Елеазар Хараш: Дзен е Учение за Съкровеността, за Същността (ЛЕКЦИЯ -ПЪЛЕН ТЕКСТ)

13.09.2019 г.
8597
Добавена от: Портал12
ТЪНКИЯТ ДЗЕН
(Лекция 1)
 
ТРЕВИЧКАТА
(Първа идея за размишление)
 
ТЪНКИЯТ ДЗЕН
Продължение
(Лекция 2)
 
ДЗЕН-МЕДИТАЦИЯТА
(Втора идея за размишление)
 
ДЗЕН-МЪДРОСТТА
(Лекция 3)
 
ИСТИНАТА
(Трета идея за размишление)
 
 
 
Да си направим ограждащата формула.
 
Днес ще говорим за Дълбоката японска Мъдрост. И друг път съм говорил: как Бог действа там, Неговият Подход. Там въобще не се говори за Бог, за дявол, няма разделение... Дзен означава Великата Реалност – няма нужда от разделение, няма нужда от авторитети, няма нужда от Писания... и целта се постига. Ще разберете за какво става въпрос... Това е (между другото) Учение за Лекотата, Учение за Съкровеността, за Същността, то живее пряко в Целта. Такива са Дзен-Майсторите и голяма част от техните ученици.
 
 
ТЪНКИЯТ ДЗЕН
(Лекция 1)
 
Що е Дзен? Дзен е състоянието да виждаш Лекотата във всичко. Дзен е такова заживяване в Лекотата, че този свят отстъпва мястото си и става лек като вятър. Между другото, в Дзен няма никакъв ум, никакви умствени игри, никакви теории.
Ние сме потопени в Лекотата, както рибата във водата.
Да си в Дзен значи да си уловил Гласа на Живота, Гласа на Съкровения, на Истинския Живот. Смъртта винаги се е смущавала от Лекотата.
Дзен използва думите, за да лети с тях. Лекотата е Мировият език на Духовния свят. Значи: в религията няма да срещнете Лекота; в земния живот – няма; но в Дзен, в Съкровеното, в Свещеното – там е Лекотата.
Дзен е просто Небесният Живот, пренесен на Земята по един много тънък начин.
За Дзен, пустинята е съставена от Лекотата на всяка песъчинка.
Що е Лекотата? Това е съкровището на твоя живот.
В Христос... Той също е Лекота, в Него няма бреме. Защо? Защото е в Лекотата, защото е в Бога.
Дзен е езикът на нашата Небесна Душа.
Дзен няма нужда от Писания и от отричане на света: той си живее постоянно в своето изумление, в своята чиста Безкрайност, както е детето, защото наистина всичко е Безкрайно.
Светът е сгъстен, но Сърцето на Дзен е съставено от чудни Небеса.
Дзен е заживял в Безкрая и в Същността, и затова той нищо не търси. Тука няма никаква идея за Спасение, за Възкресение – той просто живее във Великата Реалност, няма нужда от тези неща.
Дзен е най-странното Учение в света, защото той на нищо не иска да те научи – той само посочва. Дзен иска само пробудено да вървиш в своя Път. Дзен държи на твоята бдителност и дали ти си Истинен човек – а каква религия изповядваш, е наистина толкова незначително!
Ако светът наоколо се разпада, Дзен се разцъфтява.
Дзен никога не се въплъщава в знанията и в ума – а в Пробудеността, в изумлението, във великата Бдителност, в Лекотата, в Покоя: там живее Дзен. Дзен се въплъщава в Неизразимостта. Наистина при един разговор това, което не можеш да кажеш, е най-дълбокото – което не можеш да изречеш.
