Търси

Единството между Отец, Христос, Учителя е изработено от преди Сътворението (ВИДЕО)

17.12.2018 г.
2650
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Здравейте, Елеазар Хараш. Няколко дни преди Коледа отново темата е Христос. Бих припомнил на нашите зрители - за тези, които не са гледали темата ни за Гносиса, за Христос от преди 2 години - да видят в архива с видеа. Днес няма да повтаряме темите, които тогава засегнахме и които са свързани с това как днешното човечество празнува Коледа… изобщо празниците… доколко е приело и изобщо допуснало онова ценното, което Христос внесе.., но в днешния разговор ще говорим за Христос и за Учителя Беинса Дуно. Нека да започнем с това, което съм избрал… Христос казва: “Аз и Отец ми едно сме.”, а Учителя казва: “Аз и Христос едно сме”.
Същото казва Учителя: “И аз, и Отец ми едно сме”. Това единство е изработено от преди Сътворението… долу само се проявява. Ще видим после един стих от Библията как ще го изтълкуваме, защото там е… И мъдреците от изток как знаят при кого отиват, макар че той е дете. Ще почна първо с Якоб Бьоме, виж какво казва той: “Това, че Христос е умрял за тебе, въобще не те прави истински християнин. Истинският християнин се намира в тайната на чистото си сърце и там в този храм, той служи на Бога. Чистият има Бог в себе си, а не църква и религия. Ако аз хиляди години ходя на църква, а нямам Христос в себе си - това е забавление. На земята Христос съкруши значението на човешката воля и нейните пътища. Така е била разрушена дяволската воля… защото човешката и дяволската са сродни. Когато човекът избере пътя на Божията воля - дяволската воля е съкрушена… Ако направи твърд избор. Всеки човек, който си има собствена воля, изгубва и Бога, и живота”. Стих от Библията, Евангелие от Матея: “А когато се роди Христос, мъдреци от изток пристигнаха да му се поклонят”. Тук ще направя едно кратко окултно тълкуване… Това са трима - Персиите, те идват да се поклонят на дете, те знаят, че това дете е от Бога. То не е от света на знанията - това е тайна Божия. Той е от света на чистотата. Знанията са си знания… Чистотата дава други измерения, включително и над мъдростта... А това е съвсем друго дърво - дървото на Бога и дървото на живота. Това дете и тази чистота - това е нещо над знанието. Тази чистота… тя е дошла да унищожи дървото на познанието, знанията, знаещите хора… умствените хора. Дървото на познанието, Боре, то е двойствено… То е раздвоено дърво - добро и зло. Религиите в света казват, че има Бог има и дявол. Дао, Суфи, Дзен, Будизма казват: “Има само Бог”. Даосите казват: “Има само път, няма добро и зло”. Там има щастие на друго ниво… там няма раздвояване, защото няма Ум… В Дзен също. Христос вярва само в един Бог. Има само един Бог и това е Висшата реалност… Горе. И тези влъхви мъдреци идват да се поклонят на тази Висша реалност… детето е само символ. Те имали дълбок усет, че древният Бог изпраща нещо особено в света… особено сърце - неземно. В това сърце те са виждали храм… несътворената част. И Бог говори с това сърце, той не говори с някакви си философи - те цял живот знаят, но те си остават същите. Философът може да ти говори хиляди години - той не се трансформира… Науката е друга подобна беля.

Откъде са получили това разкриване за това, което се явява в света?
Понеже те са в единство с Бога и понеже те също са на високо ниво (Суфи мъдреци) и те могат да кажат “Аз и той сме едно”... Единството ги води при единството.

Тази нишка на Персийската мъдрост същата ли е, която е свързана и с богомилството, когато Боян Мага отива също при Персийски посветени ( в Сирия)…?
Мъдростта е единна - едно Дърво е и там лесно всички пречистени се съединяват. Горе във върховете лесно става съединението… Долу в ниското е… Във връзка с Христовото сърце съм изкарал откъси от една книга, която съм започнал - “В храма на сияещото сърце” се казва. “Чистото сърце е Висша цивилизация. В това сърце няма свят, няма време, няма сътвореност... Това е Христовото сърце. Това сърце е химн на Любовта и на Бога. Това е скритият мистичен смисъл. Бог има специално място в чистото сърце. Това сърце е духовно - то се храни с Бога, защото е чист храм. То е неземно сърце. Това е трепет на Висшата Душа. Даже в един по-висш смисъл, това сърце е самата Душа - скрита… фината част на Душата. Това сърце е древна земя и олтар на Бога”. В тази книга се казва: “Птиците пеят, делфините летят - това сърце сияе”. Не свети - сияе… Това е друго качество. “Това сърце може да задвижва Бога и то знае точно кога, защото може да различава. Това сърце е храмът на Бога, гласът на Бога. Пътят на това сърце е отвъд света и отвъд сътворението. Това дете е дошло да покаже пътя отвъд света… Не е религии, не е ритуали... това е дълбинна работа. Древен Египет казва: “Голямата тайна на учението е да се завърнеш в сърцето си… древния храм”. Само, когато сърцето е чисто, животът е осветен. Това сърце живее в Бога, а не в обясненията, не в религията, не в науката... Никаква философия. Това сърце няма нужда от никакви методи и техники, защото в него тече Бог, а не сътворения свят. Това чисто сърце е другият образ на човека - древният образ. Древните атланти са го наричали “Азара” - светилище. Христос е Азара… за това става въпрос.

