Двамата сирийци, които посещават Христос при рождението му са същите, които отиват при Боян Мага

* заглавието и публикуваният коментар в края, са от съставителя на статията. Текстът е от проф.Дамян Попхристов, част от книгата му "За богомилите - от уста на ухо". © снимка: Валери Карагеоргиев 

Годината е 928-а, датата е 12-и Април.

Боян Мага вика при себе си поп Богомил, съобщава му за пристигането на двамата сирийци със специална мисия и му разкрива намерението си за следващия ден. На 13-и Април в подземната зала, точно под олтара на църквата "Света Параскева", се събират при Боян Мага - 21 човека.

Сред тях са поп Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гаврил Лесновски, Никита Странник, Хамерон Дубровнишки, Петър Осоговец, Теодор Преславски, боляринът Светомир Македонец.

Поп Богомил довежда и една жена - Макрина - която ще остане в историята под името Михаил Унгарец. Тук са и двамата сирийци, които са от окултното общество, наречено "Северно сияние".

Тази среща е началото на Богомилското движение - това е моментът, когато Боян Мага, на принципа "От уста на ухо", посвещава присъстващите в основните моменти на своето Учение, това са бъдещи апостоли на движението. Те са подбрани внимателно след дълъг изпитателен период и притежават висока степен на сензитивност, хуманност, образованост и чувство за отговорност, за да няма опасност от нарушаване на равновесието, а да има сигурност, че са хора, които никога няма да злоупотребят с познанията си. Всеки от тях притежава една степен на превъзходство и можене повече от другите в определени области и условия.

На тази първа "среща" двамата сирийци* предават на Боян 22-те таблици на Богомилското Таро и няколко книги - най-важните от тях са "Тайната книга на Йоан" (първообраза на Йоановото евангелие) и "Калила и Димна". Първата съдържа беседите на Йоан Богослов лично с Исус Христос, когато двамата са разговаряли насаме. Втората е сирийският превод, направен през 570-а година, на прочутата "Панчтантра" (Ману). Тази книга е била настолно четиво на редица владетели и монарси, нещо като ръководство за умелото управление на държавата.

Преди да си отидат завинаги, двамата сирийци оставят и една Петолъчна Звезда (това е Пентаграма), тя става символ на Богомилското Учение.

След посвещението на своите апостоли в подземието на църквата Света Параскева в Преслав, Боян Мага чак до смъртта си остава повече в сянка, макар че постоянно дава своите наставления и упражнява строг контрол над работата на апостолите си до последният момент. Дейността се ръководи от сформирания от него тесен кръг от посветени, вещи не само в езотериката и вярата, но и в живота. Всички те смятат, че светът е устроен с любов и така трябва да се живее, а любов без доверие и вяра няма, но доверието сред тях също е строго йерархично и това ще поддържа целостта на обществото им.

Пръв и най-ревностен сподвижник на Боян Мага, спокойно можем да го наречем и "дясната ръка", и най-активен радетел, проповедник и разпространител става поп Богомил, затова и учението остава известно с неговото име, макар че по времето на Боян Мага никой още не използва названието "богомили", а самите те наричат себе си или "добри хора" или просто "добри християни".

Богомислкото учение може да бъде определено като Второто Християнство. То е втората вълна, аналогична по дух, усърдие, безкористност и енергия с дейността на първите Апостоли, най-близко до автентичното Апостолско учение.

Самият Христос е говорил с притчи на народа (бел.ред. - с притчи е говорил и Учителя Беинса Дуно), а на най-близките си ученици е разкривал окултните истини, така и в Богомилското Учение има легенди и притчи за обикновените слушатели, както и езотерична същност, която Боян Мага в предал на своите апостоли.

Любимите източници за богомилите са "Тайната книга на Йоан" и "Евангелието на Йоан" като най-близки до оригиналното Учение на Христос. 

Проф.Дамян Попхристов

очаквайте продължение...

бел.ред *: двамата сирийци, са пратеници от цивилизацията на Сириус, те символично били наричани "астролози". Слизат първо при Рождението на Христос - да Му се поклонят. Няколко века след това слизат за да възстановят изгубеният Първичен Импулс и Чистота на Христовото Учение, давайки основополагащите камъни за създаването на Богомилското Учение. Днес тези двама "сирийци" са отново на Земята. Те са на Север...Те тихо, тайно и могъщо работят - в Зората на Северното Сияние

допълнена в 13:33 :

Лекция за Поп Богомил, държана от Елеазар Хараш на 1.11.2011 г.

Поп Богомил произлиза от живота на Бога и понеже е познавал Бога, искал е да донесе този живот близко до хората.

Казва: Който иска да стане син на Бога, не трябва да служи на църквата, нито на царя, а на Бога. Кратко, просто, чисто.

Всички църкви са създадени от дявола. Бог не търси църкви, Бог Си строи единствено храм в сърцето на човека. Забележете, отново просто казано – никакви църкви, Бог Си строи храм в сърцето на човека.

Смешно е, казва поп Богомил, да се изповядваш на свещеник, че той да ти прости – само Бог прощава и то без посредници. Но истинската изповед трябва да бъде съвършено искрена и вътрешна, а не външна – тя е пред Бога. Тука се сещам, за малко ще се отклоня, за Майстер Екхарт, изключителен мистик и мъдрец, казва: Има нещо в човека, което може да застави Бога да си промени избора! Не кой да е, не боговете, Майстер Екхарт казва: Човек може да застави Бога да направи друг избор, но човек трябва да постигне съвършеното послушание. Ако го постигне, Бог няма избор вече: волю-неволю, Бог слиза да учи човека на тайния път. Но по-нататък ще говорим и за това изключително същество, наречено Майстер Екхарт.

Казва Поп Богомил: - О, братя мои! Свещениците са грешници. Те са чеда на смъртта. Моята голяма радост е, че църквата ме отлъчи от себе си, защото аз търсих Бога, а не дявола. А от Бога не съм отлъчен, защото съм в Неговата Любов. Да си отлъчен от църквата е Божия благодат – казва поп Богомил. Църквата е храм на змията, владиката е главната змия, а хлябът насъщен  му са доходите, имотите, лъжата и адът. Забележете как е говорил поп Богомил и затова са горили почти всичко; почти нищо не е останало – но всъщност кой може да изгори Бога и учението на Бога?! Въобще има ли такива същества, които си въобразяват, че посягайки на Бога правят нещо? Не, освен карма.

Христос не е църква, Христос е любов, а имаш ли любов, ти имаш Бог в себе си.
Най-големият грях на църквата е, че тя иска да подчини Бог на дявола, а това е грехът на греховете. Не дължим почит на кръста, а на любовта Божия.

Ние палим любовта в себе си, а не свещи. Забележете – кратко, просто и ясно говорене, чисто Божие слово! Същото го казва и Учителят: Няма нужда да палите свещи, вие сте свещите. Ти трябва да си запалена жива свещ; онова е странично нещо, последствие.

Любовта е насъщният хляб, казва поп Богомил, духовният хляб. Който е изгубил Бога в себе си, той е изгубил и насъщния си хляб. Той яде външния хляб, казано по друг начин – той яде сътворението, той яде нещо от смъртта. Думата „хляб” е Божие тайнство, Божие дарение. Думата „хляб” е светилището отвътре – казва поп Богомил. Това е истинският хляб, светилището отвътре. Там, от съкровеното, от там тече хляба и чистата енергия.

Що е църквата? – Сляпа змия, сляп път на развитие. Църквата има тъмно отношение към Истината. По-добре е, казва поп Богомил, да паднеш в пропаст, отколкото в църква! Забележете докъде е стигнал – да паднеш в пропаст е много по-добре, отколкото в църква. От пропастта някак си има измъкване; много е трудно от църквата да се измъкнеш, особено ако си привързан.
Църквата, това е старата змия, старото невежество на света. Няма обожествяване в църквата. Наистина, всички светци, които са постигнали нещо малко, са напуснали църквите. Но то там пак е бедна работа, тъй като светците са само едни деца на ангелите, но те имат дълъг път към мъдростта; така, това е друг въпрос.

Когато си в църквата, казва поп Богомил, ти си в гроб. Когато си в Бога, гроб няма.
Църквата не търси Истината. Тя е заспала в ритуала. Що е църквата в света? Това е старата греховна душа, която е в падение и трябва да се изкупи. Дадено им е дълъг, бавен път на изкупление; кой как ще го използва е друг въпрос. Засега църквата, казва, няма достойнство (още по него време), защото тя няма душа, висша душа – тя няма любов.

Църквата е убиец на истината. В църквата живеят демони-духовници. Говори човек, който е бил сред тях и ги е напуснал, и който знае техните тайни. Затова те не са искали той да говори.
Голяма глупост е чудото да възкръснат костите на глупака. Забележете, колко просто казано: По-голяма глупост от тази, да възкръснат костите на глупака, няма. Глупавите кости никога няма да възкръснат, защото няма нужда безумието да продължава. Много смело, много чисто говорене, но пак ви напомням, Учителят казва: Това е архангел, той не спада към ангелските йерархии.
Що е възкресение? Поп Богомил обяснява: въз кръста, възвисяване над кръста и това е любовта.
Монасите в манастира що са? – казва поп Богомил - Те са скрити лисици. Много от тях са избягали, но не са решили себе си. Има едно избягване, което е правилно, за малко ще го обясня: когато Бог те изпраща, не когато твоето желание те изпраща. Когато Бог те изпраща, ти си прав. Ако не можеш да различиш, това е твой проблем, но когато ти се изпращаш, това е вече твоя грешка. – Те са скрити лисици в тесни килии, които са техните лисичи дупки.

Истинската църква, това е малката стаичка на душата на всеки човек. Всяка къща е църква и тука, в своя дом, човекът трябва да срещне своя Бог.

Бракът е смъртен грях, но ако в основата му е Божествената Любов и чистото намерение, и ако в основата му е неизменност към Бога, той вече е в закона, висшият закон на Бога.

Чрез обикновения брак дяволът увеличава себе си и своето царство на Земята.

Бог е избрал еретиците, за да посрами фалшивото и нереално християнство.