Дао и Лао Дзъ са Вечни и извънвременни, Те са Единни. В по-дълбокия си смисъл, Те са Безкрайни. Те са Единни и взаимно се пораждат.
Дао и Лао Дзъ не допускат грешки, но хората допускат и затова те Ги наричат „тъма“, тъмнина. Но тази „тъма“ за Лао Дзъ и за Дао е Великата Яснота. Те се намират в място, което хората не разбират: Те живеят в Мистичната Тъмнина, казано по друг начин – Мистичната Скритост. Защото тя Им е близка, но тя не е близка на хората, и затова хората Ги наричат „Тъмните“. Дао и Лао Дзъ се съхраняват в тази Тъма, но хората не умеят да се съхраняват в нея. Хората не ценят тази Тъма и затова те нямат Яснота.
Дао и Лао Дзъ не се хвалят с богатство, защото Те са Вечни, Изначални и Безкрайни. И затова Лао Дзъ казва: „Аз съм подобен на отказал се от всичко“. (Тогава имаш всичко наистина.) Дао и Лао Дзъ не се съединяват с богатството, а с Изначалното – и това се нарича Съкровената Благодат.
Лао Дзъ се храни с Дао – Изначалната Храна. Точно това е „Хлябът Насъщний“, но Бог трябва да ти е позволил да се храниш с Него.
За Лао Дзъ няма история, няма род, няма братя и сестри, няма родители. Той никога не е бил от рода на света, нито от сътворението. Той е Велик Древен, Велик Старец, Странник, живеещ в Дао и царуващ във Вечно Единение; Той е Човек извън мярката на света. Той е бил всякога далеч от световете и сътворението – абсолютно отдаден на Дао. Той е трудноразбираем, защото присъствието Му в света е просто Отсъствие. Този Велик Старец никога не е бил обикновен човек. Той винаги е живял в Мистерията на Тъмното Място, т.е. на Скритостта, в Скритостта на Дао. Той е Мистерия от Великата Мистерия на Дао. Той е Дълбинен Дух, Дълбинен Вътрешен Човек, а не човек земен, от вън, или външен. Той винаги е бил дълбоко вътрешен, независим от външното сътворено тяло.
Лао Дзъ е Същество с абсолютна непривързаност и към живота, и към смъртта. Той е Същество извън живота и смъртта. Той е Мистерия.В Мистерията има нещо, което е по-дълбоко от живота. Животът е слязъл, Мистерията се е скрила навътре. Лао Дзъ пребивава в Чистота (става въпрос за Абсолютна Чистота!), наречена по-късно Недеяние. Лао Дзъ е Същество, странстващо в самото Себе Си, в Своите Дълбини; Той никога не е бил същество на света. Той е Вечен Странник без пристанище. Той е Същество на Мистичната Мъдрост. Само Мистици могат да Го изследват, защото те имат методи за изследване на Скритите неща. (Същото важи и за Орфей. В по-следващото интервю, (не следващото, за числата), ще говорим за Орфей – кой е живял в Орфей. Разбира се, траколозите ще се смутят, защото Орфей почти го няма: съвсем друго Същество живее в него.)
Лао Дзъ не може да бъде овладян нито от радост, нито от печал. Той е едно Велико Освобождение: Той е независим от тези неща, Той ги превъзхожда. Лао Дзъ е Древен и затова Преданието Го нарича Старото момче. Още когато се е родил, са Го нарекли Старото момче, т.е. прикрито име на Стареца; т.е. още от момче, Той е Стар. Това се знае отдавна. Слизайки в този свят, това Божество, този Старец не се среща с тази външна реалност, защото за Него тя не съществува. Той се среща със собствената Си Бездна, с Дао, със собствената Си Дълбина, със собствената Си Безкрайност – и това е мястото на Единството с Дао. Когато съм в Дао – казва Лао Дзъ – когато съм в Дао, узнавам Истината и затова не Я търся. Той няма нужда да търси Истината – Той е в Дао, Той е потопен в самата Истина.