Търси

24 златни правила за ученика, дадени от Елеазар Хараш (+ВИДЕО)

Още по темата ...

Елеазар Хараш: Суфизмът - това е вкусът на Любовта (ЛЕКЦИЯ в Бургас)

Виж повече
Елеазар

Елеазар: Когато влезем в Любовта постигаме Единство с Бога (ВИДЕО+ПЪЛЕН ТЕКСТ)

Виж повече
Елеазар Хараш

Елеазар Хараш: Пътят - това е субстанцията на самата Любов, субстанцията на Бога, това е съкровището на смирените

Виж повече
12.05.2024 г.
1143
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Ще изнеса 24 важни неща:

Първо: Ученикът никога не задава въпроса “защо”. Ученикът не работи с този въпрос.

Второ: Ученикът е всякога по-дълбок от всичко, което се случва — всякакви събития, всякакви трудности, всякакви нещастия — всичко. Тук говорим за духа на ученика. Това, което ви изнасям, е продължение на “Свещените думи на Учителя”, четвърти том, който след време се надявам, че ще имам време и за него, ще го издам. Това е едно малко продължение чрез Учителя.

Трето (това е раздел “Ученикът”): Ученикът не се храни с вегетарианска храна, а с Любовта. Тук няма обяснение, нещата се казват кратко и ясно. Те са специално за ученика, не за хората от света, затова няма обяснения — някой път само загатвам нещо. Ученикът не се храни с вегетарианска храна – това не означава, че трябва да яде месо – а с любовта, единствената истинска храна. И плодовете са илюзия. Не казвам не яжте плодове, някой да не хукне да се отказва от плодовете. Единствената истинска храна е наречена още еликсирът на живота. Плодовете не са еликсир — те са хубави, там работят ангелски, духовни сили, но не са еликсир.

Четвърто: В погледа на ученика няма време и вечност. Има само Дух и Истина. Той не си “губи времето” с времето и вечността. Той живее в Духа.

Пето: В ученика няма способност за гняв — просто не може, няма. Изгубена е някъде по пътя. По кой път? По пътя на Любовта. Аз лично съм се учудвал: пробвам, мъча се, много хора са ме предизвиквали, абе не мога да се разгневя и толкова. Не се получава. Не ми помагат никакви усилия. Едно от нещата, което дава учението, е това. Другото е: не можеш да мразиш. Как ли не съм се мъчил, не се получава. Няма способност за гняв, няма откъде да дойде, т.е. в дълбокото, в духа, във висшата душа, петото тяло, няма гняв, просто няма.

Шесто: Когато ученикът иска да говори на Бога, той се моли по съкровения начин. Това е начинът да Му говориш. Не да Му изнасяш проповеди или да даваш съвети както някои. Какво означава съкровеният начин? Законът на необятната любов. Тук въобще няма място за обърканата човешка любов — говорим за необятната любов на ученика. Това е съкровеният начин.

Седмо: Ученикът познава закона на вярата. Той гласи: Това, в което вярваш, това отключваш, такива сили. Дали са тъмни, дали са духовни, дали са божествени — това, в което вярваш, това отключваш. Ако вярваш тотално в Бога, отключваш Бога и Той започва да тече в теб. Това, в което вярваш, това отключваш — златен закон за вярата.

Осмо: Ученикът никога не осъжда. Забележки прави, но както съм ви обяснявал, забележките са по закона на любовта, критиката не е. Всеки, който осъжда, пропада в осъждането си. Всеки, който осъжда, ще бъде трижди осъден.

Девето: Ученикът вижда Бога навсякъде и Бог го вижда, т.е. те си разменят погледи. Това е една вътрешна идея.

Десето: Ученикът знае, че здравето е част от тялото на Любовта, петото тяло или висшата душа; може да се нарече тялото на Христос, едно и също нещо. Той знае, че болният оздравява, когато е достоен за изцеление, т.е. за благословение. Може да търси лекари, няма да му помогнат — той трябва да стане достоен, трябва да знае какво се иска от него: вътрешна промяна, разумност и т.н. Тогава за Бог няма пречки, болният ще бъде изпратен на подходящо място. Иначе ще се разхожда по екстрасенси, по лекари и т.н. Някой път ако екстрасенсът или лекарят помогнат, може да се окаже с много по-лоши последствия; нито той знае това, нито екстрасенсът, но това са други моменти.

Единадесет: Ученикът посреща трудностите с усмивка. Говорим за всякакъв род трудности. Дали тя ще е широка или много широка, това е друг въпрос; може да е вътрешна, въпросът е, че усмивката е там.

Дванадесет: Ученикът е разумен. Ще обясня: Разумен има много значения. Едно от значенията е: божествен — няма да се спирам подробно. Ученикът е разумен, т.е. той изплаща кармата си с търпение, не роптае. Неразумният я изплаща със страдание — това е разликата. Не казвам, че това е лошо: страданието може да облагороди човека, а може да се превърне в мъчение, зависи от човека.

Тринадесет: Ученикът не е щастлив и радостен, той е истинен. Той е нещо много повече. Много пъти ме питат: Ти щастлив ли си? – Не съм щастлив, няма да бъда. Някои казват: Не ти вярваме, ти си щастлив. Не ги убеждавам.

Четиринадесет: Ученикът знае, че в сравнение с Любовта знанието е невежество. Няма да обяснявам голямо невежество ли е, с една дума — невежество. Ето защо той действа с любов, т.е. действа с Бог. В Китай това го наричат “у вей” или “у уей”, означава чистата постъпка, безкористната постъпка, недеяние, благородната постъпка, т.е. да действаш с Дао. Няма значение как го наричаме, това е действие с любов.

