Елеазар Хараш: Христос е тук. Действа и работи! (ВИДЕО+пълен текст във файла)

Интервю с Елеазар Хараш по темата за гносиса, автентичното Християнство, празнуването на Коледа, откровението на Бог, духовното развитие и спънките пред него.


Здравейте, г-н Хараш, няколко дни преди Коледа темата ни е за автентичното християнство, за тайното християнство, за гносиса и ми се иска да започна с въвеждащия въпрос за това как днес, в света в който живеем сякаш е загубена връзката между това истинското автентично християнство и сякаш съвременното общество все повече се отдалечава от Христос?
Съвременното християнство не е християнство, празниците не са празници. Не само Коледа и Великден, въобще празниците са между трагедия и комедия. При истинското древно християнство празнуваш Бог в себе си, а сегашната Коледа е голяма трагедия защото е изгубено чистото сърце, което означава, че без чисто сърце теб те няма, тогава кой ще празнува?...

Все повече самите тези празници се превърнаха в някаква абстракция и хората освен, че са затънали масово в материалното на тези празници сякаш забравят кое е в дълбочината, коренното послание, което Христос остави след Голгота?
Идеята за празника да празнуваш Бог, да празнуваш Царството Божие понеже я няма и всъщност няма празници. Не говорим за празници, станало е нещо друго, заменено, но кой може да замени Бог в себе си с нещо друго? Няма празници. Ако ме питаш мен, аз какви празници празнувам – признавам 2 празника, единия е рождения ден на Учителя, нещо, което е огромно, а другия е Нова Година, когато тайно обещаваш пред Бога нови тайни тренировки, работа върху себе си, тайни очиствания, които са извън погледа и това може да се нарече като ново начало – Новата Година, защото е важен ден от 00:00 часа като идея. Празника е идея, той не е ядене, пиене или по-лоши неща. Няма празници.

Гностикът Ангелиус Силезиус, XVI век, казва: „И хиляда пъти да се роди Исус във Витлеем, но не в теб, печална е твоята съдба“....?
Ако Христос не се е родил в теб е по-лошо от печално, защото ти продължаваш да говориш, минаваш за знаещ, разказваш неща, а теб те няма, Христос го няма. Наистина ако той не се е родил, каквото и да кажеш… ще ти го каза така: Ако един човек е преживял Бога, той преодолява даже всички свещени книги. Който има особена любов към истината, той вече превъзхожда свещените писания. Той може да ги ползва, може и да не ги ползва, но той вече е преживял същественото. Тук вече говорим за нещо повече от празник. Гносиса е пряко откровение, пряко преживяване на Бога без посредници. Трябва така да тренираш себе си, че да станеш достоен.



Гносис означава знание, но според първите гностици това знание трябва да дойде до всеки под формата на сила, излъчване и най-вече на откровение. Днес може ли това знание да бъде споделено като частично разкрити тайни, които да отворят възможности пред хората, които търсят истината?
Гносиса може да се споделя само частично защото това е лично преживяване на Бога и пътя е всеки лично да преживее Бога. За да стигнеш дотам лично да преживееш Бога това е милиони усилия. Не става просто някакви усилия, просто някакви молитви… не вършат работа. За да търсиш гносиса, това е подобно да търсиш истината. Това според Учителя означава да заложиш целия си живот. Пак става бавно, но вече си в тази система.

В процесът на това търсене съвременният човек изпада в дуалистичната ситуация, че трябва ли да жертва всичко в името на това и навика с привичките от материалния свят, нещата, с които всеки е свикнал, трябва ли и до каква степен трябва да ги жертва?
Ако човека избере твърдо Бог и истината, това отстраняване на ежедневието ще стане постепенно. Става въпрос за второстепенните неща – едно по едно те ще започнат да отпадат. Не трябва изведнъж да е рязко защото Егото и неговият бунт може да уплаши човека, може да се съберат много сили срещу него, а когато тренираш стратегически и постепенно, едно по едно всичко отпада – излишни приятели, излишни хора, излишни покупки, излишни храни, излишни дрехи, излишни разговори и всичко това става много тънко и просто се случва.

