Елеазар Хараш: Истината – това е Път на огромна, сурова дисциплина (ЛЕКЦИЯ ЗА БУДИЗМА)

4 юли 2017 г. - Пълен текст от лекцията на Елеазар Хараш, изнесена във Варна.
 

Да си направим ограждащата формула.


БОДХИДХАРМА
(Лекция 1)

Започвам с един Велик Учител, изключителен, безпощаден, спада към жестоката Преданост: Бодхидхарма.

Първо: Бодхидхарма е Велик Войн и Буда-Учител. Същество на Великата Яснота, т.е. чисто виждане – никакъв свят, никакви илюзии, никакъв отвъден свят: чисто, пряко виждане. Той е разбирал всяко учение, понеже е разбрал себе си. (От тука тръгва разбирането на всички учения. Казвал съм: Всички клони са от едно дърво, всички реки отиват в морето.) А който не е разбрал себе си, той не разбира нито своето учение, нито другите.

Умът му е в Духа, а не в ума, т.е. умът е вързан, овладян, заключен: станал е слуга. Умът му е ясен, дълбинен, пустотен, т.е. безкраен, овладян, и затова той е Дух и говори като Дух, както ще видим – а умът му е само чист слуга, покорен слуга.

Той е станал Истина отвътре. Това е подход на Духа: в него няма ум, няма свят, няма сътвореност, няма никаква заблуда. Тука умът е, както казах, чист инструмент. Нещо повече: той е отишъл над всяко разбиране и неразбиране – станал е Третият бряг на реката. Преди сме говорили за Третия бряг на реката. Станал е Нирвана, Великата Свобода. Той не тълкува явленията в света – тука няма анализи и заблуди; той ги прониква и ги превъзхожда.

Бодхидхарма е Древен Дух, той е Царство Божие, от там е слязъл. Китайските мъдреци му викат Да-Мо, японските – Дарума. Могъщ, някои от вас са го виждали: брадат, суров старец с много мъдър и опасен поглед. Погледът му е нещо като меч – Мечът на Истината... Абсолютно непривързан към никакъв свят – особено към този отдавна умрял свят.

Казва: „Отказах се от всичко и получих Дао“. Това е Същество Изначално, само по себе си е Еликсир на Живота – той не търси еликсира, той е намерил Истината в себе си. Той е водил много дълбок живот в Дао, т.е. в Дхарма, Великия Закон, или по друг начин казано – Истината, а не в писания, не в цитати, не в спорове. Много просто: когато си станал Истина, всички спорове са умрели.

Той е слязъл на Земята, но живее с Дао. Такова Същество никога не можеш да го одобряваш или да го критикуваш; можеш само да го следваш, и то по свой начин, защото такива Същества дават Свобода. Или го следваш, или не го следваш.

Ако търсиш знания, ти не можеш да разбереш Бодхидхарма. Имаш само един избор: трябва честно да търсиш Истината – само тогава ще имаш връзка с Бодхидхарма. При такава Истина, Която е от Дао, скрий си всичките жалки знания, включително и чистите духовни знания. Слушай честно, ела честно и слушай внимателно, защото Бодхидхарма отдавна не е от този и от другия свят. Тука, при него, няма две мнения. Както казах: Третият бряг на реката, т.е. говори Дълбочината. Това е Чисто Слово от Бездната. Тука няма никакво добро и зло, никаква жалка философия, защото – казва той – Истината е прекрасна! Ако си достоен, ще Я чуеш; ако Я заживееш, ще Я разбереш. С тази Истина можеш да имаш само истински отношения и никакви други: тука няма медитация; те са излишни, те са второстепенни. Тука въпросът е: Имаш ли точни отношения с Истината и с Дао? Тука медитациите също отпадат. Тука е важно живееш ли в Истината, или не – иначе медитирай колкото си искаш. Живееш ли в Истината, или не... Тука няма нужда от никаква вяра, от никакъв тамян и ритуали, както ще видим после. Тамянът е голяма трагедия, после ще го обясним в Символичния Будизъм – какво е казал Буда. Ако тука, на Земята, разбереш това Дао, тази Истина, ти ще отидеш при Нея, а ако спориш, ще останеш в себе си и в своята смърт, т.е. в своите ограничения. Ако търсиш знанията вместо Истината, ти си далече и в тебе още няма условия за развитие. Единствено Дао, т.е. Истината в тебе, е твоят Спасител – вярата не спасява.

