Търси

Елеазар Хараш: Гносисът е чист мед - Изгубеното Учение (ИНТЕРВЮ - ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Още по темата ...
Христос

Христос: Аз затова се родих и дойдох в света, за да свидетелствам Истината

Виж повече
 Христос

Елеазар Хараш: За много хора Христос се възприема само исторически. Те Го търсят в миналото, а Той действа сега

Виж повече
нига Мистични вдъхновения

Излезе от печат новата книга Мистични вдъхновения - от Древността до днес

Виж повече
13.01.2025 г.
2966
Добавена от: Борислав Борисов
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Здравейте, Учителю на Древния Път! Каква тема сте ни подготвили днес?
Така, днес темата е една - Гносисът. Между другото, това е Първичното Истинско Християнство, което е Изгубеното Християнство, ще видиш, постепенно ще стане ясно. Според Гносиса: От цялата Библия е важно само едно нещо - Любовта или Учението за Бога, а това е свързано със самия Гносис. Ако Бог даде Гносис, Откровение на един човек, по закона на Любовта - това е спасението, и няма нужда от нищо друго, в Дълбокия смисъл - това е спасението, това е Цялото Спасение. Това откровение е тържество на Бога в човека. Гносисът черпи истинско знание само от Бога - означава от Любовта. Гносисът е чист мед - Изгубеното Учение, както ти казах, наричал се е Първичното Християнство, после са ги нарекли секти, но това е друго. Гносисът е постижение на Съкровената природа на нашия Чист Дух, който е част от Самия Бог. В Стария Завет чрез Моисей са дадени Десетте Божествени заповеди, но те, казва Гносиса, не са съвършени. Всеки трябва да постигне съвършената заповед.



Гносисът - това е откровение на Бога за самия Негов Път, и за Неговото преобразяване, по закон на Любовта, това се случва. Гносисът е стремеж да се проникне пряко в Бога чрез Откровение. Гносисът е постижение на особена Любов на човека към Бога. Този Гносис е постижение на Истинското знание, тъй като духовното е смесено с умственото. Гносисът е постижение на чистия Дух в човека - този Дух прониква в Неизразимата Дълбина. Гносисът изисква едно голямо усърдно и безпощадно търсене на Бога, и тогава в един определен момент просто от Самия Бог идва Откровението. За всеки е определено в кое време и как Той ще се разкрие в Сърцевината на човека. Сам Той идва, вселява се и дава Откровение. И тук Бог няма избор, защото това търсене, и тази Дълбока Любов в човека, те са нещо безусловно и Той просто го дава. Тук Бог не може да не откликне на Любовта - няма избор, Той просто Е, защото Той е Любов. Дълг на човека е да се върне в Плерома, в Пълнотата, което означава: В Пълнотата е Източника.