Преди да започна за християнската мъдрост, има нещо в нея, наистина много красиво. Говоря за монаси, светци, тези, които са се отделили. Всъщност той Бог ги е отделил защото е видял в тях дълбокото, честното и ги отделя в манастири. Но първо, знаеш ли случката за Христос и умрелия кон?

Не, разкажете я.
Тя е много простичка. Вървят Христос и учениците и виждат един умрял кон. Учениците казват „колко лошо мирише!“, Христос поглежда и казва: „Какви прекрасни бели зъби има!“ Погледа! Къде е насочен чистия поглед? Той без изключение, вижда навсякъде Бога!
Започвам с красивата християнска мъдрост, а после ще говорим за тайната християнска мъдрост, тя е в друга дълбочина.

„Христос живее в тези, които са победили страстите.“

„Да говориш за Бога и да не вървиш в неговия път, не е ли това предателство?“

Това са идеи на монаси и светци, отдадени на Бога.

„Този, който не владее езика си, не може да има добродетели.“ – значи ако изпуснеш една дума, примерно, не може да кажеш „Извинявай!“. С една дума можеш да убиеш човек.

„Който пребивава в истината, той е богоугоден.“ – не трябва да угаждаш на хората и на света – кой какво иска – само на Бога! Именно тогава ще имаш благословението.

„Истината не е дело на говорещия човек, а на самия Бог.“ – някой път хората мислят, че като говорят истината, че са те, а не са.

„Без любов, добродетелите са безполезни.“ – затова на едно място Учителя казва, че ако ги сложим на кантар, примерно 25 добродетели и любовта – еднакво тежат. Любовта се равнява на всичките добродетели, все едно ги имаш."

„Любовта Божия е по прекрасна от всякакви аромати.“

„Любовта към враговете е подражание на Бога.“ – ти знаеш, обикновените хора, религиозните хора, лесно обичат приятелите си, но това не е изкуство. Да обичаш врага си тайно, честно пред Бога, тогава вече започваш да подражаваш на Бог, защото това е негово качество и тогава вече имаш право да говориш за Бог. Ако любиш враговете си, това означава, че се покоряваш на Бога. Това е негова заповед: „Любете враговете си.“

„Тези, които не се страхуват от Бога, винаги се провалят.“

„Страхът Божии – това е очистването на човека.“

„Добро, което се прави за похвала пред човеците е равно на неправда и грабеж.“ – забележи, когато хората кажат „Ние направихме…“ – това вече е провалено. Тайно пред Бога, защото той вижда по-дълбоко от всяко виждане.

„Който е придобил търпение, той е придобил упование.“ – сещам се думите на Мохамед, той казва: „Търпението е половината религия.“ Другата половина е чистотата.

„Този, който потъпква взаимните удоволствия, демоните треперят пред него.“ – това е блаженият човек.

„Бедствията са милост божия, те са скрито избавление.“

„Ако Бог поставя хората в бедност, то е за да се изправи душата им.“ – примерно в бедност трябва да докажеш честност, а в богатство трябва да докажеш разумност.

„Неразумният човек не получава полза даже от доброто. Има много християни, които уж желаят доброто, а то излиза зло. Уж търсят спасение, а намират гибел. Болестта не е нещастие, а поучение и Божие посещение. Тя е училището по смирение.“ – има тежки болести, ако и те не те смирят, значи е безнадеждно положението.

„Има болести, на които Бог налага забрана да бъдат излекувани, защо? – Защото Бог вижда, че болестта е по-нужна за спасението, отколкото здравето.“ – ти знаеш, Боре, със здравето хората са направили много бели, привлекли са много болести… умеят да го развалят, както умеят да остаряват, умеят да боледуват… какво ли не, докато обратното е изкуството.

