Елеазар: Бог е лекарството. Това е единствената ваксина в света (ВИДЕО)

28.10.2020 г.
11012
Добавена от: Борислав Борисов
Елеазар Хараш: Бог и Словото (ИНТЕРВЮ) (част 1) - ТЕКСТ

Здравейте, Елеазар Хараш! Темата днес е “Бог и Словото”. Бог и Словото не са ли в своята дълбочина едно и също нещо?

Не. Бог превъзхожда Словото. Първо е била Неизречеността. И в древния свят хората са били светлинни тела без материя, много дълбоки същества. Обмяната е била тишина и любов и безкрайност - никаква нужда от Слово. То слиза много късно да подкрепя, понеже е разумно, и да възвръща. Говоря за чисто изначално Слово - то се е наричало Логос.  

Библията в началото пише “И Словото бе Бог”..?
В началото, да, но в Праначалото е друго. Отец е едно, Праотец е друго. Тази мисъл съм планирал да ти я кажа, на Ал Халладж. Не..., ще почна с пророчеството. Една мисъл е обаче... “Ще дойде времето, когато самият лекар ще бъде лекарство за болните.”

Допълвам: Това ще бъде лекарят, в който е заживял Бог, защото Бог е лекарството срещу всеки болен. Бог е лекарството. Това е единствената ваксина в света, наречена е Любов към Бога. Много е просто. Така трябва да е, простичко. Преди да почна с “Бог и Словото”, Боре, другия път ще говорим за велики Учители. Част, отломък, от туй сега ще го почна. Другият път ще говорим за няколко атлантски Учители, Заратустра също е атлантски, и после отива в Персия. Сега ще ти разкажа нещо накратко за древната атлантска космогония на Тот, малки неща, откъси. Между другото навремето почнах такъв роман в ученическите години, атлантско-египетски. Нещо от рода на “Пътят към Зората на живота” се казва, обаче секна. Обаче сега много хора искат да го… Той в такъв стил е, но исках да кажа да видиш. 

По някакви спомени ли?
Спомени, да, живи спомени..!

Нетер Нетеру, Върховният абсолют, няма начало. Той е абсолютна безпределност, но е слязъл надолу, ограничил се е, станал е Нетер, Бог, и така поставил начало. Една част от него слязла и се превърнала в начало, но дълбоко в Себе си Той е без начало. Той е всякога безпределен, безначален, безграничен. Тази мисъл на Лао Дзъ, която в книгата “Афоризми за нищото”... Значи в Дао има 12 милиарда вида дълбина. И след тази мярка започва Неговата необятна безпределност. Преди говорихме, че развитието е безконечно. Ето виж. Сещам се друго, преди да... Има четири степени на тълкуване, Боре, за нещата в дълбок смисъл. Първото е външно екзотерично. Това е за хората, които слушат, не слушат, земните хора. Второто е езотерично, вътрешно - то е друга трагедия. Пак е далеч от Истината, колкото си искаш, много далече - езотерично, вътрешно. Третото вече почва съкровеният смисъл на нещата. Това е за приятелите на Бога. И четвъртото е Божият замисъл. Това е вече за мистиците - тези, които са дълбоко избраните, дълбинно избраните. И там всъщност, в третата и четвъртата степен… Нали аз имам едно тайно тълкуване на един стих от Корана, който ще настръхнат и суфи и в исляма, защото и суфите не го знаят, понеже ми помогна Учителя, 113 сура, ама няма да се спирам. Тя е свързана със Зората. Някой път такива неща оставят една хубава тишина вътрешна. Да продължа темата. 
Значи в Нетера, в Бога, туй е все Тот, дишаш. Тук си дихание. В Абсолюта няма дихание - това е ограничение. В Абсолюта си мистерия. В Бога си Дух, в Абсолюта си мистерия. Целта на Бога е след време да ни заведе в тази мистерия. Древната працивилизация, казва Тот, боговете, тя е несъздадена. Много хора мислят, че е разрушена, че руйни... Няма такова нещо. Несъздадена, несътворена. Тя е недокосваема, неограничена от сътворение. Това са сияещи същества, както одеве ти казах, излъчени от Безкрая, светлинни тела без материя, без време. Няма нужда от Слово, просто обмяната е първична, нали, дълбинна. Това е древният свят на прасветлината. Били сме изначално безгрешни. Всички мъдреци и велики Учители и учения, както и в Дзен казват, ние сме изначално безгрешни. Значи представи си, Боре, че за този вирус 100 години се повтаря, че го има. За който трябва го има, за който трябва го няма. Така са повтаряли и в църквите - вие сте грешни! А ние сме изначално безгрешни. И когато мислим, че сме изначално безгрешни, ние се стараем да постъпваме така и това се увеличава. И след време, според суфи, се постига съвършенство. Съвършенство означава да живееш в присъствието на Бога, като мярка, тяхна мярка. Били сме изначално безгрешни и сам Древния пра-Орела, пра-Съществото, е сияел в съществата. Той е бил обмяната. Това е било първичното състояние на живота. Още е нямало произход. След време ще говорим за древност и за абсолют. Още е нямало произход, това е Тот. Нямало е произлизане. Тук е нямало нито въздух, нито земя, нито огън и вода. Тези прасъщества, боговете, са пиели чиста безпределност, а самият древен Абсолют е бил Сиянието в тях. В тази древност е нямало Слово, защото е нямало какво да се каже. Има такива преживявания в живота, на които просто няма какво да кажеш. Те не могат да влязат в история, в Библия, те си остават… Нещо страхотно. 

