Елеазар: Душата, сродните души, душите между преражданията (ИНТЕРВЮ)

Изправни трябва да бъдете и в думите, и в мислите, и в делата, и в постъпките; във вярване, в ядене, в пиене, в обличане – във всичко трябва да бъдете изправни! Не да ви бъде тягост това, но по естествен начин.
Учителя Петър Дънов
--
Елеазар: Душата, сродните души, душата между преражданията (ИНТЕРВЮ)
 
Здравейте, Елеазар Хараш. Темата ни днес е Тайната на Душата. Ще говорим за нещо невидимо, но което всъщност води живота на хората.
... Невидимото е Реално...Учителят казва: “Всичко, което може да се докаже не е реално. Туй, което не може да докажеш - То е Истината!” - Тук преди да започна, нещо като послание от 10-ят Старец главно за...към Душата и към Духа - Обръщение. Така и после ще почнем. Виж какво казва:
“Аз нямам сърце и затова чувството ми е безпределно. Аз нямам душа, защото я изгубих във Тебе. Аз имам само Една Тишина и затова съм тъй близко до Тебе. - Между другото, това е Старецът на Тишината - 10-ят Старец - Мавахари. Почти всичко е от него тука. - Аз съм Същество, което говори но твоята Тишина. Само Тишината може да говори на Тишината, защото само две Тишини могат да се слеят. Истинските същества са обхванати от Величието на Тишината. Докато сътворените същества са застинал звук, то Истинските Същества са Звучаща Тишина...Дори и когато говорят дават на тишината да говори в тях - а пък там има дух, има присъствие. - Само Тишината може да обясни Живота. Само Тишината може да те освободи от тебе самия. Тишината е Твоята Свобода. Този, който изговаря думите, изгубва нещо. Само Неизречената Дума е Истинна. В своята Неизреченост, тя е Цяла. Значи, ние правим компромиси. И следващият път и за въпросите, както и да е...Да?

Ами то и миналата година в интервюто за мълчанието и тишината, и сега пак ...Истинските неща наистина са невидими...невидимите.
Невидими са.

Дори…
Има и по-дълбоко от Невидимото, това е Неведомото. То е друга дума - много специална. Виж:
“Учи се единствено от неизговоримото. Ако Тишината не ти проговори, напразно ще те учат сътворените неща. Придобиеш ли Тишината, ще видиш в хаоса скрит ред. Хаосът не съществува. Съществува само неразбирането. Животът и смъртта не съществуват, съществува само Неизговоримото. Тишината парализира злото, защото тя е Неизречената Пълнота на Живота, Неизговоримата Яснота. В Тишината думите никога не изгубват своята цена. Който има правилно отношение с Истината придобива Тишината. Там, където има много думи, има много духове. Там, където има Тишина - Там е Единствения. Цялата Бездна е изпълнена с Божията Тишина, защото няма какво да се каже.”

Така между другото...Ще започнем за душата. Само да ти кажа суфи много интересно казват. Всеки суфи си има тетрадка, като дневник - тетрадка дневник, където си записва всички неща, които се случват. Тази тетрадка, Боре, знаеш ли коя е? - Сърцето му. Това е чиста тетрадка и всичко...както и да е. Сега...

“Един поглед на душата е като хиляда думи” - Смятай, каква есенция има в душата, какви дълбини, каква божественост. Умът може да те гледа стотици пъти, нали.

Почвам с Кабала:
“Човекът е краен израз на Тайната на Живота - значи, туй не е казано за ангели, архангели. Те не са Тайна на живота. Пак са невидими. В човекът има нещо Неведомо, освен Невидомо. С Бог ни свързват много дълбоки, древни и съкровени отношения - казва Кабала - Пряко! Бог живее тайно в нас и играе много дълбока вътрешна и съществена роля - вътре в нас. Ние трябва да постигнем Съкровения Живот на Бога в своята душа. Ние самите нямаме съкровен живот. Той е чрез Него. Вечната и съкровена Любов в нас, това е дълбоката ни връзка с Бога. Съкровената Любов е мястото на душата, а това е мястото където може да се срещнем с Бога. Човекът на Истинската Любов или любящомъдрият, той е таен участник в съкровения живот на Бога. То е заедно. Съкровеният живот е тайна на Бога, която е вътре в нас. Без Любов към Бога душата се посява в света за бъдещи страдания. Който иска да постигне душата си, т.е своята Истинска Любов, той трябва да се пожертва цялостно за Бога. Много интересно някои, които се сещам, търсят Любовта, но искат без Бога да я намерят. Никога няма да я намерят, защото Той е Самата Любов. Той е между двамата Истинската Любов и когато искаш без Него, ще Я търсиш хиляди години.
Нека да ви помоля в началото на днешната тема да кажете няколко думи за тази нишка, която всъщност ни е оставена като връзка с Бога. Това ли е нишката чрез душата? На практика, ако разгледаме хората, изобщо всички материални проявления на Земята - те имат една външна форма. Но външната форма не може да направи връзката с Бога. Вътрешната връзка душата ли е ...тази нишка, която ни е оставена, като някакво спасение за Пътя обратно.

Душата е Пътят към Вечността и към Бога. Самата душа не може да живее в Безпределността, тя трябва да се съедини с Духа. Тя не може да проучва Бога, примерно душата, но тя може да се слива с Него. На човешкият дух, той е друга тайна - някой път ще говорим само за него главно - на него му е дадено да прониква всички тайни на Бога. Обаче той не може да прониква Абсолюта и да го проучва. На Искрата в човека - това вече е Есенцията на Духа, тя е много специален въпрос - Тя прониква Бездната, Мистерията и почти стига до върховете на Тайните на Абсолюта. Това са степени, Боре.

Ако може още малко яснота да внесете, наистина в началото на разговора...Ако кажем, че душата е най-близката свързваща нишка чрез физическото проявление в тялото. Даже много често така, слагат ръка на слънчевият сплит, когато искат да изразят нещо свързано с душата. Коя е нишкото, която свързва Душата с Духа? И след това, ако може да кажете Духът с Искрата?
Значи има разлика между Душа и Дух. Душата е фино-материална - 33гр, казва Учителя. Духът е абсолютно нематериален. И понеже духът е много трудно да направи пряка връзка с ума, със сърцето, Душата е посредник. Между Духът и Душата има друг посредник, това е Интуицията. И Учителят казва, че интуицията не може да слезе по-надолу. Тя слиза най-много до чистата Душа - Висшата Душа. Ако сърцето е чисто, душата може да слезе като чисто предчувствие пак по линия на интуицията и да предаде и това е една такава нишка. Душата е много...направена е да е достъпна. Пак си е несътворена, безсмъртна - никога не можеш да убиеш душа, нали. И тя е направена, за да е Път към Любовта към Бога. А след Любовта вече ще дойдат Мъдростта, която е качество на Духа. После ще дойде и Покоя. Защото примерно, душата няма Покой. Тя има спокойствие. Значи ума ако е овладян, има мир. Ние ще говорим по-нататък за тайните на спокойствието. Спокойствието е качество на душата, а Покоя е качество на Духа. Белегът, че в човека роботи душата е изключително усърден стремеж към Бога. Това е знака. Ние преди, ако се сещаш сме казвали. Амбициите са от ума, копнежът е от сърцето.