Дзен е Лек: Лекото е Леко, защото е видяло аромата на Безкрая. Лекотата е ефирна, защото Лекотата е от Древен род. Както съм ви казвал, Чуан Дзъ казва: Лекото е винаги вярно!
Дзен казва: О, Лекота, ти си моят любим звук, моят аромат! Вие знаете какво казва земният човек, човекът на ума: „Ох, имам много проблеми!“. И така нататък... Той е недоволен, неблагодарен... Защо? Лишен е от Лекотата, лишен е от Същността. На наш език казано: лишен е от Бога, лишен е от Божията Милост.
Лекотата – това е Изначалната Любов, Естеството, това е Простотата… Но нека да не забравяме: това е тънка Мъдрост.
Дзен не различава светско от Свещено – за Дзен всичко е толкова Единно и Цялостно. Наистина, ти ако си честен и Истинен, няма да делиш нещата: и земното, и светското, и Духовното, и Свещеното – всичко става едно Цяло. Ум, сърце, воля, Душа и Дух стават едно Цяло – неделимо. Няма, в тази Дълбока Осъзнатост, никога няма грях. Тук всичко е Чисто. Ако се случи потоп, Дзен ще каже: Потопът е Свещен. Много просто: потопът в Дзен означава ново, още по-хубаво и по-красиво начало, защото за Дзен всичко е Безкрайно. Дзен ще нарече потопа красиво начало, но аз не говоря за земните японци.
Дзен не е логика, не е религия, не е философия... Дзен е състояние на Пустотата, състояние на Безкрая.
Дзен казва: Дойдох, летях и изчезнах. Абсолютно никакво недоволство! Най-голямото бреме, дето казва Учителя – недоволният човек: цялата Вселена да му дадеш, отново ще е недоволен. Той е изпуснал, изпуснал е Същността.
Само човекът на Лекотата може да променя хората. Лекотата е Свещен съюз с Небето, съюз с Душата на нещата. Лекотата е жезъл, тя е Първородната, Първородената Сила на Живота. Лекотата е съставена от Мъдрост, а Простотата в Дзен е съставена от Любов.
Знаещите хора са тежки, някои от тях са свръхтежки: точно проблемът им е знанието. Те са станали повече знаещи и са обърнали нещата наобратно: вместо повече Истинни, вместо повече Същностни, те са станали бреме – и за себе си, и за другите. Ще обясня: Бог е Ваятелят на Лекотата. Чистото съществуване е подобно на пеперудата: то се храни с полъха на нещата. А вие знаете: земният човек, гъсеницата, как се храни и как се приземява...
Познавах едни хора, които се хранеха за вечеря от първо до седмо – както и да е, единият почина, нали... Това беше огромно хранене, огромно отделяне за храна. А на човек му трябва толкова малко, и Учителя го е казал просто: Малкото храна дава повече енергия. Лекота – летиш.
Гъсеницата е приземяване; пеперудата е извисяване – тя е отлетяла от земното. Лекотата е Мистична пеперуда, привлечена от Любовта. Чистото съществуване е един прекрасен, невидим свят.
 