Когато говорите за тази Несътвореност, т.е. липсата на материалния свят, това обаче не означава липса на съществувание, така както например преди време бяхте казали, че Духът не се нуждае от очи, за да вижда. Той може и без очи да вижда. Даже си спомням наскоро ме питаха “Ама как така?!” Нали човек... 
На Бог трябва ли Му око да вижда? Който е създал очите! 

Или дори човек, докато спи и сънува и вижда, нали очите му са му затворени - той пак вижда..?
Вижда, странства, пътува, и някой път откровения, които после стават учение. Мохамед, човекът без образование, какво е писал - архетип на книгата, която е несътворена. То имало много спорове дали книгата е сътворена или несътворена. Друг път може…

Мисълта ми е, коя е есенцията на тази Несътвореност като форма на съществувание?
Значи, в дълбочината, Боре, няма сътвореност и несътвореност. Има неведомост. И там е онова пра-съществуване, което е над тези неща, щото несътвореното пак е ограничено в Бога. 

Над материята и времето ли? 
И над материята, и над времето. То материя и време и сътворение... Виж какво казва Яджнавалкия: “Животът от една страна е дар, обаче от друга страна”, казва, “той е унижение”. Светлината също е унижение. Защото има един пра-живот. Има любов в този свят, която се движи заедно с омраза. Истинската любов е без омраза, първичната, тя не е смесена. Значи Дървото на Живота е смесено - добро и зло, обичаш/мразиш. В тази любов няма капка омраза. Това прасъществувание, което може да се нарече несъществувание, защото е неограничение, и това е върховното нищо, за което ще говорим и правим страхотна книга. 



В тази древност е нямало Слово, защото е нямало какво да се каже. Но по-късно Бог е слязъл долу, в Сътворението, като Слово, но пак отвъд Словото. Той е Словото, не Христос. Той му го дава, щото Бог е принципът на Словото и Той го дава на Христос, това е друго. Като Слово отвъд Словото има нещо величествено, нещо много съвършено, нещо, за което нямаме никакво описание. Става въпрос за нещата над Словото. Тук всяко описание и слово умират. Значи за върховното - нищо. Каквото и да кажем, ние само посока, посочваме. В тази абсолютна бездна не може да бъде изречено. Макар че има специална дума, атлантска, на жреците, но тя пък не може да се каже, но тя е близко. Тя е, само ще загатна, тя е със седем букви, от които пет букви са А - петорна светлина, нещо страшно! 