Преди съм ви обяснявал: Истината е мярката. И затова Учителя казва: „Бъди Истинен!“ – а не вярващ, не религиозен, не добър. Бъди Истинен! Ще обясня. Вярата е само упътваща сила, а Любовта към Истината – това е вече Пътят към Спасението. Извън Истината няма Спасение – това е окултният, дълбинен Будизъм: той се основава на Истината, вярата я изключва. Срещал съм многобройни хора с вяра – и живеят в невежеството. Вярата не помага. Трябва да си влязъл в Любовта, а Любовта пък трябва да ти е позволила да търсиш Мъдростта и Истината. Този дълбок Будизъм (после ще говорим за него) – при него никакви ритуали не помагат. Никаква благотворителност: никога благотворителност не спасява хората. След време, когато ще ви говоря за Исляма, ще видите, че тази благотворителност на света ще бъде наказана: тя е далече от Истината.


БОДХИДХАРМА
Продължение
(Първа идея за размишление)

Бодхидхарма казва: „Добрите дела са илюзорни призраци“. Ще повторя, защото това са дълбоки Истини: Добрите дела са илюзорни призраци. Мъдрецът е спасен: и с дела, и без дела. Ако един глупав човек помага много на хората – Мъдрецът не помага. Глупакът продължава да загива и да умира в много прераждания – Мъдрецът е надраснал делата. Ако Мъдрецът ти направи... ти донесе скръб, това е нещо много хубаво; ако глупакът те зарадва, това е нещо много лошо.
Бодхидхарма е Дълбина – и много учени будисти се смутили, защото той е особен. Много просто: Истината не е научна, както някои очакват – никога не е била научна. Бодхидхарма е разрязал на парчета науката и религията. Истината – това е, на което той държи, там вижда Съвършенството. Тука наука и религия нямат никакъв достъп. Тука влизат само Божествени Същества: не научни, не религиозни, не някакви... – само Божествени Същества. Тука най-ниското ниво в този свят – светът на Истината – най-ниското ниво е Чистотата. Тука е Древното Царство на Чистите Духове; от тук почват много степени нагоре. Тук Бодхидхарма те насочва към Дао, поставя те натясно: или избираш Истината, или заблужденията...

Но нека да обясня. Истината – това е Път на огромна, сурова дисциплина, самодисциплина. Ти си я правиш, ти си я избираш. Не чакаш някой да ти я налага: ти започваш да си я изработваш.
Бодхидхарма не говори – той звучи. И тишината му понякога е също звучаща и режеща, поради голямата дълбочина. Вие сте чували: хората казват, че „мълчанието е злато“ – не е така. И рибите мълчат – казва Учителя – но не са Мъдреци. Глупавият човек, и цял живот да мълчи, мълчанието му е шумно. Тука говорим за съвсем друг род Тишина: той е постигнал Истината, и Тя му е позволила да влезе във Висшата Тишина. Там няма дори мълчание... Ако трябва – друг път ще обясня.

Бодхидхарма – за него казват, както и за Лао Дзъ: Сякаш е Дракон... Той е неполиран диамант.
Казва: „Или Истината, или си стой в кармата и в света“. Той признава, че Буда му е Учител, но самият той е такава жестока Преданост, че мнозина са казвали и самият Буда му се чудел – такава Преданост, такъв рядък диамант.

