Търси

Духовната помощ идва, когато човек направи личните си усилия в пречистването (ВИДЕО)

18.01.2018 г.
20913
Добавена от: Росица Михайлова
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
18-и Януари е особен период в годината, свързан с народните традиции за отбелязване на ново начало, а днес наред и с новолунието, това е подходящото време за поставяне на ново начало или за ново стъпало към нов етап по пътя на личностното ни развитие и духовни търсения. В тази връзка насочваме вниманието към едно своеобразно и значимо начало в тази област – запознаването и първото интервю с Елеазар Хараш:
 
ЕЛЕАЗАР ХАРАШ ЗА ТЪРСЕНЕТО НА ИСТИНАТА
През последните няколко години като че ли наблюдаваме едно засилено търсене на хората към духовното. Как си го обяснявате?
Търсенето е неизбежно. Търсачи на Истината е едно. Търсачи на “нещо друго” е друго. Търсачът на Истината си залага живота, по това се отличава. Той е цялостен, т.е. умът, сърцето и волята заедно...и душата и духа. А този, който донякъде търси, той – умът му в една поска, сърцето в друга, волята в трета... Но който разбере, че е много важна Истината, той става цялостен: ум, сърце, воля, душа и дух.

Според  Вас възможно ли е в съвременния начин на живот, забързано ежедневие, особено в градовете, човек да намери Истината?
Значи, ежедневието е без значение. То е въпрос на преданост на човека, на отдаденост на Истината. И тя вече го привлича, тя го отделя от света, тя му създава условия.

Съвременното ежедневие не е ли бариера пред чувствителността на човек да бъде отворен и да развива духовните неща?
То е бариера за тези, които са влезли в ежедневието и ако са го направили много земно. Но ако те държат на свободното си време, в което да проучват Истината и духовните неща, тогава ежедневието онова (земното) намалява, духовното се увеличава и ежедневието става духовно. И после става божествено след време. Значи, ние сме в ежедневието и не сме в него. Ако поискаме да сме в него, то може да ни погуби. Обаче, ако знаем как да се отделим ...постепенно, нали –  постепенното е метод на Бялото братство – както слънцето изгрява не отведнъж, и така (и ние) можем бавно да излезем. Зависи от волята.

Доколко се е запазил автентичния вид на учението на Беинса Дуно?
Ами то е много трудно (да се каже), защото той е казал: “Вие ще ме разберете така, както трябва, след 5000 години.” И малко са хората, които са отдадени концентрирано на мъдростта, любовта и истината. Значи, цитатаджии има много, четящи – много, знаещи – много... Но тез, които са тръгнали на война срещу себе си, срещу слабостите си, срещу изкушенията – те са малко и затова процеса е бавен. Това забавя.

Аз лично наблюдавам един процес на капсуловане на това учение, което според мен много рязко се разграничава от идеята, концепцията и философията на Беинса Дуно.
Ами защото изискванията са страхотни. Значи: Любов, която не се изкушава, Мъдрост, която не се заблуждава и Истина, която дава свобода и на другите, и на себе си. И оттука, понеже това е висока летва, изискванията – ти трябва да си душа и дух, и то – овладял ума и сърцето, за да имаш позволение да вървиш по тоз път. Което може ... извоюва се. Всеки може, всеки го има, но трябват много години – аз го наричам – “жестока преданост”.

Да, но това капсуловане.... Хората, които са последователи на философията, която безспорно е едно от големите духовни богатства на България, която е оставил Учителя след себе си... Това капсуловане, не Ви ли се струва, че противоречи на тази философия?
Значи, понеже те не са готови за Истината, щото ако я видят и се сблъскат с нея, няма да могат да оцелеят. И те са задържани ...как да кажа... като резерва, като изчакване, да може когато тя се яви, да могат да оцелеят, защото тя е нещо безпощадно. Там не може... там няма 99%. Там е... там си цял.

