Елеазар: Чистотата е пробният камък за всяко учение и религия

Богомилите бяха чисто Духовно християнство. Църквата беше религиозността на християнството – т.е. религията е свързана с психиката и падението.

Чистотата е пробният камък за всяко учение и религия. Всичко друго е лицемерие. Мога да го кажа така: ако няма Чистота, всички практики увисват, без изключение. Богомилите – това беше твърдият вървеж в Бога и в Божия Закон.

На Кладата дадоха шанс на Богомилите да се разкаят – разкаяние нямаше; имаше само воля за Бога. Богомилите преодоляха Кладата и оживяха в Бога, а мъртвите си останаха в Църквата и религията – което означава в смъртта.

Богомилството – това е чисто отношение към Бога и затова то е общочовешко, затова зарази много народи, то е засегнало много други народи. Богомилското човечество е нещо грандиозно, вътре в него работи Божият Дух. Това е бил Божият Дух, слязъл чрез много хора на Земята.
Този Божествен Дух броди сред народите, а в случая – тука, чрез Богомилите, беше направил първата си стъпка в България. Това движение беше едно велико слизане на този Дух на Земята, велик зов в България – и който не го приемеше, оставаше назад в развитието; оставаше в застой и в робство. Така дойде впоследствие, според Учителя, и турското робство. Когато не приемеш Бога, и да не искаш, ще станеш роб – и вече е все едно (става въпрос, след робството) дали го искаш, или не, понеже времето е изтекло.
Богомилите следваха Божественото, а не човешкото и религиозното, защото това не е човешки род и народ; това е Духовен народ, Духовна цивилизация – народ, съставен от Души и Духове, а не от умове и сърца.

Изостаналата част от българския народ и застоялата Църква посегнаха на тази чиста Духовност. Така те посегнаха и на самия Бог и така навлязоха в още по-голям застой и отклонение от развитието. Глупостта, жестокостта, лицемерието всякога се запечатват със застой. Тези, които побеждават с насилие и жестокост, се продънват и пропадат в себе си, в собствените си дълбини – пропадат навътре, защото това е духовен провал.
Богомилската искра беше Божие Дело – което Дело Църквите се опитаха да угасят, но искрата се разрасна и стана пожар.

В Босна често са наричали Богомилите ясните хора.
Човекът, който е паднал от Духа и е станал оплетена змия, т.е. умствен човек, илюзорен – на такъв човек винаги е много трудно да се разплете от тази змия. Защо? Защото Духа можеш да го събудиш само с Чистота, а не с умственост и религия.

Богомилите са воювали за Душата на българския народ – и така Душите са станали Богомили; а умовете – умовете са хора.

Богомилството искаше да създаде Духовност, защото от тази Духовност започва разцветът и истинското развитие на хората; но тези, които си останаха религиозни, те си останаха и земни. Нисшата България не прие тази Духовност – и затова ум и религия вървят заедно, както Духовност и Любов. Религията е умствена и психична. Любовта е Духовна и Божествена. Религията е умствено отношение към Бога – преведено означава лицемерно. А Духовното, Духовността е искрено отношение към Бога. За религията или за попа народът е казал: „Слушай какво говори попът, но не прави това, което той върши“.

Умствените хора, земните, психичните нямат Любов в себе си. Нямат дълбочина – по простата причина че в ума няма Същност, в ума няма Душа. Той трябва да бъде тотално пречистен и покорен, за да се яви Същността. А без Същност, без Душа, всичко друго е провал. Каквото и да правиш, е провал. Това е човешката участ.

Богомилството – тази велика Духовност – е искала да покаже Истинския Път към Бога, това е било идея и на самия Бог. Но старите умствени хора от Дървото за Познанието – те искат да си устроят живот посвоему, или както е девизът на Дявола: „Не Твоята Воля, Господи, но моята воля“. Така се устройва всяко падение. Всеки, който иска да си устрои живота, той е обречен, защото само Бог може да устройва живота.

Учителят казва: „Има само едно осигуряване, само една осигуреност: Бог в човека“. Нищо повече. Всичко друго е трагедия. Бог в човека е единственото, за което работим.
Умственият човек се жертва само за изгодни неща и никога – за Истината.

Духовният човек е надраснал изгодата. Той е възлюбил Истината и държи на Бога. Той е готов да каже Истината и да си загуби живота, но не и да тръгне по другия път.
Богомилството – това е Душата на българския народ. И тази Душа, тази Любов създаде около себе си Жив Огън.