Петнадесет: Ученикът знае, че единственото реално осигуряване и в този живот, и във вечността е Любовта. Никакво друго осигуряване. Учителят казва: Абсолютно никакви банки. Няма да обяснявам защо е глупаво и за да не засегнем някои.

Шестнадесет: Ученикът е пробудено същество. Накратко какво означава това: той първо живее правилно, а после се учи, а не обратно.

Седемнадесет: Ученикът вярва в Истината, а не в звездите или в бъдещето. Това е конкретно казано. Без Истината твоите звезди ще угаснат, всичките наред, а бъдещето ти ще бъде в упадък. Просто нямаш избор — това е за отделените от Истината.

Осемнадесет: Ученикът знае, че истинският спасител на човека никога не е външно явление. Истинският спасител е дълбоко вътрешно явление. Ако имаш любовта, ти си спасен — любовта е Бог. Може да не си чувал нищо за думата Бог, има такива индианци; те вярват само в Истината. Тази дума Бог въобще не са я чували. Вярват само в Истината и се стараят да живеят само по закона на любовта — те са спасени. Въпросът е дали имаш любов, иначе ще говориш много за спасение и ще го търсиш.

Деветнадесет: За ученика отчаяние няма — отчаянието е забранено. То не съществува. Не че въобще го няма; някъде го има там, заедно с илюзията за този, който обича илюзията. Казвам: Говоря за ученика. Дали ще го разстрелват, никакво значение няма и никакво отчаяние няма, защото куршумът никога не може да докосне духа. Просто куршумът няма шанс. Той така е устроен, че не може да докосне духа.

Двадесет: Ученикът знае, че злото бяга от молитвата, т.е. Огненото Слово. Интензивната молитва е огън всепояждащ. Ако имате някакъв проблем, може спокойно да не идвате да ме питате какво да правя, макар че много хора идват все повече и повече. Просто започваш молитва с огън. Ако проблемът ти е голям, започваш с часове. Няма да искаш с няколко секунди молитва да излъжеш Бога, започваш с часове, както аз съм стигал близо до единадесет часа и половина. Значи огън, направо бях забравил себе си и това помага много. Тренирал съм много упражнения в концентрация в този живот, не мога да кажа милиони, но мога да кажа стотици хиляди и нямам проблеми, а аз имам много врагове, макар и привидни, лекциите ги създадоха — тези, които не разбраха лекциите, станаха малко или много врагове и те ми костват много, включително и от братството. Не само че забраняват книгите ми на Рила и насам-натам, новото ръководство и то е на единно мнение – няма никакви проблеми. Когато ги забраняват, книгите ми вървят повече, това съм го забелязал отдавна и аз продължавам да ги обичам. Но Божественият закон не прощава, не може да прости.

Двадесет и едно: Ученикът има истинска Любов и затова той всякога сияе. Не човешка, истинска. Това не означава, че винаги е на показ, но всякога сияе, защото любовта му не зависи от другите. Той не държи въобще да го обичат, той просто обича. Така той живее в Бога и там е мястото на истинската любов.

Двадесет и две: Ученикът е неспособен и на най-малкото зло. Нито в мисълта си, нито в чувствата си, нито в действията. Например само един човек да имаш да мразиш, само малко – не разчитай, че ще имаш реална връзка с Бога и с Учителя. Вече можеш да не разчиташ — най-малката омраза, който и да е той. Ако мразиш животно или нещо друго — също. Най-малката омраза прекъсва свещената връзка с Бога, защото Бог се намира и в това същество, което ти мразиш. Вътрешно трябва да си дадеш отчет — мразиш ли, защо мразиш и да искаш Бог да ти помогне, да те изпълни със Себе Си, за да изчезне и най-малката омраза.

Двадесет и три: Ученикът е търпелив. Ако някой иска упражнения за търпение, веднага му давам, има много упражнения. Едното, дадено от Учителя: купуваш един килограм житни зрънца и започваш да ги броиш всичките. Колкото ги изкараш, си отбелязваш. Просто упражнение, който иска може да го пробва. Ученикът е търпелив. Когато търпиш злото, ти го побеждаваш, в смисъл овладяваш. Казвам това, да не помисли някой, че е станал голям победител. Това е и метод на Бога, само че ние сме търпеливи, а Той е дълготърпелив. Казвам това, защото някои ангели се чудят защо Бог търпи дявола. Има ангели, които не знаят, защо Бог търпи дявола. Но Бог е дълготърпелив. Бог побеждава не със силата си, а с търпението, т.е. търпението е силата на любовта.

Двадесет и четири: Ученикът знае, че с Любов и молитва той е по-силен от всичко, въобще от света.
Искам да напомня: тези, които искат да навлязат много дълбоко в учението, има две основни неща: те са преди мъдростта, преди истината, преди чистотата. Това е да проучват най-дълбоко любовта и молитвата. Да проявяват любовта и да се молят усърдно, интензивно, както Библията казва: “Постоянно се молете”. Това е основата на учението; постепенно идва чистотата, постепенно идва различаването, по-късно идва Мъдростта и по-късно Истината. Но основата са тези две неща. Който иска да навлезе много дълбоко в учението, най-много трябва да наблегне на любовта и молитвата. Не казвам, че трябва да се моли по двадесет и четири часа и да припада. Богомилите са стигали до припадане от молитва, не го препоръчвам. Който може да си увеличава молитвите, да ги увеличава. На когото му тежат, ако има тридесет молитви, да ги направи двадесет, ако и те му тежат, да ги направи десет, но никога да не ги прекъсва. Ако и десет са много, да ги направи пет. В краен случай стигам до една — оттам нататък не отивам.

Елеазар Хараш


 
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Коментари 0

За да коментирате, е нужно да влезете

Спонсори на Портал 12