Джорджия Николова: Всяко разочарование може да бъде осъзнато познание (ВИДЕО)

Кога беше времето и на каква възраст, както и на какво място бе, когато те връхлетя онази духовна вълна, която след като премина през теб... се разби в бреговете на днешната ни реалност?
Тази вълна е постоянно съществуваща винаги и има души, които нямат спомен кога са достигнали до нея или кога тази вълна е достигнала до бреговете на душата им. При мен е именно този вариант. Винаги божественото е било вдъхновение за всичко, което ми се е случвало. Мисля, че това е онази най-мащабна вълна, която живота ни предоставя като щедрост към нас самите.
 
Видях на едната ти ръка, че линиите ти на живота са всъщност две и има някакво особено събитие през твоето детство. Това ли е вълната именно в него, която те връхлетя?
Живота е като едно цвете. Цветето е по принцип една семка, която е посята и то постепенно расте в проявленията си. Божественото винаги е било посято в мен, но реално.., да от детска възраст, се е проявявало в старанието във всичко, което върша. Относно линиите на ръцете е красиво всяка една душа да прояви божественото. Неговото проявление върху линиите на ръцете, е именно като се обединят линиите на сърцето и ума. Това е една възможност на човешката биология, тези два центъра да функционират заедно и това има своето изражение и върху линиите на ръката, което е прекрасно!

Джорджия, ти имаш доста обществени прояви и бих казал хората гледат на теб като на надежда. Това изтощава ли те или напротив ти дава енергия?
Нито ме изтощава, нито ми дава енергия. Това е един висш смисъл, който може да имаме в живота! Всъщност, когато човек върши нещо от любов, той не може да се измори.
 
Има ли надежда хората да намалят разочарованието, което предизвикват у Бог ежедневно?
Божията любов е толкова велика, че тя не търпи разочарования, защото там има един велик смисъл, който допуска нещата да се случват като част от божественото. По скоро човек се разочарова, когато е далече от бог и това е нещото, което поражда всички разочарования в живота. Надеждата е в съзнателния живот, който дава радостта от живеенето всъщност, а там разочарование няма. Именно затова е красиво да осъзнаваме всичко и по човешки, и по божествен начин, както и двете едновременно , така че всяко едно разочарование, което сме имали  да бъде едно осъзнавано познание в последствие.
 

Тоест според теб ние със своите моменти на невежество или грешки, които правим през живота си, не разочароваме Бог?
Според Истината, истинската любов, която ни е сътворила, тя не се обижда или разочарова. Разбира се, винаги като един дълг към Божията воля, може да усъвършенстваме поведението си, което би било една огромна радост у Бог. Но тъй като той е винаги радост, ние може да подкрепим с действията си тази радост. Защото именно когато сме далече от него ние не се чувстваме радостни. Винаги обаче може да създаваме условия, в които да може да радваме другите около нас.

Може би едно от основните ни призвания е да трансформираме именно негативните и трудни енергии в радост?
Да и всъщност тази трансформация се случва чрез осъзнаването им в божествения план.

Когато говорим за осъзнаване, в днешно време има толкова много канали на информация, че човек може да попадне във фалшиви среди. По какъв начин човек да различи фалшивото от автентичното?
Най-лесно е по плодовете, които носи дори в мислите си. Когато човек мисли какви биха били плодовете от едно поведение, той може да види, че те могат да бъдат благоприятни. Именно по този начин човек  е отсявал истината през всичките епохи досега. Като цяло има едно вътрешно спокойствие, което носи тя щом я достигнем. Истината директно чрез това спокойствие ни дава възможност да я проявим, чрез един разумен за всички метод , така че да сме сигурни в нея, без дори да допускаме съмнението. В случаите, обаче когато то достигне до нашия живот или ние го проявим в трудни ситуации, те са пак част от този велик път на растежа в истината.

Смяташ ли, че трудните ситуации са скрития Бог, както наскоро сподели в едно интервю пред мен Елиазар Хараш?
Да, това всъщност е една страна, в която ние нямаме смелостта да видим Бог. Тоест ние знаем, че Бог е навсякъде във всичко, но понякога в такива ситуации мислим, че той не е до нас и той не съществува като промисъл в тези ситуации. Тогава човек има крайни решения спрямо тези ситуации, но винаги остава възможността да обича, така че да намира Бог в тях!

ВИЖТЕ ЦЯЛОТО ВИДЕО:
  * превключете от иконката за настройки в HD качество