Древните българи са имали отлични познания по астрология. България не е основана през 681-а година (ВИДЕО)

Лекция на Петко Колев
Тайни на времето, кодове на Мадарския конник и древнобългарския календар 

Моят път по следите на знанието за древните българи тръгна от един простичък въпрос - Защо фактите, свързани с наличието на български календар, древно българско календарно знание, не са в учебниците по история? Държа да спомена едно име на изключително заслужил човек, Йордан Вълчев, писателят, изследователят, Йордан Вълчев, който пръв повдигна въпроса за наличието на такова знание сред древните българи. Пръв направи много значими усилия това знание някак си да проникне сред обществеността, науката. Аз си спомням смътно как един тогава млад мъж, енергичен, дойде на лекция в гимназията и с позволението на другаря Николов, споменавам го и него, историкът на английската гимназия, изнесе лекция за този календар, която лекция просто след това изчезна от паметта ми. Нещо любопитно, интересно, но като не се повтори едно нещо, нали знаете, знанието идва с едно натрупване и повторение, и изчезна. И чак по-късно след 90-те години попаднах вече отново на този древнобългарски календар, който го няма в учебниците на българските деца. 


Темата е за духа на българина. Аз ще говоря за знанието на българина. И когато един дух почива върху знание, а не върху митологеми, представи, желания, тогава той действително има здрав корен, здраво съдържание. Ще ви цитирам и проф. Александър Фол, който казваше “Добре, че не сме толкова уникални!” Добре, че Мадарският конник има свой аналог. Добре, че този древнобългарски календар има своите следи назад във времето. По географските пространства на Азия можем да го открием. И бидейки не толкова уникални, ние можем да намерим себе си и да докажем пред света кои сме. Всяко уникално нещо, нали знаете, светът почва да го отхвърля. Чак пък толкова, не сме чак пък толкова уникални, но сме действително носители и следователно самите ние сме много древна семка, да се изкажа по този начин. Да разсея... Така, археолозите казват за равнището на една цивилизация се съди по умението да обработва метали. Това е показател за археолозите за равнището на един народ, на една цивилизация - извличане на метала, обработка на метала и прочие. Тука споря напоследък - най-сложното човешко знание не е металообработването. Оказа се, че много народи, траките обаче начело може би, но и други народи обработват метали. Но много малко народи имат инструмент за измерване на времето. Измерването на времето това е много сложен процес. Календар  - какво значи календар? Да измерим дължината на земната година. Много просто е казано. Това е. Календарът на маите, на инките, на българите, на евреите, египтяни се мъчат да измерят дължината на земната година - 365 дни запетайка 4 знака, кой ще го измери по-точно. И само няколко цивилизации, може би на пръстите на едната ръка се броят, имат собствени добре обосновани астрономически календарни системи. Значи измерване на дължината на земната година и отчитане на времето. Тези 365 дни за нас, като добри астрономи се оказват българите.  Между 350 и 360 за римляните - там някъде са се губили в пространството собствено колко е дълга земната година. След това как да бъдат организирани и отчетени за прагматично ползване. Говорим за едно чисто прагматично знание, което обаче изисква много астрономически познания, ерго математически познания, много висок клас знания за онази епоха, далечна епоха, когато човечеството не разполага с часовници със секундарници, за да може да си даде сметка, за сметки говорим, изчисления, че около 22 декември, 22 срещу 23 декември, настъпва зимно-лятното равновесие. Без часовник със секундарник това е изключително трудна задача. 

Да разсея първо... Първично възникващата мисъл китайския календар, когато се погледне, тези изображения. Китайският календар и ние с китайския календар. Значи, първо, китайските източници казват, че в епохата на династията Хан, това е +/-200 години около н.е., едни на коне от запад на Китай влизат в областта У Хуан и междудругото носят със себе си и животинския календар, така наречения животински календар. Понеже става въпрос за животни. Това казват историческите извори. Какво казва китайската митология. Големият въпрос, простичък въпрос им се задава на китайците - по каква логика тези животни са подредени в този ред - мишка, вол, барс, за някои барс, за други тигър в зависимост от географските зони, в които се търси съответното животно, и т.н.? Какво казват китайците? Две ще ви цитирам. Едното: животните се състезавали да преплуват жълтата река. Което по-напред изплува, по-напред в списъка. Мишката на гърба на вола и мишката начело. Обяснение. Другото, Буда събрал животните на вечеря в гората и ги подредил по тоя начин. Защо? Питайте Буда. Това е китайското знание - елементарно, свързано с животни. Годината на вола е година, в която ние обгрижваме воловете и така нататък. Битийно ниско по същество знание, което няма нищо общо с астрономията, която ни е нужна, за да измерим дължината на земната година. Не гледайте в средата на този кръг. Ще спомена и за средата. Нямах друго изображение иначе не бих го сложил. Бих взел чист зодиакален кръг.

