Джорджия Николова: Алхимикът е човек, който живее в мир. Мирът идва от Познанието (ВИДЕО)

Нашата лична, божествена отговорност е да приложим Познанието по разумен начин. Алхимията е многоизмерна Наука, в която е концентрирано богатството на цялата Природа. През периода от 19-ти до 20-ти век Алхимията става доста популярна като обществено познание. Това е един много интересен период, в който Алхимията започва да се възприема предимно като Духовно Познание, изключвайки физическият аспект от тази Наука. Във вековете – от 10-ти до 19-ти, има много алхимични трудове, които говорят за физическите й приложения.

Всяка една Наука, която е свързана с Физическият свят, е свързана и с Духовния. Алхимията е изключително точна Наука. Благодарение на съвременната Наука, на съвременните научни изследвания ние можем да я приемем по такъв начин. Алхимията, най-общо казано се занимава с трансмутацията на елементите. Трансмутацията на елементите е физически процес, който спазва духовните принципи. Алхимията е Окултна Наука. Тя е мултиизмерна. Като отношение към живота Алхимията може да бъде наистина и духовна практика, която разглежда цялата природа като един жив механизъм, като жива енергия, която можем да виждаме и в материята. Тя може да се разглежда и като Философско учение, и като Психологична Наука. В този физически свят, тя е Наука, която изследва процесите, които се случват в Природата. Тя позволява на човека да се запознае с възможностите, които му предоставя Природата, и така осъзнавайки ги, ние да станем част от тях, да преживяваме тези процеси съзнателно.

Алхимиците, които са били личности през епохите са имали едно доста нетрадиционно поведение на фона на останалите хора. Те са били посветени и са трептяли на по-високи честоти, което в тяхната дейност на алхимици им е позволило да правят тази трансмутация и на физически, и на духовен план.

Алхимията е Наука, в която ние нямаме буквалното Слово и Алхимикът е изправен пред предизвикателството да разбере принципите на Природата в текстове, които са мистични, окултни, метафорични, алегорични, това всъщност е предизвикателството - Алхимикът да разбере заложеното Познание в Словото, въпреки че то е тайно и символично. За да имаме твърдението, което можем да наречем ‘Алхимично”, то присъства в текстовете, и в колкото повече текстовете присъства, толкова по-голяма е вероятността това твърдение да е Истина. Това, което ние знаем като понятие „Философски камък” и имаме най-различно мнение за него можем много лесно да го докажем статистически, като видим какво са писали мислителите от 12-ти до 19-ти век. В Алхимията едно понятие може да обяснява много неща, но и много понятия могат да обясняват едно нещо.

На база статистическото проучване на 500 алхимични текста, което проведох, можем да кажем, че Философският камък съществува, като физическа субстанция. Сега тече един много красив процес – Науката, която до момента познаваме има възможността математически да обоснове всички духовни познания. На тази база беше направено и това проучване, което извади основите на Алхимията, като факти.

Съвременна култура е свикнала да разглежда понятието „Философски камък”, като един вид „Духовно злато”. Отговорността, която носим е да бъдем себе си, да опознаем себе си, за да проявим това, което е заложено в нас от Природата. Философският камък е и процесът, през който Човекът минава през тази трансмутация, този растеж, същевременно, и финалната точка.
Освен Духовното познание, което Алхимията може да дава, Алхимията е свързана и със всичко онова, което ние физически виждаме. В най-общи линии използваме понятието „Философки камък”, като духовният път в живота на човека. Самият човек е един такъв камък, описан в Алхимията, като процес на изчистване, утаяване от тежките метали, който води до получаване на златото. Като под злато разбираме онази структура, онази геомтрия, която заема най-високо ниво в Природата. Много е важно да се знае, че „Философският камък” не се прави от човека, а човекът е един участник в този процес. Природата прави „Философският камък”, а човека съзадава условия, в които той да се прояви.