Който е минал през Гносиса, той вече има скритата опора, и е свободен от заблужденията в света. Всяко Дълбоко Учение, произхожда от един чист Гносис, който е бил първоначално даден, Суфите, Заратустра, Даосите, все са свързани с Гносис, и това е самото Откровение на Истината за определени категории Души. Всяка Истина, от всяко Учение, е адресирана като Гносис до определена група от човечеството. Гносисът е вкусване от Дървото на живота, от Любовта. Гностичните тълкувания на Библията са поставили под угроза църковните тълкувания и авторитетите на църквите. Гносисът е застрашавал църковната власт, и така гностиците били наречени - еретици. Според гностиците, Бог не се узнава чрез мислене, а чрез Откровение и сливане с Бога, Който се случва в Любовта. Тук светът и илюзията изчезват - явява се Същността. Гностиците много държат на Същността и на Любовта. В Гносиса, вярата в Бога трябва да отстъпи на Пълнотата и на Истинското знание, на Истинското просветлено знание. Спасението в Християнството е дар свише, и то ако ти го дадат - а в Гносиса, спасението е резултат на Откровение, което е и Себепознание - Същността е Себепознание. Чрез Гносиса, Гностика открива чистия си Път към Бога. В Християнството се говори много за деяния, а в Гносиса се държи много на една мълчалива и тиха саможертва. Виж какви тънки разлики има между, които християните, това са го отрекли. В Християнството много се държи на почитанието на Бога, а в Гносиса - на сливането с Бога и с Любовта. Дълбоката окултна част на Библията е скрита в Дълбочината на Гносиса. Гностиците цитират Христос, който казва - те имат друг вид Библия. Отецът познава Праотеца - думи на Христос: Защото е изпълнен с Неговото скрито начало. Той го е видял, и затова е изпълнен с Неговата скрита светлина и с Плерома, Пълнотата. Бездна, е излъчила Отца като начало и начин за сътворението на всички неща. Бездната е Мистично Име на Абсолюта. Тя е породила реално съществуващ несътворен Бог, на вътрешен план, тъй като Бездна не може да се побере никъде. Тя е трябвало да се ограничи, за да бъде приблизително достъпна и разбрана, тъй като тя надминава всяка реалност, всяка несътворена, тя е Свръхреалност - Абсолюта. И затова тя е създала несътворената Реалност, която е нещо по-достъпно за съществата от Дълбините на Неведомостта, на Бездната - това са египетски откровения. Те на Египет наричат Бездната - Кнеф, ще стане въпрос. Тот казва: Всички неща са произлезли от Едно Единствено Начало, от Нетер Нетеро, от една Велика Единна Прасъщност, Той го нарича - Върховния Абсолют. За Кнеф, Той казва, Бездната: Тази Бездна ражда реалност, която в известен смисъл е мислима, достъпна и даже познаваема, но само чрез Любов и Единение, защото самият Нетер, Бог, е изграден от субстанцията на Любовта. Любовта е Върховната субстанция на Бездната - Бездната на Абсолюта, и тя се предава на Бога като начало. Великата Бездна е задвижила своята неподвижност - Гностиците... Е задвижила своята неподвижност в подвижност, в движение, и така се е родил Нетер, Бог, същества, светове. Разказвам ти за Гностичното и Тайно, как се е родил Несътвореният Бог. Валентин казва: Най-великите Истини слизат само от Гласа на Великата Бездна. Главата на Върховния Цвят е Дълбинна Нероденост. Тази Бездна е сродна с Великото Безмълвие и от тук е слязъл Бог, Разумът, Животът, Истината, Словото и т.н.. Първоосновата на всичко е тази Бездна - Безкрайност, тази Върховна Свръхреалност. Бездна от Безкрайност.

Произходът на Бога е Мистерия, а това е част от Върховната Прамистерия, скритостта или както ти казах Свръхреалността. Тайната на живота, е мистична, и тя е скрита в Бога, но е потекла от Бездната в Него, като Любов, наречен по-късно - живот. В него в живота има мистична основа и само Мистикът може да я преживее. Преди милиарди години, в пълен мрак и безмълвие, Бездната е пожелала да породи Себе си, като се е ограничила, и така тя е излъчила Първото същество, Бог - те го наричат Първото същество. И чрез Него е извела вселената навън. Дотогава вселената е била неизвестна. Произходът на човека е от Бездната, от безкрая, от скритостта. Скритият човек има природа, която е по-древна от вселената - Човека на Любовта. Времето е илюзорно понятие, привидност. Вечността е вътрешна реалност, а Безпределността е Абсолютна реалност. Бог е част от Бездната - тя е безименна, тя е Древно превъзходство над всичко. Василид казва: За Бездната, че не може да се каже даже, че тя е непознаваема и неизречена. Един от най-големите гностици. Василид, казва, че : Бездната е откъснала нещо малко и същностно от Себе си, от Своето Дълбинно Величие, и е пуснала в движение нещо от Себе си, от Прасъщността си, от Прадълбината си, и това е наречено Първото същество - Бог. Бездната е поставила начало, защото Тя е Праначало. Тази Бездна е споделила Себе си с Бога, а по-късно Бог е споделил Себе си с нас. В тази Бездна има само едно образование, казват гностиците - това е Любовта. За да има история, Върховният Нетер, Нетеро - Абсолютът, е слязъл надолу, и е създал Първото същество, Бог - Началото на историята, това е в смисъл на вътрешната история, после слиза външната. А, Самият Абсолют е отвъд историята - Той е Праначало. Това, което създава като Бог, е вътрешната история, а после Бог, Учителите, Боговете и Синовете, също слизат надолу и създават външната история. Бездната е Праформата на Абсолюта. Това е наречено в Египет Кнеф или Бездната. Абсолютът Създател, това също е Бездната, и това е Принципът. Велика Невидима Скритост, Върховно Недостъпно ПраБожество, което е скрито в Нищото, което някои наричат мрак, само че това е неразбиране - това е Прасияние и Прасветлина, на Дълбоко ниво. Кнеф или Бездната, и според Египет, е Прасъществото, което е породило Бог - Амон. Амон означава - Сритият, Невидим. Както Абсолютът е скрит във Върховното Нищо. Амон е създадения, скрит, скритият пазител на Истината. Абсолютът, като Бездна, се ражда в Първото същество, Бог, защото Бездната е решила - да Бъде. Тя си е създала семе, и слиза в Бога, слиза в Него тайно и няма никакви свидетели в тази Древност. Самият Абсолют си остава Непознаваем, защото в Него няма нищо външно и вътрешно - Той е отвъд, но Той трябва да се търси, защото Той е Прапроизхода и от Него сме произлезли. Да.