 
ТРЕВИЧКАТА
(Първа идея за размишление)
 
Какво казва Дзен...
Жестокият и силен вятър не може да изкорени тревичката, защото тя не се бори, не казва, че вятърът е зло; тя не се бори, тя танцува с вятъра, за разлика от гордите дървета – и тя оцелява. Тя е същество на Лекотата. Големите дървета се чупят, падат, а тя сякаш е като дервиш: танцува си радостно и въобще не забелязва вятъра, ураганът нищо не може да й направи.
Искам да кажа: тревичката – това е фината енергия в човека, тънката, която е изгубил; отново говорим за Същността и Лекотата.
Що е тревичката? Тънка енергия (в човека), фина енергия: тя е чудо за урагана. И той се чуди как така тя танцува тихо и игриво, докато големите дървета (тоест: големи религии, големи учения, големи авторитети) ще бъдат съкрушени от самия Бог. Казано по друг начин: всички големи учения и религии (за партии въобще да не говоря, те предварително са си отишли) – те ще бъдат сразени от Божия Вятър, но тревичката – това е онзи тих, скромен, Съкровен, Истинен човек. Той не е вярващ, забележете! Не бъдете вярващи, не бъдете религиозни, а Истинни – това е Същността в Дзен. В Дао е малко по-различно, след време ще говорим и за това.
Този човек – Истинният, Лекият, той ще устои. И тук въобще не става въпрос за оцеляване, а за Себепознание: това е друга Пътека. Учителя го е казал: „Тези, които живеят за едното оцеляване, никога няма да Ми станат ученици“ – тъй като най-важното нещо не е оцеляването, а да си посветиш живота на Бог и на Истината; оцеляването е нещо второстепенно.
Силният вятър няма метод срещу тревичката: той е безпомощен, нищо не може да направи. Тя е Истинност, ефир, отвъд вятъра. Тя се е посяла на друго място, посяла се е в Истината и в Безкрая. Тук е много смешно да питаш тревичката: „Ти кръстена ли си? Палиш ли свещи?“ – това е трагедия! Тази тънка енергия няма корен в този свят, тя е от ефира – както казах, – тя е неуловима, тя е химн на фината енергия. Тази тревичка дори се покланя на вятъра и така го отстранява – той даже не може да разбере за какво става въпрос. Тя го отстранява с поклон: това е фин извор на жизнената сила – в нея е Възходът. Вятърът знае, че има Тайна в нея, но не може да си я обясни – това е Мистерия. Силата на тревичката е в нейното Смирение. Само ще обясня: смиреният човек няма знания – той е Любов, той е в Бога, той е Нищо. Казвал съм: не можеш да обидиш смирения човек, защото него го няма. Кого ще обидиш? Не можеш да обидиш вятъра. На обидите той танцува, той пие Нектар... А Истината е всякога близо до Смирението. Тревичката казва на силния вятър: „Бог е Единственият Господар, само на Него се кланям!“; а голямото дърво (или гордият човек) казва: „Аз съм силен! Аз съм авторитет! Аз съм Титаник!“. Вие сте чували: Титаник е правен от професионалисти (сещам се за една шега) и затова се сгромолясва; Ноевият ковчег е правен от аматьори, почти не са разбирали нищо, каквото им каже Простотата – и те царуват. Значи, казва: „Аз съм Титаник“ и се сгромолясва; и от нещо голямо става нещо малко; но тревичката е малка, а малкото расте. Малкото става смирено и все повече расте. Нищо не струва ураганът пред Тайната на Смирението. Тревичката – това е Смирението, което е уловило Покоя в себе си. Тревичката живее леко, тихо и смирено, без бреме в себе си.
В Библията е казано, в Матея,[1] Христос казва: Защото Моето иго е благо; и Моето бреме е леко“ – Той живее в Същността.
Да внесеш Лекота в едно бреме е тънка Наука. То е нещо от Висшия свят; това нещо не можеш да го измислиш, трябва да го носиш в себе си, трябва да носиш Бог в себе си – защото Бог е Лекотата, а Христос Го носи. Това е нещо от езика на ефира. Дзен е Учение за Лекотата – и Той е уловил Гласа на Висшия свят.
Любовта е живата сила на Лекотата. Тревичката е безкрайна Лекота – това е Царство Божие.
Наблюдавайте учените, философите и свещениците: това е тежка категория, те са тежки, те са във времето.
Един голям учен философ искал да отиде и да намери Буда, за да спори с него... Отишъл, намерил го и като го погледнал – Буда бил в Нирвана, в Безкрая (Буда въобще е от там. След време ще говорим и за Буда...) – той занемял. Буда сякаш бил от друг свят: извисен, неземен, царствен и Божествен. Той разбрал, че тука спор и философия нищо не струват. Буда е отвъд всяка ученост и философия – в него няма спор; в него е Нищото, Великата Реалност, Тоталната Истина. Как може да спориш с такова нещо! Буда – това е Пустотата, Безкраят. Не можеш да спориш с Пустотата и с Безкрая. Тази Пустота, тази Лекота е Тайнознание: тя не е от времето, защото е Несътворена; тя е във всеки човек.
 