Но тази връзка между Душата и Духа, т.е. има връзка или Духът е вече ново по-горно стъпало, изцяло нематериално?
Значи, Чистата Душа, като се пречисти Висшата Душа, тя търси само Духа. Значи, за нея ума и сърцето са бедни. Там тя е робиня. Даже ако са пречистени пак е робиня, но все пак тя слиза. Пречистеното сърце е сянка на душата, въпреки чисто, а ума - пречистеният - е сянка на ума. И те слизат там да си отдъхнат за малко. Но рядко слиза Духът. Обаче Духът слиза често в Душата. Между тях на фино ниво е връзката - в друго измерение, но може и в човека, ако човекът се е посветил на Бога.

Ако мога да го направя по-разбираемо, Духът е нещо като извор, който извира. Така ли е или..?
Духът е извор, а той си има Източник отгоре, от който черпи. Той е пък вече Божият Дух. А Учителят кязвя “зад Божият Дух има друг Източник - това е Абсолюта.” - някой път ще говорим и за Бездната, ако трябва. Така...

“Бог живее Своят Съкровен Живот скрито вътре в нас. Ние можем да мислим, че той е наш, тоз съкровен живот . Няма такова нещо - в нашата душа... Ако го осъзнаваш... Чрез нас Бог преживява Своя Съкровен Живот - просто той си е Негов - Но не всеки може да почувства вкусът на тази Истина, защото много трябва да се е отдал.

Бог така е създал душата, че тя да жадува за Него, за Истинската Любов. А Истинската Любов това е Той, нали?

Бог може да се овладее само с Любов иначе идва страданието.  - То, Боре, пак е Любов, само че така, леко преобърната, така да го кажем. Любов, която трябва да намести. Защото в това страдание, скрито пък Проглеждането, за да тръгнеш пак по този Път. Значи страданието ти подава ръка - завръща те.

Душата, това е Древното Желание за Истинската Любов, но Истинската Любов, както ти казах, това е Той. “ Който няма Истинско Знание - това е Тот - не може да получи Душата си.” - това е Пътят. Другото знание - полу духовно, полутакова…

Не може да получи...Тоест, Душата изоставя тялото ли?
Ако човек няма истинолюбие, няма да има честен стремеж към, няма да му ...стремежът му не може да се разгърне, понеже няма специално отношение към Истината.

Има ли случаи, при които, така както сте казвали при децата, че постепенно навлиза в човек до определена възраст...Има ли обратната схема, така да се каже, да напуска човек?
От първата до седмата година доста често работи душата. И ако слушаме децата тогава, много неща ще научим и за минали животи. От седмата нататък училищата почти всичко и почва да се развива ума. После пък след 14 години чувствата и вече може да станат много опасни неща, ако го няма този молитвен дух и Идеята за Бога. И вече почва едно постепенно отклонение. И малкото отклонение после може да стане голямо отклонение. Който няма велика представа за Бога, той има земни цели. -  Мистичният Опит е чисто интимен опит с Бога. Тази дълбока интимност, топлота - тя е между човека и Бога.  - Човекът може да мисли, че е партньорът - не! Ти трябва да осъзнаваш и трябва да знаеш как постъпваш към Бога. Защото там е Свещено и там стават най-жестоките карми - става въпрос ако злоупотребят с Любовта. Ако си осъзнат, никога не можеш да злоупотребиш. Както и да е… “Това е чиста среща с Бога - чистата интимност, свещената - тя става в дълбините на душата.”

“Който е видял лицето на Тайната, получава нещо, което го няма в света.”-  Може да се каже, получава Душата си, Пътят си, даже може да зърне нещо от Вечният си Път.
“Грехопадението е замисъл на Бога и ако Бог не го желаеше змията щеше да бъде заключена - нямаше думата. - Но Бог е поискал да познаем себе си.” - Значи, това Той не Го е пожелал за ангелите. Ангелите не познават себе си. Нямат никакъв шанс, и архангелите. Страхотно нещо е човекът  - може да стане чудовище и демон, може да стане боговете и да се слее с Бога. Както е Ал Халладж. Ал Халладж е надраснал Душата си. Той е Дух - нещо много специално, но както и да е.

За да получиш истинска помощ, трябва да я поискаш с душата си. Значи, с ума и сърцето е трудно да дойде. Обаче, ако задвижиш Свещеното в Душата - Бог отговаря на Душата. Те са ...Те имат, Боре...Истинската Душа - Висшата има желанията на Бога. И тогава те стават Едно. И Бог изпълнява, защото те все едно са Негови желания. И става Единство.

Кабала е съкровена наука, която развива в човека много тънко усещане за Истината. Според Кабала “да успееш в този свят” , това означава да постигнеш Пълната Съвършена Любов - Сливане. Според Сай Баба, успехът в този свят е един само: “Единство с Бога” - всичко друго не е успех. Ако човек обича Бога, той ще има към Него Съвършена Любов, както е Христос - послушание до смърт. Това е смирение. Не послушание до някъде. Не 99%.

Давате често за пример големите Учители. При тях обаче в сравнение с хората и когато говорим за Душата. Нали в хората има душа  - при някои може да е потисната, приспана и т.н., но Христос в последния момент казва: “В твоите ръце предавам Духа си”. Той не говори за Душа. Означава ли това, че Христос през цялото време е един проводник, носител на Духа и че при него няма Душа?
Той е минал през такива изпитания и в миналото си, че той е стигнал до Духът си и докосва леко Искрата -нали, там е специална област. Примерно, Йов е минал през тежки страдания, познал е душата си, но на Йов не е дадено възкресение, въпреки всичко. Както и да е.

Който е постигнал Душата си на дълбоко ниво и който много усърдно търси - цялостно търси Духа, той според Учителя може да мине през иглени уши. Богатият не може да мине. Не става въпрос за физическо богатство - астрално. Който има много желания не може да мине през вратата на посвещението. Това означава “иглено ухо”. - ние ще го тълкуваме...не както е в църквите - окултно.

Аз може би не се изразих ясно. Когато казах този пример с Христос, един вид че душата ни е дадена от твореца  - масово, на хората, а при големите Учители - там да тече Духът. Или те едновременно са носители и на своята Душа и на Духа.