Добре, в центъра на тази Свръхреалност, от която е излязла и друга осезаема реалност, и по-нататък, нашето, което не е пълна реалност.... Кое е онова, което е връзката..., канала за потичането на тази Първична реалност?
Първо трябва да кажа, че трябва да имаме Дълбоко Божествено мислене, а не позитивно - които имат позитивно, да, те ще стигнат до Божественото. При Божественото мислене, и за Него най-важно е търсенето и узряването в Любовта. Това е процес, понеже Любовта е Древната, и преди Бога, и всички хора чрез Любовта се завръщат. Знанието ни няма да помогне, дори и когато е много Дълбоко - ударението пада, опората пада на Любовта. В самото Праначало, всичко е било неразличимо - Велико Единство. Гносисът казва, че истинското въплощение на Бог, че Истината е въплощение на Бог, докато в Бездната на Абсолюта, гностиците казват: Има нещо по-дълбоко, даже и от Истината - те са много такива същества, има такова нещо. Тази Кнеф, Бездна е Велико Тайнство, което се е разгърнало, и е станало всичко. Абсолютът е скритата Причина в Самата Себе си, Абсолютно независима от всичко, и когато тази скрита Причина е слязла надолу и си е самосъздала, като Бог, така Бог е произлязъл от Себе си, от Потайния си Извор на Бездната, от Върховния и Единствения Действащ. Във Върховния смисъл, Единственият Действащ е - Абсолюта. Гностиците казват, че: Който само за миг е видял и съзрял Бога, е равен или по-висш от апостолите, но това изказване на гностиците е било голяма опасност за Църквата. Те казват също, че вселената и светът са разреден Бог, докато чистият Дух, Синът - е концентриран Бог. И разбира се, Учителите и т.н.. Гностиците казват, че: Когато хората живеят в Първото същество - Бог, те ще се срещат като светлина със светлина, това прави Любовта и Единството - срещане на хора. Има хора, има всякаква обмяна, обаче светлина и светлина се срещат. Изобилният живот в Библията е именно това - той е лъчист, той е светлинен. Това е Първичното чисто съзнание, което от Любовта тръгва. Гностиците казват, че: Отношението на мъжа към жената, трябва да е отношение към Първото същество, към Бог, и това е Единственият закон. Да цениш - другият, който е видял Бога, той го вижда в другите неизбежно, и в Ученията го вижда във всички Учения, нали. Така. И това е единственият закон.

Първото същество, Бог, това е най-лъчистото същество, това е именно истинския живот, което се нарича иначе - Изобилния живот в Библията. Това е Цялостния живот, и това е Андрогина - Целостта. По-късно, това лъчистото е станало чистото съзнание на боговете - според тях. Това чисто и лъчисто съзнание и сияние, е било наречено още в Древността - Безсмъртието. Според гностиците, вътре в Бога е мястото на Благословените, и тук те узнават Покоя и Целостта. Всеки народ е Негова сянка на Бога, а всеки Учител е Негово сияние, а всеки посветен е Негова Светлина. Посветените, между другото, много имат да се учат, и мъдреците - Учителите са друга категория, но всичко е Школа и те не трябва да спират да се учат. Гностиците казват, че Първото същество, Бог, вижда, знае, преценява, допуска и определя събитията, но не предопределя абсолютно всичко. Има едно прозорче за човека - той може да избира, Бога, Любовта, практиките си все повече, там е оставено, нали. В човека е решението, казват гностиците, избора - дали да живее и търси Единство с Бога, или да търси света и други пътища. Ако ти избереш да имаш Любов към Бог - Бог ще те учи, съветва, вразумява, но ако ти слушаш света и дявола, ще губиш все повече своя Път, своя разум, а това е твое дело, а не Божие - Гностиците. Първото същество, Бог, се основава на взаимна Любов и Осъзнатост, на разбирателство и единство - в реалността има само Единство, там е винаги така, в нашата Дълбоката вътрешна реалност. Василид казва: Любовта към Бога е влизане в Бога, в бездънен океан. И казва: Колкото повече любиш Бога, толкова повече в тебе се вселява духовно и божествено разбиране за нещата, което е последствие, пак, на Любовта. Понеже Любовта е свързана с Бога, тя носи чистия Гносис, чистото Духовно и свещено разбиране и тълкуване на нещата. Любовта е осъзнаване на любящото присъствие на Бога в нас. Бог е дал свободен избор, за да може Любовта да стане доброволна към Него. Имаме едно прозорче, въпреки че събитията много - Той ги ръководи. Любовта в Гносиса е наречена живот и Майка на живите. Чрез Любовта, означава чрез Бога, хората ще вкусват Истинското и Първичното Чисто знание. Когато човекът е придобил Любовта, той вижда само Бог в другия и нищо друго, и тук зрението гледа и никога не се изморява - откриваш в този човек нови и нови, защото Бог е, Той е такъв е Бог. Любовта е Велико Откровение на Бога и, погледни, казва Гносиса: Христос, това е Любовта - това е Откровението на космоса, това е самата Любов и самата проповед. Виж какво - християните не са приели. Гносисът е Първичното Истинско Изгубено Християнство. И Гносисът казва: Да правиш нещо с Любов, означава - да му вдъхваш живот, защото Любовта е по-дълбока от живота, тя му, тя го вдъхва.