Преди да продължите… Имам едно такова усещане, искам да Ви попитам: Едно от нещата, които Христос казва е: “Все пак има някои, които ходят с мене”. Това създава в мен усещане, че тук наистина е Адът, тук наистина са най-пропадналите на земята Души… за да каже
 “Все пак има някои, които ходят с мене”.
Христос не е дошъл за праведните, а за тези - падналите, в които има нещо в сърцето… нещо искрено, нещо честно, което търси. Той за тях е дошъл. Затова ние трябва да го разберем. Аз съм почнал една опасна книга, ще ти кажа едно изречение от нея… Тя се казва “Неизвестни изречения на Христос”. За нея няма да говорим сега, но една мисъл… “Това, което не разбираш ще те осъди… то ще те осъди”. Затова, ние трябва да навлезем не в знания, а в дълбоко разбиране. Грехопадението се е случило поради грешка на Боговете… Гносиса. Те са поискали да узнаят скритата вътрешна тайна на Бога, а дълбината на Бога е нещо абсолютно недостъпно… Това не е като качествата му или като любовта му… Това е нещо отвъд нещата. Боговете са поискали да проникнат в скритата същност на Бога… и умрели. После, те станали демони. Когато Боговете тръгнали да проникват в тайната същност на Бога, те се сблъскали с предел, който по-късно бил наречен “Грехопадението”... смъртта. Поради тази грешка на Боговете е трябвало да се яви Христос, който да им покаже правилния път към Бога. Правилният път, Боре е синовство… Не е жажда, желание да проникваш в Бога. Първо трябва да станеш син… Синът означава чистият път. Сблъсквайки се с този могъщ предел в Боговете се е случило първо изумление - той ги е изненадал, после тревога и отчаяние… Боговете - не кой да е... И накрая Божествен взрив, Духовен взрив… и чак накрая - космическа драма. Това е било страхотно послание, че който посегнел на Бога без да е призован, той се взривява и пропада… в себе си… като в пропаст.
Тук ви разказвам неща от древността, не от миналото и човешката история, но има неща от древността, които са несподелими.
Древността е бездна - без минало, без бъдеще…
Никаква история - без история. Тя е отвъд нещата... Тя превъзхожда всичко. В тази книга, последната - “Пътят към дълбините” има много такива неща и как в дълбочината си ние нямаме никаква история. Истинската цивилизация живее в древността… тук са тези, които никога не са падали - Богове, Божества, мистериозни Старци. Тук в древността, в скритостта, сам древният наблюдавал всяко действие, защото всяко действие според атлантите е възглед… Това е подход. Тук е мястото на Абсолюта. Той никога е нямал име. По-късно той слиза и се ограничава... Учителя казва: “Защото никъде не може да се побере. Той слиза, ограничава се и става Бог”. В известна степен - достъпен… Има и недостъпна част, но в известна степен вече е достъпен. Макар и пак несътворен и потаен, тогава Бог също е нямал име... Бил е наречен “Първото същество; Началото”. Словото идва по-късно, първо са числата - първото, единицата. Докато Абсолютът е безначален. Т.нар. човечество не е устояло на истината (затова става този взрив) и затова е отделено от тази древна цивилизация. Древността е място на Абсолюта, а вечността е място на Бога… негово ограничение. Древността не спада към вечността… Древността е Истина, вечността е Любов. Затова Учителя казва: “За Истината ще има друга епоха, нея ще я изучавате в бъдеще”. Древността е съставена от Дух и Истина, вечността е съставена от Душа и Любов. Казвал съм, историята не може да поучава народите, само истината е поучител… Но доколко тя иска да поучава човека - това е друг въпрос.