Те затова могат да проникват. Те имат абсолютно пречистено физическо тяло, етерно, астрално, ментално и те по тази верига слизат с лекота. И душа, дух, ум, сърце, воля - всичко е Единно. И той може да слиза и да разполага както си иска. Докато обикновения човек задава въпроса: Имам ли душа, нямам ли? - Прав е . Защото той не знае. Той нито я познава, нито може да я види, нито да я разбере, защото той не е такъв търсач на Истината. - Има към него съвършена Любов - дори когато Бог му взема душата. Говорим за голямото послушание, както при Христос - “В твоите ръце предавам Духа си” - Единственият Бог, Единственият Спасител, Който е Мярката за всичко.
Това става когато човек е постигнал - казват Кабала - състоянието “Висшета Вода” или се нарича Скритата Светлина. Значи, Бог е Страшно Великолепие - казва Кабала.
Рави Окай - един много велик Учител, казва: “Всевишният е моята скрита Душа.” - Той е живял в пещера години наред, писал е страхотна книга “Зо(х)ар” - книга на Сиянието, не на Светлината - Книга на Сиянието. Както и да е. Казва: “Когато видях Очите Му, те запалиха моя мрак със Светлина и аз заблестях с Пламъка на Живота.” - Всички отдадени Души, преживяват такива неща и вървят към Духът си. - Когато видях Всевишният, от тогава не разбирам вече нищо от преходното.- То всичко, света нали…
Любовта е толкова Величествено Сияние, че поглъща всяко обяснение за себе си.
“И да видиш Бога и да не Го видиш - все едно - Бог е Неописуем” - и наистина е така. Виждаш Го и виждаш, че нищо не си видял. Обаче чрез Преживяване. Тогава вече става нещо друго.
Смисълът на Живота е в Лахма - на арамейски “хляб” - Хляба Насъщен. Този хляб означава да ядеш от Същността на Бога. Нали, то е...както има Души, които се хранят с Есенцията на Бога, със слънцето, с душата на нещата. Те ядат съвсем друга храна, Боре. Ядат концентрирано, нали. Не онази храна, която…
Исак Лурия казва: “Любовта е Святост в чувствата, светлина в ума, безпределност в душата и дълбина в духа.” - Това е един от най-големите кабалисти. Бил е в Египет.
Какво казва Гносисът - Василид, за душата: “Душата е родена от Любовта. Любовта е нейната майка - Душата е друг вид майка и двете да Бездна. Душата може да се смалява много. Умът не може. Той затова не може да мине през “иглени уши” - гордият човек, знаещият - той заема голямо пространство - това егото - т.е няма Посвещение - врата за него няма. Той и в този свят заема голямо място, защото е нещо фалшиво. Обаче той е като балон. Една игличка му трябва само.
Душата е родена от Любовта, но откъде идва тази Прадревна Сила на Любовта?- Тя идва упоена от бездънността на Бездната. - пак откъде Бог е слязъл като Любов, за да стане достъпен. Тя е Божия Тайна, тя е Силата на Древното Пра-Единство. Мракът не може да я улови. Той Покоят между другото разрушава мрака. Другият път, ако искаш ще говорим за спокойствието и Покоя - голяма наука.
Тази Любов е звучаща и в Безвълмие и в реч. Тя е името на Първичният Живот, Тя е Мостът към Бога. Значи, Любовта, не религията, не науката - говорим за Любовта, конкретно. Само тази Първична и Истинска Любов умее да живее цялостно, защото Тя е самата Връзка с Древния Бог... Самата Връзка. Значи, Истинската Любов не търси обекти. Самият Бог. И тогава получава всичко на високо ниво по най-правилният начин, но като последствие. Щом имаш тази Истинска Любов, тогава цялото ти същество придобива “плерома” - т.е. пълнотата - Обликът на Бога и образът. Ето защо всичко, което прави Христос е Любов. Значи, тук няма ритуали. Представи си Христос да пали свещи и да или тамян - страхотна… - Прави всичко с Любов, защото той е изпълнен с плерома. Той не може да прави друго, Боре. Той няма...той е свещенодействие сам по себе си. Той е постигнал. - Защото, там, където е Любовта, там е и Бог.
Душата е Любов, тя е пълнотата на Бога. За да възлюбиш Бога с цялата си душа, т.е. с истинска любов, това означава да не позволиш на обществото и на църквата да погубят твоята душа. Тук ще ме критикуват, нали знаеш. Да са живи и здрави. Значи, да не позволиш те да те ръководят. Тоест Жестока Преданост към Бога. И после и тях ще ги разбереш правилно. Защото аз Християнската мъдрост съм изнасял, други неща подготвям - отделни монаси, отделни тайни християни, които са ...Чистотата е слаба дума.

Имаме наистина вече доста видеа за истинската, чиста, християнска мъдрост. Даже, мъдрост е малка дума, но когато споменахте това за ограбването, погубването на душите, аз си мисля напоследък, че не само по линия на религиите много души биват ограбени, по линия на това което е много масово в днешно време. Много хора пишат книги, правят филми, музика, какво ли не, което всичко това ограбва хиляди, милиони души. Защо е допуснато от Бог?
Ами, душа която не е погълната от Бога и не го търси както трябва, тя не може да го приеме - не е достойна да върви по този път. И затова Бог я отделя, отклонява я, за да може тя да стигне до ...да ѝ се запали пламъка от страдание, от отделянето и за да може после да тръгне към Него.
Сега...Кой има душа? Който има душа има погледът на любовта. Този поглед вижда, че светът в който живеем е съвършен, но това е прикрито. Но има и едно несъвършено нещо, това е погледът на човека. Човекът е изгубил погледът на Любовта, погледът на Бога и сега не може да вижда Бога навсякъде. Вижда го донякъде или само в своето Учение или в няколко Учения, но в другите Учения мисли, че го няма. Бог е във всички народи.

Може би това трябва да кажем. Да призовем хората да гледат с душата си, а не със сетивата си, въпреки че човек e под оковите на сетивата си. Трябва да ги разруши, за да види в Невидимото?
Човек трябва да разруши всички илюзии, обаче Учителя казва постепенно, защото на тях се крепи живота на човека и ако тръгне цялостно няма да може да оцелее. Затова Учителят казва: “Няма да ви отнема всички илюзии, а малко по-малко.” … -  значи изгубил е погледа на Любовта и не може да вижда Бог навсякъде - като съвършенство, като промисъл, защото Бог наистина е навсякъде, няма място, в което да не е . Същества с висша душа, с истинска любов, никога не умират. Защото те посрещат смъртта с Бог. И когато посрещнеш смъртта с Бог, смъртта отстъпва - с Бог в себе си.

