несъществуващо.

В пустинята, водата не я пиеш, но я целуваш – това е Поклонение, това е оценяване.
Сахара е пленителна, но за друг вид очи.

Ако Бог те е изпратил в пустинята, то е, защото иска да се сближи с тебе. В този смисъл, Сахара е Райската градина, градина на Бога.

Пустинята е Промисъл, ако си Призован – това означава, че Тайна те е повикала насаме.
И така, афоризми...
 
Велико умение е, когато си в бурята на пустинята, да се скриеш в сърцето си.
 

• В пустинята не палиш свещи, а вярваш тотално.
• В пустинята няма религия – а само Дух и Бог.
• В пустинята няма свят – а само възприятия.

 
Пустинята е остров от Безкрая, остров от Нищото.
Ние отиваме в пустинята, за да сътворим Бог в себе си.

Пустинята е було на Бога – тя е звукът на Нищото и звукът на Безкрая, а Истинският Човек е съставен от Пустота, от Безкрайност.

(Както казва Майстер Екхарт, се сещам: Искрата в нас, която е есенция на Духа, нещо по-дълбоко от Духа, въобще не иска и да помисли за Вечност и за време – тя мисли само за Безкрая. Толкова е дълбока Искрата в нас, но... Другия път ще говорим.)
 
Ако водата в пустинята обича човека, тя му дава очи да я открие.
 
В пустинята не пиеш вода, а пиеш Бога.
 
В пустинята, Безкраят е Образът и Подобието.
 
В пустинята се усмихваш на сърцето си.
 
Пустинята е Учение без писания.
 
Пустинята е Изначалното състояние на Живота.
 
В пустинята най-важното не е водата, а Свободата – но това е само за тези, които имат велик контрол над себе си. За тях пустинята е Покой в Бога. Казано по друг начин: Доколкото си в Бога, дотолкова си в Покоя. Покоят е мярка и показва доколко си в Бога. Няма значение дали има трудности, или не – мярката е Покоят: имаш ли го, в Бога си.
 
В пустинята, първо е жаждата за Бога, а после е жаждата за водата – тогава всичко се подрежда.
 
В пустинята, Нищото е твоята опора.
 
Не можеш да завладееш пустинята: тя те завладява.
 
В пустинята има само едно годишно време: времето на Духа.
 
В пустинята успяващото е Търпението.
Тук само ще добавя: Търпението е Духовно качество, а не някакво умствено качество. То е чисто Духовно качество. То е силата – казва Учителя – на Любовта.
 
В пустинята най-важното, което споделяме, е Бог, т.е. споделяме Несподелимото.
 
Пустинята преподава Неуловимото. (Много тънки неща.)
 
В пустинята не тече време – тече Дух.
 
Морето е знание за живота, а пустинята е знание за отвъд живота.
 
Светът е място за разсъждения; пустинята е място за Дълбини.
 
В пустинята пиеш Мъдрост и Безмълвие, а това е изцеление от сътвореността.
Пустинята иска твоята Несътворена Любов. Истинската Любов е тази, която е Несътворена, несподелена. Щом можеш да я споделиш, нещо вече е изгубено. Истинската Любов е несподелена.
 
Учителя казва за пустинята: „За да се изчисти човек, той трябва да се превърне в пустиня“.
„Аз казвам – казва Учителя – едно кило вода в пустинята (едно кило вода!) струва повече, отколкото всички богословски теории и отколкото всички научни теории“.
И казва Учителя: „Човешкото сърце е отличен оазис. Когато някой Висш Дух слезе на Земята, той влиза в човешкото сърце да си почине… Пустинята е място на Чистота“.
 
 
 
АФОРИЗМИ ОТ ПУСТИНЯТА
Продължение
(Втора идея за размишление)
 
В пустинята трябва да станеш Извор в себе си.
 
Пустинята не е физическо място, а Отвъдно – Отвъдно място.
 
Сахара е единственото място, в което можем да отидем на гости на Смъртта и след това да се приберем у дома.
 
В света красивото е споделимо; в пустинята красивото е неизразимо.
 
В невидимото живеем, а във видимото умираме.
 
Очарованието на пустинята е заимствано от очарованието на Нищото.
(Знаете: Нищото, Безкраят – това е Великата Пълнота, място на Несъществувание, т.е. неограничение. Всичко сътворено е ограничено; всичко несътворено е свободно. Тоест: ако си сгрешил да се родиш, трябва да минеш през този път – но след време, когато се освободиш, вече ще имаш друг поглед за тези неща.)
 
Ако в пустинята не липсваше водата, Свободата нямаше да се превърне във вода на пустинята.
 