Василид казва: Нашият Дух е по-дълбок от историята на света и на вселената. Той казва: Истината изисква не да бъдеш религиозен или принадлежащ на някакъв народ - Истината изисква да бъдеш все повече Любов, все повече Дух и Божествен, достоен за Бездната и за Безкрая. Тука няма никакви писания - Любовта е над, никакви свещи, никакви ритуали, нищо не може да замести Любовта - ударението на Гносиса, то е и главното Учение в Библията на Бога. Василид казва: Истинският Бог е Несъществуващ и всичко е несъществуващо, и затова несъществуващото е безсмъртно, а съществуващото е ограничено със смърт. Василид казва още: Навътре в Сатана е скрит Бог, и навътре в тази тъмнина е скрит замисълът на Прасветлината на Тайната Божия. Сатана е вкаран в друг промисъл, в условно падение, и уж е тъмнина, и той отвлича уж тези, които са се отделили от, самоотделили, казва Гносиса, от Любовта, защото те имат знания, но без Любов, без Същност и без Дух, и затова, те са включени в друга система, наречена Дървото за Познанието. Но, ако Любовта избере тези хора - те се отделят. Сатана е роден като преобразена сила от Бога, като част от Неговия замисъл, а Христос е роден като Цялост от Целостта - друг замисъл. Връзката със Сатана е наречена съдба, и всеки, който е направил някога връзка със Сатана, е получил тяло - това външно тяло е негова съдба, докато не дойде Любовта и не го поведе. Ако Сатана успее да поквари човека чрез него самия и чрез неговата телесност, той го прави смъртен, и тогава Божествената Любов се отделя. Обаче, ако Божествената Любов започне да навлиза в човека, Сатана постепенно се отделя и съдбата, защото... Злото и мракът не обичат сблъсъка с Любовта, защото Любовта е силата, която прави злото и смъртта - несъществуващи. Злото никога не може да обхване и разбере Любовта, но когато попадне в Любовта, Любовта го преобразява, защото тя е преобразяващата сила на Бога, а това за злото е голяма опасност. Нещо искаш ли да кажеш или да? Не. Да, ясно.

Колко по-ясно от това?...
Гностиците, и много, да, така, някак си проникнали са. Казват: Грехът и злото не са влезли в света по желание на Бога, но по желание на тези, които са отхвърлили Бога, малко или много от себе си - Бог не желае тези неща. Василид казва, че: Най-голямото ограничение на човека е неговото вътрешно зло, и това, което, и това е, което трябва да се преодолее - точно това го прави Любовта. Той казва, че истинското добро е, виж какво казва, истинското добро е родено от любовта, а не от светлината. Ангелите правят добро, но там не е истинското добро, нали. Самият Василид е практикувал жестока самодисциплина и една единствена практика - голяма Отдаденост на Бога и на Съкровеното - това е най-висшата практика. Аз също съм практикувал жестоко тези неща, но няма да разказвам. Но искам да ти кажа, него са го нарекли прекален светец, понеже не са го разбрали. Срещал се е с много светци, обаче той изпада към една друга категория и същевременно е бил много скромен и смирен - това още повече го е скрило. Има около 24 книги, почти всички изгорени - някои от тях, около три книги, нещо частично оцелели. Наука за Бездната - изключителен гностик, нещо много специално, което аз тука не изнасям, най-дълбоките му неща още. Ще се върна и ще завърша с Любовта, понеже той изхожда от нея. Той затова е толкова Дълбок гностик.

