Учениците в Амарна са знаели, че всяка молитва ги приближава към Слънцето

„Когато дойдете при Мен на Слънцето, тогава ще се познаваме. Ако имахте Неизменна Любов към Слънцето, щяхте да имате една способност, чрез която да ви заведа във вътрешността на Слънцето. После щях да ви заведа на друго Слънце и така все по-навътре и все по-близо до Тайната на вашия Произход. И вие щяхте да откриете, че всъщност не сте хора." Учителя

В Древен Египет връзката с духовната същност на Слънцето е била най-естествена. В онези времена хората са имали съхранен усет за своя неземен, духовен произход и са гледали на Слънцето като най-близкия образ на Бога. 

Когато Ехнатон (Аменхотеп IV) е царувал по времето на XVIII-а династия, той е учил хората да възстановяват своя Път към Слънцето. В слънчевите храмове на Ахетатон (Амарна), душите са били въвеждани в познанието, което освобождава от съновиденията на външния свят, за да вървят навътре към онази слънчева реалност, която разкрива тайнствата на всичко свещено и божествено идващо от Слънцето, т.е. от Духа.

Една от практиките в храмът Пер-Хай в Амарна е била дълбоко вътрешно вглъбяване с мисъл и молитви отправени към Венера. Часовете на тази практика са били рано сутрин, по времето на зората, около час, час и половина преди изгрева на Слънцето. След това се е посрещало Слънцето - с две вдигнати към Него ръце. Тази практика е стимулирала завръщането на душите към онзи поток от светлина (чиста духовност), който пробужда третото око и изпълва слънчевият сплит с Любовта на Венера. Посрещането на Слънцето с двете ръце е била практика, с която светлината и нетленното (невидимото от Слънцето) влизат през дясната ръка, минават през слънчевия сплит и се връщат обратно в своя Източник. Това е било част от свещената слънчева алхимия, която Ехнатон е предавал като познание на своите си.

На най-близките ученици обаче, той е давал по-дълбок метод, който е бил свързан със Сириус. След като ученикът е изпълнил Сърцето си с Любовта на Венера и лъчистата Светлина на Слънцето, той бива поканен да влезе в храма Марy-Атон, където в присъствието само на Учителя, ученикът бива ръкоположен, при което в него се влива частица от Духът на Сириус. Мярката за това ръкополагане е ученикът да види после - изгревът на Сириус вътре в себе си, с очи затворени за света, но с духовно зрение, отворено за Единството. При някои ученици е нямало физическо ръкополагане, но изричане на дълбоко сакрална тайна дума, която е била ключ за духовното зрение. Такива ученици са ставали жреци на Слънцето и водачи на душите към хоризонта на Атон.

Учениците в Амарна са знаели, че всяка молитва ги приближава към Слънцето. Те са живеели в състояние на естествена благодарност, молитвен дух и вътрешен устрем. В тази слънчева аура те са имали постоянно вдъхновение, жажда за служене и братство, копнеж към непрестанно търсене и усъвършенстване.

Няколко пъти годишно Ехнатон е водил своите ученици да посрещат Слънцето близо до Сфинкса, като им казвал, че Сфинкса е загледан в безкрая на вечния Изгрев, в безкрая на самопораждащата се Любов … 

Истинското посрещане на Слънцето било много над докосването на светлината, а именно - вливане на Слънцето в своето сродство. Но за да се случи това, учениците е трябвало да съградят своята светлинна дреха (тяло), където Слънцето да излее себе си и така да бъде съхранено вътре - за светлина вечна, за живот вечен.

Елеазар Хараш казва:

“Посрещането на Слънцето не е почит към Слънцето, а този, който живее и грее в Слънцето. Това е прозорец на Бога, око на Бога”.

Когато Слънцето заживее отвътре, тогава започва същинският живот, тогава се отварят очите на Духа, тогава идва разбирането на всичко, което до преди това е оставало в сянката на ума. 

Протегнати към Слънцето ръце, отворено Сърце, будно зрение – това е пътят навътре към тайния Изгрев, където ставаш Син /Дъщеря на Светлината. 

Протегнати към Зората ръце, затворени очи, тиха и свята съкровеност, които изпълват слънчевия ти сплит… това е пътят отвъд, към Изгревът без залез, където ставаш Син / Дъщеря на Виделината (Йоан 12:36).

"Виделината, която имаме, произтича от светлината на Истината. Любовта идва отгоре, от Истината, и когато тя завладее света, ще ви направи свободни. Любовта има всякога стремеж към Истината." Учителя Беинса Дуно

Сиянието на Чистото Сърце приема, съхранява и проявява лъчистата светлина на Духа. Така единната и бяла светлина на Източника се прелива в багрите на своето проявление, разстилайки се обогатена и умножена от самия Дух.

Тази светлина на Духа произхожда от светлината на Истината, която е извор непресъхващ. Всички, които са готови за новия живот, тръгват към този извор, за да пребъдат в Източника, който е неизменен, самопораждащ и оживотворяващ. Именно от този Източник (Слънцето) идат импулсите на животът, които Бог изпраща в света.

Светлината е тази, която прави хората свободни, защото тя е съградена от лъчите на Истината. И само онзи, който е непоколебим в своя висок Идеал, може да съгради свещения Храм вътре в себе си, който да стане дом на новото - Слънчево съзнание.