Любовта е силата на душата. Тази сила прави смъртта и злото несъществуващи. Любовта е силата на неуязвимостта и само тя преминава неуязвимо през смъртта и хаоса на злото. Тази любов, тази Висше Душа е есенцията на световете. Това е Древният и Сияещ Ефир. Тази Душа и тази Любов е най-Великият Древен Гост в човека и този Гост е дълбоко-вътрешно съкровено явление. Този Гост е Самият, Скритият Бог. Любовта е есенцията на Неизразимото. Тази Висша душа има древен Спомен  за тази Неизразима Любов, още когато е изтекла от Бога, в Древността. И затова тя Го търси, обаче в хора не може да го намери. Трябва да отиде отвъд всичко. Тя е изтекла от Бога и която сияе в Него.

Древен спомен за Произходът си от Бога?
Да, за произходът си, точно така. /във видеото, числата: 26:26/
Тази любов е Вечното Състояние на Бога, Древното Му. Това Състояние е Неизречено, превъзхожда Вселената. Във вселената го няма. Човекът на тази Истинска Любов е извън света, извън човешката история. Той върви устремено към Древният Бог и когато човекът на тази Любов направи реална връзка с Бога, той се освобождава напълно от човешката история, от човешката природа и става Душа - Чиста Духовна Реалност - без примеси. Любовта в Истинският смисъл е чисто вътрешно, съкровено събитие, защото тя е среща на Душата, среща на човека с Бога, с Произхода. Това се случва извън света, извън знанието, извън историята. Любовта към Бога е навлизане и проникване в Тайната на Бога. Това е завръщане в Изначалният Живот. Това не е рая. Това е Царството Божие. Човек, който търси рая, търси и ада. Който търси Царството Божие, той се спасява от рая и от всичките му илюзии. Любовта към Бога, води до преизпълненост с Бога. И тогава как може да искаш нещо друго? Води до изначалното състояние - състоянието на отсъствие на желания. Желанието е разделение, а Любовта е Единство. Висшата Душа е Любов, нисшата душа е желания. Висшата Душа има желанията на Бога, а нисшата има своеволие. Любовта към Бога е методът да разберем Тайната на Живота. Значи, от тук се тръгва. Нямаш ли любов, може да проповядваш много учения, много да говориш - вече даже си в опасност.
Висшата Душа е осъзната. Осъзнаването е живот в друга реалност - в Реалността на Бога. Висшата Душа Мистично Свети. Тя е лице на Любовта. Ако те погледне такава душа, както казва един Старец - някой иска да срещне истинският човек - “Ако го срещнеш, ще забравиш думите”  - ще забравиш езиците, историята, защото в него говори Бог и Тишината. И просто има едно изумление, нали. Но това пак е Дар от Бога - да срещнеш.

“Висшата Душа , в своето начало е била, нежна, фина, без желания - изпълнена с Любов към Бога. Нейният глас е бил особен - като гласът на хиляди цветя - това е Василид, Гносиса - Тази Висша Душа е била изтъкана от Божествена Светлина, за да можела да озарява световете. Тази Душа е била подобна на Нечувана песен - казва Василид - Дивна песен. Тя е основата на Духовният Космос.” - гледай за каква музика говорим, нали. Ти знаеш...да не казвам каква музика има.

Някой ще каже - “Как така, цветята ще имат музика?”, ама...очевидно, който може да проникне в Тишината, така както и този, който може да проникне в Невидимото...Сещам се за лекциите на Брат Михаил - Омраам, който говори за Погледа в Невидимото и казва, че видимото е една много малка част от Цялото Творение?
Да. Направо много малка...заедно с Вселената, нали. 1.1.1
Ако човек съумее да познае душата си, тогава душата му пошепва нещо нечувано - то слиза от Бога. В Душата блика неземна Радост, тя се опиянява само от Вечността и от Бога. Днес душата само понякога идва и посещава човека, като лек вятър и отминава, защото тя не може да стои дълго -в ума, в сърцето. Аз ти казах - в тялото, тя там е робиня.''

Коя Душа? Изобщо Душата или?
Висшата, Висшата. Нисшата  - егото - тя е закотвена и не иска да мърда, щото тя черпи. Тя идва за малко - Висшата - за да събуди неземното в човека и тънко излиза. Загатва и излиза. Загатва и излиза - ако я разбереш.

Има ли.., може да прозвучи глупаво...Има ли индивидуалност при душата?
Ако влезе вътре в човека, тя си има своя специфика, но тя е по-дълбока от тази индивидуалност, защото в широкият, в дълбокият Смисъл, Тя е Самият Бог. Тя е душата на всичко. Тя може да стане по-голяма от Вселената, същевременно може да се ограничи, защото е смирена.

Нали казват, след смъртта, душата носи и опитностите, нещата, подготовката за следващото прераждане и т.н. И това е един ключов въпрос, който много пъти вече засягаме, че душата, нали носи опитностие, кармата - всичко на конкретната личност?
Да, то в един есенциален духовен атом се събира и си остава като резерва за другите животи. Носи си, носи си опит, но Висшата Душа, тя умира с лекота, Боре. Тя надминава опита. Тя посреща с Бог…

Казахте, че никога не умира Душата…
Не, не, условно.

Става въпрос, в мига на смъртта ...
Не, не, У-Мир-а. Отива в света на Мира. Тя умира с лекота, поздравява смъртта. Смъртта нищо не може да ѝ...Тя е лека като пеперуда. Тя не може да бъде хваната, нали.

Аз, 99% съм сигурен, че няма да го разберат хората това.
Много е хубаво, ако не го разберат. Да. Ако го разберат, значи е човешко. Да.
В този свят душата се проявява странно и много тънко чрез: очите, усмивката, Любовта, обичта, топлата радост, Свещената Интимност, Молитвата, скромността, смирението, чистото прегръщане, прилежанието, честността и т.н. Понякога душите се сближават само, Боре, поради Един Миг - казва Учителят... Един Миг решава, обаче той е много фин, от Бога. Този Миг, който се е случил между тях, този Миг е ...Бог го прави така - Божествено Наситен. има някакво изумление между тез души. Тази душа трябва да я почувстваш с простотата си, с чистотата си. Нямаш ли Любов, нямаш Душа. Все едно е какво притежаваш, защото си беден, защото си отдалечен от Бога.

Има ли хора, които...аз почти съм сигурен какъв ще е отговорът. Има ли хора, които се движат сред нас и нямат душа?
Ами, пълно е с живи умрели - дето казва Учителя, пълно е с живи-умрели. Той си има ум, сърце, его, нали. Душата много рядко слиза там, защото за нея е тясно. Тя... ако влезе, тя се мъчи. И тя търси пролуки. И нисшата душа я има. Тя е създала...Значи, къде е нисшата душа? - завист, омраза, ревност - тя си живее там и иска да се храни с това. и някой път Висшата Душа загатва за нещо по-дълбоко , обаче...Има хора, които знаеш - не прощават. това означава, че в тях се загнездва дявола, нали. Той, туй чака.И след време ще почне да разрушава.

