Христос излъчва нещо от Създателя на създателите. Гностиците казват: „Погледът Му е Божия слава“. Същество с Божие сияние, а не със земен блясък. Има голяма разлика между блясък и сияние. Христос е следвал Бога, а не църквите, религията и света – конкретно, пряко Бога!
Христос е над света и над творението. На Небето Той е един от Боговете, но на земята боговете трябва да живеят като човеци. Тука те стават плът. Преди творението Христос е Бог – единен, а долу в творението Той става Син Божий. След възкресението – отново завръщане, отново заживява като един от боговете.
Христос е част от тайната история на света. След време ще ви обясня от окултна гледна точка какво означава „история“, тука само ще ви загатна. На един древен език думата „история“ означава падение, точно падение – тези, които имат история, имат падение. Истинските същества нямат история, те са вечни и безкрайни, тях историята не ги ограничава. Историята е ограничение и затова един истински окултист не се занимава с история, особено с тази, външната.
Христос е част от древната история на Бога, а не на световете. Той е част от мистериозното, първо време, изначалното време, когато въобще е нямало часове и календари – т.е. безкрайното време.
Христос е история на Духа, история на Свръхсъзнанието, а човечеството е история на ума и на съзнанието. Христос е образ на Плерома, т.е. Великата пълнота, Цялост.
Христос не носи в себе си религия, а Истина, неподвластна на времето и тази Истина е Самият Бог.
Според толтеките, Христос е променял окръжаващата среда, защото е бил майстор на намерението. Така го тълкуват те и те са прави: Той може да променя събитията, т.е. окръжаващата среда не може да му влияе. Какво се случва в събитията, същото е било и по време на толтеките. Казвал съм ви, имало е четири големи потопа: когато потопът е дошъл, толтеките са го сразили – не той тях, а те го сразяват – влизат в Духа, защото това за тях е часът на Истината. Това може да го направят само подготвени, безупречни същества. Те променят всяка ситуация. А за обикновения човек няма нужда, тъй като той може да превърне и добрата ситуация в лоша, лошата в още по-лоша и т.н. – той е друг майстор.
Разбира се, в началото Христос беше Исус, но по-късно, когато Духът на Бога поведе Исус в пустинята, Той го заведе там, за да може Исус да срещне в себе си Христос. Ще обясня: Исус е само историческа проява на Христос, външна, някаква необходимост. А Христос, както казах, не е от човешката история. Той е история на Бога и поради това, чиста Божествена проява на Бога – проява без смесено добро и зло, без примеси.
Христос – това е абсолютната Любов към Бога, а „изгубената Любов към Бога, това е изгубеният рай“ – казва Василид.
Христос е дошъл в света, за да покаже Плерома, Целостта, Първосъздадеността, за да може човекът да се завърне в нея.
Христос е андрогин, цял, той няма нужда да се ражда от майка и баща, както и Мелхиседек, както и много други. Любовта, която има Христос към Бога е абсолютно андрогинна, тотално цялостна, неизменна. Тя е по-висша от мъжката и женската любов, тя е космична и цялостна, тя е отвъд разделението. Христос, казва гносисът, е андрогин, това е Тоталното Съзнание и неслучайно Той е послушен до смърт; не донякъде - той е послушен тотално. Андрогинът, това е методът да възприемаш Бога тотално.
В този свят човек се опитва да вярва, но вярата не те прави цялостен. Тя те обединява с Бога, но не те слива с Бога и не те прави андрогин. Вярата е само една подготовка. Човекът не може да разбере и осъзнае, че не е никакъв пол, тъй като тука илюзията е много силна; човек не може да разбере, че не е никакъв пол. Както казва Учителят: „Нито мъж, нито жена“. Разбира се, на ниво душа, ако човек е стигнал до ниво душа и дух, той не е пол, но на ниво ум, на ниво разделение, на ниво, когато човекът е разделен, той е някакъв пол. Но Учителят казва: Какъв пол имаш ти, когато отидеш в другия свят, въобще какво знаеш за пола? Но тука, в този свят, понеже ти си разделен, ти си разцепен на две и понеже тука илюзията е много силна, ти си мислиш, че си човек, мислиш че си мъж, мислиш че си жена и даже търсиш някаква половинка, а то всичко е в тебе, защото Царството Божие е в тебе. То е в тебе, но в твоята дълбина, в твоята бездна.