Бодхидхарма е самороден, скала, неразрушим – Истина в тяло. Той излъчва могъщо и чисто Безмълвие... освен ако не те смути.
Той се движи като буря: идва да те разтресе. Тука няма тихо чукане на сърцето, както при Христос – той не чука на вратата на сърцето. Той се различава и от Буда, и от Христос – той е жив Меч. Разбира се, че и Мекотата е Меч, но Бодхидхарма е нещо друго: идва могъщо, като вихър... Понякога идва в живота така и самият Бог. Самият Бог идва и като острота, и като мекота. Самата Истина има в Себе Си огромна острота, за не може нищо нечисто да влезе в Нея.
Когато императорът на Китай го видял – трябвало да има среща – когато го видял, веднага се смутил. (Въобще всичко нечисто, всичко умствено се смущава, независимо дали има причини, или няма – нали... Но качество на ума е смущение и тревожене.) Бодхидхарма бил с една обувка на главата, с другата – на крака. Подход: ако го приемеш така, ще ти разкрие Дълбоки неща... Една капка критика – и ти вече си далече: далече в своите заблуждения, далече от Истината. Искал да каже на императора: „Външно ли ме гледаш?“. Подходът бил такъв... „Приемаш ли ме, какъвто съм? Защото Бог ме е приел, какъвто съм. Ти как ме приемаш?“. Абсурден, той е абсурден, нелогичен – такава е Истината. Самият живот няма логика, той е над логиката – такава е Истината.

И казва Бодхидхарма: „Защото аз дойдох да разруша света в тебе, ума, времето, сътворението“.
Бодхидхарма е странен свят, но много чист, ако го изследваш правилно, и много забулен. И най-малката критика, и ти вече не може да го разбереш – изпуснал си. И Учителя казва: „Ако ти се отделиш само на една стомилионна част от нормата, ти вече не можеш да Ме разбереш“. Тука става въпрос за още по-дълбока мярка.


ОКУЛТНИЯТ БУДИЗЪМ
(Лекция 2)

Всички практики, които правиш, са в ума ти – и това никога не са истински практики. Ще повторя: Каквото и да практикуваш, всички практики, които правиш, са в ума ти. Това не са истински практики. Коя е основната практика на света, от която са се отклонили хората? Овладяването на ума. Това е най-важната практика в света: контрол. Това означава: контрол над мисли, чувства, постъпки и тайни вътрешни постъпки. Това е висшата практика.

Това означава също овладяване на Словото, понеже Словото е Бог. Една изпусната дума (ще повторя, както и преди) – може да изгубиш 20 години от развитието си, може 20 хиляди години... Контрол! Бодхидхарма наблюдава това, набляга тука. Тука няма никакво „братство“, никакви „житни режими“, никакви „цветни лъчи“. Сам Учителя ми каза, че тез неща са остарели, но за някои хора – просто трябва да правят нещо. Поискаха да изнасям лекция за цветните лъчи. Казах: „Няма да има такава лекция!“. Защото съм разбрал от Учителя: на Дълбокото ниво Истината няма цветове. Това са ограничения. Концентрирай се в Истината! Иначе можеш да се занимаваш с много други странични неща: да гледаш лимец и т.н. – нищо няма да помогне. Скоро в интервюто за вегетарианството, там казах на конференцията1: „Нищо не може да измести Любовта към Бога: никакво вегетарианство, никакво чисто хранене... Никакво чисто хранене – нещо друго се иска... Понеже времето е гъсто“. Така!

Най-важната практика е това. Всичко друго е само упражнения, а не практики. Дишане: дишай колкото искаш – това не е практика. Ако си овладял ума си, ти вече си Не-ум: вървиш към Духа, ти вече си Чист; тогава всички други практики стават чисти. Значи, след тази практика, после – каквото искаш, практикувай: то вече се осмисля и ако имаш нагласа, то вече ще бъде намясто; а иначе си играеш умствени игри и упражнения.

Тези, които не разбират Дао, Истината – те поглъщат злото, т.е. те възприемат злото. Злото ще им бъде натрапено. Тези, които разбират Истината, те преодоляват злото, защото те възприемат само Дао и само Истината: тогава тяхната Истина поглъща злото.