 
ТЪНКИЯТ ДЗЕН
Продължение
(Лекция 2)
 
Дзен е едно много тънко живеене и приятелство с Тишината.
Дзен казва: Докато ти не си Истинен, Лек и Безпределен, все едно е каква е твоята религия.
Тишината в Дзен е много важна, тя е по-дълбока от живота и смъртта, тя ги предшества. Тишината е Чиста земя, в Дзен я наричат Чиста земя. Тя е свободно пространство, изпълнено с Величие и тиха Красота. За Дзен, Тишината е неописуемата Красота на Истината; тя е Величието на самата Истина.
Дзен казва: Пробуденият човек не е будист, не е мюсюлманин, не е християнин, не е китаец или арабин и т.н... Пробуденият човек е Чисто Съзнание, той е Чист Дух – Изначалност. Истински Пробуденият човек няма дипломи, никакви дипломи не му трябват: той има Същност, той има в себе си Реалност, той има в себе си Дзен.
Който е влязъл в Дзен, в своята Съкровена Същност, той е трансформирал своята тъмнина, своя ум, а сърцето му е тихо, светещо.
Казвал съм ви: един християнин отишъл да проповядва на един Дзен-Учител (много е смешно), взел да му говори за Христос – и Дзен-Учителя му казал: „Стой! Това е достатъчно! Той мисли като мене – няма нужда...“.Той продължил да проповядва... Разбирате за каква глупост става въпрос: той не може да усети въобще за какво става въпрос.
Дзен вижда това, което умът не може да види. В Дзен няма проповеди: тука пиеш директно от Извора. Великата Същност на Живота е Абсолютно Чиста, тя е Изворна. Изворът дава и не говори, той е като Слънцето. Ако Слънцето беше много разговорливо, нямаше какво да дава. То просто грее и само по себе си говори безмълвно, то е достатъчно. Изворът дава и не говори.
На Чистия човек, Истината сама му се разкрива: Tя просто го търси, Tя отива при него.
Дзен казва: Твоето Чисто Сърце е твоето спасение (няма друг спасител, няма какво да се очаква) – а не това от коя религия си. Имаш ли Чисто Сърце? – това пита Дзен, обаче безмълвно, тъй като Дзен никога не се натрапва.
Без Чистота, ти никога не можеш да получиш своята Същност, своята Душа.
Дзен казва: Когато дълбоко навлезеш в своята Същност, в своята Тишина, ти няма да срещнеш нито едно слово. Тук, в тази Дълбока Тишина, няма слово, има само една Велика Пълнота – това е Чистата Същност. Чистият е осъзнал Източника в себе си, в своите корени. Когато пречистиш ума си и го овладееш напълно, той вече е отстранен и той става приятел. Защо е приятел? Защото няма думата, защото вече ти го владееш – контрол. Той не може да се бърка в работите на Душата и на Духа[2] и да пречи, и да разваля Съкровените неща. Иначе умът е голям „майстор“, но когато го овладееш, вместо враг, става голям приятел – просто защото няма думата. Той нищо не може да каже на Духа и на Свещеното. На егото има какво да каже, на света и на времето, и на земните хора има много какво да говори, но умът пред Тишината, там умира. Докато умът на човека не е пречистен, човекът все ще е враг на себе си. Целта на Дзен е да превърне човека в поток от Чиста енергия, Чиста Светлина. А Сатори в Дзен, т.е. Просветлението, това е едно много тънко отделяне от ума. Това е Просветлението: да се отделиш от ума и той да ти стане слуга.
За Дзен същественото е да намериш и да откриеш своето Чисто Сърце – не да пътешестваш на Луната и да не знаеш защо си отишъл, или да обикаляш света, а да намериш чрез вътрешното си пътешествие себе си и своето Чисто Сърце.
Какво казва Библията в Псалмите: „Сърце чисто сътвори в мене, Боже“[3]. От тука почва Тайната Наука.
Павел казва: За чистия всичко е чисто“[4].
В Лука, Бог казва: Бог знае сърцата ви“[5]. Няма как да се представяш за Чист... Той поначало Чистият не се представя. Даже има Суфи, които се представят... някои свои глупости, представят свои слабости, а вътре се крият, в Чистотата си.
Дзен казва: Да намериш своето Чисто Сърце – това е Висшата Реалност. В Дзен нищо друго не проучваш така, както себе си. Ако ти намериш своето Чисто Сърце, можеш ли да намериш в него гняв, зло, омраза? Не. Там няма такава способност. Това Сърце е Сърце на Пустотата. В Безкрая няма такива неща, защото в Пустотата, в Чистотата те умират.
Например: ако ти правиш правилни постъпки с цел да не[6] влезеш в Ада, ти правиш фалшиви постъпки. Или да влезеш в Рая – отново фалшиви... Ти не действаш Чисто и Осъзнато, а действаш от съображения. Дзен никога не действа от съображения, както умът; Дзен действа с Любов, с Лекота, Същностно.
И така: Бог, Великото, тази Велика Реалност, наречена Дзен, гледа твоята Пробуденост, твоята Осъзнатост, твоята Същност – тя всякога е по-важна даже от твоите постъпки и дела. Мъдрецът е по-дълбок от своите постъпки, от своите дела. Той може да влезе в тях, да постъпи просто и леко, но той ги превъзхожда. Умът действа със съображения, а Същността действа с Пълнота, с Чистота и с Любов.
 