Оазисът е затвор, а пустинята е спасение.
Туарегите – най-древното племе – смятат, че ако спреш в оазис, имаш някаква слабост в характера. Трябва да продължиш към по-дълбоки места. Тоест: не да търсиш уют, а да търсиш Истината.
 
Водата е Светица, която се жертва, за да даде живот.
В този свят, нашият спътник е водата.
Водата е течащо време.
Водата е Душа за тялото.
Водата губи себе си, за да живеем ние и да се очистим от себе си.
Водата лекува нашата сътвореност и нашата реалност.
 
Истинският Пустинник е свободна, вечна птица, т.е. той е Душа. Той е изгорил света в себе си и затова търси в пустинята Тайната на Единния Бог.
 
Мистичният оазис съществува не някъде отвън: той е скрит вътре в човека, в сърцето.
 
Светът е тяло, а пустинята е Дух.
 
Ако Бог е в сърцето ти, наистина пустинята е оазис.
 
Пустинята прегръща преданите и отдадените на Бога.
 
Който съумее да махне булото на пустинята, той ще види Бога.
 
В пустинята човек може да хване Нищото, Отсъствието в шепите си, знаейки, че то е онова, което ще го нахрани повече от водата. И наистина, този човек, който постигне тази Пълнота, той е хванал Нищото в ръцете си.
 
 
АФОРИЗМИ ЗА ЗЛОТО
(Лекция 3)
 
Злото е празнота – липса на Благо в себе си, липса на Бог. Злото е лишеност – лишеност от Бога: ако Бог влезе в него, то изчезва. Но засега Бог не влиза, защото има Замисъл.
Злото съществува само в някакъв нисш смисъл – в дяволски смисъл, но не в Божествен смисъл. От Ангелските светове нагоре, злото го няма.
 
Един египетски жрец е казал (това, което ви казах предния път, ще го повторя): Страшният съд ще дойде, когато тъмните сили обсебят 90 % от света.
Ислямът казва, че Страшният съд ще наближи, когато 90 % от човечеството гласуват за гей браковете. Това ще бъде белегът за... друга мярка за края на света.
 
Дяволът знае кога сме отпуснати и кога сме в съмнение, и веднага – атакуване. Достатъчно е само един миг да се отпуснеш, да не мислиш за Бога или за нещо Духовно – и той знае това.
Бог не дава реална сила на Дявола да изкушава Избраните и не позволява на Дявола да ги побеждава. Наистина, Бог може да направи така, че един светец да се изкуши за секунди и да се провали; но понеже те са Негови деца, Той ги обича, не ги поставя – обикновено такива и Мъдреци – никога не ги поставя в такива изкушения, в които да се провалят, защото те са избрали твърдо Пътя към Него. Но тук исках да ви кажа, че властта е в Него. Тук Бог позволява, при такива хора, изкушенията с мярка, за да направи Своите Избрани още по-силни и да ги укрепи в Себе Си. Той ги обучава, Той ги тренира и Той ги възкачва в Себе Си.
Няма такъв светец, който, ако е честен, да каже, че не греши, защото Бог може да му изпрати изкушение, многократно по-силно от него.
Сатана и демоните никога не знаят какво реално знае Бог и какво прави в човека. Това знаят само Избраните, и то – ако им е дадено Откровение от Бога.
 
Грехопадението е недостиг на Реалност, липса на Бог – и това самият Бог го е решил, а не някакъв си Сатана или Адам. Те са нямали избор: просто Бог има друг План. Бог знае защо, а това е Промисъл.
Сатана и Адам са били отделени от Божествената Реалност и тук никой не е могъл да се противи, защото Бог никога е нямал противници.
Бог всякога вижда Сатана и демоните, включително и под земята, във водата, във въздуха и т.н., но те не Го виждат.
 
Няма такава прашинка във Вселената, която да се движи случайно. Не съществува такава случайност.
 
Дяволът изкушава и Избраните, но Божията Сила е с тях: това означава, че те тайно израстват в Бога и в своите Дълбини.
 
Кръстените хора въобще не объркват плановете на Дявола. Дяволът продължава да си живее в тях, защото Христос остава неразбран и Божият Замисъл остава неразбран.
Кръстеният човек не се е завърнал в Бога: това е нерешен въпрос в християнството, но Учителя не иска да го разкривам...
 