Всичко, което съществува в живота може да бъде разглеждано алхимично.
Цялата материя, която съществува е една проекция на разума на Твореца, и ние като благословени същества можем да осъзнаваме какво се случва в Природата. Философският камък може да е синоним на Разума. Може да е самото Познание в абсолютната му форма. Физическата страна представлява един минерал, който се е развил дотолкова много, че е кондензирал в себе си всички възможности на Природата.

Текстовете в Алхимията са многопластови. Те са от Абсолютната Истина. Всеки човек, който ги чете може да поеме толкова, колкото може да носи. Технологията, която използваме в днешно време е следствие на Алхимичните трудове дадени от мистиците на Средновековието. Личностите в Алхимията са много противоречиви и много трудно разбираеми, понеже те „живеят в този свят, но не са от този свят.” Алхимикът Парацелз поставя основите на Съвременната Наука. Алхимията е Наука, която съдържа в себе си всички останали Науки. Цялата съврменна технология, която имаме в момента е изградена въз основата на магнетизма и електричеството. Тя на практика е продължението на Алхимичните трудове. Технологията може да бъде използвана алхимихично и механично. Механичното й ползване изключва осъзнатия процес.

Много е важно да имаме алхимично отношение към живота, защото то дава мирът на познанието.
Философският камък е толкова търсен, защото той е форма на концентрация на цялото Познание, която освобождава човекът от всичките му проблеми. Във философският аспект на Алхимията лекарството за всички болести е Разума. Когато Разумът има цялото Познание болести няма, защото има замисъл. Ние започваме да проследяваме смисълът на всяко нещо и да не му се противопоставяме. Съвременна култура е основана върху едно огромно противопоставяне, което лишава човекът от възможността да учи и да разбира нещата.

Философията на Алхимията ни учи, че Алхимията дава възможност на човека да създава условия, чрез които да ускорява процесите в Природата. Основата на Алхимията е дисциплината и търпението. Философският камък, или Познанието, което имаме съществува винаги и е за всички. Който търси, ще го намери, а може и да го приложи. Ние винаги разполагаме с философския камък, той е навсякъде. Алхимията може да бъде разглеждана и като процес на Човешката Душа, в която е заложено цялото богатство. Алхимията е една практическа Наука, за онези хора, които са били Посветени и са я практикували във всеки един аспект от живота си. Природата е определила за всеки един от нас Философският камък, но ние определяме времето, за което това ще се случи. Независимо как възприемаме Алхимията, е важно акцентът да бъде върху Природата, като един механизъм за усъвършенстване на Човешката Душа. Човешката душа може да подкрепи този механизъм, може и да му се противопостави. Обикновено душите сами са избрали най-различни предизвикателства, за да бъде тестван техният избор. Както се тества Златото, така се тества и Човешката Душа. Ако ние предприемем духовно търсене на Философския камък, то ние ставаме изразители на това, че всичко, което Човек преминава на Земята му дава възможност за развитие.


Всички психилогически капани на Матрицата са породени от незнанието
Божественото възпитание представлява Душа, която е изучила принципите на Херметизма и ги спазва. Красотата на това възпитание се състои в това, че то е естествен процес. Алхимията може и да бъде възпитателен метод, чрез който човекът да няма никакво противопоставяне на случващото се, и така да получава разбиране. По този начин Алхимията може да бъде метод за духовна трансмутация и същевременно може да е и приложение на Закона на Поляризацията известен в Херметизма, който представлява следното: ако ние имаме една трагедия и насочим вниманието си към тази трагедия, тя ще стане двойно по-силна, но ако ние поляризираме тази трагедия чрез Разума, тя може да се превърне в нещо друго, което се явява практическото приложение на Науките. Всяка една Душа има Божественото благословение да спази тези принципи. Те не са толкова сложни, въпросът е човек да реши да бъде дисциплиниран.