 
ДЗЕН-МЕДИТАЦИЯТА
(Втора идея за размишление)
 
В медитацията няма ум, а само Дух, който много тънко наблюдава нещата. Този Чист Дух е самата Истина в нас. Медитацията е вглъбяване – скриваш се навътре, а това означава смърт за ума: в Дзен това е смърт за ума. Той няма за какво да се хване: няма фалшиви желания, няма какво да направи, защото умът е влюбен във външните неща и в показните неща. Всяко нещо, което е показно, е лицемерие.
Докато твоят ум не бъде напълно разрушен и овладян, ти никога няма да разбереш кой си ти.
Питат Бодхидхарма: „Що е това умът на Буда?“. Бодхидхарма казва: „Умът на Буда е не-ум, Неограниченост. Буда е Чиста Същност без ум, Чист Дух, Чисто Съзнание“. Тук няма никакви желания и амбиции, никакво въображение, никакви умствени теории. Чисто, Изначално Съзнание – това е Буда. Когато имаш такова Чисто Съзнание, възниква Безкраят, Нирвана – изчезването в тази Велика Истина. Изчезваш в Нищото, Великата Пълнота: това е пълната Истинност. Пробуденият създава около себе си Реалността – но то е за тези, които имат Сърце за това, които имат пълно Доверие. Медитацията в Дзен не е действие, а състояние: Чистото състояние на съзнанието. Има някои хора, сядат, затварят си очите и мислят, че това е медитация. Ако ти си нечист, може да затваряш очите си хиляди пъти, може и да ги отваряш – все едно.
Истинската Медитация е рядко явление, защото тя е състояние на Будовост, Пустота и Безкрайност. Тоест: тук вървиш от Духовност (това е най-ниското ниво), вървиш към Съкровеност, Божественост и други три степени на Нищото. Такъв човек естествено влиза в медитация. Той не я прави, той влиза в своето естествено състояние, защото има Дълбочина, има Същност. Медитацията трябва да се превърне в Истина и в преживяването на тази Истина. Истинската медитация е твоята Съкровена Същност; и ако ти си Съкровен, много естествено влизаш в тази Същност, включително и с отворени очи. В тази Съкровена Същност, в този Несътворен[7] свят, умът престава да съществува. Пробуденият човек, Съкровеният човек естествено се завръща в своето Чисто Съзнание – това е естество. Той не прави някакви усилия, той просто влиза в себе си. Това е неговият Дом – Чистото Съзнание; това е неговият Изначален Дом.
Медитацията в Дзен е естествено състояние на дълбок Духовен Покой. Тука няма да търсиш Покоя с някаква дисциплина и насилие. Това е просто естествено, той го е постигнал. Тука няма техника. Тази медитация е естествено отстраняване на ума и света без усилия. Тук се отстранява всяка двойственост, защото в тази медитация няма Бог и дявол, а само Единна, Висша Реалност – Безкраят. Няма добро и зло, няма нужда от тях. Както Даосите казват: Всичко е Път, няма добро и зло. Няма Висше и нисше – само Велика Безкрайност, която не може да се замести с нищо. Това е Нищото, това е Свободата.
И така: истинската медитация е състояние на Безпределност, на Изначалност – състоянието преди света, състоянието на Буда и на многобройни такива като него...
Човекът на истинската медитация е човек на Истинската Любов. И Учителя казва: Каквато е любовта ти, такава е медитацията ти. Тука няма разделение, всичко е ТатхагатаТаковост: Това, Което Е.
Дзен живее във Величието на Живота, в изумлението на Живота, в Същността. Тук никога не се зараждат спорове. За Дзен, Новият Живот е тук, на Земята. Дзен не очаква Възкресение на Небесата; Дзен живее в Същността си – няма нужда от Възкресение. Очакват тези, които са загубили, които търсят. Който очаква, ще бъде разочарован, но който е създал тази Същност в себе си... Казвал съм: Който вярва в бъдещето, той очаква, ще бъде разочарован. Който го създаде в себе си, който създаде Духа си, няма какво да очаква. Спасителят е отвътре. Царството Божие е нещо вътрешно.
Дзен живее в Същността си; по един особен начин, Дзен съставлява Същността на всички религии: Будност, Простота, Лекота, Чистота. И Христос го казва, и по друг начин: Трябва да се родите Изново“[8].
 