Неразбиращите търсят познатото; разбиращите търсят Непознатото и така те се хранят с Дао и с Истината. Въпросът за овладяването на ума е върховен: върховна, същностна практика, защото само от тука тръгваш към Себепознание и към Дао – това е великият, насъщен въпрос. Всички други практики са игри на този изключително хитър ум. Векове и хиляди години ритуали, тамяни, жертвоприношения – вместо да дадеш себе си в жертва... Учителя казва: „Колиш овцата и казваш: „Няма проблем“, като минава ножът през врата на овцата, но (Учителя казва) когато ножът минава през твоя врат, казваш: „Чакай малко, не е така!“.

Този ум обича всичко, което е без Дух и Душа. Обича да прави какво ли не, само и само да умре човекът и да го излъже. Този ум – това не е философски въпрос; той не е за свещеници, нито за учени, защото всички те са вътре в ума. Умът означава светът и човечеството, падналият Адам. Всички те са в ума и не могат да излязат от него. Този въпрос е дълбоко окултен и същностен, дълбоко вътрешен въпрос. Само Мъдреци и Великоотдадени го овладяват и стават Чисти Духове и Души – освободени Същности. Или, както Атлантите наричат, стават Свободен Вятър. Умните могат хиляди години да говорят за ума – и да не разрешат Тайната на ума. Умът се оказва по-дълбок от тях и те остават затворени в него.

Що е умът? Учителя казва: старовременната змия, Сатана. Не можеш лесно да го надраснеш – това е Херувим. Владее такива потънкости, че хората нямат представа. Само с жестока Преданост към Бога можеш да го надраснеш – и в един момент Бог ще ти позволи да го разбереш. Учителя казва, както казах: Що е умът? Нещо много хитро и обиграно: стар, мъдър Херувим, много опитен Дух – никога не можеш лесно да го преодолееш освен с жестока Преданост към Бога и особено и специално отношение към Истината. Полуотношение към Истината не помага.

Императорът пита Бодхидхарма:
– Аз извърших много добри деяния: построих храмове, дадох храна за много монаси, пари за преводи на свещени книги и т.н.
Бодхидхарма казва:
– Да разгледаме сега това огромно невежество...
Бодхидхарма само го погледнал и отново го смутил и му казал:
– Че как можеш ти да извършиш тези дела? Ти нямаш Дхарма, ти нямаш Истината в себе си. Въобще какви дела можеш да вършиш?
Бодхидхарма се смеел неудържимо. Императорът се смутил, защото, с голяма свита, нали, той смятал, че ще има царствено посрещане, приятелски разговор. Бодхидхарма е безпощадно честен. Директно му казва на императора:
– Ти наистина си глупак! Ти не си построил нищо, докато не си построил Истината в себе си. Ти нямаш Дао в себе си.
Императорът се потял и пак попитал:
– Тогава, има ли нещо свято, или няма?
Бодхидхарма му казва:
– Няма нищо свято и несвято, има само Истина и Безпределност!
Отново удар срещу тези, които не разбират. Обяснявал съм, че светостта също е грях. Светците са за съжаление – някой път специално ще разгледам този въпрос. И наистина ще го разберете, защото той се обяснява с Божия логика, а не по човешки неща, по човешки пътеки. Така!
– Святост и несвятост са игри на ума, както добро и зло. Ти наистина си истински глупак!
Императорът направо бил смаян. Ако можел да избяга, щеше да го стори, но той никога не бил чувал такова прямо слово... Не бил срещал такъв Учител никога в живота си. Бодхидхарма е аромат от тази Велика Истина – но ако ти не си готов за тази Истина, тогава Тя е мъчение за тебе. Бодхидхарма е Истина в действие, Дух в действие. Той отдавна е минал отвъд ума и всички негови многобройни и хиляди игри.
Императорът го пита:
– С кого разговарям?
Бодхидхарма казва:
– Не зная.
Ще обясня. Понеже Бодхидхарма идва от Незнайното, и затова казва: „Не зная“. Той не идва от знайното. Всички Мъдри Учители от Древността, които познават Бога, те Го познават точно като Незнаен – затова отговорът е много точен.


УМЪТ
(Втора идея за размишление)

Какво ни казва Бодхидхарма за ума.

Когато умът живее в илюзиите – това просто е адът. (Някои търсят ада... Светът отдавна е адът; пъкълът е нещо по-дълбоко – там, под земята, демоните...)
Земните умове постоянно пораждат илюзии. (Това е начин на живот, начин на мислене – така те живеят естествено в ада, независимо дали са в този свят, или в оня: адът продължава. Защото те все са... остават в нечистия ум – това е самият ад, няма нужда да търсиш друг ад. Както казва Ал-Халладж: „Ако имаш земно мислене, не ти трябва друг провал: това е достатъчно“.)

Умът има две проявления – казва Бодхидхарма – чист и нечист. Нечистият, земният, обикновеният ум – това си е просто безумието. Всякакви желания, конфликти, глупости: нервен си днес, тъжен си утре, после си радостен, песимистичен, оптимистичен, отчаян и объркан – той е майсторът на заблужденията, нечистият ум: изключителен майстор, ваятел на заблуждения. Безконечни умствени игри... Тука всичко е обратно на Изначалното състояние, Буда-състоянието, за което после ще говорим. Вторият ум, чистият ум, овладеният ум – тука има Неизменност, има Реалност, Освободеност, Същност. Тука умът не създава свят, защото не създава илюзии: той е покорèн. Тука умът е преобразен: той е станал Чисто Съзнание, Чисто Съзнание без примеси. Това е, нарича се още Не-умът, т.е. твоята истинска природа; а дали ще я наречеш Дух, Буда, Христос – това е без значение. Това е все едно... това е все Дао, това е Изначалното състояние.

И така: със земния си ум, земните си създават все повече свят, все повече илюзии – строят безкрайни илюзии, безкрайни въздушни замъци. Това е една стара, мъртва игра от хиляди и милиони години, и тя се подновява с всяко прераждане. Нечистият ум върви от един ад в друг. Нечистото никога няма да получи Покой: то няма такава природа, на него не може да се даде Покой. Ако мълчиш, но не си овладял ума, тогава мълчанието ти също е бедно и лъжовно. Неовладеният ум е, който създава карма и се преражда със своята карма. Смъртните създават карма и погрешно мислят, че няма възмездие – но могат ли те да отрекат страданието? Защото то винаги ще ги гони. Сееш и жънеш. Как можеш да избегнеш това? Не можеш. Щом сееш, не можеш. Всички, които са попаднали в нечистия си ум, са зависими от собствената си карма. Те са смъртни и минават през безброй скърби, защото са потъмнили собствената си Същност.

Коренът на невежеството е нечистият ум и от тука произлизат безброй злини. Те произлизат, както листата и клоните – от дървото. Смъртните хора, които не разбират истинската практика и правят добри дела, в следващите си дела те ще бъдат слепи, т.е. те са в сляпата карма. Те правят добро, но умът си остава нечист и невежа, т.е. нищо не се променя. При един специален натиск от Бога, тези хора стават чудовища. Учтиви са иначе, изглеждат приятни, нали, тихи – изведнъж се оказват убийци и какво ли не. Ако злото атакува тези сляпо добри хора, веднага се вижда техният нечист ум, но той всякога си е бил вътре в тях и в тяхното сляпо добро. Освобождението от ума е голямо пречистване и овладяване. Защото нечистия ум го очакват винаги тежки, винаги болезнени прераждания.


СИМВОЛИЧНИЯТ БУДИЗЪМ
(Лекция 3)

Ученик пита Бодхидхарма:
– Буда е позволил паленето на тамян?
Бодхидхарма му казва:
– Това няма нищо общо с материалния тамян. Това означава да запалиш Истината в себе си. Защото само така ще изгориш злото в себе си и голямата си нечистота. А с външно палене на тамян, ти си оставаш в невежеството.
И затова Бодхидхарма му казва:
– Запали Истината в себе си, а другия тамян – завържи го, той е фалшива практика.
Но хората и до днес не разбират Мъдростта на Буда, и до днес я тълкуват буквално. Те използват външен пламък и се молят за бъдещи благословения, които никога няма да получат.

Същата глупост е с разпръскването на цветя – и тук въпросът е, според Бодхидхарма: Ти разпръскваш ли Добродетели? Защото, според Буда, тези истински Добродетели никога не увяхват, а вечно цъфтят – и само чрез тези истински Добродетели наистина получаваш много благословии, но не защото ги искаш, а защото си Чист. А пък ако ти мислиш да нараняваш цветята – това е друго невежество, това е друга нечистота на ума. Буда никога не наранява формите на живот, даже и по погрешка. Буда е казал: „Даже и по погрешка да скъсаш цвете, чака те страдание“. Даже и по погрешка! „Как можеш да чакаш благословение – казва Бодхидхарма – когато си донесъл скръб на цветята?“ Същото казва и Учителя: „Когато скъсаш цвете, то ще увехне – след време и ти ще заприличаш на увехнало цвете“. Нищо повече! Когато скъсаш цвете, ти си направил посегателство. Това е нечистият ум – и Бодхидхарма казва: „Ти си вътре в кармата“. Това е достатъчно: едно цвете – ти си вече в карма.

Друг въпрос, който е казал Буда: „Палете светилниците си!“. Буда е искал да каже (обяснява Бодхидхарма): Снабдете се с истинското Познание, съвършено чистото Познание, защото само то осветява Пътя. Светлината на външния светилник никога няма да ти донесе Свобода. Това е един елементарен, прост фенер. Запали в себе си силата на Мъдростта – това е Пламък; а онзи, другият, външният пламък е само дим, пушек и илюзия. С външния светилник, и милиони години не можеш да разпръснеш мрака на кармата, милиони години не можеш да разпръснеш мрака в съзнанията на нечистите умове. Външното си остава преходно... Който е станал Буда, той може да пали светилника, съзнанието в другите хора. Той може да предава Истината на другите – и това е Дхарма, Великият Закон. Така другите стават светилници – и от своя страна, могат да палят други съзнания. Буда е запалил милиони хора. И тука въобще няма нужда от кръщение, защото това е друго невежество. Просто: живот в Истината. Така всичката Светлина се предава.

Буда е казал още: „Да се строят манастири!“. Бодхидхарма обяснява: И това е неразбрано! Но в нечистите умове всичко е мътно... И Бодхидхарма обяснява: манастир означава да си построиш своя собствена, лична дисциплина. Това е идеята за манастира. Това означава, че ако имаш такава дисциплина, не ти трябва външен манастир – ти си вече в манастира, ти си вече в Истината. Ако нямаш дисциплина, и в манастира не си в манастира. Но всички нечисти умове бродят в разни манастири и бродят в суета. И затова Поп Богомил е казал навремето за църквите: „Хитри лисици (за монасите) – скриха се в манастирите, избягаха от света, но нищо не разбраха“.

Идеята за поста: означава една изключителна решителност да преследваш Чистотата. Това е да пазиш ума си от всяко замърсяване – това е пост. Иначе може да гладуваш колкото си искаш – няма проблем, нали, но това нищо няма да разреши. Значи: Трябва да пазиш ума си от всяко замърсяване! Ако не се пречистваш, постът ти е грешен – ти отново оставаш в нечистия ум, в падението. Ако се храниш със заблуди, какъв пост може да ти помогне? Постът не може да помогне за заблудите; за заблудите няма никаква благословия.