Значи за Бог, за Нетера, за Бога можем да кажем нещо - например “Бог е Любов”. За Нетер Нетеру, Върховния абсолют, нищо не може да кажем. Той не може да бъде описан нито със Слово, нито с мълчание. Тук всичко е бедно, само поклон там, дълбок поклон, защото Той е излъчил от Себе си, забележи, Тишината. Има хора, които смятат, че Тишината е древното име на Бога и че е самия Бог. Не. Той е над Нея, Той я е излъчил, върховна мистерия. Той е Безкрая, Той е Мистерията. Това е все Тот. Някога ми е бил учител, после Учителя ме взе от него. Много ми е близък, в кръвта ми е. Въобще Египет ми е кръвта, но това е друга дълга тема. Другият път пак ще говорим за него. Това върховно същество е абсолютно Небитие - велика неродена реалност. А това битие тук е само частица от върховното небитие. И Учителя казва “Съвършенството е отвъд материята”, и духовната материя. И казва още “Този Абсолют не може да се побере нито във вселената, нито отвъд нея. И така тази пра-Светлина е била древното състояние на човека. Състоянието, когато човек е бил Бог”. Тот казва “Човечеството съществува, защото има някои тайни, които не са разкрити”. Ако са разкрити, няма да издържи и няма да съществува, но има и други тълкувания. Казва “Злото е една от тези тайни, които не са разкрити и затова има живот. Иначе щеше да има безсмъртие, безпределност и мистерия”. Тот е страшно нещо. Това е вторият ми най-любим Учител от всички. Да, има и Старци, но след Учителя, там думата “връх” е... “Има тайни, които са допуснати, за да съществуват, но не е допуснато дълбокото им тълкуване и разкриване. Само един съкровен мистичен миг”, казва Тот, даден от Орела, от Бог и животът може коренно да бъде преобразен, защото този миг е тайна среща с Бога”. И той е видоизменяне на съзнанието за вечни времена - поемаш по друг път за хиляди години. Това е един миг, но той е сгъстен, наситен с Бог. Много такива съм преживял. Както и туй щях да ти кажа за Ал Халладж... Казва: “Дори когато Бог ти разбива сърцето, Бог е любов”. Забележи! Аз ти говоря... Това ми се е случвало в този живот - тотално разбиване. Само тогава сърцето ти може да оцелее, Боре. Ако не е разбито, има още грешки в тебе и трябва да се доразбие. Когато се разбие напълно, онова древното сърце, духовното. Както и да е... 

Затова малко ми се смесват. Той или Вие имахте изречението “Никога не позволявайте да ви отнемат страданията”? 
Да, Учителя. Защото ти отнемат дълбочината. В този съвършен миг ние разбираме неразбираемото, без да можем да го обясним. Но ако Нетерът вече е споделил Себе си, това е друго. Тези, които искат да разберат Бога, ще увяхнат. Мистиците се стараят да не го разбират. Те се стараят да живеят в Него по дълбинните правила на туй древно Сърце, което няма нищо общо с астралното сърце, с човешкото сърце и с духовното. Той е друга летва. Те се стараят да не Го разбират и така все повече се разцъфтяват. Забележи! Колкото повече не разбираш Бог, разцъфтяването... В сърцето на Древния се разцъфтяват. Силата на мистика, казва Тот, е в това, че той може ясно да обяснява неразбираемото. Забележи! И да се радва, че е останал в неразбирането. Виж каква красота! Нямам думи! Мистикът се наслаждава на неразбирането, мистикът има център, но няма граница. За Тот може да направим книга след време, ние правим, но нямам още за цяла книга, затова тука ми е удобно, така, като поиска древни Учители... Мистикът има яснота, защото е влязъл в неразбираемата яснота на Бога. И това го изпълва, Бог го изпълва. Бог го изпълва с неопределеност и изумление. Тука искам да ти кажа, че позналите Бога са поразени с изумление за цял живот, Боре. Запомни го - за цял живот! Не “Да, радвам се”. Не. То тръгва едно ежедневие. Неопределеност и изумление - ще обясня.

Когато си обхванат от Безкрая на необяснимия Бог, тогава всичко е красиво, необяснимо, изумително, неизразимо, защото си в свободата. Преводът е, защото си в обятията на древното присъствие, в свободата на неопределеността.