Нали сме приели, че физическото тяло се задвижва от душата. Поне моето детство, така са ме учили. Всички тия хора, ако са загубили душата си - движещи гробове, както го казахте - живите -умрели, то тогава някаква инерция ли ги движи?
Ами нисшата душа ги движи, обаче нисшата душа се храни с конфликти, със спорове, със съмнения, с натрапване, с омраза, с ревност. И тя затова...аз познавах една, да кажа позната, тя ако не направи конфликт, не може да си вземе дозата за деня. Обаче сега е в такова тежко положение, че...нещо между стенание и т.н.

А колко е ...вие казахте, кои са начините да се разпознае влизането на Висшата душа, но има ли период, продължителност, за която Висшата Душа може да се задържи в човека?
Ами, този, който е изработил чист стремеж, дълбоки намерения, Душата си работи в него естествено; Който се е посветил на Мъдростта и Духа работи в него; Който се е отдал на осъзнато дълбоко служене, тайно и учителят работи в него, висши помагачи и рядко Самият Бог. Както и за шаманите говорихме, те имат връзка с предци, богове, и някой път на по-дълбок въпрос, където не могат да отговорят боговете, самият Бог - те правят връзка. Но те са много отдадени.
Ако човек има любов, той е цял. Ако няма любов, той е разделен на две. Страданието е Подход на Бога, пак към душата. Страданието означава, да си удостоен с голяма чест от Бога. Страданието е метод, който иска да разруши света, ума, иска да разруши и дявола, за да може в човека да бъде спасена душата. Страданието е подадена ръка.

Какво казва Майстер Екхарт за душата: “Когато Любовта е изрекла своето най-дълбоко Слово, се е създала Душата. Това е Тайно изричане на Любовта. - никой не може да създаде душа. Няма Синове Божии, няма Старци, няма богове...Това е Тайно Изричане на Древният Бог - една специална дума и Той влага в нея над 100 млн. Слънца, като Идея. Слънцата не могат да се сравняват. Нещо много дълбоко.

Жената е създадена, за да се съедини с душата си, а душата е създадена да се съедини с Бога. Само с Гносис, Откровение, свръхестествено знание, може да се схване какво нещо е душата.

Жената е въведение в Дълбокото Тайнство на душата - казва Майстера - а в това Тайнство се осъществява срещата с Бога.

И това той го казва само няколко века, след като Църквата са водили дали изобщо жената има душа.

Значи, почнеш ли да спориш дали има душа, ти си вече някъде между животните, получовек, нали и няма какво да ти се каже. Има такъв случай при Буда, дето един отишъл да го пита “има ли Бог, има ли душа”? - знаеш…”Няма”. Друг, “Има ли?” - “има”. Той отговаря на всеки на нивото.

Между другото, за да не забравя до края на темата днес.., а при животните много се говори в Окултната Наука, че има колективна душа. Така ли е?
След време ще говорим и за животните. Значи, примерно, в гъсеницата има скрити крила - тя не ги вижда. Тези крила принадлежат на скритата душа. Тя има едно фина душа между астрална и духовна, а в нея влизат да живеят и Висши Души, защото те имат връзка с ефира. И част от нейната душа, в нея може да влезе и човешка душа и тогава и тогава пеперудата може да ти стане много близка и достъпна. аз съм имал случаи - пет пеперуди, обикновено бягат от мене, така кацнаха и стояха дълго време, защото тогава влизат човешки души в тях. Сами по себе си те нямат тази смелост, нали. В много животни влизат духовни, божествени, напреднали Души, създават нишка, както онова куче в Англия - жената дето много го обичала и умирала за него. Има много кучета, влиза човешката душа и спасява - от пожар, от катастрофи, дълга история.

Добре, да приемем ли, че човешки души влизат?
Не, че самото животно е душа…

Вие сте казвали, че и времено влизат, но да приемем, че влизат в този промеждутък между преражданията, т.к. кармата още не се е случило новото прераждане и те времено влизат чрез животни, особено скорощна смърт, така да се каже, на някой близък. имам една близка, която сестра ѝ като почина и един бял гълъб месеци наред идва конкретно място на терасата и тя наистина вече вярва, че сестра ѝ я посещава. Има резон в това или?
Частично, да. Обаче, ако душата е обикновена и няма такова ниво, нейните помагачи правят така че нейната душа да се явява и да поддържа тази близост, защото има души, които се хранят от близост.

Коя душа? Тази, която е жива?
Те помагат на нейната душа, защото тя няма такова ниво, сама осъзнато да влиза в гълъба. И невидимите помагачи, заедно с ангелите, поддържат тази стара близост, за да може другата да получи нещо - да се успокои. После, няма да я мъчат в гълъба, защото тя иска една свобода горе, да си обмисли преражданията и ще се оттегли.

Но ако...нали, приемайки, че наскоро починали наши близки влизат в някои животни временно, като транспорт все едно, кои са животните? Пеперудата, гълъба..?
Ами, могат и без посредник да влязат. Могат и чрез скъпоценни камъни. Могат чрез снимка. Ако имаш дълбоко отношение към снимката, то е отпечатък на тази душа и веднага може да потече тази близост. Въпрос но Свещен Подход и Отношение. Ако имаш Дълбок Подход. Ако си умствен, ще кажеш “дали беше тя, дали не беше?”, защото ума…

Доста се отклонихме, но да ми прощават зрителите. Аз примерно, наскоро ми се случва много явно и много силно така, осезаемо в непознати хора по улиците да виждам изключителна прилика с мои починали познати и близки. Чак натрапчиво ми прави впечатление.
Могат да влизат. Ако имаш много силна с някои човек и така стане, че той изчезне, обаче ти много го обичаш и го цениш и почваш по улиците подобни фигури, даже и неподобни, да виждаш този човек, защото връзката е силна. Не, че той е там, но той е твоя проекция на твоята любов и частично елемент от тази душа участва в тези хора, но не е цялата.

Тоест, това е само моя проекция или някакво подсещане от него?
Представи си, че е починал, обаче ти толкоз много обичаш, свикнал си с него и почваш да го срещаш в подобни фигури, даже може и в мъже и в жени и в животни да го видиш, защото ти много искаш да го виждаш по навик, силата…

Не означава, че душата му е в тях?
Не. Малка частица има от него и в тебе и в ...Тя Душата - Божията Душа има частица във всички души и ти виждаш тази частица, но не целостта на тази душа.