Според Вас няма ли всеки един човек, независимо от степента на своето духовно, личностно развитие, право да пие от извора, така да се каже?
Зависи как иска да пие и дали е достоен, защото може да посегне, може да няма мярката. А когато влезеш в Истината, тя ти дава мярка. Когато имаш мярката, няма проблем – всичко ти е дадено. Представи си, че ти е дадена много храна, а ти нямаш мярката... Но ако ти си самият контрол над себе си – всичко е овладяно вече.

Самият Учител дали би подкрепил такъв вид капсулованост?
Той не би го одобрил, обаче, понеже знае, че пътят е бавен и духът трябва да се освободи от много минали прераждания, натрупвания, наслоения. Умът обременен, сърцето, волята – в друга посока, умът – в една...И затова, бавен е този процес на очистването. За да тръгнеш така... усилено към Духа. Трябва да ти е позволено.

От кого?
От Духа, от Бог. Ако Той не ти позволява да вървиш нагоре към Истината, значи Той те предпазва, защото ти ако се сблъскаш с нея, няма да оцелееш. Тя е страшно нещо, ако я видиш пряко.

Възможно ли е тази Истина да е въпрос на гледна точка?
Не. Това е самият Бог в действие. Това е така нареченото “самадхи”. Това е пра-светлина. И трябва да си готов да се слееш с нея, да си я обичал, да си се подготвял, за да може при срещата да оцелееш. И после пък – ставаш задължително скромен и смирен, щото тя е високата летва.

Отпреди няколко години планетата ни и всички хора, и нашите души, сме под влиянието на нови космически сили от чисто физична астрономична гледна точка. Какви са Ви очакванията на Вас, като човек, който се занимава с тези неща? Каква промяна да очакваме?
Човешкият път е много бавен и там за промяна е трудно да се говори. Защото Учителя казва, че “много хора са кандидати за животни”, “други са кандидати за хора”... ей така – смесено е. И малко са тези, които ще направят скок, защото ... са се посяли в това – Божественото. Те са духове и души, те не са умове и сърца. Те са душа и дух. Не низша душа. Има две (два вида) души: низшата е смъртна, а висшата трябва да се освободи от всички окови, от желанията. Тя няма желания, тя има Любов, тя има Мъдрост. И това е трудното, и това е бавният процес. Така че повечето хора ги чакат разочарования, но пък в бъдеще ще имат шанс. Щото изискванията на Истината са много високи – там няма компромиси.

През последните години виждаме, че Европа, особено западните държави, са в едно тотално духовно падение. Материалните желания, технологизирането на живота вземат превес. Какво е мястото на България в този контекст, как могат българите да намерят правилния път към Истината?
Значи, първо, то не се отнася до България. Тези, които са паднали, имат проблеми със себе си, са около 1/3, около 20 милиарда. Въпросът не е само до България, а до определени хора, които са избрали твърдо Истината. Те са... във всички народи ги има. Те са търсачите на Истината, които умират за Истината, не които я цитират, а които са готови да заложат живота си. Те надрастват ума, надрастват сърцето, надрастват низшата душа и влизат в чистия дух. Те са търсачите, и особено когато им е позволено, те вече имат мярката за нещата, имат тънкостта. Знаят кое е Истина, кое е полу-истина, щото там стават големите (бели).

Кое човек трябва да слуша повече: интуицията си, сърцето си, разума си?
Значи, интуицията е по-дълбока, от тези неща, които изреди. Интуицията е ... слиза от духа, влиза в душата. По-надолу за нея материята е гъста. Даже чистото сърце....  чистото сърце работи с, да кажем, чисти предчувствия, нали... Разумът, той толкоз много трябва да се пречисти, но пак не е мярка. Умът – също. Интуицията е, преведено, “вътрешният Бог”: “in tao” – вътрешният Бог. Тя е мярката, но тя не трябва да се смесва с ума и с неговите хитрости. Когато човек се пречисти, тя слиза от духа и предава правилно на чистата душа – висшата, душата пък предава на сърцето правилно. Такъв е пътят.

Тоест, да приемаме, че умът, като символ на интелекта, е по-скоро дяволската страна на живота?
Той е опасен, обаче, ако бъде овладян, пречистен, той вече не може да пречи, става слуга. Целта е той да стане слуга, да не е господар на духа и душата.