Гносисът казва: Ева беше окултно родена, без помощ на жената; Христос беше също роден от жената, без помощта на мъжа – Бог няма помощ от мъжа, за да роди Христос; ангелите също са андрогини, но човекът е просто разделение. Христос не е роден от Мария, а се явява чрез Мария – забележете разликата! Той не е роден от Мария, само се явява чрез Мария.
Христос е чистата Любов, а Адам е допуснал желание и тогава Бог му дава пол: щом има желание, Бог му дава пол. А желанието – това е сънят. И затова андрогинът-Христос казва първата и най-голяма заповед: Възлюби Бога! Не ближния, това е второстепенна заповед, после ще разбереш тази заповед; първо разбери първата заповед – Възлюби Бога!
Чистото Слово е също андрогинно, говорим за абсолютно чистото слово, пречистеното. То е цялостно, то е единно и то е тотално. Когато пожелае, може да влезе в Бога чрез свръхконцентрация – т.е. Чистата Тоталност.
Андрогинът, (както виждате това е широко понятие), това е съвършеният човек, това е духовното съвършенство, Божествената Цялост. Древният Хермес, древният Тот казва: Нетерът, (т.е. Бог) е преизпълнен с двата принципа. Той е съвършено Цял, значи Бог е съвършено Цял и затова Той винаги ражда всичко, което реши да създаде, няма нужда нито от мъж, нито от жена. Цялостното няма нужда да ражда от мъж и жена, то си е цялостно, докато половинките трябва да се събират, трябва да раждат; какво ще родят, това е друг въпрос. Значи цялостното, андрогинът, то ражда всичко от себе си, както говорихме, даже и русалките, защото е цялостно. Така е роден и Мелхиседек – абсолютно никакви родители, нито баща, нито майка - директно и пряко от Бога. Бог не е ограничен, Бог има методи за всякакви видове раждания, а този човешкия начин, той просто е нещо изостанало. След време, казва Учителя, ще бъде сменено и подобрено.
Така е роден и Мелхиседек, както казва и Писанието – без родители, без баща и майка, просто няма нужда от тях. Мелхиседек е същество от Древния свещен род, непадналите нефилими, т.е. непадналите богове. Той е друг вид странен и мистичен спасител на човечеството. Той е Прадревен Логос, абсолютно чисто Слово. Смятайте, щом е бил Учител на древния Тот, за какво ниво говорим. Той е бил главен ръководител и жрец в храма на Слънцето в Атлантида, а Техути (Тот или Хермес) е бил негов ученик. Но за мъдростта на Мелхиседек, който има и друго име в Атлантида, наречен е цар и жрец, атлант, Царят на Атлантида; после слиза с друго име – Мелхиседек, царят на Агарта. Ще говорим специално по-нататък за неговата мъдрост.
И така, андрогинът Христос не се нуждае от общество, става въпрос за човешко общество – не се нуждае от колективна форма на живот. Той съществува в Бога и е напълно самодостатъчен, напълно преизобилен. Няма нужда от хора, отношения, общества. Казано по друг начин – висшата реалност е единна реалност, а не разполовена. Адрогинността – това е безсмъртната цялост. Завръщането в андрогина е унищожаването на този свят и на целия космос, забележете какво казва гносиса! Завръщането в андрогина, в целостта на човека, за което пречи и цялата държава и много хора и т.н., дълъг разговор. Какво ли не пречи, но човекът е длъжен да се завърне там – истинският храм е там, истинската църква е там, Бог е там и преизобилието.
Андрогинът е предвечното древно състояние. Андрогинът–Христос няма нужда от света и от космоса. Той живее в Отец и не се храни с този, външния хляб. Той се храни със свръхестествения хляб и затова е казал: „Не само с хляб ще се храни човекът“ (не само с външни неща). Казано по друг начин, Отецът е неговата храна, а не света и не космоса.
Андрогинът е състоянието не-човек, състоянието-бог, за което Библията казва „богове сте“, означава „андрогини сте“, откъдето е и идеята, както ви казах – цялостни – „богове сте“. Завръщането в това състояние се осъществява чрез самадхи, чрез гносис, чрез истинско просветление.
* из лекции на Елеазар Хараш за Христос