Умствеността, психиката – това е нещо, което е препятствие само по себе си; това е препятствие на самото себе си, а Духовността е Откровение на Любовта. Това е умение да съдържаш в себе си Истинския Живот.

Богомилската Вяра води човека отвъд света. В тази Вяра няма свят, няма ум – има само Бог. Богомилската Вяра е Живот в Бога, а не живот в сътвореността. Тази Вяра умъртвява напълно човешкото знание, напълно земното мислене. Богомилската Вяра е Духовна и никога религиозна – и затова тя разтърси света, тя смути милиони хора, даже смути донякъде и разумни хора. Докато църковната вяра – тя е за умрелите хора. На богомилската Вяра беше позволено да види Бога и затова Богомилите се устремиха към Кладата с истинска Вяра и Духовност – защото знаеха къде отиват. Сам Бог им даде Откровение за Себе Си – и те вървяха по този Път, без да отстъпват.
Богомилската Вяра е Огън, който е стигнал до Сърцевината на Бога. Тази Вяра е истинска Божия крепост. Става въпрос за трийсетата степен – Абсолютната Вяра. При такава Вяра (тука само вмъквам нещо) никога нямаш нужда от оръжия и от бодигардове. Бог я ръководи, Бог ти помага. А фактът, че имаш бодигардове, означава, че ти си пробита стомна; означава, че вече е късно, никой не може да ти помогне.

В умствената вяра, Дяволът се е създал. В богомилската Вяра, Бог Се е създал. При умствената вяра ти е скъпа Църквата, религията, имотът и т.н. При богомилската Вяра ти е скъпа Истината. Умствената вяра е външна и болна, а всички външни неща ги очаква поражение. В умствената вяра хората са трупали знания, понятия; а в богомилската Вяра се е трупала Чистота, Любов и Принципи. В Чистата Вяра човекът е Душа. В Абсолютната Вяра, на по-високо ниво, човекът е Дух. В Чистата Вяра човекът е открил своята Душа, своята Вечност; в Абсолютната Вяра – своята Безкрайност. А щом има Душа, има и Любов към Бога. Условието за Любов към Бога не е умът, не е чистото сърце, а Висшата Душа.

Богомилската Вяра е Тайно знание. Тя е Божие докосване, особено благословение. В тази Вяра никога не прониква страх, защото там стои на стража самият Бог. Богомилската Вяра беше скрита от човешките очи; тука сам Бог прави нещата. Това е Вяра, която е над света и преди света. Ето защо Богомилството е Божие Дело и няма нищо общо с човешките неща. Богомилската Вяра слезе от Вечността и се върна там, където й е мястото. Умствената вяра е друго наследство. Тя е за тези, които в миналото са посегнали на Душата си и са я изгубили – и затова те сега са в ума. При умствената вяра човек има разбиране, понятия – но без Душа, без Будност.
Още едно отклонение, сетих се – в Дзен казват: „Ако ти си заблуден и имаш съмнения, може да четеш хиляда свещени писания – нищо няма да ти помогне; но ако ти си пробуден, една дума е прекалено много“. Така говори Дзен. Догодина ще говорим за тази простота на Дзен.
На умствената вяра не е дадено да познава Истината. Тази вяра е болна, тя има земен подход към нещата – и затова тя дълго, дълго трябва да се пречиства, докато излезе от омагьосания кръг. В часа на Истината умствената вяра ще стане и ще се превърне в празнота, бедствие. Богомилската Вяра е вход на Бога да действа Той, както Той реши. Щом е решил Клада, Богомилите приемат Кладата – каквото реши Той, както Бог действа. Ето защо тя е тотално и пълно Доверие, Доверие към Великия Истински Бог.

Тези хора, в които е имало Душа, те са разбрали Богомилството и са станали ученици на Истинския Път. Богомилството е тази Духовност, която освобождава човека от религията, освобождава го от умствеността; защото тази умственост е свързана с астралната Змия – което означава безброй хитрини и капани. И тя е едно постоянно бреме, тази умствена вяра – в нея няма лекота. Тук всичко е бреме – дори, казва Учителят, и уреденият живот. Забележете: уреденият, осигуреният живот, той също е бреме.