„Ако страданията не облагородяват, тогава те се превръщат в двойно зло.“ – страданието е изпратено, за да придобиеш разум. То произвежда разум, обаче ако ти не го разбереш, ще дойде последната Божия ръка – мъчението. Там вече е голямо извисяване, но ако и това не разбереш, има вече нещо неспасяемо, т.е. някога след милиони години ще е спасението.

„Търпението над скърбите е нещо по-дълбоко от всички добродетели.“ – говорим за голяма мъка, голяма скръб, тогава ти трябва търпение, не при други случаи.

„Когато Бог види, че не желаем земни блага, тогава той ни позволява да се ползваме от тях.“ – защото тогава ние вече ги владеем, те не ни правят роби.

„Бог можеш да го почетеш само по един начин – с чист духовен живот.“ – тук тамяна е смешно нещо.

Преди малко казахте, че човек трябва да се страхува, да има страх от Бог, във времената, в които живеем, поне на мен ми се струва, че по-голямата част от хората тайничко се крият в една анонимност на своите грехове и се правят така, сякаш наистина няма никаква разумност, няма Бог и че няма да бъдат възмездени, така да се каже. Защо е ценен страхът от Бог?
Който има страх от Бога, вижда на всяка крачка Бога и знае, че всичко – скрито, съвсем скрито или явно, всъщност че всичко е явно. Пред божието око няма какво да скриеш, защото той вижда чрез проникване. Страха от Бога дава нещо на съвестта ти, което те предпазва да допуснеш и най-малкото зло в себе си. Защото ти допуснеш ли и най-малкото зло, не само срещу човек, а и предмет, и животно, това означава, че в теб има смърт. Това малко зло може да стане голямо зло. Смъртта е в теб, ти вече си смъртен. Там е силата на ученика, че той не може да го допусне, той преценява, претегля.

„Докато няма любов и смирение, нищо духовно не може да има.“ – тези неща – любов и смирение – вървят заедно.

„Чистия живот е угаждането на Бога.“

„Има мир, много по-лош от войната.“ – не знам дали съм ти казвал за Хераклит в тази връзка? (Не.) Питагор, Сократ Платон не са мъдреци, те вървят към мъдростта. Хераклит е мъдрец, а Аполон Тиански е по-дълбоко. Хераклит е от жречески род, истински мърдец. Обичал е само децата и природата, а политиците и хората е държал настрани. Той казва: „Войната е по-добра от мира.“ Защо? Защото мира ражда застой, а застоя ражда демони. Тогава на помощ идва войната да научи хората да мислят и да се обнови мисълта им.

„Ако ние се съблазняваме, то злото се намира не вън от нас, а вътре в нас.“

„Много се молих Бог да ме изцери, но той не чу молитвата ми и аз разбрах, че изцелението няма да е в моя полза.“ – така го вижда мъдрия човек. Някои хора ако оздравеят ще направят много по-тежка карма, много повече престъпления, а така чрез болестта ще се опазят. Дори светец да е, няма да се спаси на дълбоко ниво и Бог е преценил, а той със смирението си го вижда това.

„Ако не можем да понесем скръбта означава, че не сме се предали на божията воля.“ – това значи, че ние вече ставаме по-слаби от скръбта.

„На кого не е дадено да учи, а той учи, той оскърбява божията воля и той ще пострада.“

„Най-голямата ни мисия е да осветим себе си.“ – когато говорим за мисия, Боре, искам да ти кажа, че хората нямат мисия, те имат задачи. Мисия има само истината. Няма хора, които да имат мисия. Някой път ще ти разкажа за всички тези, които са големи мисионери.


Има много хора в днешно време – мисионери, спасители, които казват: „Аз съм прероденият…“, но пък от друга страна голяма част от хората, които търсят някакво личностно или духовно развитие постоянно търсят такъв тип спасители. Човек единствено сам ли може да се спасява?
Спасението е заложено в тебе, защото Бог е в тебе и когато ти очакваш, означава, че очакваш отвън, а пък то трябва вътре да се изработи. Твоята любов, твоята мъдрост, твоята истина, твоята духовност, те са Царството и Бог в тебе е Царството. Ти търсиш някъде навън, а Той вътре те чака. Всички, които очакват ще бъдат разочаровани. Интересно нещо е спасението, но тези, които го чакат ще бъдат разочаровани, защото няма да дочакат понеже то ги чака отвътре. Христос е вътре, Царството е вътре.

