Първичната дума за изкушение е "незун", първичната тайна е именно "незун" и означава приблизително: "не ни отклонявай от смисъла на живота, от смисъла на нашия път". Това е много специална дума, това е ключът на живота. Който я разбере наистина, който я разреши наистина, получава това, което се нарича спасение в най-дълбок смисъл. И това е най-вече поради тайната на двете букви "у" - "незуун, защото и те съществуват като друг вариант, макар и добавени по-късно. Някои са искали да оптпаднат тези букви, въобще този израз също са искали да отпадне, защото той ги смущава - "не ни въвеждай в изкушение". Много хора са се смущавали от това "не ни въвеждай в изкушение", но Четвъртият Старец казва:
Той продължава да ни въвежда.
Защо? Защото иска да станем Любов. А тези, които са се отказали от Любовта, това е техен избор. Но тези, които искат да станат истинска Любов, трябва да бъдат въведени, трябва да победят чрез Него и да надрастнат тайната на "незун". Но затова ще говорим по-специално друг път.
Сатана символизира личната тъмнина в човека. Той си има и своя тъмнина, но в случая говорим за човека. Има една тайна книга на есеите, наречена “Воините на светлината срещу воините на тъмнината”. Когато Мойсей е избягал в пустинята, една от дълбоките книги, които е чел, е именно тази. От тази книга и от още една, и от посвещението му в Египет произлиза неговата идея за Битието. Оттук е почерпил малко тайни, сглобил е нещо и е направил нещо, донякъде достъпно за хората в “Битие”. В тази книга се казва, че човек, който воюва срещу тъмнината в себе си, накрая открива светлината в себе си. Значи не срещу тъмнината в света, това е погрешен подход. Затова Учителят казва, че “ако искаш да оправиш хората, главата ти ще побелее и нищо няма да оправиш” - въпросът е насочен навътре.
За всеки, който иска да се спаси от злото, има само един единствен закон: Да се избави от собствената си тъмнина. Това е основната идея в тази книга.
От самия човек, от избора на човека зависи дали изкушението ще се превърне в грях, ще стане слаб, или ще го првърне в дух и Истина. В Зенд Авеста се казва: “Когато устоиш на едно голямо изкушение, ти променяш условията, променяш разбиранията си”. Какво означава условия? Според Учителя щом променяш съществата, влиянията, духовете, ти променяш условията. В Зенд Авеста за това има една прекрасна дума. Тази дума се нарича УШАХИНА. Тя е преведена като “времето преди изгрева”. Другият превод на четвъртия Старец означава “близък до зората”. Едно от древните имена на Бога във ватанския език е ДРЕВНАТА ЗОРА. Той е нито светлина, нито тъмнина, зората между тях - нещо много по-дълбоко и по-отвъдно. Той не е ограничен нито от светлина, нито от тъмнина. Има една дума, която е още по-точна, това е думата ХАДАЙ АШ, пак е от древния персийски език, от Зенд Авеста. Тази дума означава “всякога чист”. Според четвъртия Старец тя означава “получаващият светлината”. Този, който устои на голямото изкушение, става Хадай аш, получаващият светлината.
За този, който падне в незун, т.е. в изкушението, се казва, че заживява в земните енергии, значи обикновения живот. Това означава, започва животът на заблужденията едно след друго. Този древноперсийски се нарича езикът Дзенд, означава следното: “Черният огън отсяда в сърцето му”, т.е. става дума за черния огън, за земната енергия, която заживява в сърцето на човека.
После е казано: “Само в постоянното търсене на Истината отсяда Свещеният огън”. За този, който побеждава изкушението, се казва : “Побеждаващият изкушението овладява смъртта”. Според Учителя Любовта е непрестанна победа и затова всякога е динамична, понеже това е Бог. Това не означава, че човек няма да умре, както някои може да изтълкуват. Има един случай с един арабски мистик - много чиста душа, много свята и накрая един убиец се явява и иска да го убие. Какво казва този мистик? Казва: “Господи, не можеш да ме излъжеш, това си Ти. Ти искаш да ме убиеш и аз идвам при Тебе.” Това е будност докрай. Той до такава степен вижда навсякъде и във всичко Бог, направо се обръща към убиеца и казва: “Аллах, това си Ти, не можеш да ме излъжеш”. Така говорят мистиците.
Когато победиш изкушението, тогава се случва Бог. Разбира се, това няма нищо общо с ясновидството, защото ясновидството е много особен род слепота. Когато победиш изкушението, тогава се случва Бог, защото в чистотата има само Бог и нищо друго. Това означава, че победата над изкушението е познаване на Любовта, а познаването на Любовта е спасение, спасение в най-дълбокия смисъл. В Библията, в Яков се казва: “Никой да не казва, че Бог ме изкушава, защото Бог се от зло не изкушава". Той никого не изкушава, а всеки се изкушава, като се завлича от собствената си похот, т.е. от самия себе си.
Всичко това означава, че човешкият род е обвинен в допускането на злото в самия себе си, но той не е обвинен от Бога, а човек сам се е обвинил поради това допускане. Не пуснал Бог да живее в него, не е желаел изцяло Бога, а е допуснал човешки желания и злото да съществува в него. Toзи човек и това човечество в Библията са наречени Адам и Ева. Някои смятат, че Адам и Ева са виновни, а пък не самите са извън Адам и Ева. Иначе първичният Адам е нещо друго. То е равно на Христос-съзнанието. Тук има една скрита идея: Падането в материята е падането на самия Бог. Защо? Защото той иска да освети материята. Той иска да направи видимия свят много фин и много чувствителен към невидимия и така от материята да се върви правилно към духа, към духа на Истината. В това число участват и страданията, защото те изработват тази чувствителност, това ухо към невидимия свят.
После: Изкушението е поставено на пътя на човека, за да може да постигне Бога. Незун, или изкушението, идва в живота на човека, за да му покаже какъв е самият той. Да не си въобразява, а да му покаже какъв в действителност е самият той.
В Евангелието на Лука е казано: “Когато ти ударят едната буза, обърни си и другата”. Това означава да не се изкушиш, това е предупреждение. В Сатанинската библия е казано: “Ако някой те удари по едната буза, размажи му неговата”. Същата библия казва: “Не трябва да оставяме сметките си недовършени”. Значи в момента го удряй, защото може и да няма друг момент, може да го изтървеш. Тази логика някога подвежда, защото тя не е Божествена. В тази библия също се казва: “Не давай доброто си на тези, които не го заслужават”. Но според Бог няма недостойни същества. И още: “Не прахосвай любовта си за неблагодарници”. Изглежда много логично, но всъщност няма нищо общо с великата Любов на Бога. Това е чиста глупост, казана по умен начин и затова много хора са подведени. Но в тази Сатанинска библия има и някой хубави моменти. Има един закон: “Нямаш право да бъдеш неискрен към себе си”. т.е. винаги трябва да бъдеш искрен към себе си.
Учителят казва: “Хубаво е всеки да изгори злото в себе си, но не отвън, а дълбоко вътре в себе си”. Ако ти постоянно се стремиш към Любовта, Мъдростта и Истината, вече малко или много ги имаш. Затова Учителят казва: “Ако имаш Любов, Мъдрост и Истина в себе си, ще можеш да изгориш Дървото за познанието на доброто и злото”, т.е. Дървото на смъртта. Доброто и злото са нисши състояния на Бога, това Дърво е нисша енергия на Бога и затова ученикът трябва да се освободи от тях и да влезе в любовта, където се намира истинското добро, Дървото на живота.
Много странно е създаден Сатана. Той е създаден, за да работиш и да откриеш Бог в себе си. Забележете как е създадено всичко: той е създаден за самия човек, да можеш да работиш и да откриеш Бог е себе си, което е и целта на Бога.
Молитвата Отче Наш - арамейски вариант (ЛЕКЦИЯ на Елеазар Хараш)