Елеазар Хараш: Чистият осъзнава, че невидимото е реално (ВИДЕО)

ЕЛЕАЗАР ХАРАШ
ЧИСТОТАТА - Интервю, пълен текст, 15.06.2018, Варна
Здравейте Елеазар Хараш темата ни днес е чистотата, нека в началото да дадете възможно най-точното определение какво да разбираме под чистота в днешния разговор?
Да си чист, Учителят казва не е наука от този свят. Един от белезите на чистотата е, да не отговаряш никога на нисши влияния, нямаш такава способност. Това е мярка за чистота. И разбира се вече безкритичност, смирението е свързано тясно с чистотата, дълбок въпрос е. Виж как започваме само – не практикувай, а се пречиствай. Хем е ясно, хем не е ясно, зависи какво е пречистването, то е във всяка област, мисли, чувства, постъпки, желания, скрити желания, тайни постъпки, голям обхват е.

Те в същото време хората винаги искат съвети, практики, какво да практикуват в живота си, но как може да се практикува чистотата?
Значи, който честно иска да практикува той вече го почва, няма въпроси, защото в самата искреност вече идват помагачи. Самата чистота, самата честност и вече Бог ти изпраща, кой да те обучава, а който не е стигнал до туй, който няма тази честност пита, а няма да може да практикува щото ти тръгва от тебе, то туй е вродено. Нали чистотата създава душа, ние сме говорили религията е психика, чистотата си е чистота. Нали Бог не се интересува казва Учителя от твоята религия, Бог се интересува от твоята чистота. Значи ясно е какво чистота, ясно е какво е блатото. Някой каже „Ама не ги разбирам“, даже един каза „Не ги различавам“. Не е важно какво си постигнал, а колко си чист. Чистотата е сърцевината на Любовта. Чистият действа, но не извършва. Значи ето друг метод пак, няма его, той не казва „Аз направих“. Един ангел не може да направи такава грешка, „Аз извърших“ той знае, че Бог е действащото добро и няма друг действащ. Той го осъзнава, но който не го осъзнава, аз ти направих такива и такива услуги, туй означава че този човек ще си плати, щом мислил, че е правил той.

Многократно сме говорили в интервютата до сега и вие сте казвали в лекциите и в книгите, че живота на човек е това, което той е посял от предишни прераждания в този контекст самата чистота се придобива или човек си идва с нея?
Значи човек си идва с нея и трябва да продължи с другите й степени, той се е посял и тръгва на още по-високо ниво, а който не е посял е хубаво да направи такъв избор, нали защото от там се тръгва във всяко учение това е основата.

Аз още в самото начало на разговора искам да цитирам нещо, което прочетох в една ваша книга, че чистотата е стъпало към по-високите степени, даже може на някой хора да им се стори странно, даже не високо стъпало, и казвате, че чистотата трябва да върви ръка за ръка с чистата Любов, с дълбоката Любов?
Казвали сме го, чистотата е важна, Любовта е съществена. Чистотата е подготовка за Любовта и тя има много степени и любовта има много степени, вземи Павел е един, Петър е друг, Юда е друг, Йоан е друг – това са все степени, Христос спада вече към абсолютната чистота, това е някъде към 7-ма степен. Значи в чистотата всичко се урежда, а в истината всичко се успокоява – Учителя. Чистотата е будност, а истината е високо осъзнаване, това е по-висока степен. Чистотата е звукът на душата. Когато говорим за чистота трябва да кажем, че чистотата няма нужда от манастир, нещата са в тебе, царството е в тебе, Бог е в тебе. Къде ще ходиш в манастир? Навсякъде отиваш в Бога, ако ти си осъзнат манастира отпада. Само чистотата създава Любов. Нечистотата прави отношения, това е разликата. Вярващият чака спасителя, чистият живее с Бога. Кой е прав, нали? Тайната на живота е, особено забележи, в скритата чистота. Значи има ли показ, ако аз сложа тук един кръст от онези златните, аз вече съм фалирал, значи свършено е, значи показната чистота е лицемерие от всякаква гледна точка. Да са живи и здрави, но това се заплаща, защото Бог иска, царството божие е скрито, Бог извършва но не се показва. Хората мислят и той иска подобно да действаме е чисто. Тайната на живота е както казахме скритата чистота. И друг важен закон – не доброта, а чистота. Защото ако добротата не е навлязла дълбоко в чистотата, тя вече не е реална, тя се налага, тя прави нещо друго, но не е истинска. Голгота – възход само за чистите. Не може Бог да извика на Голгота нечист човек. Чистият е подобен на слънчевата енергия, един от белезите. Чистотата е част от сърцето на Бога, това може да се нарече гласа на живота, на този истинския. Чистотата също – дом на покоя. Нали, ако искаш да разбереш дали си чист, виж какъв покой имаш, а той покоят се вижда особено при големи трудности, ако там го имаш в голяма заплаха, голяма трудност, ако имаш покой, кой е с тебе? Бог е с тебе. Да уловиш чистотата, значи да станеш тайна. Гносисът казва – чистият човек спасява вечността, защото вечността не може да бъде спасена от ако няма чист човек, те са тясно свързани. Мъдър е не този, който знае, който е чист. Има някои зазубрили окултни истини, започва той да говори да разтегля нали и става нещо страшно. Библията казва – за чистия всичко е чисто. И още благ е наистина Бог към чистите, той ги знае, той ги наблюдава, там скритите им намерения, и той винаги е на тяхна страна. Чистотата на Мъдреца е по-дълбока от неговите действия. Значи може да се случи мъдрец да попадне в глупава ситуация, обаче той си остава мъдрец. Може да изглежда глупак, да постъпи чисто, да си кажат хората еди ко си, той си остава глупак. Разбираш ли? Това е ситуация за мъдреца, изпит за смирението му, деликатен изпит, намеса на Бога, много красива намеса – и мъдрия осъзнава това, знае какво става и влиза в още по-дълбоко смирение. Докато хората ще кажат вижте го нали, похвалят глупака, който е постъпил чисто, оня си остава в глупостта, щото туй не го спасява.