Най-просто казано, как?
Ами, с дълъг процес на пречистване, понеже той няма контрол. Това е... Учителя казва: “Това е падналият Сатана всъщност.” И всички умствени игри са... даже игри на духовност може да са. Той може да играе всичко, обаче когато го пречистиш, той залязва и изчезва. Когато го овладееш – той трябва да е овладян – да не му даваш да говори. Висшата душа да говори, любовта, мъдростта, духа да говори, но не и той. Ако той говори, той трупа точки и след време може да те отклони.

Според Вас как ще реагира широката общественост, не само в България, а в глобален мащаб, след няколко години, когато официално се заговори и чрез доказателства и документи, за съществуването на извънземни цивилизации?
Значи, извънземните, те винаги са съществували, но те не са човечета и такова... Това са висши същества... ангелите даже са ниска степен. Говорим за Серафими, говорим за Богове, говрим за Старци. Хората ще ги приемат постепенно според това доколко са изчистили съзнанието си. Ако съзнанието е много тренирано и пречистено, ще има правилна връзка с тях. А иначе ще има една въображаема връзка, която разваля всичко. Значи, човек почне ли да си въобразява, че е чист, че е добър,че ...става опасно. И затова има една школа на пречистване, освобождение от изкушенията, където Учителят ти позолява правилно да виждаш, да различаваш ангел от дявол. Даже може да се обърка ангел и дявол – знам и такива случаи. До такава степен, нали,  мислят, че разбират, а тя разликата е голяма, все пак.

В края на XIX в. В Европа идват учители като Беинса Дуна, личности като Айнщайн, Рудолф Щайнер, Морис Метерлинк, изобщо – едни години на... наистина на специални хора, които като че ли идват да помогнат за въздигането на човешкия дух и познание. Задава ли се някакъв такъв нов цикъл в следващите години или..? Как мислите?
Значи, Бог винаги изпраща свои напреднали, според душите... но помощта, тя ще дойде, когато човек направи личните си усилия в пречистването, за да може и да получи. Защото мъдрецът може да е до тебе и да не го познаеш, може да ти е комшия, може да ти е съсед и да се разминавате. Но когато е дошъл часът, става сближаване отгоре, и вече той става разбираем и той ще тикаже нещата, които трябва да ти каже. Иначе той ще ги премълчи. Аз имам брат, който не знае с какво се занимавам, няма и да разбере. Туй между другото... Нямаме връзка. Моите уважения... роден брат! Но той не знае с какво (се занимавам), няма и да знае.

Пътят за духовното и личностно израстване на модерния човек, как може да мине? Чрез промяна в начина на хранене, спортуване, практикуване на медитация, йога, четене на книги...? Каква е формулата, има ли формула?
Всички тези неща помагат, всички тези неща, които ги каза, те са външни. Мярката е победа над изкушенията. Човек, който се изкушава, Бог не може да живее в него, и той не може...  Няма значение дали е женски въпрос, дали с пари се изкушава, дали в професия, дали в нещо... в храни... Той трябва да надрасне изкушенията. Много е трудно, но това е мярката, за да ти е позволено да влизаш във висши светове.

В този контекст, не е ли същата логика за всички духовни учения? Човек да ги използва като някакво стъпало за развитие и в един определен момент да скъса с всички тях и самият той да е пример и модел за такова развитие?
Ако се насочи цялостно към Истината, не донякъде, тогава вече той излза от този кръг и... спасява се. Тоест той вече е повикан, призован отгоре. Има право да практикува по-висши истини и да ги научи, защото той е станал неспособен да злоупотребява, нали, което е много важно.

Доколко сериозен е рискът на търсещите хора, които следват и учат едно или друго духовно учение и практики, да станат зависими?
Значи, всички търсещи, които търсят с ума, ще се провалят. Умът не е търсачът, висшата душа в човека е търсачът и чистият дух. Ако човек овладее ума си, умът вече става приятен слуга, той не се меси в Божествените работи и в духовните и не може да се меси. Тогава вече чистата душа – тя обича чистия дух – в ума и сърцето тя е робиня, обаче влезе ли в чистия дух – това е царство, и тя се стреми нататък. А духът пък вече  - към самия Бог. Например, душата не може да живее в безкрая. Тя може да живее във вечността, но тя не може да понесе безкрая. Обаче ако се съедини с чвешкия дух, тя може да издържи на безкрая и тогава вече става единно цяло и е позволено да влезе.

Един последен въпрос: Какво казва Учителя и какво е Вашето виждане по въпроса за времето и пространството?
И времето не съществува, и пространството не съществува. Това, което съществува, е чистият дух, но понеже трудно се домогваме до него, щото въпросът е дали сме победили изкушенията. Те позволяват да виждаш в другия свят по правилния начин. Не да си въобразяваш, а да виждаш. Те са позволението.

Ако времето и пространството не съществуват, ние къде сме?
Ние в момента сме в духовния свят, зависи от съзнанието. Значи, ние сме тука, но не сме тука. Ако сме в ума, сме тука. Ако сме в душата сме в духовния свят. Ако сме в духа, сме в Божествения свят. Зависи... Ние в момента сме духове, ако го осъзнаваш. Не говорим ...тя устата не може да говори, и тялото, това, което говори е духа и душата. А при умствения човек говори умът, той си е тука. Той е външен.

В тази логика... с един учен разговарях наскоро и той каза, че като цяло, било то на нашата планета и изобщо в целия космос, трябва да променим възгледа си, тоест да не гледаме на нещата чисто физически, защото, ако щете, и звездите, планетите, слънцата имат и друга форма.
Значи този град го гледаме, мой любим град е, от тука съм – той не е реален, защото утре може да изчезне. Обаче духа никога не може (да изчезне). Трябва да гледаме с гледната точка на духа.

Имат ли чисто материалните обекти, като планети и т.н., според вас, и духовен елемент, съпътстващ физическите елементи?
Те са една подготовка, една пътека която... значи, Ал Халадж казва: Кое е важното, да кажем, по време на корабокрушение? Това, което можеш да вземеш със себе си. Какво можеш да вземеш със себе си – духа си. И ако ти осъзнаваш духа си, ти си предварително спасен. Земетресението, наводнението не важи за тебе. Но ако ти си ум, ти си останал там – в падението си. Трябва да станем духове и души, каквито сме, за да живеем правилно в тялото, в ума и сърцето и да ги ръководим. Не те да ни ръководят.Щото сърцето е отражение на душата, а умът е отражение на духа. Можем да се спасим от ума и от сърцето само ако ги пречистим. Тогава вече душата и духът, явяват се и ни освобождават. Разбираме ги, виждаме ги, живеем в тях.
 

1
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш
Елеазар Хараш е един от най-емблематичните представители на чистата духовност в нашето съвремие. Около 40 години изнася лекции в сферата на духовното развитие и себепознанието. Словото му се отличава с особена чистота, дълбочина и свобода.

Като лектор и писател изнася квинтесенцията на всички световни учения и значими мъдреци, обединявайки чистата духовност на цивилизациите и техните Учители от древността до днес. В лекциите си поставя мост между всички древни учения и религии, като премахва разделението, омразата, междуособиците и показва тънката връзка в основата на всяко учение. Основните принципи в изнасяните лекции от Елеазар Хараш са: Любовта, Мъдростта, Истината, които съграждат главната посока в развитието на всяка душа.

Важна особеност в дейността на Елеазар Хараш е тази, че по отношение на своите последователи и ученици той не прави формално обединение в организация, структура или каквато и да е външна обществена, социална или религиозна форма. Напротив – налице е свобода и непривързаност. Елеазар Хараш изнася в лекции, книги и видео интервюта, всичко необходимо за персоналното духовно развитие на всеки човек, без да го поставя в условия на каквато и да е зависимост. Многократно казва, че в духовното развитие се върви самостоятелно, чрез воля и по свобода. Всички негови лекции са безплатни, а в ежедневието си работи, потопен в дълбини за всяка нова книга, предстояща лекция или видео интервю.