Духовност значи отделяне от себе си и приближаване до Бога – а всяко приближаване е скъпоценно. Богомилството е зад пределите на ума и Змията. Тук Предаността е чиста, защото не идва от ума – това е Преданост на Душата. Предаността, която е от ума, е голяма илюзия.
Що е самата умственост? Враг на самата себе си. Ето защо тя трябва да се очисти и трябва да бъде преодоляна. Преодолява се само с Чистота и Духовност. В тази Духовност има дълбочина, която има способност да преодолее всяка умственост; т.е. болестта на застоя – това е умствеността, психизмът. Духовността е нещо от друго измерение. Духовността превръща смъртта в Живот, а умствеността, обратно – превръща живота в смърт и в застой.
Учителят казва: „Любовта и Духовността ни разкриват, че животът не е материя“.
Казано е: когато истинно търсиш Бога, Бог ще те намери; ако не е истинско това търсене, все ще Го търсиш, а може даже и да се откажеш.

Поп Богомил казва: „Църковните истини са заблуда. Само Божията Истина е Път“.
Външно изглежда, че Църквата върви по Правия Път, но няма Път за нея. Защо? Защото Път има само за една висока Пречистеност.

„Църквата – казва Поп Богомил – е тъмно и мрачно християнство, което е изгубило своя Път. Това е онова старо общество от хора, които са изпуснали Гносиса“ – Древното Откровение. И още, Поп Богомил казва: „Църковното християнство е една мъртва говорилня“.
Чрез Богомилите Бог искаше да спаси хората и човечеството от гибел – но тази Божия Истина, богомилската, беше изгонена от България. И Поп Богомил казва:
„Тези църковни хищници гориха книги, хора и деца; и така те все повече се проваляха и пропадаха в себе си. Църквата направи анатема на Чистите“. (Забележете какво огромно падение: да направиш проклятие на Чистите от страх, че ще завземат властта заедно с Бога – както ще видим после, накрая.)
Богомилите показаха, че Църквите не търсят никакъв Бог, Църквите не търсят никаква Божия Воля – те са старо, непокорно човечество.

Религията няма Душа. Само Любовта има Душа.

Любовта не търси никога религията, Любовта търси изключително Бога. Богомилите показаха, че Пътят на стремежа трябва да е истински. И този Път, този стремеж е насочен към Бога и никога – към Църквата.

Религията е живот в ума, т.е. умът е религия, но умът не е Любов – и затова той не знае своя път. Броди от хиляди години и смята, че е преуспял даже. Говорил съм с много свещеници, имам и приятели свещеници. Те смятат даже, че са преуспели, защото са просъществували. Че той и крокодилът живее милиони години.

Ще обясня: в ума не си Любов и не си Духовен. Умът е старо човечество – и този ум трябва да бъде овладян. Умът никога не е близост с Бога, защото той не е чист; той е дърво от знания, но той не е Любов. Той често имитира Чистота и Духовност, но нито е чист, нито е духовен. Умът е стар рушител. Той е, който държи хората в религията, в старото съзнание. Страшният Съд ще дойде именно за умствените хора, психичните; и той ще ги осъди на страшна празнота – нещо по-лошо от самотата; защото животът в ума е живот в пропаст. Умът има в себе си стара мания за власт – друга негова стара болест. Религията урежда застоя – и това винаги устройва ума. Тези, които останаха извън Кладата, те останаха в трагедията на застоя. Тези хора, от трагедията, не знаеха какво става на Кладата; те не видяха там Възхода, защото умът е стар заслепител и я нямаше Чистотата, която е обяснител. Те не видяха, че Кладата е съставена от Тайната на Божията Любов. Богомилската Вяра е извън ума и света, тя е нещо стихийно. Неслучайно ги наричаха Чистите; а Чистите са Виждащите Истината. Богомилският стремеж не е земен или човешки, нито църковен – това е чист стремеж към Бога, без примеси. Богомилите знаеха, че смъртта е живееща, а човешкият живот е умиращ.

Богомилите бяха Древен Духовен народ, излязъл от Сърцето на Бога, народ от Чисти Души – но тази Чистота беше смущаваща за земните хора. Бог искаше да обнови света не с религия, а с Духовност. Бог знаеше, че старият свят няма да приеме Богомилите – и Той запали Кладите и ги взе при Себе Си. А застоят си остана в ума, в пропастта на света. Чрез Страшния Съд застоят ще влезе в мрак, който няма да бъде осветен – защото да изпъдиш Бога означава да бъдеш завладян от Дявола и от мрака.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: