Елеазар Хараш: Децата са същества на Незнайното

Аз съм като едно дете загубено в пустиня, но чрез Дао, превърнах пустинята в Рай. Никога не търсих Рая и го намерих. Необяснимото не се предава чрез думите, нито чрез мъглата на обясненията. То се предава от Любов към Любов, от Душа към Душа, от Неизразимото към Неизразимото. 

Който е осъществил собствената си Тайна, той е дете на Непознаваемото.Който живее в Непознаваемото, той е Слънце, което осветява собствената си Тайна. Да си се открил като Тайна, означава да превъзхождаш и живота, и смъртта. Човекът на Тайната живее в Непознаваемото. Той е като дете, за което всяка песъчинка е чудо. Той разглежда всичко с очите на Тайната.

Обикновените хора трупат информация. Учените хора трупат знания. Духовните хора проучват писания. А децата се радват на живота.

Така аз разбрах колко красиво е незнанието. В детето няма информация, няма знания, няма и писания. Така аз реших да проуча едно дете и да открия корена на неговата радост. И посетих племето Гуалуа. И поисках от вожда на племето да ми изпрати сина си, та да разговарям с него, защото синът му беше образец на неизтощима радост. И попитах сина му, който се казваше Търсачът на Незнайното: Защо си толкова радостен? - И рече ми Търсачът по своему, по детски: Че ти не виждаш ли радостта? - Казах му: Аз виждам само този вятър. - И рече ми Търсачът: Да, и аз виждам само този вятър. Но знаеш ли откъде идва той? А не виждаш ли как пътува? Не виждаш ли как освежава диханието ми? Не виждаш ли как прегръща дърветата, как лети като птица? Не виждаш ли как цветята започнаха да танцуват и как тревичките се радват? И знаеш ли докъде пътува вятърът? - И казах му: Не знам. - И рече ми Търсачът: Аз открих докъде пътува вятърът. Вятърът пътува до Незнайното. Незнайното е неговият Баща. Незнайното е и моят Баща. Незнайното няма край. То е тръгнало на вечен път. И аз пътувам вечно към Незнайното. Ето защо винаги се радвам.

Радостта е радост, само когато е незнайна. - И казах си в себе си:

Само децата могат да ме учат

Разбрах, че децата са същества на Незнайното. И от онези времена та досега съм все дете.

Само детето умее да живее. Детето символизира вечното обновление с Незнайното. 

Така децата стават Мъдреци и Мъдреците стават деца. Това е пътят на пробудените души.



Елеазар Хараш, из Книга на загадките