Календарът е слънчев. Китайските представи за времеизмерване се свързват с лунния цикъл. Слънчев календар. Второ, календарът е юпитеров - 12-годишен циклов слънчев Юпитеров календар. Всичко това са верни определения за календара. Лунен, слънчево-лунен, китайски, и прочие са неверни квалификации по отношение на това висок клас астрономическо знание. Така наречените животни, съзвездия, съзвездието, което ни прилича, което ние оприличаваме на мишка, съзвездието, което оприличаваме на вол - така се разбираме с вас и така нататък. 
Защо ни са нужни тези съзвездия? Нужни са ни, защото древните астрономи, уточнявам не собствено българите измисляме. Това не е измисляне. Не собствено българите сътворяваме цялата теория на този календар. Не се знае и кой е първичният автор. И, второ, става въпрос за едни хилядолетни наблюдения. Чрез наблюдения на онова, което се случва в космоса, движението на планетите, се установяват тези накратко изказани от мен пред вас изводи. Много дълги векове е трябвало да бъдат натрупани знания, за да можем да стигнем ние до онова кратко нещо, за което става дума в рамките на 15-20 мин. Забелязали сме, че Юпитер, Янкул на древнобългарски, Янко/Янка/Янкул... Имали сме между другото собствени понятия за планети, които са загубени. Един мой набор наш, от Икономически институт, казваше: “Моята баба ми назоваваше”, тя е от Балкана, от Троянско, Тетевенско някъде, “планетите”, вика”, с наименования, нейни наименования”, които той, за съжаление, не е запомнил. Но Янкул се помни. Юпитер-Янкул се движи около слънцето през тези съзвездия. Защо ни е нужно да наблюдаваме и да знаем движението на Янкул? Защото са установили, че пълен кръг около слънцето Янкул прави за точно 12 земни години -20 дни. 20 дни само е разликата за един период от 12 години. Много интересен момент, който вече се използва как? По сянката, без сантиметър, и както казах, без секундарник е трудно да се изчисли най-късия ден, най-дългата нощ, около 22 и 23 декември. Или това става приблизително и сигурно има някакви отклонения. Но чрез движението на Юпитер около слънцето, когато Юпитер отново влезе в съзвездието Мишка, наблюдавайки го 12 години как той лека-полека преминава през съзвездията, се движи… Долу на земята древните астрономи знаят, че са изминали 12 земни години. Върху един по-дълъг от период от време те наслагват земния цикъл от 365 дни. И очевидно успешно са замерили дължината на земната година, т.е. установили са кога настъпва зимно-лятното равновесие и започва астрономическата година. А не земеделската година през март месец и лунната година, която се мени всяка година. Защото тогава са нашите празници - Игнажден, Полязов ден, което говори за пълно съзнание, че настъпва нещо ново в природата. Който ти влезе пръв в къщата на Полязов ден, такава ще ти бъде годината. Началото на годината всъщност, казва народната памет. 

Защо честваме Нова година на 1 януари? Ами Волтер казва, цитирам бай Йордан Вълчев, “Римлянино, Римлянино, ти взимаш битките в полето”, т.е. ти си добър войник, “но никога не знаеш кога точно се случва това”. Установяват римляните, че вече преобръщане има във времето, но това е девет дена след 22 декември, когато те го осъзнават. Казват: това е началото на годината, и по силата на римското присъствие в света, военно-политическо, и до ден днешен ние... Новата година е минала на 1-ви януари, ние стреляме, прегръщаме се, пием шампанско и празнуваме настъпването на новата година. Това е една световна тъпотия! 