Аз много обичам, мисълта на Метерлинк за смирението и всъщност, не знам да не бъркам може би беше ваша мисъл – "чистите действия, нямат съдба"
Да. То може да се каже в случая за тази тема. Чистото съзнание няма народност. Каква народност е, ако ти си чист? И тогава ще говориш ли за българщина или за …

В момента е много актуален въпроса, избран народ, нали трябва да каже все пак, че и в смирението си човек трябва да надрасне това нали?
Да. Да. Не говорим за избран народ, са всички чисти от всички държави, от всички светове, включително и от ангелите и нагоре, това е – избрана е само чистотата. А ти цял народ чист няма. Чистото говорене е древна наука. Чистотата е силна, когато изхожда от безмълвието, когато човек е обучаван в мълчание. Другият път ще говорим за мълчанието и тишината. Те са различни – мълчанието е духовно, тишината не е – тя е Божествена есенция , ще говорим. Стани чист, за да станеш божия собственост. Защото ако си собственост на себе си, не вярвам да искаш да си собственост на себе си. Когато чистият умира – белег, той свети тихо, той поздравява тайно смъртта, може да каже нещо, може да не каже, но там е нещо приятно. Чистотата е умение да се самосъздаваш. Тук вече почва развитието, другите си въобразяват, че работят върху себе си, но от чистотата почва това, което сме говорили за Атлантите. Една погрешна постъпка и цялата ти философия свършва, дето казва Учителя, за безупречност нали.

Нека да кажете все пак няколко особени, важните признаци, когато човек вече е успял да постигне чистота?
Когато е постигнал чистотата, той става много скромен и смирен и знае, че пред Бога чистотата пак е нищо. И той търси по-висока чистота, търси по-високите степени, че има духовна чистота, че има съкровена чистота, има божествена, има три степени абсолютна.  И той знае, че има много да учи и за това той се смирява, естествено. А пък туй дето го придружава е покоя, не е спокойствието, на по-ниско ниво е спокойствието, а мира той е друга история. Чистият е дух или душа, нечистия е просто човек, нали. Само чистият има храм. Другите ходят на църква. Чистият има в себе си чистото си сърце, нали това е божият храм, търсете царството Божие вътре, нали и Бог казва „Сине мой, дай ми сърцето си“, нали ако имаш такова сърце. Чистота е повече от всяка наука, защото означава, че Бог се движи в нас. Нали ние сме дали някакви условия, нещо сме се старали. Кладата е велика чистота, защото когато изгориш какво остава, само Бог. Това е красотата на изгарянето, изгаря всичко метод на огъня, и тогава ако останеш нали, защото нечистия не може, той ще изгори и ще влезе в Астралния свят на ниско ниво.