Все пак да не отчаяме или разочароваме, въпреки че казвате, че те така или иначе ще се разочароват, все пак Бог изпраща регулярно Учители, които да помагат?...

Помощта на учителите не е да се спасят хората, защото и Христос не е спасил хората и няма да ги спаси. Само Бог ще ги спаси, но Бог не може да помогне на хората, ако те не са помогнали на себе си, ако те не са променили мисълта си. Христос дойде да покаже на хората, според гностиците, пътят към себепознанието, т.е. те сами да тръгнат по пътя, по който и той е вървял, а не да чакат нещо, което ще дойде като подарък.

Има една метафора, която последните месеци започна все повече да циркулира в общественото пространство, че всъщност Христос символично, метафорично е още на кръста и чака всеки от нас също да мине по неговият път?
За някои хора, Христос продължава да е на кръста, за други хора той е исторически – някъде в историята, а Христос е тук – действа, работи. Да ти кажа защо той е бил на кръста, защо той е нямал избор. В древността е имало събрание на Бялото братство, старците (те са по-дълбока степен от боговете и синовете) и боговете, където Бог е казал дали трябва да гласуваме за свободен избор. Христос е един от първите, които гласува за има свободен избор, защото това ще доведе до богоподобие, това и Тот го казва. Понеже е гласувал, трябва да слезе после на кръста и да изкупи това за което е гласувал, да го види, да го преживее и да стане дълбока вода, защото той се подготвя за старец. Учителя казва, че той се подготвя за 25-тия старец. Трябва още много неща да преживее, за да стане старец. След много тежки събития ще дойде този момент и той ще стане старец.

„Който е видял себе си е по-добър от този, който е видял ангели.“

„Трябва да имаш грешна представа за Божията слава, за да искаш да се задоволиш с една посредствена святост.“ – трябва да си допуснал голяма грешка в себе си за божията слава, за да искаш да се задоволиш с една посредствена святост, какво казва АлХалачи: „Ако ти си истински светец, ти ще се отречеш от нея и ще кажеш, че само Бог е свят, аз напълно се отричам.“, но трябва да си честен докрай, иначе може да си въобразиш, че си светец и да пострадаш. Има светци, които искат да покажат на хората колко са храбри и смели, не от любов към Бога. Те показват едно мъченичество и стават пример за хората, и подвеждат хората. Какво казва Мохамед за светците: „Аллах ще дойде при този човек и ще каже: Ти лъжеш!“, оттук нататък следва жестока присъда за тези светци, а те са 70%, ще говорим някои път за тях.

Това самоотричане и саможертвеност, в крайна сметка не е ли опит приживе да се реализира унищожаването на егото, смъртта на егото, преди физическата смърт да го е направила?
Мохамед казва, че трябва да умреш преди да си умрял, т.е. твоето его, защото после е късно. Егото все умира и все ще се преражда, чак когато умреш в себе си и умъртвиш егото и злото, тогава вече имаш право да се посветиш на Бога. Когато човек е познал любовта дълбоко, тогава вече има право и позволение да върви към истината. Дотогава той може да си въобразява, да търси, но трябва да е постигнал една степен на любовта (не абсолютната), тогава вече той може да тръгне.

„Душа, живееща в Бога, живее в събития, които тя е изпреварила.“ – ако ти си в Бога, както е Лао Дзъ, той няма какво да предвижда, защото Бог е дал и предвидил в него всичко. Няма бъдеще, няма предсказание. Да предсказваш на Лао Дзъ е трагедия, той ги е надминал. Също и Настрадин Ходжа ги е надминал, някой път ще говорим и за него.