И тук правя едно предложение пред проф. Попхристов да се хванем лека-полека заедно и да наложим в съзнанието на Европа първо, пък на света след това, този факт, че българите, днешните българи... Имало и други народи с това съзнание с тая памет обаче изчезнали. Ние някак си държавотворни все още, има ни, имаме това знание и го отчитаме, и го празнуваме. Това е наше нематериално наследство, което би могло да бъде обект. Но ако се бавим, да не кажа моткаме, може да се случи следното. Преди 7-8 години, 2-ри януари, отмаляли сме от Нова година и около 15 ч следобед по Националната телевизия излизат двама многознайника с един зодиакален кръг, едно табло, и казват “Сега ще ви разкажем за това, за китайското знание за времеизмерване, календар и логиката на тези изображения”. И повтарят точ в точ онова, което аз ви казвам, като вече китайско знание. Тръгват на нас, на българите, да ни продават това знание. От Национална телевизия! Почвам да проучвам въпроса на 3-ти януари сутринта веднага. И се оказва, че съпругата на един човек, който виси, няма да споменавам името, пред китайското посолство, за проекти човекът работи, за пари, нещо ти. Тя работила в отдел информация на Национална телевизия и тя му подсигурила възможността той от телевизията да ни каже. Няма Буда, няма животните жълтата река преплували. Те не са животни, те са едни съзвездия и прочие, и прочие. Тоест това е опит да се присвои едно такова знание, не собствено българско, пак казвам, но ние сме носителите, единствени останали оцелели носители на това знание. И вече свързаната с това астрология. До отговорите на папа Николай, до питанията на Борис, 34-35 въпрос, българите отчитат, чакат знак от звездите за важните неща, които се случват, които свършват те на земята. Това е вече астрология, базирана на астрономическо знание. И така... Нямаме в учебниците... Ние с проф. Попхристов в учебниците научихме и за именник на българските владетели. Ми как да учим за именника като там той е базиран върху календара?! Авитохол дошъл, възцарил се, в годината на змията, Аспарух там. Тервел възцарил се в годината на коня. Няма китайско династическо дърво, което да е организирано по този начин - еди-кой си император дошъл, възцарил се, в годината на дракон. Защото те мислят за животните в реката и в гората. 

Така... Тръгваме към втория въпрос. Да, ето, през именника ние научаваме за календара. Плюс това в именника се казва, че българите държали държава, царували, 515 години от другата страна на Дунава. След това Аспарух от тая страна на Дунава, както и досега. Следва логичният въпрос на проф. Попхристов: “Ами кога ще учим за тия 515 години?” и работата отива на криво.

”Българите в 680 г Хан Аспарух създаде първата българска държава” - оказа се към днешна дата едно изречение пълно с грешки. Нито е “хан” титулатурата, нито е Аспарух, може би Исперих, нито е създател на нова държава, а продължител, камо ли пък на първата. Първа, втора, трета българска държава - веднага отрязваме с теслата, ние сами си я режем, ей-така. Стара Велика България отрязваме, Волжка България отрязваме. 

По този въпрос, отклонявам се леко, писма се подписаха 2015-та година в периода октомври-декември от водещите наши учени-медиевисти, включително акад. Гюзелев, проф. Петър Ангелов, доц. Вагалински, доц. Ваклинова, Пламен Павлов, и прочие медиевисти, в които писма адресирано до Министерството на образованието - древните българи, ако са тюрки не могат да имат това знание. Древните българи, ако са тюрки, не могат да произведат Мадарски конник. Не е в културния ареал и мисленето на... Няма лоши и добри, казваме още отсега. Но при тюрките го няма, но го има при онези индоевропейци, сродни на иранския кръг, народи от средна Азия. Това нещо в писма подписани от тези учени, може да ги сканираме да ги покажем, вече е в Министерството на образованието. Разпратени са в основните издателства, Просвета, Анубис. Надявам се, че ще влязат в учебниците по история. Мой малък принос бих го казал - благодарение на този гигантски натиск, 15 години, знанието за древнобългарския календар, календара като такъв и именника, влязоха в учебниците по история. Не може народ с пържолата под седлото, както го представяха, да носи такъв висок ранг знание. Няма да влизам в подробностите.

Искам само да се спра на Мадарския конник. Едно изключително откритие научно на изследователя Александър Алексиев, по творчески псевдоним Хофарт. Прадядо му е германец, но той е роден в Плиска. Мадарският конник. Това, за което ще ви разкажа в момента, свързано с Мадарския конник, стана тема на доктората на Александър Алексиев-Хофарт миналата година и беше защитено пред проф. Маразов и други членове на една много сериозна научна комисия. Казва Хофарт: ако българите идват от района на припамирието, там където... В именника... Там където 1865 г, мисля, проф. Попов намира вложен именника на българските владетели в други текстове с религиозно съдържание, очевидно кръпка, но някой го е заложил с три преписа, за да се запази, се казва “А сега да видим историята на асирийските царе”. И почва Авитохол, Ирник и прочие, и прочие. В асиро-халдейското пространство там са астрономите, там се ражда най-високата наука, свързана с календари, с време и ние сме носители - още едно доказателство. Неслучайно някак си ние имаме един именник, който пък се гради на този календар. И Хофарт допуска, ако българите идват от тоя райони ако този Мадарски конник, както казва Шкорпил, първият наблюдател и описател на Мадарския конник, около главата му има нещо обло като украшение или покривало. И други изследователи след това казват и се вижда. 

Кое е приносът на Хофарт? Значи през 1955 г изследванията на БАН няколко седмици, 10 дена, денем-нощем изследват Мадарския конник, след като е почистен от гипсовите налепи от 1912 г, когато са взели и не са го почистили. Ето ей тука, оп, и зад гърба на конника има форма като гега. Отзад тя вече не се вижда, но ще ви кажа, 1955 г изследването казва: От главата на коня до ръката... до ляво рамо на коня има дъгообразен жлеб. Тази форма, този дъгообразен жлеб, на копието в археологическия музей го няма. Организирам аз качване на Мадарския конник. Как става това? От един родолюбив българин, Дамян Балабанов, който загина, се намират 2500 лв. на НИПК се плаща, за да дигнат скелето, за да почистват. Продължава почистването от гипс. Две шепички събраха още тогава. Мен ме интересуваше да видя какво има между ръката на коня и ухото. Това е, казвам ви го, три пръста от скалата, четири пръста, като цепеница, прав, ето го тука, той се вижда, права форма. Между ръката и рамото скалата е силно разранена и се вижда само очертанието на длетото, т.е. обемът го няма от времето, от почистването зад гърба вървят... Длетото е колкото пръста ми, толкова е широко длетото, с което е оформен целия паметник. Гега.

Хало и гега. Изображенията на Митра са винаги с хало и гега. Хало - лъчението, светлината, гегата - небесния пастир. Митра е небесният пастир. Вечер той изкарва звездното стадо - почват да се виждат звездите на небосклона. Сутрин при светлината звездното стадо се прибира. Ето ви митология, насложена върху астрономия. Ами казва той: Ако това е митрийски сюжет? Кучето символизира, куче и вълк, символизират луната, лунното начало. Отново говорим за планети. Слънце-митра, луна-кучевълк, съзвездие лъв. Съзвездието Лъв има една звезда, Регулус се нарича. Всяко съзвездие има една главна звезда поне, главна. Заради тая главна звезда се прави и съзвездието, тя е важна. Слънцето, траекторията на слънцето, минава винаги през Регулус от съзвездие Лъв или много плътно до него и тя затова се нарича “царска звезда”, защото седи на пътя на царя. Този Хофарт да вземе да попита, да провери, чрез жена си води голяма, такава фирма компютърна, имало ли е някога положение на Слънцето, луна и Регул от съзвездие Лъв в това положение, тази конфигурация, и кога? Тука казвам, положение на звезди, едно и също, може да се повтори след 25 хиляди години, ако са повече звездите - по-рядко, и то не точ в точ, а приблизително, т.е. това е много точен начин за фиксиране на време. Ето сега в тоя момент, ако сме малко по-добри астрономи, отбележим 3-4 небесни тела, пуснем ги след 200 години на един компютър, той ги разчита и казва “Да, 11 май.” Честит празник на всички се сещам в момента. “Наблюдавано от гледна точка на България”, няма да каже Филипополис, защото компютрите не са толкова умни, “от гледна точка южна България се е наблюдавало това, в 14.30 ч имаме това състояние”. Какво показва компютърът вечерта? Драматичен разговор: “Сашо, моите началници, ако ме разберат, 30 души програмисти цял ден се занимават с твоите работи”. “Няма”, той казва, “около 680 г. предполагам може да бъде.” “Няма около 680 г.” Семеен скандал. Режем салатата. В един момент тя каза: “Абе, има една година, но е много далеч от 680 г.” “Коя? “Ами в 165 г”, казва тя и Хофарт припада тука. Втори път се появява годината 165-та. Луна-Слънце-Регул, в 165 г, 06.30 сутринта, на 30-ти септември, наблюдавано от Киев, Украйна. Защо от Киев? Защото там има и до ден днешен равномерно разположени по цялото земно кълбо, от северно и южно полукълбо, такива астрономически станции, които заснемат и най-близката точка е Киев. В 165 г, да, българите са там в този район, Прикавказието, Причерноморието. И след това допускаме този паметник вече възпроизведен. 165 година не е важна нито за траки, нито за римляни, само за българите е някак си важна. И в именника там го виждаме. Те ни казват - 515 години. Проф. Петър Добрев има принос в разчитането на логиката на календара. Той доразви на Петър Добрев мисли, които аз пред вас представям. Вика “Забележи! Не 500 години, или 520, или 500, нещо по-кръгличко така. 515 години ни казват те точно”. Най-ранният арменски извор, до който стигаме ние, който говори за древни българи, е Кафа, от 183 г. Доц. Петър Голийски. И по този начин този Хофарт той го защити. Прие се, че това е валидна теза. С проф. Фол, проф. Бакалов, светла им памет, правихме кръгла маса в Софийския университет точно по тази теза на Хофарт далеч преди той да стане доктор на науките. С тези факти, с тази логика, свързана с разчитане на Мадарския конник, върху който няма надпис, който да казва “Това съм аз” или “Аз направих това в чест на баща ми”. Във всички други надписи много точно самодържецът от първо лице говори с главна буква “Аз направих това” по повод еди-кой-си. Няма такъв. Но Митра, Митра е свидетел на договорите. Пред Митра са се сключвали устни договори в иранския свят. Когато ми пред Митра се каже нещо, то е закон. Около надписа... Около конника има надписи, които казват: Ние направихме така. Византийците ни излъгаха. Ние го слагаме на камък да не се унищожи. т.е. изпълнява някак си паметника и тази функция, вменена на този Митра в древността. И вече има две публикации, разбира се, Хофарт - “Митраизмът и древните българи”, “Изгубените кодове на древните българи”. Нямаме този надпис “аз” и ние тълкуваме вече: това ли е Крум, убиецът на лъв? Това ли е ловна сцена Тракийска, и прочие. Доводите, които представяме пред вас говорят, че това може да бъде продукт само на българското религиозно съзнание. 

В сандъка от Терачина, подминавам го, там също Хофарт стъпва и от митрийски гледни точки дава перфектно обяснение на това сандъче, което е намерено в селото Терачина, до Рим. Папски подарък, дървено сандъче, празно, а ние знаем, че в дървено дърворезбовано сандъче Борис праща инсигниите, колобърските инсигнии към Рим. Това са добрите новини, които исках да ви съобщя днес. Искам да поздравя проф. Попхристов за голямата настойчивост, с която той организира това общество вече на хора. Да, разбира се, въпроси. 

Въпрос: Искам да питам в книгата на Антон Дончев доста подробно е описан календарът на богомилите. Той има ли нещо общо с календара на българите?
Ами нека да отговори авторът. Не се осмелявам да давам отговор на този въпрос в присъствието на автора. Нека да се огранича до тука, защото и времето ми изтече за тази беседа, за тази кратка презентация, даже не мога да я нарека лекция. И да кажа, че вече водещите наши учени се присъединяват към този поглед върху древнобългарското начало, древнобългарската култура. Такъв конник намерихме в Афганистан: тия експедиции, които организирах - кон с животно в предните крака, но няма тази натовареност, онова е по-късен паметник. Този нашият е по-ценен. 
А, и питам и с това свършвам, г-н Стоев той води лабораторията по антична астрономия в Стара Загора. Там има център изследователски по антична астрономия. Изпращаме му на онзи ранен Хофарт изследванията с молба за мнение. Мнението е абсолютно потвърждаващо и той ни казва още: Такъв паметник има в Диарбекир, днешна Турция. Нарича се кумагентски Лъв.

Хофарт не знаеше за такъв паметник, че има. И аз не знаех. Той представлява мъжки глави с високи калпаци, високи шапки, в оная епоха очевидно калпаци, няма начин да са от пластмаси, и релеф на лъв. Лъвът е очертан със звезди в профила си, съзвездието Лъв. Над главата на лъва има три планети разположени неравномерно. Този паметник е направен от Антиох I по повод военна победа на Птолемей, да не сбъркам имената и прочие, но в 68-ма година пр. Хр. в памет на тази победа. И палеоастрономите с компютъра на Джон Атанасов, защото не може да стане иначе, изчисляват, че действително планетите, споменати над главата, Плутон и прочие, в съзвездие Лъв, това състояние на звездите го имаме в тая 68-ма година, мисля, 63-та, тука да не бъркам годината, действително отразяват момента на тази победа във връзка с този паметник. Ето, пак към Александър Фол се връщам, казва: “Добре, че не сме толкова уникални!” Добре, че Мадарският конник има един свой успореден по-ранен братовчед, както се казва, паметник изграден на същата логика и още едно доказателство собствено културния корен на българите от къде, от коя част на цивилизования свят идва.