Той всъщност е първият, който поема щафетата от Христос?
Да, той е наблюдавал Христос, и как мисли, как се храни, вътрешно. Можел е да прониква и Любовта му е давала, и той е Сроден, и по закона на сродството, и е отдаден на такива Божествени неща, и може да ги наблюдава в тънкости.

А, едно от нещата, които казва, спомням си сега, в една книга го включихме: Христос е Любов.
Да, значи той е от тези, той не е мислен, не е мислещ - Василид, умът е мисленето. Той е разбиращ, а разбирането, това Единство и Любов - това е разбиране. Ще завърша с Любовта. Според Гносиса, Любов към Бога означава да се завърнеш в Източника, който отстранява смъртта и съдбата. Тази Любов към Бога е Алфа и Омега - тя е решението на всички въпроси. Всичко друго е второстепенно - Пътят е Любов и служене. И аз тука няма да ти казвам, колко имам да се уча и колко, колко сме малки - Любовта е нещо голямо. Откъде идва тази Прадревна сила на Любовта? Василид отговаря: Тя е упоена от Бездънността на Абсолюта и Безкрая - упоена е от Бездната. Този Древен пламък на Любовта, звучи и прониква навсякъде, не само тогава в Древността, но и сега - към края сме, но и сега, и сега този пламък прониква в нещата и вижда Древното Свещено Единство с нещата - това е погледът на Любовта, на всички неща. Тази Любов е звучаща и в безмълвие, и в реч - тя възкресява всичко подобно на себе си и го възвръща в своята Прародина, Бездната, Безкрая. Тази Любов е Предвечна - тя е Бог, и тя е Тайната на живота. И последното: Тази Любов е най-древния и сияещ ефир, те я наричат Есенцията на световете - Гностиците.

Такова злато, че какво, какво да кажа...? Злато!...
Ами, аз много обичам гностиците, боря се и се старая колкото мога да се уча от тях - много са. Те са постигнали много, обаче те не са спорили с Християнството - те са се скрили, отстъпили са да ги наричат еретици, както и Суфите. И, скривайки се, те са всъщност Дълбоките познания на Библията са в тях, а това Християнство, те го съхраняват. И тука изнася много малка част от Гносиса, не че има много, но имам за един-два дебели тома гностични, обаче много при тях са, Любовта вижда тънкостите по един правилен начин и който ги храни, и те хранят другите и себе си и въвеждат - защото са Любов.

Водят, техният път води към една цялост. Но, въпросът е пътят, който ние вървим сега, извървян ли е същия този път от други същества, напреднали вече? А има ли риск да вървим по отъпкан път?
Не. Защото всеки е специфичен, и по специфичен начин, Бог му дава да разбере Любовта. Дава му тънки откровения. И колкото повече човек прави Зикр и се моли, Бог ще му открива - Той постепенно открива Бог и все повече ще му открива тази Любов към Себе си. И това е специфичен Път на Душата към Бога, и въпросът е в този Път да вървиш, и тука няма бързане или бавене - много или малко, просто едни малки усилия ежедневни за Бога, нали, и Той ще се наслагва, и след време Той ще се заражда. Това е Методът Негов, да се заражда - самият Бог не бърза.

Аз се радвам, че вие поддържате с това Слово, този огън, горящ вътре в, наистина в толкова незнайни Души и знайни, просто, това е истинския огън, който гори на толкова много места.
Да, има една категория хора - тука имах скоро среща и разбират за какво става въпрос. Тези, които не разбират, пак нещо разбират, но всички, които са в този Път, те просто има една отворена вратичка, и дори и там, където кармата пречи, те пак разбират Боре, защото имат скрита Душа - Душата разбира.

Казахте в началото на лекцията си, че Бог е Несъществуващ,
Да, Неограничен означава.