Няма как Дяволът да реши да бъде независим от Бога: нищо не зависи от него.
Когато в Древността Луцифер е сияел и е изглеждал връх в Творението, Великият Бог в него се е криел и в самото това сияние: то не принадлежи на Луцифер, а на Бога, то е Божие – и Бог чрез това сияние е наблюдавал съществата и самия Луцифер.
Бог е създал Луцифер като голямо сияние; после пък го е превърнал в голям мрак. И в двата случая Луцифер е нямал избор.
Единственият Действащ е Бог!
Бог има Абсолютна Власт над всяко правосъдие. Няма такъв съд в света, в който Бог да не може да влезе. Но ако Бог не иска да влезе в това правосъдие, Той оставя дяволите да се разпореждат – защото Той знае миналото и настоящето на хората, Той знае миналите прераждания и затова, когато трябва, се оттегля. И вие знаете какво се случва…
 
Един от поздравите на Сатана е (към своите си): „Желая ти вечна гордост!“.
Всички земни амбиции са верен път към Дявола: те са част от земното невежество.
Христос е слязъл при евреите, защото този народ е имал много стар договор за живот в Сатана. И Христос е слязъл да разбие този тежък договор – частично е успял.
 
Чудовищата – това са деформирани, извратени, стари, провалени хора, които в своето минало са били много упорити в злото.
Тука се сещам, само за малко ще се отклоня, днеска го разказах: за октоподите. Октоподите – в тях живеят и дяволи, и демони. Когато живеят дяволите, те хващат с пипалата си и изсмукват жертвите; когато влязат демони, ги карат да изяждат пипалата си. Но след като дълго време натрупат тежка съдба, влизат демоните и ги карат да изяждат себе си. Но Учителя е видял нещо хубаво в октоподите: Ей такива пипала да имате, така да хванете Бога, че никога да не Го изпуснете! Това е мярката.
 
Дяволът много обича да разпалва спорове. Той се интересува от спора, Истината не го интересува. Той иска да има спор!
Дяволът е този, който силно отрича всяко разумно нещо.
 
Реалността на Бога е толкова дълбока, че нито Луцифер, нито демоните, нито Боговете – не говорим за Ангелите! – нито Боговете я познават. Те също не знаят Неговия Замисъл. Бог, от най-голямото зло, може да изкара добро. Затова Той допусна кладите, тази жестокост на Църквите, тъй като те са в голям застой. Там демоните и дяволите това чакаха. Той ги допусна и изкара Същества, които направиха Подвиг, и ги взе при Себе Си – Богомилите и т.н. Така че това е голяма привилегия, Бог да те вземе в Себе Си завинаги. Както виждате, Бог всичко може да използва за добро; и колкото и зло да прави Дяволът, Бог го превръща. Няма такова нещо, което Бог да не може да го превърне.
Бог не желае злото, но го е допуснал заради бъдещото добро.
Луцифер, злото, Дяволът и демоните се управляват, без изключение, от един Всемогъщ Бог. Те никога са нямали избор. Този, Който ги владее, е Бог.
 
 
АФОРИЗМИ ЗА ЗЛОТО
Продължение
(Трета идея за размишление)
 
Който иска да се спаси от демоните, трябва да се моли на Бога, а не на светци, защото демоните са били Богове – знаят Тайни, по-дълбоки от светците. Някой път, ако трябва, ще го обясня. Имат знания, за които светците въобще не са чували, нито пък Ангелите. Демоните не са дяволи.
 
Ако злото имаше сила, то щеше да бъде противник на Бога – но всички такива същества имат частична сила, а цялата Сила е в самия Бог. Бог е допуснал злото, защото наистина е Всемогъщ: Той го владее. Злото служи на Негови цели, без да знае какво прави; дори някой път то не знае защо прави зло. Но Бог отзад знае…
Както казах: Бог няма противници, защото е Един без втори – няма втори.
 
Злото е влияние; Бог е Присъствие. Там, където присъства Бог, няма зло. Злото е влияние, а Бог е Силата.
 
Злото няма живот в себе си и затова не може да бъде източник на живот. То няма реална същност и затова е нещо временно. Ако Бог влезе в злото или в Дявола – както казах – те се обезличават и изчезват. Ако Бог влезе във вълка, вълкът става приятел на човека. Ако Бог влезе в онази акула, за която съм говорил: акулата спасява една жена, избутва я на брега. Тя става мека, Бог може да я направи памук и пеперуда, и каквото си иска, защото абсолютно всичко е Негови инструменти. Ако влезе в акулата, тя става безопасна.
 
Христос дойде да ни спаси от тези заключени тела в материята, защото, който е познал Бога, става Свободен Дух.
 
Божественото Знание е твоето освобождение, а не религия и ритуали.
 
Бог е скрил Своята Божественост, за да не пречи на нашата Свобода.
 
На Дявола е дадена голяма власт в света, поради това че хората не искат Божията Воля. Иначе те повтарят там, знаете: „Ако е Твоята Воля“, само че после казват: „Ако може, да е моята воля“... и т.н.
 