Не в тази свобода, която те радва, а в тази която е отвъд смисъла. Необяснимото съхранява неизговоримото, казва Тот, тънкото. Както е казано в изумрудения скрижал: отдели тънкото от грубото. Това е тази мисъл в календарчето, която писахме и подаряваме на Ал Халадж. Ако искаш да познаеш Бога, трябва да станеш 66 пъти по-тънък от косъма. Една ме пита: “Възможно ли е това?!” Посветените на високо ниво, мистиците, те са го познали, те са там, но за другите съзнания... Както и да е. В неизреченото се намират най-красивите и изящни мисли. В тази древна пра-Светлина няма полюси. Тук е тоталното единство, тук няма полярност и затова тя е наречена Непорочната Светлина. Не тази смесената, добро и зло. Тук няма светлина и тъмнина, както е в истинската Любов. Тук няма любов и омраза, няма смесване, няма добро и зло. Тук любовта е чисто Божествена, без смесване, без примеси, защото тънкото е отделено от грубото - законът на Тот, тълкуването. Тука, където и да отидеш такъв човек, ти си в Бога, а само в Бога и в безкрая Му... Това, което ти разкривам, е част от херметизма, това е част от древната мистика, част от древното сияние. В древността и Луцифер е сияел, казва Тот, но когато Нетерът, Бог, се оттеглил, Луцифер е станал съкрушен. 

Нетерът, или Бог, може да влезе да живее във всяко същество или да излезе - Той решава. И Христос, и Луцифер са били сияещи в началото, но по-късно Сиянието на Луцифер е било отнето, заради, казва Тот, плана на Истината. Тука има план, няма грехопадение, няма гордост - тука има план на Истината. Христос е бил между Бог-Слово и Слово. Той е живеел в Словото на Бога, той е бил Слово в Словото. Било му е позволено да живее в Бога. Когато си в Бога, винаги имаш една дълбока гледна точка, неизменна. 

Между другото между Тот и Бог е имало много дълбоки разговори на високо ниво. Тука само ще ти загатна един въпрос да видиш. Разговори, които, ако ги изнеса, ще избледнее Библията и Корана, защото Тот е нещо страшно. Той даже не спада към боговете, към по-високи неща. Тот пита Нетера, Бога, “Кое е най-доброто, което да направя?” Нетерът, Бог, му казва “Създай Мене в себе си и ще създадеш себе си”. Това е друга дълга история. Тука влиза вътре възкресението, преображението, мистерията, само в този въпрос, Боре. Те са десет въпроса, премълчаваме ги. Тука е всичко - “Създай Мене в себе си”. Крайната цел на развитието. Защото Той вече те води към Себе си, към скритата мистерия, защото Той след време също трябва да изчезне, казват великите Учители, Бог. Да отстъпи място на Абсолюта, на древната си скритост, на Себе си. И така, и Христос, и Луцифер са имали сияеща същност от древния Бог. Те нямат самосъзнание - Той е. Той само им е дал тази сияеща същност, която е жива част от Него самия и сам Той я поддържа и я храни. Може да я отнеме, когато иска. Тази сияеща същност, в случая това са две сияещи същности, и те, и Христос, и Луцифер, и двамата черпят от древния Бог, единния източник, просто защото няма друг източник, казва Тот. Ако любовта на Бога, казва Тот, я нямаше в света и във вселената, тогава щеше да се разгърне древното Зло. Когато ти говоря за древното Зло, главните неща са от него. Щеше да се разгърне древното Зло, а не това малкото зло, наречено Сет в Египет. Това малкото зло е част от плана на Истината. Древното Зло е могъща страст за разрушение и голяма воля за унищожение. Забележи какво казва Тот! Да видиш за какво ниво става въпрос на древно божество. Той самият, казва Тот, “Древното Зло аз съм го заключил отвъд света и Вселената. И сам Върховният Нетер ми е дал власт за това”. Това означава, че древното Зло е оковано в могъщо тайно Слово, окови, т.е. древни думи. Тот е един от познавачите. Древните думи са отломък от Абсолюта, затова са дълбока вода, над света. Някой път можем да говорим за древни думи. Древните жреци на Египет са казвали за Тот, че когато Тот е слязъл на Земята, светлината на Земята се е увеличила многократно. Не говорим за земната светлина, туй слънце, не говорим въобще за слънца. “Без злото в този свят доброто нямаше да се подобри”, Тот. Преди не е говорил за злото, той е избягвал. Като го питали, заключвал устата. Сега е време да каже нещо, казва. Без злото в този свят доброто нямаше да се подобри и да се усъвършенства. И виж какво казва: “То щеше да стане илюзия. Щеше да стане зло”. Висшата душа не е въплътена в света, за да не бъде обсебена от злото. Тя само частично слиза в определени души и хората се смайват. Обикновено е умът, сърцето частично, полу-душа и хората се влюбват и отиде. Може да стане...

