Истински стремеж е този, който не угасва никога. Стремеж, който угасва, не е истински. Амбицията е подготовка към стремежа, а стремежът е подготовка за влизане във волята, т.е. в Духа.
Висшата воля това е Духът. Всички съкровени Тайни са съхранени в тази Висша воля и само с Висша воля може да се проникне в тях.
Астралният свят е свят на образи. Говори се в Октровението на Йоан за бял кон. Белият кон означава светлото първично състояние на душата. Червеният кон това е, когато в душата са се явили противоположни и смесени елементи; а черният кон е образ на физическото поле, т.е. на падналото съзнание, падналата раса това е душата, която е оплетена в материята.
Цветовете са вътрешни същности, те работят отвътре навън. Колкото повече се разгръща нашия стремеж, толкова повече той се превръща във воля. Символично волята е най-вътрешната Същност и тя отговаря на идеята на слънцето; а слънцето е идеалната форма, слънцето е идеалът на космоса и именно затова около него кръжат всички сили.
Ако слънцето е най-важното за външния свят, то Христос представя Слънцето на Духовния свят.
Всички велики неща са лъчезарни...
Слънцето е един Първообраз; това е една велика идея, в която се помещава Безкрайността.
Стремежът е пътят към волята, а волята води до познаването на съкровените тайни на живота. Тайните живеят в Духа, в Неговата воля.
Елеазар Хараш из "Книга на вътрешните Тайни - Откровенията на Йоан" (очаквайте продължение на темата)