Същността на греха се състои в това: да имаш намерение да извършиш зло спрямо някого. Дали ще го извършиш, или не, ти си в греха. Самото намерение показва, че ти си в греха – няма значение дали ще ти дадат, или няма да ти дадат да го направиш.
 
И злото, и доброто са недостиг на Любов. Добрите хора са също дълбоко неустроени, много далече от Истината. Някога те са се провалили, в миналото – и доброто се е провалило, и злото. И тука са събрани, взаимно да си учат уроците.
 
Първородният грях е можел да се случи и без Змията, но Бог е избрал Змията.
 
Учителя казва: Махнете Бог от човека – и от човека няма да остане нищо хубаво.
 
Сатана съществува в Бога, а не в себе си. И Учителя казва: Всяко същество съществува, докато Бог мисли за него. В момента, в който Бог прекъсне мисълта си, това същество заминава.
 
В своята скритост, Дървото за познанието води човека до Тайната на Бога и затова е създадено грехопадението. Това е скритият замисъл: Бог е поискал да сподели Себе Си с човека – не с Ангелите, не с Архангелите, те не могат да Го познаят. Тайната на човека е огромна. Тези, които са ми гледали онова интервю[1], знаят за какво става въпрос – и накрая ще кажа нещо в тази връзка. Бог е поискал да сподели Себе Си; не да даде блага на човека – самия Себе Си!
В това Дърво за доброто и злото е скрита дълбока Тайна Мъдрост, която я няма в света на Ангелите. Чрез падането в това Дърво, Адам и Ева, т.е. човечеството, хората започват постепенно да разбират кое е добро и кое е зло.
 
Кое е зло?
Зло е да се страхуваш от смъртта, вместо да се подготвиш за нея.
Зло е отлагането да преобразиш лошия навик.
Зло е разговорът, който не носи радост и разбиране.
Зло е, когато обвиняваме, вместо да благославяме.
Зло е, когато зрялата възраст не е съпътствана от Покоя.
Зло е това, което кара мислите ни да препускат към неприятни неща.
Зло е всичко, което хвърля съмнение в съзнанието на човека, че той е Избран и че е Слово Божие.
 
Злото не е вещо за своето предназначение. Злото не е вещо, защото е само инструмент на Божия Замисъл.
Бог движи всичко към добро – но според както е Неговата Воля, а не както е волята на хората. И много е хубаво, че е така, защото хората наистина не знаят какво искат.
Злото е само етап, чрез който ще се постигнат по-високи степени в развитието.
 
Всички несгоди са наше старо зло, сторено от нас. Човекът е предизвикал Божия Закон – и точно тогава е влязъл в злото. Хората са изпаднали в проклятие заради своите постъпки. Излизането от проклятието означава промяна на пътя. Не да искаш помощ – да искаш промяна!
 
Всеки, който иска да обсеби Любовта, той тръгва към тъмнина и празнота.
 
Първо Луцифер е бил създаден от Бога, а после е бил унищожен. Казано по друг начин: действали са Божията Милост и Божият Гняв – Бог знае защо.
Който презира Сатана и злото, също ще изгуби Бога, също ще влезе в падение, защото Сатана не е враг, а инструмент на служенето и замисъл на Бога.
Самият Луцифер е казал: „Само на Тебе се покланям, не заменям Любовта си с друга любов. Жаждата ми е само за Тебе, Господи!“ – думи на Луцифер.
От много хиляди години Луцифер е бил съсредоточен в Бога. И като сияещ, и като прокълнат – все е служител. Вярно е, че няма избор – но вярно е, че Бог го е избрал.
 
Ако си във вярата – казва Тайната Наука – няма да разбереш Бога.
Ще обясня. Вярата не е Същност: тя е само подготовка. Любовта е Същност, т.е. ако си в Любовта, тогава вече и вярата е на място – но тя става Доверие в Бога и в Невидимия свят, Абсолютно Доверие.
 
Луцифер е можел да каже: „Прекланям се само на Бога“ – но искам да обясня: той има още много да се учи. Също е назад в развитието си, поради голяма преданост и Любов към Бога, но самият той не е станал Любов. И не може да каже това, което Ал-Халладж е казал: Аз съм Истината; Аз съм Бог. Луцифер не може да произнесе това нещо.
 
Ангелите също не знаят кое е добро и кое е зло, затова те си остават много ограничени. Те са чисти, но никога няма да станат Дълбоки Същества.
 
Това Дърво, което иначе се води като падение, то се оказва Път към най-дълбоките Тайни Божии, към Премъдростта Божия. Това Дърво е Таен Извор на Божествената Мъдрост и затова е създадено.
 
Това беше за днес. Другия път ще продължим с една особено дълбока и Мистична Мъдрост.
 
 
 
АУМ