Мисълта на човека се проектира в материята, така че всичко да е една жива геометрия. Алхимията е Наука, която може да бъде описана геометрично. Висшето Добро е всъщност един математически принцип на Сакралната Геометрия, тоест, това Добро, което не се изменя има вечни пропорции, ние сме свидетели на тях, а ако решим, можем да бъдем и техни проявители. Човешкото поведение може да бъде изградено от такава Свещена Геометрия, което кореспондира с „Образ и Подобие Божие”. За да може Човекът да бъде „Образ и Подобие Божие” в ежедневния живот той трябва да се научи да управлява геометрията на своите мисли, да се научи на конструктивна геометрия на мисълта. Философията на алхимията позволява независимо от случващото се в Природата, в живота, в света, ние да имаме постоянния стремеж към тази Сакрална Геометрия.

Светците са Души, които произвеждат Сакрална Геометрия. Философският камък е търсен толкова много заради това, което дава на Душата като способности, една от тях, е Човек да бъде всевъзможен, като Твореца си. Ако ние по този математически модел усъвършенстваме нашите действия и ги превърнем в Сакрална Геометрия това естествено ще направи условия в нас самите да можем да правим всичко. Практически това може да стане много лесно, ако човек просто реши да предаде себе си, тоест личното, мислейки си за Вечното, за Сакралното, за Свещеното, направи ли го, той вече става носител на тази Геометрия. Всяко едно Знание, всеки един Талант е геомтрично изразен в живота, това, че ние не го виждаме, не значи, че го няма.
*Приложения на Алхимията в днешно време са психологични от една страна, от друга страна са много философски, но същевременно са много практични.

Алхимикът е човек, който живее в мир. Мирът идва от Познанието.
Нулевото съпротивление е изключителен фактор на Алхимията заради принципа, че ако ние не разбираме нещо и му се противопоставяме вече му даваме някакъв заряд. Ако ние се стремим към Философския камък имаме възможността едно явление, което се случва да го разбираме така, че да го поляризираме. Алхимията е отношението, което имаме към случващото се около нас, осъзнавайки, че ние сме творците на нашата действителност, които са в състояние да променят строежа на елементите. Ние сме производители на Сакрална Геометрия, която има свойството да трансформира явленията. Парацелз е основател на Токсикологията. Той характеризира пет основни начина на третиране на пациента, като това е нещо, което съвременната медицина пропуска, понеже в най-добрият случай тя взема само два от тези параметъра, които са изключително съществени. Ние същественуваме на тези пет основни нива, които са: физическо, ментално, емоционално, душевно и духовно ниво. Парацелз казва, че има пет вида Доктори, които съответстват на всяко едно от тези нива, като добавя, че няма нищо излишно и, че всичко може да бъде оползотворено чрез Разума. Тоест, ако има един, който може да лекува енергийно, друг, който може да лекува с хапчета, трети, който може да лекува с мисъл, и четвърти, който да може да лекува с песен, ние можем да ги оползотворим там, където има нужда от тях. Казано по прост начин: ако човек във физически план, в душевен план, духовен, емоционален и ментален, е единен, тоест няма противопоставяне, разпиляване, и неутрализация на енергиите между тези пет аспекта, тогава той ще бъде вечно здрав.
*Алхимията в днешно време може да бъде прилагана във всяка една секунда стига човек да има това желание, като Алхимикът е един мъдрец, който има възможността да прилага мъдростта си независимо от условията.

Мъдрият човек може да намери Истината дори и в най-големите заблуждения.
Ако човешкото тялото е един геометричен модел от Сакрална Геометрия, то тогава Божественото, което може да прояви този храм ще бъде проявено навсякъде. Когато Човек се роди на Земята той изгражда поведение базирано на опита му и по този начин се отдалечава от Вечното Познание, и Разумност.

Когато човек изгражда определени негативни навици, той променя клетъчният строеж на тялото си и това, което първично му е дадено – да бъде „Храм Божий”. В случай, че говорим едно, а вършим друго, нашата геометрия се променя. Идеята на Древността да сътворява нещо, което да е външно пособие за хората, е много свещена. Един изобретател, който е посветен Алхимик, като Никола Тесла, за да направи дадено изобретение има определен мотив, но този мотив е много специфичен. Той създава изобретения, които да подпомагат активирането на вътрешните механизми на тялото. Това елементарно казано означава, че ако той създаде една машина, с тази машина се стреми да пробуди подобни качества в човешкия потребител. Тоест ако ние имаме един телефон, който в момента използваме, този телефон се стреми към това да активира в нас разни качества, възможности, така че да може после телефонът да не ни трябва, ние да сме ги активирали и вече да имаме тази способност. Обаче ние по друг начин третираме технологията, така тя ни оплита и ни затваря в рамки.