“В тази Душа има тайнствена врата към Самият Бог. Самите жени - казва Майстер Екхарт, са Врати - Души, Врати към Великата Божественост, към Великият Бог. Това, което привлича душата в този свят е Единствено Любовта. - и затова хората се оглеждат, рейсове, навсякъде където ходят, търсят да срещнат ония човек, онази Древна Любов. Макар, че те ако търсеха Бога, Бог ще им даде очи и те ще Го видят по Правилният начин. Които не са поставили Бог на първо място, те Го търсят навън и няма да срещнат Дълбокото Виждане. Защото истинското виждане е без видение. Виденията трябва да изчезнат. Ако ти виждаш още видения, ти няма да виждаш Бога. А когато се слееш с Бога, Той вече Вижда Правилно и Бог му дава Своя Поглед. А когато Бог ти даде Своя Поглед, вече всичко се изменя.

Желанията на душата са създали времето - нисшата душа, а Любовта на душата е създала Вечността. Само в Душата, Бог е Чисто Божествен. Никой не се докосва до най-дълбоката част на душата, освен Самият Бог - Тайната Стаичка. Значи там има нещо много дълбоко. Там може да влиза Духа, Искрата и Самият Бог. Когато Душата постигне Дълбинното си мълчание, Бог ще я научи как да говори и как да действа. Бог ще изрече Словото Си в нея. Това, което търси и увлича Душата е едно Непознаваемо Познание. Казва Майстер Екхарт  - Що е Благодат? - Това е Нашата Висша Душа. Не да търсиш благодат - самият ти си Благодат, ако осъзнаеш Висшата си Душа.
Душата е особено Слово на Бога - Вечно Слово. душата се съединява с Бога и влиза в Единство с Него. Това става в процес на Гносис, Откровение, а не в процес на Съществуване. Откровението е Висше Познание - то става Чисто Освобождение. Такъв човек, Боре, той не чака страшен съд. Той живее в Бога. Забележи! Умовете чакат страшният съд. Чистият, който се е посветил на Бога, той си живее в Бога и въобще няма осъдителност там. Той си живее в Бога, съдът не важи за него. - Това е Божие Откровение. Това няма нищо общо с религията. Душата става това, което Люби - казва Майстер Екхарт - това, което най-много обичаш. Ако душата люби земното, тя става земна и смъртна - има право. - Висшата Душа е Висша Пълнота. Тази Пълнота е отвъд всяка мярка, отвъд всяка светлина, отвъд всяко разбиране, отвъд всяко проумяване. - Зун Нун Мисри, сещаш се какво говорихме, да ти припомня - защото то е голяма случка там, със стареца на Суфите, който ...Значи, явява се влиза в един старец, той понеже старецът познава преданните суфи от минали животи - той ги превръща в легенди. И казва, направо казва: Зун Нун, знаеш ли какво получава човек, когато се е посветил, когато си е посветил живота на Бога - много ги обичам тези неща - 4-ри неща:

• 1-во - Нещо, което не е необходимо другите да знаят - Велика пълнота, Плерома. Толкоз ти е пълно, че нищо друго не искаш. Няма какво как да искаш;
• 2-ро - Знание без обучение;
• 3-то - Богатство без пари;
• 4-то - Веселие без компания.

Това са знаците, че Бог живее в тебе.
“Когато душата живее в Духа, тя там преживява Велика Радост, която ума никога не може да разбере. На Душата е дадено да познае Бога, но не е дадено да проникне в Дълбините Му. - Аз ти казах, тя може да се слива, но не може да го познае. -  В Душата има Тайна Стаичка, която е абсолютно недокосваема от света, от времето и от смъртта. - Това е част от Нищото. - Тук в Нищото Душата е скрита от сътвореността и е абсолютно Недосегаема. В Нищото на Душата, в тази Несътвореност - казва Майстер Екхарт - може да влиза само Бог. Тука в Нищото - Обетованата Земя няма никаква религия, никаква наука, никакво невежество. Когато отидеш при Бога, смешно е да се представяш като религиозен или учен. Учителя казва “Отидеш ли при Бога, трябва да застанеш с дълбоко смирение.” - Страшно качество, извън мярката, извън знанието. Има степени на Смирението, които надминават Истинското Знание. някой път, ако трябва ще говорим. - “Тук Бог ще те пита само едно - имаш ли Истината в Себе си? Имаш ли Мен в себе си? - И така, за да стане равна на Бога, Душата трябва да се превърне в Нищо - казва Майстера. - Душа, която не е умряла за Бога, никога не може да бъде блаженна. Душа, която е умряла за Бога, тя вече не се учи от проповеди - тука никакви послания. Ама някой казал. - Тя не се учи от проповеди, никакви поучения. Тя е в Бога, тя вече е поучена. Тя се е сляла с Бога. Какво ще й кажеш на тази Душа.

Бог ни е обичал още когато ни е нямало - казва Майстер Екхарт. Който е вкусил Бога, всички други неща му стават безвкусни. Вкусът на Бога...суфите Го наричат “Заок” - страхотно нещо. Едно докосване, една частица. Учителя го казва “ Една стомилионна част от Бога, ако те докосне, този вкус и вече цял живот Го носиш със себе си. Ти нямаш избор. И вече, то е...тайно нещо. Както и да е.

Блаженството на Душата не се заключава в нашите дела, а в нашето възприемане на Бога.  - Може да имаш хубави дела, да нямаш дълбокото възприятие и смирение.
Къде е скрито самото мълчание? - казва Майстера. - Там в самата Душа. В нейната Неизразимост. Тук душата е в Дълбоко Мълчание. Тук в това Съкровено Мълчание, Бог влиза в Душата Всецяло. Без никакви посредници. Бог е Бездна от Божественост.

Какво казват суфи за душата?
Какво струва твоето учение, ако ти нямаш душа? - гледай колко просто. Говориш проповеди. Всички религии имат начало, Душата няма. Любовта няма. Тя е без начало и без край. Истинската Душа е вярна на Любовта, на Бога, а не на религията и науката.
Когато Любовта срещне Любовта, тука няма никакви религии. Няма кой от каква народност е, от какво учение. тука има среща на Душа с Душа. Реалност с Реалност. Ако нямаш Любов и Душа, цялата ти религия е безполезна - суфите.
Храмът на сляпата духовност - църквата, джамията е от тухли и хоросан. Знаеш какво е хоросан нали?

Да, забърквал съм...
А така. Храмът на Чистите Души е в тяхното сърце. Да оставим здравомислещите да се тревожат, че нещата отиват на зле - казват суфите. Напротив, става все по-добре. наистина. Истинската Любов, няма такъв поглед, че нещата отиват на зле. Тя Истинската Любов живее в Бога. Въобще не се интересува от бъдеще. Бъдещето е нищо, Бог е Всичко. Душата не се храни с Доброта, а се храни Любовта.