 
ДЗЕН-МЪДРОСТТА
(Лекция 3)
 
Какво постига Мъдрият в Дзен? Той постига това, което не може да се опетни: Безкраят. Лотосът не расте на хубаво и уединено място; той расте в света, в блатото – и там празнува. Той съхранява Чистотата навсякъде. Той не се нуждае (ще обясня) от благоприятни условия. „Трябват ми условия, трябва да се осигуря материално, че тогава ще се посветя на Бога“ – ти си вече свършил. Трябва всеки миг да мислиш за своята постъпка, за своя подход и за Любовта си към Бога и към тази Велика Реалност. Искам да кажа: когато се посветиш на Бога, започваш да създаваш Бог в себе си; започваш да създаваш тази Велика Реалност и няма значение какви са имената: дали го наричаш Бог, или Нищото, или Безкраят – все едно.
Той е в блатото и празнува: Лотосът е – казват в Дзен – той е Дзен-Учител. Това е Посветено, Посветено Същество. Бодхидхарма са го наричали Жив Лотос.
 
Мъдрият Живот е състояние на мълчалива Любов и тиха Добродетел – и всичко това е без показ.
Дали Мъдрият човек говори, или мълчи, това е все еликсир, защото той е в Същността си, а не в ума.
Дзен не учи, а посочва.
 
Дзен казва: Всяко събитие, което ви спохожда, е абсолютно най-доброто. Няма друго събитие, което да ви донесе по-голяма полза. Обаче човекът иска да му се случи нещо друго. Много е хубаво, че Бог не го слуша. Ако Бог слушаше човека... Човек не знае какво иска.
Единствено ние сме, които даваме сила на събитията, които са привидно лоши в момента; но ние можем да ги направим съвсем лоши – това е техника на ума. Умът, знаете, може да направи от мухата няколко слона и няколко крокодила, и няколко кита – майстор е да уголемява малката трудност и малкия проблем да го направи нещо огромно, да не можеш да му видиш края.
Единствено ние сме – казват в Дзен, – които даваме сила. Умът е... много умее да преувеличава.
Великата Реалност не греши, всичко се случва според Нея и всичко се свежда до нашите възприятия.
Тука само искам да кажа, че тези, които възприемат Бога, трябва да благодарят, че Бог им е позволил да Го възприемат, защото има хора, на които не е дал възприятие, не е дал Лекота. На тях е дал бреме, за да се учат от бремето си, защото те обременяват и други.
Това, което ни причинява разбиране или неразбиране, това е нашето възприятие – то решава какво да изпитваме и какво да не изпитваме. Ако нашето възприятие е погрешно, ние ще изпитваме бреме; ако то е чисто, ще изпитваме Лекота. Ако ние сме в ума, ще подозираме всичко.
Имах един приятел, който казва: „Аз не вярвам в твоя Учител“ – няма проблеми. Кой те кара да вярваш? Аз му викам: „А ти вярваш ли в Ботев и Левски – защото и тях не си ги виждал?!“. „В тях вярвам!“ „Браво!“
Ако имате Мъдрия Подход, животът ви става изумление.
Великата Реалност усеща всичко, което изпитваме, Тя знае нашите състояния. Никой не може да заобиколи Законите на Великата Реалност. Ако вашата мъдрост не е в единство с Великата Реалност, тогава в кой път ще вървите, в коя религия? Все едно е в какъв път вървите, ако не сте в хармония с Дзен – Великата Реалност. Буда Го нарича Великата Дхарма, т.е. Великият Закон – едно и също. След време ще говорим и за Буда.
Дзен казва: Великата Реалност е жива, съзнателна, дишаща Същност. Тя диша в тебе и знае твоето най-малко състояние. И затова Дзен казва: Осъзнатостта е величествен дар от Великата Реалност и затова преминете през всичко, което се случва, и останете свободни. Ситуацията става благоприятна, ако я възприемете с Лекота и правилно. Събитието е просто събитие – а какво да бъде това събитие, тежко или леко, това се решава от самия човек.
Ако се откажете да бъдете опечалени – казва Дзен – от скръбта, тогава скръбта ще бъде опечалена в себе си, а вие ще се радвате. Тя няма къде да си изпрати скръбта, тя ще стане тежка, а вие ще станете Леки. Разбира се, може да я поздравите, така постъпват Посветените: „Извинявай, но живей си в своята скръб!“ – защото тя има какво да научи...
Дзен казва: Проблемите са тренировъчни ситуации. Събитията са езикът на Великата Реалност.
На тези, които са избрали Пътя, Пътят им дава силата си, Лекотата си и възприятието си, разбирането си. Туй може да го наречем Дълбоко чувство и Дълбок усет, както е при делфините: делфините са същества на много Дълбокия усет.
Щом практикувате Почит – Дзен казва: Великата Реалност ще ви забележи.
 