„Любовта ти дава живот, Мъдростта – светлина, Истината те дарява със свобода. Затова Учението е универсално и това е нашата свещена троица – Любов, Мъдрост, Истина. Отнема недостатъците, слабостите. В това учение не можеш да мразиш, да критикуваш, да завиждаш, да боледуваш. Нямаш проблеми. Имаш задачи. Дава нещо универсално, което не се обяснява, а се чувства. Дава възможност да познаеш онази част от себе си, онази пълнота в живота, която е изгубена още в рая. Изгонени от рая – изгнание означава изгубената пълнота и Учението я връща. Но трябва да се отдадеш много искрено, предано.“

 
  • Главното ударение на това учение – е в чистотата, тя е външна, вътрешна и мистична.
  • Другото ударение е в смирението и всеобхватната мъдрост.
  • Чистотата трябва да бъде явна и тайна, скромна и тиха, а смирението трябва да бъде без показ.
  • В това учение са важни малките постоянни усилия – те са безусловни.
  • Мъдростта е всеобща.
  • Това е учение за чистия път към Бога.

За истинските ученици, Елеазар Хараш казва няколко основни принципи:
  • Който е въвлечен в света, не е ученик. Ученикът ражда хармония от себе си, а не от другите.
  • Човекът се учи, но не се развива. Само ученикът се развива.
  • Ученикът не се бори със ситуациите – той ги преодолява.
  • Ученикът знае, че любовта към Истината го освобождава от борбата за оцеляване.
  • Ученикът всякога съхранява Любовта, защото знае, че само чрез нея възприема Бога правилно.
  • В смирението на ученика е скрит силен огън. Ученикът живее в потока на Бога. Той е сключил свещен съюз с Тишината.
  • Ученикът има свещен говор. Той има чист и динамичен покой.
  • Ученикът всякога съхранява своята чистота, за да може да има висше ръководство.
  • Ученикът е владетел на себе си и затова обстоятелствата не го владеят.
  • Никога не нарушавай своята безкрайност.
  • Ако изгубиш опората на живота си, придобий увереност.
  • Човекът е красив, когато е създал Безкрая в себе си.
  • Поставяме на първо място Бог в живота си, а после себе си.
  • Ученикът всякога избягва злословия и многословия. Ученикът много бди над думите, вършителите на кармата.
  • Ученикът знае, че тайната на живота е в това, че има само Едно Действащо Същество.
  • Ученикът познава намерението като тайна енергия на собствената си същност.
  • Ученикът познава свещеното Слово и свещеното Слово го познава.
  • Ученикът носи в себе си силата, която може да изменя пространството. Разбира се това става насаме, между него и Бога, във взаимно съгласие.

„Аз съм благодарен, че имам такива ученици, които видях, и за които Учителя ми каза, че са определени.
Аз наблюдавам от много време тяхната работа – мога само да кажа, че е нещо изключително да познаваш истински ученици на Учителя – скромни, тихи, могъщи – ежедневно и съзнателно работещи върху себе си – бих казал – те са една светеща тишина. С тях ще образуваме ядрото на България, с тях ще работим и в бъдещето, защото Учителя иска могъщи ученици – надрастнали изкушенията на живота, победили напълно змията в себе си, господари на себе си и на своята съдба...познаващи същността на учението...чиито символ е диамантената воля. Няма време за поздрави и външна култура, няма време за излишни въпроси, няма време за отпускане и отлагане...няма време за баби в окултизма. Сега е огнено време, огнен цикъл, сега е време, в което се изработва могъществото на ученика и неговото изключително смирение, което е висок връх."




 


Биографични данни:
Елеазар Хараш е творчески псевдоним на Петьо Йорданов, роден във Варна на 29-и януари 1954-а година. Израства в уединение сред семейство на глухонеми. От 8 годишна възраст започва да изучава тайните на природата и да общува активно с невидимия свят. Още като дете е привлечен от невидимото и жаждата за Бога.

Елеазар Хараш е продължител на Учението на Всемировия Учител Беинса Дуно (Петър Дънов), като своеобразно поема щафетата в Учението през 1986-а година от прекия ученик на Учителя – Брат Михаил – Омраам (1900 – 1986).
Елеазар Хараш започва да издава редица книги, както по свои лекции, така и по Словото на Учителя, или както го нарича – Първия Старец от йерархията на 24-мата Старци.

„Името Елеазар Хараш ми е дадено от Учителя през 87-а година, да нося с него отговорност. Дадено е след самадхи, с него нося голяма отговорност. Има две значения, ще кажа само едното: Божествен център."
 
Афоризми от Елеазар Хараш:
  • Чистите действия нямат съдба.
  • Само Любовта лекува, защото е Сила Божия.
  • Бог въоръжава с Любов този, когото иска да съхрани.
  • За да бъде човекът висше същество, той трябва да има воля избрала Бога по свобода и любов.
  • Над всяка практика е чистото сърце, то може да променя събитията.
  • Който е познал себе си, става Изгряващо Слънце в себе си.
  • Силата работи в Тишина.
  • Гласът е загадка. Има гласове, които ни пречистват. Изворът показва, че само това, което е постоянно, е реално.
  • Най-здравословният живот е близост с Бога.
  • Знанията са бреме, Мъдростта е лекота.
  • Истинското образование е да научиш детето да търси Бога цял живот. Детето трябва да търси умението на Словото.
  • Дълбинно Чистото е всякога трудно за разбиране.
  • Овладей себе си, ако искаш да получиш Пътя си.
  • В Любовта е Единението. В Истината е Изчезването.
  • Древността действа с Безмълвие и Безупречност. Древността работи и сега. Тя е тук. Тя е Всеобхватът.
  • Словото превъзхожда всяка наука и религия.
  • Словото отключва световете – измеренията. В Словото е скрит Пътят.


Творчество:
След 1989-а година, Елеазар Хараш продължава изнасянето на лекции, като първоначално това са сбирки в апартаменти и малки зали, в градовете София, Варна, Бургас, Русе, Добрич, Плевен, Шумен, Стара Загора и др. Постепенно започва един процес на поставяне на основите и актуализацията на цялостната визия на всички духовни течения през вековете до днес. Паралелно с това Елеазар Хараш издава книги за духовно развитие. Някои от най-дълбоките са за Христос, автентичното християнство, богомилите, както и множество лекции за Египет, Атлантида, Древна Индия, Учението на толтеките, Мъдростта на индианците, Мъдростта на суфизма, Мъдростта на Лао Дзъ, както и Мъдростта на народите по света.

Една от най-разпространените му книги е „Формулите - свещени ключове“, в която се съдържат 1000 тематични формули за работа със Словото. Най-дълбоките книги на Елеазар Хараш са по темата за Мистериозните Старци.
Освен книги със свои лекции, Елеазар Хараш издава книги на редица мъдреци и мистици. Издава книги на белгийския мистик и драматург, носител на Нобелова награда за литература (1911-а година) – Морис Метерлинк. В серията от книги влизат и книги за Кабала, тайната на числата и множество тематични книги из Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно).

Видео интервюта и лекции:
От 2016-а година Елеазар Хараш започва изнасянето на видео интервюта пред специализирания сайт за духовно развитие и себепознание – Портал12. В поредица от теми, чрез интервютата се навлиза плавно в дълбочината на фундаментални истини и принципи, свързани с осъзнаването, будността и развитието на духовните добродетели и способности. Така от началните и базови теми през 2016-а година, зрителите се потапят до изключително дълбоко Слово, предадено същевременно на разбираем език, едва 3 – 4 години по-късно, разглеждайки ретроспекцията на подбраните теми.

Паралелно с това, Елеазар Хараш продължава да изнася лекции във Варна (и по изключение 2 лекции във Велико Търново (2017 и 2018 година).

Коментари 0

Коментари:

Спонсори на Портал 12