Шестият Старец разкрива ходовете на дявола… дете може да разбере как действа дявола, за да може след време да… Той казва: “Дяволът много обича грешките, но не обича поученията… във поученията умира”. Ако един човек направи истинско поучение, наистина се развива… той трябва да го търси. Търсачът на Истината го търси… Тук само трябва да кажа, че Абсолютът е дори и над древността, забележи... Тя е негово излъчване. Той я е създал от себе си, както казах - негово излъчване, но да се върна на Христос… Поради това падане, древният Бог и тайната в него е създала друго скрито проявление… от расата на Боговете, като го е направил Син. Той го превръща в Син, за да покаже на Боговете какви трябва да станат. По-късно го е нарекъл Христос. Защо се е явил Христос?... Защото в Боговете се е явила криза - нещо в тях е било пропаднало отвътре. Христос се явява и поставя кръст между кенома и прерома, т.е. между външния космос и вътрешния космос. Само през дълбок кръст и Голгота може да се освободиш от Вселената и външния космос и да направиш преход. Това означава, че който премине през Голгота със синовна любов може да се възстанови… да възстанови Бог в себе си и отново да стане Бог… Боговете, от расите на Боговете. Само той може да се завърне във вътрешния космос и в свободата. Този кръст е споменат и е вътрешен предел. Спасението се състои от възстановяването на Божественото единство. Казвал съм, на кръста вяра не помага. Ако имаш вяра… умираш на кръста. Трябва да си станал дълбока част от Истината, трябва да си истинен… не вярващ. И така, Христос е дошъл да покаже как да съхраним Бог в себе си и как да го възстановим и на кръста, той го показа. Той показва истинска Любов към Отец си… не към нещо друго… чрез синовство. Самото Сътворение доказва, че се е случило разминаване с Божествената същност. В този вътрешен живот се е случила пропаст, влезли са тъмни сили, нещо мрачно... И сега цялата борба за сътворения свят е, човекът да се освободи от това мрачното и да го отстрани, но това може да стане с истинско пречистване… Не с философия, не с… Всичко лесно може да цитираш... Аз познавам и алкохолици, и фанатици, които цитират Библията. Макар че един път срещнах един фанатик, който после ме изненада как цитира. Христос - това е Чистото Слово, наречено синод, а това е власт да изпъждаш тъмните сили. Това означава, че животът може да се устрои само с Чисто Слово. Христос беше Любов, а на кръста беше пълна Любов. Така, той разруши пълната и мрачна сила на смъртта, като каза (от Библията): “Къде ти е, смърт, жилото?”. Христос е нещо от вътрешния, несътворения живот на Бога - той не спада към историята, не спада към миналото… Той спада към древността. Той не спада към света въобще. Тези, които не слушат чистото Му Слово, станаха сътворени. Имат уши, обаче… все едно нямат. Голгота е методът за погребението на света и на сътвореността, колкото и да не им харесва на хората - това е методът, където злото умира тотално… не е донякъде, не е прикрито - там умира. Погребението на света, на сътвореността, но това е за синове, за чисти същности, за Духове и напреднали Същества. Сам Бог е създал Словото като древен ключ… Тайната на живота е Слово, през Чисто Слово и чак тогава идва дълбокото безмълвие. Ако ти нямаш Чисто Слово, може да медитираш, да си въобразяваш, че си в безмълвието… Първо трябва да си постигнал контрол... Шестият Старец казва: “Ако ти нямаш контрол на думите, те ще те ограбят”. В Древността се е случило нещо, част от Абсолюта е слязла надолу и е създала три семена, три същества. Първото същество, първото ограничение на Абсолюта… Едно от имената му е “Страхотния” и означава... по-дълбоко от “Прекрасния” ама сега няма да се спирам… Няма нищо общо, не е опасна дума и е много пречистена, но трудно да се разбере. Това “страхотното” е строгото, а не жестокото… безпощадна правда, безжалостна. Бог е бил първото същество - леко, пречисто Слово. Второто същество - Луцифер - по-плътно. Третото същество се е нуждаело от Голгота за пълно пречистване и завръщане. То си има чистота, обаче трябва да докаже и то на 100%... Първото същество - Бог, било леко, пречистено, много бързо, много величествено, владеело крилете на древното Слово, чрез които се слива със себе си и със съвършенството си… и се завръща пряко в Абсолюта, в целостта си, във върховната цялост - не в Божията… Има степени - има Божествена цялост, има Върховна, Абсолютна цялост.

текстът се качва....
 
 
1
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Коментари 0

Коментари:

Спонсори на Портал 12