Чистото сърце, за което сте казвали, че е наука, духовна, дълбока то обаче и то може да изгаря, нали?
То изгаря също, то от там започва пламъка нали? Запалва те целия и вече ти ставаш достоен, нали. Чистотата е пазител на свещеното и ако искаш да знаеш скарабея, точно това му е символа, пазителя на земното сърце, на силата на сърцето. Водата съхранява света, защо защото е чиста. Някой не я ценят, вино  или ракия ли  искате или  в блатото нали? Чистотата не е мислене, чистотата е дълбоко осъзнаване, ти може да мислиш колкото си искаш. Някакъв  философ, мисли си. Чистотата е осъзнати постъпки, знаеш защо го правиш външно или вътрешно, осъзнаваш защо го правиш, някой път може да постъпиш малко глупаво, по-тайно чисто. Това е много красиво нещо, много скрито. Чистият човек е голямо разочарование за злото и за Дявола. Значи Дявола като види чист човек и се чуди, как да влезе, обаче той е затворено шише. Чистият човек е по-мъдър от събитията, каквито и събития да се случват той е в Бога. Бог е над събитията, над явленията. Чистотата е дълбоко вродена в нас, защото сме били в Бога, значи туй дето  църквата казва, че хората сме грешни, е много погрешен метод. Ние сме казва Дзен и Божията мъдрост, ние сме изначално безгрешни, защото от него тръгваме, тука няма маймуни, няма папагали нали. Чистият белег – винаги има много силно вдъхновение, нечистият ще го познаеш той има амбиции. Амбицията накрая той ще съжалява ама пак е трябвало да има някакъв опит на ниско ниво, но амбицията е трагедия. Винаги има стремежи, другите разумни имат стремеж, той има вдъхновение.

Но все пак когато говорим за вдъхновение, говорим за неща, които човек прави чрез действията си, безрезервно..?
Това е вдъхновение, значи „вдъх“, „вдъхнат“ дух, и вървиш към Бога и към чистата духовност нагоре. Амбициозният човек той е друга пътека, пак нека да работи, защото трудолюбието е по-добре от мързела. Нека там да си мисли да си въобразява, или пък, че е известен това е друга трагедия, нали то няма никой известен. Значи Учителят казва – Любовта е закон на чистотата. Изгорената дреха е пречистена, това може да се каже и за изгореното тяло на богомилите, напълно пречистено. Чистият говори правилно и в мълчанието си. Значи освен нашия говор има и друг скрит говор – мълчанието, там трябва да наблюдаваш, какво чисто мислиш зад гърба на човека. Може да го споделиш, може да не го споделиш, но там те наблюдават, от там почва чистотата. На чистия мълчанието хем е красиво, хем е духовно, а то не е ментално умствено както е на земния човек. Чистотата е извор – има една такава поезия, извора е роза. Дали практикуваш или не, въпросът не е в твоите практики, а дали си чист. Чист ли си, щом си чист, всичките ти практики са правилни. Щом не си чист, какво практикуваш с тази ноздра, или паневритмия играеш, да си жив и здрав. Цял живот може да играеш паневритмия и тя ще те разпилее, не си разбрал какво е искал да каже Учителя. Паневритмията е едно забавление, ако Учителя беше само паневритмия, той нямаше да е истински учител, той е страшни степени на чистота, страшни степени на Любов, Мъдрост и Истина – заедно.

Разбирам, че ви казват това за паневримтията, тъй като много хора днес я превърнаха в рутина, но все пак хората, които в чистота вътре в себе си, посрещат изгрева и правят упражненията, които са смъкнати чрез паневритмията, от Учителя и при които не е рутина.  Паневритмията не отключва ли определено вътрешно развитие?
Значи когато човек се пречисти, той може да допусне като компромис паневритмията, но той няма да позволи тя да му отнема много време. Може да прави някои неща, има … значи аз ако имах време щях да направя нова паневритмия -  високо ниво с Учителя нали. Не да имитирам, да я създадеш отвътре както и при Учителя, тя идва от естеството му.  Но ако станеш чист можеш да си позволиш да се прекланяш  пред всички религии, можеш да палиш свещи, защото чистотата навсякъде е чистотата. И тогава вече ти знаеш, че си одобрен от Бога и дори и да не практикуваш пак си прав, защото ти си в чистотата. А когато не си в нея, коя практика ще те спаси..?

Добре, но нека да завършим този въпрос с чистата идея да внесем яснота и най-вече истина. Аз примерно не играя паневритмия, тъй като съм преценил за себе си, че не съм достоен. Наистина правил съм в двора на село няколко кръга с дъщеря ми, която е на седем години и я учи, но съм преценил, че не съм дораснал да играя паневритмия. Но хората, които в крайна сметка са на определено ниво, то Учителят не напразно я е дал.
Значи когато говорим за чистотата, това означава контрол във всеки миг. И  паневритмията до някъде те учи да се контролираш, виждал съм хора, които играят паневритмия някога и аз съм се учил от тях, много красиви движения, в къщи се биеха, бой, бой – къде отиде красотата? Сега някои са разумни, ти казваш, ако са чисти  да играят, те ако постигнат голямата чистота, еми сега при това сгъстено време, те ще наблегнат на сразяване на изкушенията. И след време ще могат да сразят мрака, а тези хора, които ти казваш играят в чистота и паневритмия, след време при жестокото изпитание, цялата им карма ако се стовари, няма да се справят. Той за това Бог им дава кармата по малко на хапчета, щото тяхната чистота е полу висяща, и те губят време там, толкова е ценно времето сега, в новото време, че дори и паневритмията е загуба на време. Ще ме намразят някои от братството.