Тоест Земята има условия, които са опасност за висшата Душа?
Умът и сърцето, неовладяни, превръщат Душата в робиня. И Духът, ама той, Духът, се пази отдалече. И ако Душата влезе в ума и сърцето, ще стане робиня на светски страсти, на слабости, които не са тренирани и ще бъде поробена и частично ще бъде разрушена, частично. А когато Тя действа, влиза и излиза, Тя се съхранява и някой път дори самата Тя иска да накара тялото да се самоубие, да се откаже от тежки страсти, от много паразити в тялото и ума, само и само да избяга. Щото онова е обсебване и така Тя си отдъхва. Тя не умира. Тя няма как да умре. Някой път самоубийството, в редки случаи, е разумно. 

Опасно е това, което казвате! 
Много неща са опасни. Злото никога не може да се доближи до Безкрая, до нищото, до несътвореността, защото тук за него е най-големият ужас. Човекът на нищото е голям ужас за злото. И Тишината, Боре, е най-големият ужас за злото, защото злото няма какво да вземе от там. Няма полза, не може да хване нищо. Дето казва Лао Дзъ и Чуан Дзъ за дървото в гората, което няма плодове. Никой не го иска, то царува. Няма плодове, няма кой да го брули, няма да го бие с камъни. То е като един скрит мъдрец. Нетерът, Бог, е безкраен, безпределен, а злото е само в ограничени светове - сътвореният свят, материята, астралният свят, ограниченият, менталният свят. То даже не може да припари в ангелския свят, което също е бедна история. Но да не говорим за Божествения свят. То не може да направи крачка. 

Добре, ние многократно вече през годините сме засягали и темите за грехопадението, и за смъртта, и за прераждането, и за самоубийствата. Кое обаче е това фундаменталното, заради което душите се изпращат в училището на Земята, щом дори висшата Душа и Духът бягат и странят от тази зона..?
Сега ще ти го кажа. Атлантите, най-висшите атланти, са разбрали, че ядрото на Истината е абсолютно остро, по-остро от меча. Може да превръща богове в демони, ангели в дяволи. И те са разбрали, че там се умира и има само един изход - да постигнеш най-висшата безупречност, за да оцелееш. Няма друг път. 

Единствен Христос ли я показа? 
Не, много Учители, Старци, мъдреци, нива. Ей такива като Тот. 

Тоест много... Аз го казвам често, но много спасителни пояси сме имали тук..?
Много. Суфи, даоси, мъдреци, Дзен учители, Учителя, посветени. 

Обаче и самият Вие казвате: но това не пречи на демоните и на дяволите да продължават да си заграбват хората..?
Те се хранят с трохи. Те не могат Същността да я пипнат. Душата, Духа, Бог в човека - как ще го пипнеш? Какво ще вземеш от там? Трохи. Злото не може да разбере Тишината, казва Тот, защото нищо не може да вземе от нея. В Тишината злото е прах. Злото никога не може да опетни величието на Бога, древния Бог. Бог има силата всякога да погълне Злото и то да изчезне в един миг, но то съществува заради плана на Истината. Трябва да го има, Боре, необходимост. Злото никога не може да погълне Бога, защото няма сила. То е само част от силата, то е капка от океана на Бога. Бог може да го погълне в един момент, но има план. Най-опасното знание, казва Тот, е смесеното знание. То е врагът на човека, полу-знание. Пасторчета, светци... Това е Дървото за познанието на Доброто и Злото, смесеното. И виж какво казва Тот... Тука се сещам още, казва, то май е от другия път... “Този свят има само един проблем - не обича Истината”. Край! Дълбоко! Той някой път иска. Човек може да ти каже “Кажи ми Истината!” Не. И виж сега, “Когато Сфинксът”, казва Тот, “проговори, ние ще се завърнем в Бога”. Това беше подготовка, предговора.

Следва част 2





Борислав Борисов Борислав Борисов
Борислав Борисов е автор на текстови материали, видео репортажи и интервюта в Портал12. Работи в сферата на медиите от 2004-а година. Създател на едни от първите големи онлайн платформи в България. Роден в Търговище, завършил престижната Езикова гимназия в Ловеч, учил Аграрна икономика в Свищов, работил в редица страни на з...

Спонсори на Портал12