Ако имаме един изобретател, който прави машина за телепортация, то той прави тази машина за телепортация, за да може човек като влезе в тази машина за телепортация и я използва да има това преживяване. Когато човек има това преживяване автоматично ще активира в Днк-то си тези центрове, така че да може после и без изобретението да го направи. Това е смисълът на цялата система на изобретенията и технологиите.

Посветените изобретатели са имали висшият принцип на производството, който е гласял, че ако ние нарисуваме една картина и тази картина някой я види, тя се отпечатва върху него, и му оставя благата, които носи в себе си. Всички изобретения на Никола Тесла, които съществуват са негови функции, които той е активирал, а после ги е претворил в нещо достъпно и за другите.

Алхимията се прилага в много аспекти на ежедневния живот, но често пъти това става подсъзнателно. Например, когато готвим в ежедневието, всъщност използваме някои вълшебни инструменти, които Алхимиците също са използвали. Когато храната се готви, тя се разбърква, а това е едно древно познание за активиране на енергиите заложени в материята. Например, ако разбъркаме водата в едната и в другата посока, по този начин активираме праната в нея. Един от синонимите на Философския камък, е „Жива Вода”.

Учени от Алхимичните школи са изследвали природата на водата и спираловидната динамика на Природата. Това значи, че всички процеси в Природата се осъществяват по Сакралната Геометрия, която е спираловидна динамика. Нашият организъм изпитва всъщност постоянна нужда от „Жива Вода”. Живата вода в Природата е движението на водата, или тези спирали, които тя образува по време на своите естествени движения. Ние сега пием вода, която не е минавала скоро през тези спирали, но като едни Алхимици можем отново да я активираме по този свещен начин. Взимаме някакъв съд, наливаме вода в него и активираме енергиите в двете посоки, които представляват мъжката, и женската енергия, като разбъркваме водата в тези две посоки, се отделя химичния елемент „Етер”. Понеже в тялото на човека има огромна нужда от Етер, или от чиста енергия, би било много полезно, ако всеки един човек с елементарни действия остави Природата да почиства водата, която консумира. Всички води имат едно общо в себе си и това е спираловидната динамика. Ако искаме да пречистим една вода, то ние можем чрез Разума да я активираме с прости движения. Засякла съм, че това активиране става за около 3 минути. Водата изменя структурата си и вкусът й става много по-различен. Ако ние пием „Жива Вода”, абсолютно всички процеси в тялото ще бъдат повлияни от геометрията й. Ако да речем вземем едно шише с вода и го завъртим в едната посока, така че да се получи спирала, и в другата посока, така че да се получи спирала, ще се отдели етер, който ще я пречисти. В случая ние не правим нищо друго, освен да оставим Природата да изчисти водата посредством тези движения.

Много е важно да се опитваме да възпитаваме съзнанието си да приема. Чистотата е пряко свързана с Честотата.
Праната е навсякъде в Природата, но от нас зависи дали ние ще я използваме активно или пасивно. В основата на разбирането на Алхимията е нулевото съпротивление, когато имаме нулево съпротивление винаги можем да намерим методи да направим трансмутация на елементите. Висшата философия на поляризацията, окултната философия, е следната: „ Където има най-голяма трагедия, там има най-голяма възможност да проявим Законът на поляризацията.” Тоест там, където има най-малко Любов, най-малко Радост, там можем да сътворим най-много Любов и Радост. Схванем ли принципите на Херметизма, които са и в Алхимията, се възползваме от универсалните ключове, които могат да се приложат във всяка една ситуация.


ВИЖТЕ ЦЯЛОТО ВИДЕО: