Другата страна на аутизма и какво се крие зад него

На 2 април отбелязваме Световния ден на информираност за аутизма. За аутизма започна да се говори съвсем плахо през последните години, но като цяло нашето общество не познава спецификата на това състояние. За нас аутизмът не е болест и макар че е квалифицирана като такава, аутизмът е преди всичко ново състояние и възприятие за света. Това ново възприятие е в крайно несъответствие с матрицата, по която всички останали сме приели да живеем и с всичко онова, което приемаме за нормално.

За това говори и поведението на децата с аутизъм. Те са напълно затворени към нашия свят и живеят в техен собствен. Изумяват с високата си чувствителност, интуиция и способности в различни направления, които нямат логично обяснение: наизустяват цели книги, смятат наум сложни формули, запомнят цели картини в най-малките детайли.

Макар медицината да определя тяхното състояние като “ново умствено разстройство”, има редица психолози, които вече говорят за аутизма в друга насока
Изследователката Дорийн Върчу е една от първите, които свързва аутизма с децата на новото време, които в някои случаи не могат да понесат реалността в която е попаднала душата. Според нея необичайното поведение и мотиви на индиговите  и кристални деца, както ги нарича тя,  често се тълкуват превратно и психиатрите им поставят погрешни диагнози за умствени разстройства като например "Хиперактивност с дефицит на концентрация" - Attention Deficit with Hyperactivity Disorder (ADHD). Върчу е убедена, че правилната "диагноза" всъщност е "Концентрация, ориентирана към по-висши измерения" - Attention Dialed into a Higher Dimension, Аутизъм. За съжаление, когато неправилно бъдат подложени на лечение, тези деца губят своята енергичност и паранормални способности.

Според Върчу, първото смущаващо впечатление при контакт с новите деца са техните излъчващи неземна мъдрост големи пронизващи очи, които сякаш ни хипнотизират и "разголват" душата ни.

Кристалните деца са по-вглъбени, търпеливи и опрощаващи. Телепатичните дарби на кристалните деца се отразяват на вербалното им общуване с другите хора. Те често смятат, че не е нужно да говорят, защото имат нов начин на общуване, който за нас е все още непонятен.
Много от тях имат изоставане в развитието на речта и те проговарят едва на 3-4 години. Въпреки това родителите им споделят пред Върчу, че по неведоми причини никога не са имали усещането, че не могат да общуват с тях. Кристалните деца употребяват комбинация от телепатия, своеобразен език на символите и звуци (включително песни).

Едва ли е странно, че тези форми на контакт се определят като "аномалия" от медици и педагози. От появата на кристалните деца броят на диагнозите "аутизъм" е рекордно висок. Според дефиницията, засегнатият от аутизъм индивид се изолира в свой собствен свят и поради индиферентността си към случващото се в живота, е неспособен да общува с околните.

Дорийн Върчу обаче е убедена, че кристалните деца не само не са аутисти, но всъщност са най-общителните, съпричастни и духовно просветени участници в човешката еволюция. Ние не разбираме техния нов начин на общуване, комуникация и приемаме тяхното ново светоусещане за болестно състояние, само защото то се различава от приетия стандарт.
Новите деца предпочитат връзката с природата и могат да я съзерцават с часове. Не затваряйте едно такова дете в градска среда. Тя само може да го накара да се затвори допълнително, докато живот сред природата може да отключи всички негови способности, които да развивате заедно.

Подхождайте към тези деца не със съжаление, а с възхищение, защото има много, на което те могат да ви научат. Определено те не са случайно тук.