Но паневритмията е била дадена за преди 100 години, за хората които са били...така ли?
 Тогава Учителя е искал да помага, какви въпроси са му задавали, тогава е било друго време. Сега е сгъстено и трябва да се концентрираш, абе и най-малко допускане на лоша мисъл към нещо, човек, животно, камък, ти вече цапаш. Туй дето Ал Халадж – после ще кажем, „Не цапайте чистотата с религия.“ Страхотно. Кое избираш чистотата или религията, някои ще кажат как може – та те са равни, не са равни – чистота и паневритмия не са равни. Чистотата има много степени и ако си стигнал някъде, и ако кажеш аз съм чист, ти си за окайване. Защото има три степени абсолютни – говорим за страхотна чистота. Значи третата степен на абсолютна чистота е можеш да смаеш Бога. Не хората, не боговете, по-ниските нива смайваш, говорим за съвсем други неща.

Да приема, че това... много хора ще ги заболи по отношение на паневритмията,.. го казвате с цел да не го превръщат за самоцел, да не застиват в това ниво, така ли?
Давам ти пример, на времето една сестра от Ямбол:…паневритмия, театърче, братски събирания, събранийца, приятни разговори…. Представи си сега в твоята стая влезе Учителя, какво ще му кажеш. „Аууу Учителю… играх паневритмия.., играх на театър… и….“. Нищо. Тя от въпроса… беше огледало, къде отиваш тогава?! И за какъв Учител говориш? Ако ти не можеш да сразиш дълбокия мрак, тежката си карма, защото ти си още в карма, докато не постигнеш дълбока степен на чистота, ти си кармичен. Играеш паневритмия и смяташ се за ученик на Учителя, това са ниските нива. Учителя иска истински ученици, сега, не в бъдеще, сега!

Добре, последно по този въпрос, паневритмията поне не е ли, като някаква степен имунизация, допълване към общия път на духовното израстване?
Аз го пускам като идея, тя е за по-ниските нива, защото не им е позволено на високо ниво да се пречистват, защото нямат специалната любов към Истината. И те разбира се, че трябва да играят паневритмия, аз бих направил двойна програма за паневритмия, разбираш ме какво искам да кажа. Това са други – чистота във всеки миг. Чистият знае, че е създаден като дух, а не като човек. Той осъзнава, че е дух, нали. Щом си чист Бог те е прегърнал, чистият има право на дълбоко съсредоточаване в Богът. Само чистия умее да чака, той има голямо търпение, не едно прераждане, не две, ако се наложи. Има едно чистота, която може да изненада, всяко поражение, това е Ал Халадж, той го казва. Някои неща от Суфи за чистотата, „Истината е забранена за нечистите и за това те я отричат“ – Ал Халадж. Не случайно я отричат. Тя е забранена те знаят, че не могат да влязат, не могат да проникнат, нямат тази чистота. „Истината не слиза в нечистите умове, те не я разбират, а си я въобразяват.“ И от тук вече почва голямото „ Не добавяй – Ал Халадж -  на чистота религия, за да не я изцапаш.“ Всяка чиста и дълбока истина е ерес за този свят. За туй спряхме някои дълбоки истини, ще ни изкарат еретици от всякъде, то нищо общо, обаче земното мислене, което е преобърнато  съзнание, нали. „О Голгота, – Ал Халадж – чистите и мъдрите жадуват за тебе, но невежите не те познават.“ Виж къде жадува чистия, за Голгота – Ал Халадж и той танцува на Инквизицията. Режат го и той хвали Бога, един човек на паневритмията да го виждаш там? Да е жива и здрава паневритмията. Или пък моли се, чете Учителя, прави сказки, театър играе, той ще изгори тука. Тука е мярката – Голгота, каквото и да си говорим, това е ситото. Лао Дзъ го нарича Небесно сито, няма прошка. Тука веднага в голямата трудност, веднага виждаш кой си и какво си си въобразявал. Веднага и за това Бог прави раздяла на хората, поставя големи трудности, да видят истинските си отношения, защо – да се види  човек наистина, какво продължава да мисли. Там се вижда чист ли си?

Многократно сте казвали за различни неща, за чистотата, за Любовта, че има различни степени, Голгота най-високата степен ли е, за Земята?
Голгота е върховната степен, Голгота това е другото има на Бога, това е Бог. Само, че е наречено Голгота т.е. върховното изпитание. Там, ако не си чист няма да си повикан, но там е това е красотата на богомилите, тези на кладите, няма стенания, няма викове, голяма Любов – изгаря в Бога и вече се ражда винаги в Бога. Постигната е целта на тайното учение на окултизма, крайната цел. От чистотата нали, нещо грандиозно. Чистотата е дарителя на вечния живот, нали. Нечистотата в човека, това е неговият мъчител.  Не Дявола, не първо човек мъчи себе си, а Дяволът допълва. Дявола казва, защо да не му ударя една рамо на този нечистия, още по-голяма нечиста мисъл, и те двамата си правят някакви комбинации.

В рамките на текущия си живот, определен човек, който на определена възраст е допускал нечистота, нечисти действия, нещо му се е случвало в повечето случаи или болест или някакъв личен катаклизъм, решил е да тръгне да стане търсач на истината. Възможно ли е в рамките на един живот, от нечистота човек да навлезе поне в първите степени на чистотата?
Значи понеже честността е вродена и ако той избере, чистотата твърдо, той ще прави няколко години грешки, в думи, постъпки, ще изпуска нали, няма да различава дори критика и забележка – обаче той вече е избран. Грешките му вече са благословени, в случая грешките го упътват към истинската Светлина. Те го упътват, а този който не тренира това той не е осъзнат, той може да прави по-чисти постъпки, но те не са от любов, не са осъзнати, те ще бъдат наказани. А този човек понеже е избрал, вкарал е някакво осъзнаване, грешките му са благословени. Той може за един живот да сгъсти, и Учителя казва за един живот може да изкупиш, включително и 100 убийства, ако си имал в предни прераждания. Всичко обаче се иска огромна практика, ниската мярка е около 6 часа на ден, духовни практики. Силната практика е 18 часа, говорим за отдаване на духовни божествени неща.

Очевидно постоянно под окото на невидимия свят, на по-висшите йерархии...
Да, ти вече си, вече висши същества се грижат, правят замисъл на твоя план, защото ти си избрал, дълбок избор си направил, и вече даже една формула накрая щях да ти я кажа, после може да я потвърдя, „Господи научи ме да те виждам във всяко нещо.“ И такъв човек почва постепенно не изведнъж, той постепенно почва да вижда Бога, защото Бог му подава ръка чрез същества, не самият Бог да го ръководи. Ангели, архангели, напреднали братя, много напреднали от миналото ни, негови близки, и те започват да го обучават чрез интуицията. Вътре в интуицията има чистия – знай, чистият знай, че в интуицията работят много чисти същества и те го упътват, тук не говорим за предчувствието. Там е друго.

Между другото много хора ме питат как да различават интуицията от предчувствието..?
Ами интуицията, белега на интуицията е, че тя никога не греши, предчувствията на 10 пъти , един два пъти познават и другият път грешат.

А можем ли да кажем, аз съм например от началните ученици, дали е вярно моето схващане, че спътникът на предчувствието е страха, докато при интуицията не може да има страх?
Интуицията е любов към Бога – самата дума, „ин тао“ – вътрешният Бог, вече той те е повикал и интуицията е слизане на духа, образувана от лъчите на истината. Почнал съм книга за интуицията, ама …

Дали съм разбрал правилно, но навярно и много от зрителите, все пак за тях го задавам този въпрос, чистотата, ако тя ражда, можещото действие, това което ще се случва под формата на събитие, обстоятелства, случайности, ако чистотата ги ражда, тези неща, то имаме едно добро посяване на нещата, които ще ни се случват. Обаче, ако от другата страна погледнем, противоположното – нечистотата, тя винаги един вид е лошо посяване, нали?
Тя е винаги от карма в карма, все по – тежка. И такъв човек, който е свикнал да лъже и да краде, или да насилва, дългият му живот е голяма беля. Щото той в следващото прераждане ще бъде съсипан, и такъв живот в Библията се казва, да се сложи камък и да се скочи в морето, нали защото той е посегнал на светият  Дух на вечността, посегнал на развитието. И той е голямо бреме, голямо наказание, да живееш дълъг живот при тези условия.

Между другото понякога се случва да попадам в условия, среда където хора говорят и казват, „Абе виж го еди кой си, колко много пари, колко много злини прави, колко неща и нищо му няма. Нито на него, нито на семейството му. Продължава години на ред да твори, лоши неща.“
Питай всеки разумен човек дали иска да е на негово място? И да иска неговия живот.  Нали веднага? Така. Бог е диханието на чистотата и ако не разберем това ние сме изгубени. Всеки нечист човек е творец на своето падение. Това си е закон. Когато Суфи попадне в буря, забележи, той си играе с нея. Ако помниш Христос  и учениците, за Христос бурята, той познава, знае,  духовете, обаче те са слаби, даже аз се чудя как може да го питат, да го събуждат, да се притесняват, защото там се говори за вяра. Нямат абсолютната вяра, имат някаква, но и Христос им показва, че нещата- т.е. те не са в духа още, но са ученици и той ги обучава нали. „Ако Бог ме учи – казва Ал Халач – Корана ми е ненужен.“ За туй настръхнали са от него и мъдреци. Не Исляма само, хората от Ал Халадж. Страшен учител. „Ако Бог ме учи…“ какъв Коран? Ти си вече свещеното писание, ти си над свещеното писание, защото Бог ли е по-важен или свещеното писание. Кое избираш нали?

Сега днес, примерно да им честитим празника, според традицията няма цял ден да се хранят, да пият вода до колкото знам...
Да, има една дисциплина в Исляма, въобще така, но той има една друга по-хубава дисциплина, когато ще говорим особено за Суфите, нали има нещо там в тези хора, така като дисциплина като подготовка нали, но хората ги бъркат. Болката, болката дълбае мястото за радостта, страданието копае мястото за възкресението, но само Голгота е пълен дарител на Бога. Значи голямото страдание не може да ти подари още Бога, обаче Голгота. Гледай какъв жест прави Бог на Голгота, той не ти дава блага, той ти дава себе си, което иска. Той иска да даде най-вече себе си на хората. Хората са го изпъдили, това е големият проблем на света и на полу-духовни и на такива и говорят, обаче тука пълнотата я няма, той го няма, нали.  Ал Халадж „На Голгота разбрах, че съм имал по-голяма любов, от колкото сърцето ми може да понесе.“ Защото Бог му подкрепя сърцето. Има само една блага вест, казва Ал Халадж „Бог в мен“. Какво Евангелие, ще сравняваш ли Евангелията с Бога, говорим пратки, прости и ясни неща. Чистият не се заблуждава с религията, той има Бог в себе си. Който познава истината, никога не е от света, ако не беше страданието, казва Ал Халадж, „Как щеше да заблести сърцето ми?“ виж каква красота – ако не беше страданието. Как щеше да заблести сърцето ми, как щеше Бог да навлезе в сърцето?

Добре, като говорим толкова с чистото слово, проследяваме цялата тази нишка през стотици даже хиляди години, и която носи чистото духовно – Бог, а казвате Евангелията не са важни. На практика всичките тези писания...?
Те са важни, но след Бог. Значи трябва да разберем, какво искам да кажа, първо е Бог, тогава са важни.

... щях да попитам дали тяхното предназначение е било до днешните времена, така да се каже, до годините в които живеем, и вече е време за стъпка нагоре, за стъпало нагоре през словото, което и Учителят донася в крайна сметка.
Ами главно пречистването почва със Словото, да бдиш над всяка дума. От там вече то може да те научи на правилно мълчание, на правилна медитация, някои медитират, медитират, и задай му „Ти чист ли си?“. Аз познавам хора, които медитират и псуват. И той говори за народна реч или пък казва нещо, псува, буквално нали и какво да ти кажа. Какви медитации прави този човек нали?

То има много навици и под скрити паразити, може би, но аз искам да попитам още нещо, защото много пъти споменахме Голгота, изобщо цялата мистерия, която Христос показва. Кажете нещо за чистотата на неговите ученици, на всички, които са били в най-близкия му кръг..?
Най-важното за Христос, което трябва да разберем е, че той не е религия, Христос е две неща, Чистота – Божественост. Разбереш ли това, тръгваш по този път, а не знаеш ли какво каза писанието. И след време Бог може да те убие заради тези цитати, защото ти цитираш неща, които не си ги преживял, не ги знаеш. А когато преживееш Бога ти преминаваш тези неща, но може да използваш писанията, но то е вече второстепенно, нали имаш право. Водата не може да ни очисти така както страданието. Нали, водата външно. Може много добре да знаете писанията, Суфи – и да изпъдите Бога, защото Бог не е писание. Бог е любов. И виж какво казва Ал Халадж „ Вярата е много опасно нещо, ако не си в Любовта.“ Забележи. И наблюдавай след туй. Страшно нещо е вярващото невежество, значи политиката избледнява, престъпниците и мафиите избледняват при вярващото невежество. Защото там има молитви има и заклинания, има и Страшният съд ще дойде най- много за това вярващо невежество. От там тръгва, защото стигнало до някъде, понаучило нещо, обаче не е в истината. Така „Ако ти си чист и имаш контрол, Дяволът става нереален.“ Какво казва – тук пак ще се засегнат господата учени, „Хиляда учени – казва Ал Халадж – не струват толкова колкото половин Суфи.“ Хиляда учени т.е. колкото един чист човек. Чистият човек е рядко нещо в света, той е прикрито, той е скъпоценен камък, който в калта и извън калта, нали. Ученият да, говори нещо Вселената, каква вселена приятеля бих му казал. Има друга Вселена. Казва Ал Халадж „Видях много аскети и монаси, безплодни. Те не търсеха чистотата.“ Някои търсят свръхестествени сили, не знам си какво. Чистотата тя е позволение да имаш страшна съсредоточеност в Бога, от там тръгва.

Аз ще дам един пример ще направя изключение, просто в този миг, си спомних какво сънувах тази вечер. Сънувах моя дядо, които стоеше в двора на къщата на село, всъщност той беше скрит зад вратата, портата и аз като я открехнах и го видях, и той така се зарадва като ме видя, и аз се стреснах, защото знам, че е починал. Той беше от учените хора,  с висше образование, полковник, преподавател и т.н, и когато го видях ми каза без думи, по телепатия ми каза, „ Аз още стоя заключен в астрала…“ Това ли е примерът – става ми така малко тъжно, това ли е примерът, че знанието, титлите и т.н. не спасяват?
Бог не е на страната на знанието, Бог е на страната на чистотата и Любовта, а учените хора те са умствени хора, дори и тези, които до някъде са напреднали. Нали има някои, които така са се спасили от учеността, са вървели по този път, частично Исак Нютон и разбират, че друг е важният път. И са влезли в мистиката, но пак е до някъде са стигнали, защото науката им е отнела  много енергия, направила ги умствени, много трудно и казват хубави неща, обаче мъка е, но след време те ще влязат в мъдростта. Понеже правят някакъв скок. Скоро един учен човек от Академията, старо приятелство – видяхме се в София и каза, не искам тези, искам да служа, да служа на Учителя. Вече хубав знак, нали.

Аз като гледам различни участия, на хора учени, с титли, работи, разни доценти, професори и така, по телевизии, по различни медии, винаги ми се струва, че са някак изместени, и напразно многословни.
Те са винаги около периферията, не могат да влязат в центъра на истината и на събитията, защото няма кой да ги пусне. Каквото и да тълкуват, както и хубаво да изглежда, те не са в системата на истината. Хората умират, защото не познават истината, казва Ал Халадж „ И при чудния Бог.“ Пак от Суфи – чистият не очаква по-добри времена, той живее в тях. Защо? Защото той живее в Бога, ама какви по- хубави времена те са тука, защото Бог е тука. Обаче ти чакаш, чакаш защото не си осъзнат. Тука няма очакване. Началото на любовта е търсенето – Суфи – а краят е покоят. В чистия няма чувство за обида, друга мярка важна. Ти не можеш да обидиш чистия човек, той ще ти се усмихне. Той даже може да те съжали и да се помоли тайно, ще те приеме така, защото обидата е нали. Суфи не яде човешка храна, т.е. той няма земно мислене. Защо Суфи е чист, защото е изчезнал от  себе си. Главната пречка е човека, човекът е враг на себе си, той е изчезнал отстъпил е мястото си на Бога, Бог е влязъл. Ето кое става на Голгота, кое става при голямото пречистване, нали.
Това, което и в много езотерични учения се казва – когато ти спреш да мислиш, Великата разумност започва да мисли в теб.
Да. Да. Въпросът е ти да не мислиш много. Дори и светлото мислене няма много да ти помогне. Значи когато ти си изчезнал Бог е заживял. За Суфи – виж какво казват сега, „Само за миг, ако забравиш Бога, това е ерес.“ Ето го закона, няма нужда манастири и ритуали, само за един миг, ако забравиш Бога, това е ерес. Суфи или чистия, това е ароматът на Бога на Земята – казва един египетски Суфи. „Аз умирам, но стремежът ми към тебе Господи, остава.“ Няма прекъсване. Да бъдеш чист, това е друга диагноза, означава безпокойството да е изчезнало, идват обсаждат те тревоги, поздравяваш ги, правиш ги леки, недоволство, колко си красиво – подход. Ето мярка, щом се безпокоиш това е ума.  Нали за каква вяра говориш тогава? Щом се тревожиш, ето го нали Суфи. Суфи се храни само с позволената храна, абсолютно чистото мислене, тука вече говорим за духовно мислене.

Много хора, които все пак са тръгнали – аз всеки път казвам - да са търсачи на истината, казват, че както си стоят и постоянно им нахлуват лоши мисли и те трябва да се борят с тях. Учителят казва, не трябва да допускате нито една лоша мисъл, от къде идват, кой е източникът на тези лоши мисли? Само умът ли е или са невидимите, тъмни същества?
Това е голям въпрос ще ти кажа, всички мисли идват от Бога, за да проверяват... и лошите. Да. Ще ти кажа каква е дълбоката истина. Бог ги пуска, допуска, за да проверява хората, какво ще избереш,  как я посрещаш. Учителят казва – много лесно, постави и антипод, идва ти мисъл ще се разболея, почни да си повтаряш ще  оздравея – древен метод. И тази мисъл така те проверява, може малко да те мъчи, но ако ти обичаш Бога, той след време Бог ще ти я махне, и ще ти покаже лицето си, ако ти не я посрещнеш както трябва – тя се побеждава без борба, тя е като врабче, което минава, не трябва да си прави гнездо в мозъка ти. Това е опасното, и минава и заминава. Погледни я, разгледай я, поздрави я, нали „Здравей, лоша мисъл как си? Благославям те, радвам ти се, приеми моята лекота, тя ще се облекчи.“ Тя ще се облекчи и ще помогнеш и на нея и на себе си. Ти като вземеш да се бориш тя се вкоренява в тебе, и става една каша, която, нали.
Дао – какво казва Дао за чистотата? „Който не разбира
Дао не може да бъде чист, който практикува Дао т.е. истината, знае, че всичко друго е излишно.“ Ти ако практикуваш чистота и истина, „Чистото действие придобива истинското знание.“ В чистото действие е скрит мъдрия покой. Покоят – какво е покоят? Натрупана мъдрост, от там идва, за туй хората не могат нали. Само, че чистотата изяснява всичко, в истинската чистотата присъстват всички науки и учения, същевременно тя ги превъзхожда. Ако нечистия търси Дао, напразно ще търси, защото той първо трябва да стане чист. Това е мярката. После вече може да търсиш, иначе няма да намериш нищо, ще намериш нещо в себе си дето няма да искаш. Само чистото действие урежда живота,  мъдрият е всякога внимателен, сякаш прекосява замръзнал покой, тънък лед – Дао. Той бди това е.

Аз споделям с хората, които срещам и с тези, които идват в книжарницата, моя практика нали като начинаещ ученик, повтарям си и много добре ми действа, „На всяка крачка съм на изпит“, това нали във връзка с последното изречение. На всяка крачка си под око.
Да, някои мои закончета за чистотата  , „Живей чисто като покоят“, „Търсачът на истината трупа чиста сила, за да я види един ден в себе си.“
„Ние очакваме Бог, а той е тука.“ „Чистият осъзнава, че невидимото е реално.“
„Невидимото е сътворило видимото“, „Ние не виждаме в цветята меда, но той е там.“ „Чистотата на пчелата вижда скрития мед.“ „Съвестта е невидима, но прониква ясно.“ „Лошата мисъл е връзка с нечисто прикрито същество.“ Ето къде е белята. И обаче това още не е опасност, ако ти се съединиш с тази мисъл това същество ще започне да те обработва, дай да направим това, да направим онова, някакви планове, и след време ще съжаляваш нали.
„Чистотата е божия наука, а не човешка.“ „Само чистотата може да прониква в истината.“ „Посланието на чистия е едно – неизменност на Бога, и към Бога до последния дъх.““Никога не наранявай, каквото и да е.“ не говорим за човек само, животно, цветя, дървета, ще изгубиш пътят си. Това е мярката – посегнеш ли, нали и режеш дървета, които не трябва да са, не говорим за сухите дървета.

Много често по пътя на израстване в живота, Бог сякаш ни изпраща едни някакви задачи, които са свързани с чистотата, но сякаш ни вкарват нарочно в по-тежки ситуации, включително на грях. Да кажем някои хора искат да направят нещо с добро намерение, чисто им е намерението, обаче Бог ги поставя в среда на нечисти хора. Това някакво правило ли е на невидимия свят?  Също мога да дам един пример, аз може би малко прекалих с личните примери, когато бях ученик и бях на село, вървя си по улицата и срещам едни други деца, които бяха вързали едно врабче за крака със сезал и го въртяха така, в окръжност, измъчваха го. И аз им казах да спрат, хванах сезала, започнах да отвързвам крачето му, което вече беше наранено  и тогава излязоха възрастни хора и казаха „Бориславе, защо измъчваш врабчето?“  А в същото време аз не го измъчвах. И винаги ли Господ създава ситуации, и в крайна сметка аз бях виновен. Или ситуациите, когато чистите намерения попаднат при нечисти хора. Изпит ли е това?
То е изпит, обаче ако ти си в Бога, какво значение има какво казва света. Значи той Бог те е видял вече, този който трябва да е видял. Хората не са те видели, как ще те видят, значи радвай  се за такава вина да имаш. И ако натрупаш такива вини, ти ще бъдеш благословен, най-малко тройно. А пък, ако без изключителна преданост към Бога, никой още не е започнал да живее реално.