Ето едно хайку:
 
Зимна река.
По камъните бликат цветя
от водна пяна.
 
Все едно е казано нещо, пък сякаш нищо не е казано, но тече Лекотата. Такава е поезията в Дзен.
Ще загатна: Дзен не е отношение към света, а към Тънкостта на миговете. Дзен е Изначална Жизненост, той има отношение към Изначалната Жизненост, към Чистотата на нещата. Дзен е Душа, Чиста Душа – и в тази Душа всякога има разкош, който е по-дълбок и е отвъд Космоса и Вселената. Пред тази Душа, пред този разкош – мога да кажа с чиста съвест – Космосът е беден, но хората ще продължат да пътуват, ще се пренасят... Някои искат да живеят на Марс. Ако им кажа каква грешка... Но ако видя, че много искат, ще им пожелая „Добър път!“ и знам какво ги очаква... Защото той не е отишъл в себе си. Може да обиколиш цялата Вселена – все едно! Въпросът е дали ще отидеш в Бог, Който е в твоя Център, а не някъде навънка... Навънка е всякога грешка. Космосът е беден – и точно това казва Дзен: В Дзен погледът е насочен към неизмеримата Красота на вътрешния Космос, т.нар. Душа, Дух, Искра и т.н. В тази Душа, в този непознаваем Космос, това е Дзен: там се намира Дзен и Същността… Но хората продължават да търсят навън: говорят за космически кораби и за безброй човечета, и т.н.
Дзен е Чистата Пустота, Чистият Дух. Това е липса на „Аз“ – ето го Освобождението, ето я великата Добродетел.
Онова, което е – казва Дзен – зад нас и онова, което е пред нас, е маловажно в сравнение с онова, което е вътре в нас. Това, което е вътре в нас, е по-дълбоко от Вселената и от света.
 
В Мъдреца никога не расте знанието – а Чистотата и Реалността. Мъдрецът никога не прави такава грешка.
В Дзен казват: Изчезването на въпроса – това е неговият отговор.
 
Пътят е лек, но ако го правиш труден, това означава, че ти си труден, а не че Пътят е труден – това е твое мнение.
Когато си до един Дзен-Учител, винаги ти става леко: нещо от времето си отива. Мъдрецът е вкусил от Същността. Той пие Еликсира на Живота. Мъдрецът е Сатори – Просветлен. Ще обясня. Сатори – това е да срещнеш Себе Си, своята Изначална Простота. Някои мислят, че Просветлението е нещо велико. Това е твоята Изначална Простота, това е твоето Чисто Съзнание – и всеки, рано или късно, ще се срещне с него. Сатори – това е Мъдро извървеният Път, защото Просветлението е преживяване на Себе Си, на своето Изначално Чисто Съзнание, и точно това е наречено ДЗЕН.
 