„Душа, живееща реално в Бога е отвъд всичко това, което реално се случва.“ – защото тя е в Бога.

„Всички неща в света не струват колкото един поглед на Бога.“ – Учителя казва, че си струва цял живот да работиш така за Бога само да заслужиш една негова усмивка. Не на ангелите, а на Бога. Оттук нататък вече всичко се осмисля.

„Дръзновението е следствие от много молитви.“ – от милиони молитви… Тогава придобиваш едно дръзновение, едно вдъхновение, при което никой не може да те спре.

„Как можеш да си християнин, ако не обичаш не-християните?“ – виж, колко е просто. Въобще как можеш да говориш не само за Бога, въобще да говориш за смисъла. Да не говорим, че ако влезеш в нищото, в Бога, в тайната на Бога, там няма смисъл, там си безкраен, там не търсиш смисъл.

„Напускаме този свят и отиваме да цъфтим в другия свят.“ – ето, виж, какво посрещане, каква лекота и какъв подход.

„Когато любовта ни напусне, ние вече сме трупове.“

„Не се труди повече отколкото е мярката.“ – в тази връзка Учителя е казал, че има много работливи хора, които дявола не може да ги направи мързеливи, обаче може да ги накара да работят прекалено много, за да ги излъже, да ги изтощава, а когато са изтощени, те са и уязвими и тогава той може да им забие тежки, коварни болести и какво ли не. Значи трябва да работим с мярка, колкото и да си обичаме работата, стратегически.

„Истинската добродетел никога не търси човешки похвали.“ – няма изключения!

„Този у когото живее Христос е задължително много търпелив човек.“ – нетърпението разваля всичко, даже и хубави неща.

„Човек, завладян от дявола е винаги нетърпелив.“ – една от диагнозите е нетърпеливия човек – нервен, раздразнителен. Има, няма причина, той е раздразнителен. Познавах един човек, който беше подозрителен. Почти всичко подозираше, обаче каза, че вярвал в Левски и в Ботев. Казах му: че ти не си ги виждал…, но той ми каза, че вярва. Питах го: А в Учителя вярваш ли?, каза, че не вярва, отвърнах му: че ти и него не си виждал… На такъв човек какво да кажеш, освен да е жив и здрав и да му се зарадваш.

„Чудно е търпението, ако е придружено със смирение.“ – тези двете неща заедно са нещо безценно.

Ето, че пак нещата, до които се е докоснал Метерлинк – смирението и анонимността в действията в ежедневието на човек, значи той се е докоснал до едни от най-красивите неща, които са в Християнството...?
Разбира се, но той е вървял честно по своя път и тези неща ги постига към края на живота си. Постига ги защото е имал такава нагласа и тази нагласа, тя ги изработва, тя ги извайва – смирението, търпението.

„Търпеливият човек е заключил лъв във клетка.“ – т.е. егото е в клетка, не може да мърда.

„Беден е всеки човек у когото няма търпение.“ – искам да кажа, че търпението е богатство, имаш ли го, ти можеш да изтърпиш и други мнения, можеш да обичаш враговете си. Имаш любов към Бога. Учителят казва, че търпението е силата на любовта. Изключително качество!

„Ако нямаш търпение към своя враг, как Бог ще те търпи?!“ – това го казва християнската мъдрост, не кой да е, по закони на Бога.

„Целта на търпението не е в това да се гневиш справедливо, а в това въобще да не се гневиш.“ – дори и когато ти си справедлив, ако ти се гневиш, пак е … тук няма обяснение, но аз ще ти го обясня. Истината е по-дълбока от справедливостта. Това е казано от Учителя. Ако ти влезеш в истината, вече ти си над справедливостта и имаш мярка и знаеш наистина кое е справедливо и кое хората си въобразяват, че е справедливо. Човешката справедливост, тя не е справедливост, те не я разбират, защото те не са вътре в любовта, мъдростта и в истината.

А какво да кажем за хората, които са от праведната страна на справедливостта, имат право и искат възмездие за тези, които са нарушили тази справедливост?...