Поклоненията също са останали неразбрани – защото поклоненията заслужават само чистите действия на човека. Другото е някакъв фитнес, някакви упражнения: по хиляда поклона, по три хиляди поклона – трагедия. „Който разбира чистите действия – казва Бодхидхарма – той следва Истината.“ А поклоните са от провалените умове. Поклонение означава благоговение и смирение към Истината – това е поклонение. Външните поклони винаги говорят за невежество на ума: тези поклони са пози на света. Разбира се, човек, който има дълбоко уважение и почит, това е малко по-друг въпрос, но той влага сърце, т.е. там няма ум. Където действа чисто сърце, там умът не може да действа. Това суетно мислене означава все по-тежки прераждания. Само различаването освобождава човека от злите деяния. Колкото повече се владееш, толкова повече се очистваш.

И казва Бодхидхарма: „Трябва ли да търсиш смисъла?“. Отново дълбок отговор: „Не. Докато търсиш смисъла, нищо няма да намериш“. Това са друг род философски заблуждения. Но докато очистваш себе си, ти сам ще ставаш все повече смисълът, защото смисълът е твоята Буда-природа. Тя започва от Чистотата нагоре. Има около шест степени, но Чистотата е най-ниската степен на Духовния свят, от тука се почва. Това е смисълът – очистването, твоята Буда-природа. Хората глупаво се занимават с издигането на храмове и статуи, а не умеят да се издигнат в своята Буда-природа, в собствената си Истина, в собствената си Същност.


БУДА-СЪСТОЯНИЕТО
(Трета идея за размишление)

Някои търсят произход. Бодхидхарма казва: „Истината няма произход“. Абсолютът никога е нямал произход. Той е създал другите неща, те са произлезли от Него: Богове и т.н., те имат произход; Абсолютът, Върховната Истина, никога е нямал произход. Той винаги е бил. Истината няма произход: Тя всякога е била, всякога ще бъде. А това, което е с произход, то е слязло долу, за да се научи, че няма произход: има само Дао, има само Безкрайност – Върховна Истина. Съществата на Дао, на Истината, слизат долу, при хората, за да обяснят какво е това Не-произходът и Буда-природата.

Буда-състоянието е Изначалното състояние, състоянието на Не-произхода. То е преди всеки произход. Тука няма търсене на Дао, даже няма търсене на Бога: има само изчезване, или, както Суфите го наричат, Фана – разтваряне в Бога. Ставаш Изначално Същество: пак имаш независимост, свой Висш Аз, но от съвсем друг порядък, т.е. вече Бог в тебе е Висшият Аз, а не твоят Аз, който е на ниско ниво; говоря за твоя Висш Аз – той е на ниско ниво. Тука говорим за вселяване на Бога, което е много повече от Висшия Аз, и затова Христос казва: „В Твоите ръце предавам Духа Си“2. Да, там е Истината – в Бога. Така... Има само изчезване, както казах, и разтваряне.

Дао е бездънно и безименно. Произходът има край. Дао няма нито дъно, нито произход – нито начало, нито край. Дао е безкрайно, свободно и независимо. Истината в тебе е по-дълбока от всяко чудо и Тя превъзхожда цялата история на света.

Обяснявал съм: думата история означава падение. Ние сме преди историята като Духове, много преди нея. Точно затова Атлантите изтриват биографията си, изтриват себе си – тъй като те се завръщат, желаят да се завърнат в Истината, а не в някакъв свят. Отказват се от имена, защото един човек има стотици и хиляди имена във всяко прераждане. В края на краищата, кое е неговото име? Кои са неговите родители? Коя е неговата държава? Само едно: Безкраят – това е неговата държава, това е неговата Родина. Там са се завърнали милиони Атланти, милиони Суфи и т.н.

Чрез Истината ти си в Буда-състоянието, в Дао, а от това няма по-голямо чудо. Чудото е бедно явление пред човека на Истината. Твоят напълно очистен ум е твоята Буда-природа. Това означава, че този напълно очистен ум е твоето освобождение. Тук не чакаш „Страшен съд“, не чакаш дори и Възкресение. Ти си в себе си, освободен. Щом имаш Истината и живееш в Нея, не ти трябва друго спасение. Този освободен ум, това е самият Път, Истинският Път, и затова казват: „Що е Татхагата (т.е. Буда, Буда-Същността)? Този, Който от никъде не идва и никъде не отива: Той е винаги в Себе Си“. Той си е Той: това е Древното, Изначално Буда-състояние. В Библията това е наречено и изречено така: „Аз съм Този, Който съм“3.

Що е Буда? Този, който е достигнал Дхарма, Великата Пълнота, Истината. Що е Дхарма, или Истината? Това, Което никога не е възниквало и никога не свършва. Затова Тя се нарича Дхарма, или Най-Великият Закон, Законът на Вселената и Законът извън Вселената. Всички, които не се съобразяват с Него, винаги ще се прераждат в тежки карми – независимо дали вярват в карма и във възмездие: това е без значение.

Умът на Буда – това е Не-умът, т.е. Чистият Дух, Изначалното: така той е влязъл в Безкрая. Дори когато е бил на Земята, той е бил в Безкрая. Той идва с Безкрая в себе си, живее в Безкрая, както Лао Дзъ, и се завръща в Безкрая. Той не е бил в настоящето, защото той е по-дълбок от настоящето: той е бил в Безкрая. Защото, ако ти си в настоящето, а не си в Истината, ти си далече от Дао.

Който практикува Истината, не извършва действия: той извършва Чистота, той извършва Пустота – това е най-висшата практика. Казано по друг начин: Който практикува Бога, няма нужда от никакви други практики – абсолютно никакви други практики.

Буда-състоянието – това е Абсолютно Чисто Съзнание, което не позволява в него да се надигне и най-малкото зло. И Учителя го казва: „Ако в тебе има и микроскопично зло, ти си вече в смъртта“ – това зло може да стане голямо. Там е буден човекът и отвън, и отвътре.

Буда-състоянието е състоянието на поразителна осъзнатост. Бодхидхарма казва: „Аз следвам Този, Който никога не се е раждал, Който никога не е ходил по Земята, никога не е говорил с думи – а с Присъствие“. Него следва той, Истинният Буда – а всичко останало, което наричате „история“, не е нищо повече от сън, който се присънва на спящите хора. Тези, които не са видели Дао, сиреч Истината, в себе си, напразно медитират. Буда-състоянието, например... (Не казвам да не медитират – нека да медитират, но да намалят медитацията до няколко минути и да се посветят на Истината, защото след време медитацията ще ги надхитри. Ще се окаже, че тя няма да им помогне.) Буда-състоянието – това е Изначалният Човек, Чистият Дух. Дали е в тяло, или без тяло – това е Дух. Ако Буда беше казал – някои земни хора, ако го питаха: „Вярваш ли в Духове?“, той: „Ето, аз съм пред тебе!“. Но земният човек нищо не може да види...
Това е Чистият Дух, Изначалният Дух. Той прилича на празно пространство, Той прилича на Безкрая – и затова хората, на такъв човек, се чудят: има ли го, няма ли го. Така е. Хем е тука, хем го няма.

Буда казва: „Понеже хората са заблудени от ума си, действията им са безкрайни прераждания“. Никаква вяра не спасява заблудения човек, т.е. нечистия ум. Вярата му „помага“ само да влезе в нови, още по-тежки прераждания. Буда-състоянието, т.е. дълбоко овладеният ум – това е Изначалният Дух. Той даже в Древността не е бил в Чистотата. Чистотата е много по-ниско ниво. Разбира се, после слиза в нея да извърши нещо, но Той е по-дълбок от Чистотата. Но той е бил... такъв Дух е бил всякога в Истината, във Великия Закон: Той е живял във Великия Дух, в Брахма, в Бога.

АУМ

1 Летен Веге Фестивал, Варна 2017 – участие с лекция, представена в интернет от Портал 12 (бел.ред.).
2 Виж Лука 23:46 (бел.ред.).
3 Виж Изход 3:14 (бел.ред.).