 
ИСТИНАТА
(Трета идея за размишление)
 
В Дзен, Истината се разбира отново по тънък начин. Дзен казва: За да разбереш Дзен, трябва да имаш мистична интуиция.
Дзен сее в човека безмълвни Истини. Дзен казва: Истината е Съвършеното състояние на Безмълвното Небитие.
В Дзен няма никога ритуали. Тука цялата енергия е насочена в това да станеш Истинско Същество. Никаква загуба на време, в нито един миг: Дзен върви навътре с голямо Усърдие и Бдителност.
Дзен означава да откриеш Безкрая и Пълнотата в себе си.
Без Дълбоко, Свещено и Чисто Безмълвие, ти не можеш да се докоснеш до Величието на Истината. Дълбокото Безмълвие е един много Истинен свят. Дзен означава да направиш себе си много Истинен, а не много знаещ – това е капитална грешка.
Всеки Просветлен сияе в своето Безмълвие, в своята Пълнота. Ще обясня. Нека да знаем това: той не притежава Истината, но Тя го е приела в Себе Си, в Своето Присъствие, и Тя живее в него, защото Тя го е избрала. Истината... Той не е господар на Истината, но Тя го прави все повече господар на себе си, защото Дълбоко го приема. Никой не може да бъде господар на Истината.
Фалшивият човек никога не може да отговори – казва Дзен – на правилен въпрос. Мога да допълня: той не може да отговори и на неправилен въпрос. Един отговор е правилен само когато – Дзен казва – когато си го преживял; когато Дълбоко си го преживял. Ако си преживял Истината, само тогава можеш да дадеш правилен отговор. Но Дзен казва: не е казано дали отговорът трябва да бъде с думи; може да бъде с Безмълвие и Присъствие. Всеки Мъдрец, всеки Сатори, всеки Просветлен и Учител има такова Безмълвие – и в това Безмълвие растат Душите: достатъчно е Присъствието, достатъчна е Същността. Сам се променяш, сам започваш да мислиш Духовно – чудиш се от къде мислиш Духовно, но това е естествено, това е твоята Природа.
Когато се освободиш от нисшата си природа, тогава постигаш Висшата Реалност. Но Дзен отива и по-нататък: Когато се освободиш и от Висшата си Реалност, тогава постигаш Абсолютната Реалност – Нищото, Великата Пустота, Великата Безкрайност. Тази Пълнота е напълнена само с Истината и нищо друго. Тогава никога няма да питаш каква е Истината – защото Дълбоко в себе си... Истината е в тебе. Тук, в тази Дълбина – Дзен казва, – няма го говорът, няма го и мълчанието: случила се е най-дълбоката Реалност, случила се е Истината.
Твоята Пробуденост, твоята Истинност – казва Дзен – това е по-важно от всички науки и религии и от всички Писания. Мога с чиста съвест да кажа: Бог в мен е по-дълбок от всички Свещени Писания, без изключение, няма изключение! Той е Важният.
Истината – казва Дзен – е безмълвна, но е преизпълнена с Покой и тиха музика: музика, пееща Същността на нещата.
 
 
 
АУМ
 
[1] Виж Матея 11:30 (бел. ред.).
[2] Тук думата е променена впоследствие по указание на Елеазар Хараш (бел. ред.).
[3] Виж Псалми 51:10 (бел. ред).
[4] Виж Тит 1:15 (бел. ред.).
[5] Виж Лука 16:15 (бел. ред.).
[6] Тук думата е добавена впоследствие по указание на Елеазар Хараш (бел. ред.).
[7] Тук изречението е променено впоследствие по указание на Елеазар Хараш (бел. ред.).
[8] Виж Йоана 3:7 (бел. ред.).


Все още няма коментари. Бъди първият, който ще напише коментар!

Напиши коментар

Кирилизатор:

Снимки:
Максимален брой на снимки в един албум : 12
Ако качвате твърде големи снимки, изчакайте сървъра да ги обработи.
Потвърждавам, че съм човек
Публикувай