Ал Халладж казва: “Издигни Бог в себе си, а не джамия” - гледай колко просто е. туй пак няма да го одобрят някои. Пак ще го повторя “Издигни Бог в себе си, а не джамия, църква” и т.н. Когато казали на Ал Халладж: “Иди в джамията, за да разбереш Истината”. Забележи какво казва Ал Халладж: “Аз Истината я получавам от Аллах, от Бога, а не от джамията. Ако Бог ме учи, коранът не ми е нужен.” - туй са го намразили много ислямисти. Той е суфи от страшно ниво. И тука са го критикували. Настръхнали са ислямистите. - “Корана не ми е нужен, имам Бог” - виж колко ясно, ама. Ал Халладж е…

За да чуваш Гласът на Бога, Бог трябва да ти е позволил и може много добре да знаеш писанията и да бъдеш изпъден от Бога. - Може да цитираш и да бъдеш изпъден от Бога. Защо? - Ал Халладж: “Защото Бог не е писание, Бог е Любов” - отново, виж колко е ясно.
Има само Една Блага Вест - “ БОГ В МЕН” - какво ще кажеш? - Една блага вест - “Бог в мен” - всичко друго е около.

Истинската поезия е поезия на Мистичната Душа. Влюбените не толкова се прегръщат, колкото онова, което е помежду им - Скритият Бог. Любовта ми разкри Тайната на Любовта. Тя изля в мене живота си. Истинската Любов е тази, която изпълва сърцето ми с Тайни - зад всичко това е Бог. Когато Любовта се появи, тя променя Дълбините, защото е движение на Бога. Любовта е тази, която може да насити Тишината. Забележи...Даже и Тишината. Любовта е Път към Божията Тайна, но Божията Тайна си остава неразгадана. Любовта това е Бог, Който е проникнал в твоя живот. Той е дошъл от Древността, от Дълбините, за да стане близък с тебе. Животът извира, смъртта ухае, Любовта благоухае.

Любовта е създадена, за да изчезнем в Нея...Това е Боре.
Казахте доста есенциални неща за Душата. Пояснете за връзката между душата и себесъзнанието но човека. Това чувство за индивидуалност, което всеки има.
Значи, човек може да върви към себесъзнание и себепознание само ако е истински търсач. Ако той търси истински, той вече е самата светлина. Той вече ще намери, Боре. Той няма. Това е методът на Истинската Преданост. Означава свършен факт. Истинската преданост е от душата. Ти вече си намерил. Само въпрос на време, на път, на уточнение, но ти вече запален от тази истинска преданост - ти вече си в тази система. Но ако нямаш тази преданност.''

В нашият материален свят, отвън виждаме, милиони, милиарди хора, които се движат като едни електрони, така да се каже. При душите обаче, всички те по същият начин ли са така отделени първо?  И ако има някакъв момент на Събиране на Единство, кой е Той?
Значи, това което събира душите в целият свят, във всички държави, в тоз свят, в отвъдния свят, включително и това, което е над отвъдния свят, основата на това, което ги събира е Чистотата - Скритата чистота. Особено скритата чистота и стремежът към Бога. И тогава Бог в тези души, Той Е Единен. Тук няма избран народ. Забрави тази дума.

А има ли сливане на душите - реално?
Значи, там където Бог позволи. Защото ако две души се слеят правилно и чисто, при тях има истинско усъвършенстване в Бога. Защо да се сливат души, които могат толкова да се обикнат, че леко да изоставят Бога, както е при сродните души, за които Учителя казва: “Никога не се женят на Земята”- Никога. Може да се видят временно, частично могат да се слеят, но тяхното дълбинно чувство, истинското е толкова дълбоко, че те се поглъщат една от друга и обикновено по-хубаво е едната душа да е в другият свят или да се видят временно. Бог така или иначе ще ги раздели, защото Той иска да израства в тях и да става все по-съвършен.

Много хора във връзките си на земно ниво, казват за мъжа или жената, нали взаимно: “Ние сродни души ли сме?”... или ние сме сродни души...Внесете повече...Ние и в предни интервюта сме засягали тази тема, но…
Да, ще ти кажа. Не са сродни души, но сродната душа, която е от другият свят и от много високо поле, тя си е в Бога. Бог я пуща и тя частично влиза в тази душа понеже има карма. Има частичност, свещено отношение и разумно и изглежда, че е сродна, защото част от сродната душа влиза и създава близост. И понеже създава такава свещена интимност и той казва “това е тя”. Обаче сродната душа е толкоз високо поле. И освен това в нея живее най-дълбокото ни сродство, което е самият Бог. Всъщност сродството ни е с Него. Ние трябва да надраснем и сродната душа ако искаме да постигнем Единството си с тази сродна душа-нашата и да се Слеем, защото мъдрецът, учителят, посветеният, той я има в себе си. Той няма какво да среща. Той ги е събрал в себе си - Любовта и Мъдростта и той е Едно с Бога.

И когато казахте, че Висшата Душа в крайната си цел е влизане, сливане с Бога, какво се случва на другата - нисшата душа?
Нисшата душа вече няма власт, защото се е развила висшата душа. Тук вече означава, че тя е като погасена, като...тя е отделена, защото човек е постигнал Изначалният си Произход. Той се връща.

А, ако не е успял да го постигне залагайки всичко на Висшата си Душа? Ако е заложил на нисшата, къде отива?
Ако не е успял, Боре, ще има още много да успява.

Мисълта ми е, къде отива нисшата душа?
Нисшата душа, тя си остава в астралният свят и част от нея остава в този духовен атом. Можем да го наречем и монада - духовна монада, скрита и след време тя пак слиза и пак може да се разгърне, ако ѝ бъде позволено, обаче ако човек избере Бога...тя ще стои като заключена.

Правилно ли да съм разбрал, защото аз поне имам нужда от осветляване на този въпрос, че нисшата душа е тази, която циркулира в преражданията, която носи кармата, носи всички качества, които натрупва човек и т.н., а висшата паралелно от време на време отгоре по Пътя на Духа слиза?
Точно така. Висшата чака удобен момент. Чака човек да узрее. Чака неговите страдания, за да може...защото тя може да влиза за малко, но това не я устройва - влиза, излиза, защото долу е робиня. Обаче ако човек съумее да пречисти намеренията си и да овладее желанията си и...Осъзнатият човек няма желания. Той, Боре, има Любов към Бога. Ти не може да имаш към Бога желания. Любов към Бога. И тогава тя започва да влиза. Да кажем, Сай Баба - Така се е настанил Бог, че той всичко е преданост при него. Всичко е Една Чистота. Всичко е Една Простота. Нали, както е и в Дзен. Дзен не държи на писания, на религии. Той държи - имаш ли Душа? Имаш ли Същност? Ако нямаш същност, за какво говориш, а пък ако имаш същност - ето го Истинското Учение. Те не говорят за Бог, говорят за Безкрая. Много деликатно, ще говорим и за Дзен. Страхотно Учение, но това е друг метод на Бога - там в този народ. Бог има всеразличните народи, различни Подходи. Не е казано, че като говориш за Бога ще влезеш в Бога. Това са понятия. Майстер Екхарт казва: “Не говори за Бога, не давай определения, а живей в Бога”. Това е…

А, хората са свикнали във филми или в различни графични изобразявания да се показва как в мига на смъртта душата излиза, като нещо прозрачно, невидимо. кой я посреща? Посреща ли я някой? Има ли Пазители? Да, в прехода... изобщо през астрала? - говорим за масовия човек.
Висшата Душа - Посветена на Бога, тя много лесно минава и тя се завръща просто при това, което обича.

А нисшата?
Нисшата душа има на по-ниско ниво пазители, които ...защото все пак може да е правила добри неща и те в известен смисъл я пазят, но до известно време. Когато се изхарчат тези добродетели, защото и нисшите духове и те трябва да вземат нещо от нея. Тя в другият свят страда по друг начин. Както като сънуваш някои път кошмари. Те не могат да ти направят нищо, нали, обаче изпотяваш се, напрегнат си, мисъл-форми, лоши…

Защо нисшите духове трябва да вземат?
Ами, защото имат да вземат. Карма. Тя им е правила...Възмездието

Заради поведението по време на живота?
Да.Да. И от минали животи и по време на...Тя е сяла - трябва да се изхарчи. Значи, Боре, нещата...човек...Това, което е правил човек, ще го плати до последната капка, до последната сълза. До последната сълзичка. Просто ще се плати, защото то е посято.

Хората като умрат на физическото поле, основната визия, която си представят е, че душата, напускайки физическото тяло - там разказват някои, които са имали близки срещи, такива в кома, които са изпадали и т.н.  - и разказват, ноли, как минават през тунели, виждат светлина. Някои разказват, че стоят в някакво етерно пространство около земята. Чуват определени звуци или пък виждат други души. Това ли е пътят на нисшата душа? Тя ли е тази, която осъществява този преход между преражданията?
Значи, нисшата душа, Боре, вижда и тунели и тъмнина, и светлина. Ще ти отговоря от дълбоката гледна точка. И светлината и тъмнината са капани. Значи, истинската душа вижда Бога. Няма светлина, няма тъмнина. Тя е надраснала тези неща. Светлината, ако трябва да сме честни, според дълбоката окултна наука е по-голям каран от тъмнината. От тъмнината по-лесно можеш да се освободиш. Светлината, то е както да се освободиш от добродетелите в името на по-голяма жертва. Даже да се откажеш от Душата си, за да станеш Дух. След време трябва да се откажеш и от Духът си - от Истинската Любов - говорили сме за Атлантите. И там е по-трудно, защото това те е хранило дълго време. Обичал си го. Обаче по-висшата жертва е да изоставиш и светлината и тъмнината, защото Царството Божие е Пра-Светлина, То е Сияние. По-скоро е Сияние и за да влезеш там, обаче ако си привързан към светлината е много трудно.

Вие сте го загатвали и даже сте го казвали това или съм го чел в по-стари ваши лекции, но пак... този преход, който е между отделните прераждания фактически душата ли е носителят на спомените дори или изобщо има ли спомени? Има ли този елемент на самосъзнание, с което почнах и първият въпрос, който самата душа да го носи? Или това е илюзия за земните?
Значи, Висшата Душа си носи тънкият опит със себе си и от преражданията, тя си обира тънкият опит за себе си, който ще ѝ трябва след време да изработи Пълнотата и Завръщането си Отвъд светлината. Тя си го носи, но то е потайно. То е от малки неща, от някои страдания. Докато другата душа и ума - те имат груб опит и той може да продължи в други животи ако се събуди. Но висшата Душа, тя е слязла заради този опит. Обаче при Мъдреците, Учителите, те са по-дълбоки от опита. Те живеят в Духът си. Примерно, значи една Висша душа може да прави хубави дела, има нещо хубаво, хубаво е - прави добрини. Мъдрецът е по-дълбок от доброто. Мъдрецът не е доброта - той е Мъдрост, той е Любов. Един даже глупав човек може да направи някой път услуга и нещо приятно и хората да кажат” Да, пък виж ония мъдрец - мълчи”. Глупакът си остава глупак. Мъдрецът без да прави, но освен това мъдрецът има едно присъствие, което даже и да не говори и да не прави, той поучава. В неговата атмосфера почваш да мислиш по друг начин. А глупакът може цял ден да прави добрини...разбираш…

Вие сте казвали, че когато “глупакът” - извинявам се, че и аз така...
Е,в кавички. “Глупакът” е ума - неовладяният ум.
... В кавички...или пък казвали сте, че крадеца, алкохолика, всеки човек - дори и един нормален човек, ако ще да е инженер, доктор, зъболекар, какъвто ще да е , като умре физически и че продължава първоначално, на астрално нива да прави това, което е правил. Тоест, продължава, как да го кажа...поведенческият му модел да е същият. Душата ли е носител на това продължение на това, което е правил? Казвате много пъти - “продължава да го прави и в другият свят “ - макар, че няма тяло.
Значи, както казва Сай Баба, характерът е по-дълбок от Живота. Характерът е изработил навици. Много трудно се променя характер. Има хора, но те правят нещо като подвиг с много усилия, малки промени. И този характер, ти го взимаш в другият свят и ако една майка е обичала много децата ще отиде при ангелите и те ще я учат как да обича, защото децата са духовни. Това не е тази кукла в тялото. Горе са и умрели и други и те , ангелите ги обучават или по-висши същества, как да обичат децата...Но, дълбокият човек той се завръща в Бога и той проучва човешкият Дух. Позволено му е да проучва най-дълбоките Тайни на Бога - аз ти го каза. Искрата е по-Дълбоко Нещо. Някой път ще говорим за нея, ама тя ще смути…

Добре, и на финала, ако вдигнем доста летвата и погледнем към големите Учители и дори към Старците, какво е това, което тече в тях? Те надраснали ли са Душата? При тях има ли Душа?
Старците имат Душа и Дух, когато слизат на ниско ниво, за да са достъпни. Даже имат астрално тяло, обаче то е облагородени желания - Пълно Благородство. Всичко е Изчистено. Ако слязат в менталното тяло, те имат абсолютно чиста мисъл. Тя за тях е бедна, защото чистата мисъл...в един смисъл тя има Божествен Произход, обаче ако говорим за положителни мисли - те са ниско ниво. Но те слизат, за да станат достъпни, за да може да помогнат на определени души и те правят компромис. Както и следващият път имаме 24 въпроса. Има няколко въпроса много хубави, особено “Коя е Истинската Преданост?” - забравих кой въпрос беше и там имаше няколко...На този въпрос отговарям по-дълго. То е пак компромис, защото Дълбокият Живот е Отвъд Въпроси и Отговори. Ти като имаш тази Пълнота, няма въпроси. Обаче, ще правим компромиси…

Да, много ви благодаря.
И аз.