...тоест Неограничен, не влязъл в тази сътвореност, в която, нали, са хората. Всъщност целият този Път, който се извървява, целият този кръговрат, е да се познае Любовта, но след като Любовта е първо, Първосъздадена, то тогава всичко това, през което преминаваме, за какво се случва? То едва ли има нужда да обогати самата Любов? Защо е всичко това?
Ами, за да ни завърне защото Любовта е по-древна от Бога, по-древна от писанията. Тя е дадена от Абсолюта на Бога, Той да я внесе в живота, в Синовете, във всички хора. И защото Библия, религия, ритуали не могат да те върнат, и ако ние наистина обичаме, ние ще се поучаваме постепенно - тя ще ни завръща, тя знае Пътя. Учителят казва: Ако разрешите въпроса за Любовта - всички други въпроси, разбира се, постепенно всичко ще бъде решено. В тази Любов е решението на всички въпроси, но не изведнъж, не трябва да бързаме, защото тя е Дълбок процес на Бога и на скрития Абсолют.

А, когато говорихте за Откровенията, и за онези, които се спадат към категорията посветени, нали има такива хора. Кой е белегът, че има реално посвещение, а не някакво самовнушение или илюзорно такова?
Посветеният в Дълбочината си има скрита Неизменна Любов - тя не винаги си личи. И там, насаме с Бога, и Бог знае, и той знае, и той държи много на това, защото в нея е помощта към други, защото той там, ако измени, то вече всичко ще рухне. И той там е закован като камък, като основа, и точно затова Бог го учи и му разкрива нови тънкости, нови Гносиси, защото той, Гносисът, не е нещо, което да е спряло в миналото - той тече, Бог тече винаги. И мярката е тази Любов - няма значение, дали някой път е видима или невидима нали, важно е посветеният да я осъзнава, че тя е вътре и е винаги налице, защото сега текът много сложни карми, многобройни нали, такива изпитания. Аз, последните разговори, само тази седмица тука, разговорите, които имах, става въпрос за, обаче всичко това е за Завръщане към тази Любов - главната цел е Завръщане. Няма друг път, Боре - това е Единственият, Любовта. И от нея нататъка, Любовта може да роди нови писания, нови Дълбини, нов Гносис, нови откровения, нали, и след време Християнството, то ще се променя с Гностиците, които хората ще искат да разберат по-дълбока Истини. Аз след време ще се постарая да направя и гностично тълкувание на Библията, ако Учителят реши - то дава друг Поглед, друг Поглед на Христос, друг Поглед на Бога.

А, откровенията, които се дават от Бога, какви заслуги трябва да има един ученик, за да получи реално откровение?
Ами, щом я има Любовта, в един определен момент, Бог влиза. И сега може да е поради карма, може поради стари заслуги, може да е поради милост на Бога - така или иначе, Той, ако е решил, Той знае. Нали, аз и аз съм се мислил някой път, че съм недостоен, че съм малък - и някои мислят, че съм голям, че съм напреднал нали. Не, всички се учим, Боре, и всички сме малки, малко или много. И знаеш какво е казал Учителят накрая, заминаването, какво смирение, каква... защото пред тази Необятност на Абсолюта как може да си помислиш, и пред Бога, и пред скритите неща да си мислиш, че си нещо? Казвам го с най-искрено смирение, колкото може, защото аз го осъзнавам, че е така и осъзнавам, че имам да се уча. И ако не осъзнавах това, нямаше да мога да се уча, да разбирам малки неща - такива неща имам да уча.

Благодаря ви безкрайно за това Златно Слово, наистина, и нека да пожелаем на учениците, на зрителите, наистина да следват този Път на Неизменността.
Да, с малки усилия всичко може да стане. Да, капката, знаеш, постоянната капка.

Благодаря!
Да.

Препоръчани книги:

Борислав Борисов
Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи новинарски онлайн платформи в България, сега собственост на водещи медийни групи.

Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на запад и у нас, главно в сферата на агробизнеса, медиите и сигурността ( анализатор в B2 Security - продоволствена сигурност, противодействие трафика на хора, регионално развитие и политики на Балканите, антитероризъм), основател на Асоциация на българските села.

Борислав Борисов е последовател на духовните и езотерични учения от 19-и век, като сред любимите му автори са Морис Метерлинк, Рудолф Щайнер, Райнер Мария Рилке и др.  Отдаден на изучаването и въвеждането в потънкостите в Учението на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), както и на школите на Брат Михаил - Омраам (Михаил Иванов) и Елеазар Хараш.

Изследовател на алтернативните методи в психологията, парапсихологията и квантовата медицина.  За контакти: borislav@portal12.bg 
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спомоществуватели на Портал 12: