Елеазар Хараш: Ако критикуваме, ние съдим Бога в човека

Представяме ви архивно интервю с Елеазар Хараш, дадено през 2003-а година за варненския вестник Черно море:


– Повече от 30 години живееш с Учението на Бялото братство. Какво получи и с какво се раздели през това време?
– Трудно е да се обясни, особено накратко. Човек, следвайки Учението на Беинса Дуно, върви по пътя на Любовта, Мъдростта, Истината. Следва ги. Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.

– Поставят ли се някакви забрани, особени правила за живота на учениците?
– Всеки е свободен да следва своя път. Но никога не бива да допускаме омраза и критичност към другите и към себе си. Казано е: не съдете. Защото, ако критикуваме, ние съдим Бога в човека. Но такова поведение не е проява на пасивност или примирение с грешките. Ти виждаш нещата, забелязваш ги, но не си ти, който да ги осъжда. Злото не ни е враг. То е скритото лице на Бога. Затова има такъв закон – обичайте враговете си. Заобичаме ли злото, ние ще го победим. Това не означава подкрепяне на неправдата, правене на злини, оневиняване на престъпниците. Това значи да обичаш онази скрита в човека разумност, която някога ще се прояви. А че някои хора в момента са на такава степен от развитието си, показва, че пътят им е по-бавен. Те ще изстрадат по грешките си, ще изживеят нещо, което да ги изведе към разумността им. Всичко е в човека – и раят, и адът. Има само 3 забранени професии, посочени от Учителя. Те са кръчмар, ловец и касапин. Който убива, прави връзка с духа на животното, чийто живот отнема. Който опива хора, също си пише и ще си плати. Това са дълбоки неща.

– Как се насочи към Бялото братство?
– Всеки, който жадува за Истината, търси я, страда за нея, иска я като част от себе си. Така стига до Учението. В този случай може да си нетърпелив. Не да чакаш да видиш Бог след смъртта, а сега и тук. Щом почувстваш такава необходимост, в един момент натрупаната енергия избухва в теб и тръгваш по истински път, който обхваща всичко разумно в себе си. И като казвам, че Учението отнема слабостите, означава, че се научаваш да живееш в Любовта. В божествената, а не в човешката. Такъв човек вече няма слабости. В нея ти проявяваш Бог, вече си на друго духовно ниво, в измерението на Бога.

– Какво казваш на хората, които не познават, не следват Учението?
– Не може да им се говори направо за дълбинните неща. Съветвам ги поне да бъдат разумни и благородни в постъпките си и доколкото могат, да поддържат положителна мисъл. Повечето вървят по дългия, бавния път. Ще минат хиляди години, докато се приближат до Бога. Посветили се на всекидневните страсти и желания, те губят. Защото обикновеното погребва съкровеното. Методът на обикновения живот, да го наречем така, независимо от пост, богатства, е такъв. Бог, казах, е във всеки, но с начина си на живот мнозина не му дават място. Гордостта, Его-то ги води. А това ги прави още по-уязвими, накърними. Всеки е свободен да избира пътя.

– Какво е състоянието на Бялото братство сега?
– В България учениците са пръснати на много групи в различни градове. Може би вече са към 100 000. А по света има групи в повече от 40 държави. На моите лекции идват братя и сестри от Европа, от Америка. Но не това е важно. Учението не може да бъде масово, както любовта към Истината не може да бъде повсеместна. Хората си обичат всекидневните грижи и смятат, че те са по-важни. Но как може нещо да се поставя преди Бога? В Учението е важна голямата Любов към Истината. Тогава идва и божествената реализация в човека. Но това няма нищо общо с успеха в живота, както повечето го разбират. Защото успех, който не е живот в духа, е погребение. Това всъщност е неуспех, но хората не го знаят.

– Необходим ли е непременно водач, гуру, за да се следва Учението на Беинса Дуно?
– Твоята любов към Истината е твоят водач. Когато я имаш, ще се появи и твоят учител. Дали ще те ръководи вътрешно, или външно, зависи от теб. Повечето хора не са подготвени да го срещнат вътрешно. Защото във всекиго говорят много гласове – от астралния свят, мъртви, напреднали или не, изостанали души, демони. Важното е дали с теб разговаря велико същество. Разумният човек, постигнал Мъдростта, контактува с мъдри гласове. Значи гласовете говорят според степента на развитие на човека. Те се възприемат различно – по време на сън или като предчувствия, внушения. Учението обяснява всичко. И най-вече, кое е същественото. Но нищо не се натрапва. Разбират страдалите за истинската Любов, не човешката. Може би това вече се разбра. И постепенно се стига до истинския храм – твоята душа. Ти си запалена свещ. Започваш да мислиш дълбоко, да приемаш нещата винаги с тона на Любовта. Постигаш дълбок покой, в който яд, завист, ненавист, каквито и да било отрицателни чувства, изчезват, грешни постъпки – също. Следвайки Учението, ти ставаш като океан. Ако хвърлиш камък в огромната вода, тя ще го погълне, той ще изчезне. А ако го хвърлиш в локва? Мътната вода ще се заплиска, ще стане още по-кална. Така е с всеки човек. Ако си плитък, ще обръщаш внимание на дребното и всекидневното, ще се засягаш от постъпките и думите на другите, ще робуваш на недостатъците си. А ако си дълбоко мислещ? Тогава нищо не ще те накърнява, не ще страдаш от обичайните страсти и тревоги. Учението те прави напълно свободен човек. Но не се израства бързо, иска се голямо търпение. Така се влюби в Истината, че да станеш слънце. Ние я носим, защото сме деца на Бога. И затова целият свят е нашето семейство. Да не поставяме граници, да не делим хората, защото, ако го правим, сами себе си ограничаваме. Но такова отношение проявяват отделни групи или отделни хора, които се развиват. Обществото като цялост не се развива. Развитието може да се прояви в отделен индивид. Тези, които могат да страдат за Истината, напредват. Другите ще почакат други условия, други раси, други времена. А които живеят в Любовта, Мъдростта, Истината, сега дават начало на шестата раса, която се подготвя. Това е като зора преди пълния изгрев на истинското човешко братство. Брат и сестра означава дух и душа в най-чистия смисъл. Затова живей по божествените закони сега. Учителят е оставил хиляди лекции, третиращи абсолютно всички въпроси. Те са обяснени толкова дълбоко и проникновено, колкото никой друг преди него не е правил. Няма въпрос от битието, който Беинса Дуно да не е обожествил. Това е истината за всичко.

– А въпросите около магиите, чудесата, тайнствата, които все търсим в нелекото ни съвремие?
– Нека всичко съобразяваме с чистотата на постъпките си. Можеш да правиш всичко, но воден от чисти стремежи. Какво е магия? Молитвата е магия, бяла. Това е да изпратиш чиста, мощна енергия към някого, за да помогнеш. Разстоянието няма значение, няма значение и това дали човекът е в друг свят. Но сега думата магия носи друго значение от това, което е имала в древния Египет. Тогава тя е означавала Истина. Там науката и религията са били свещени. После, попадайки в слабохарактерни хора, знанието се видоизменя. И всеки човек, който има слабости, е практически омагьосан. От слабостите си. Причината винаги е вътрешна. А ако човек е изчистен в помислите и постъпките си чрез стремежа си към Истината, кой може да му направи магия. Това е практична божественост, нещо като свещенодействие. Колко точно е казано!
А чудесата? Според нашата, а и според най-висшата мярка има само едно-единствено чудо в света. Това е твоят истински живот, съкровеният. По-голямо чудо от това да живееш в Любовта, Мъдростта, Истината, не може да се срещне.

Елеазар Хараш: Какво да кажа за моето представяне? Кой в мен да се представи?… Не държа на подобни неща.