Домашното образование е алтернатива и път към познание (ИНТЕРВЮ)

Тази година в град Трявна в дните между 2-ри и 6-ти септември ще се състои единадесета поред Национална конференция за домашно образование, организирана от Асоциация за домашно образование. Портал12 се свърза с председателя на Асоциацията - г-н Петър Порумбачанов, за да ни разкаже какви са предизвикателствата за родители и деца по отношение на обучението вкъщи и какво ще се случи на конференцията тази година.

Организирате през септември Национална конференция за домашно образование. Какви са целите, които искате да постигнете чрез нея?

Конференцията в Трявна през септември е единадесета поред. Когато направихме първата конференция, през лятото на 2005-та година, дори не сме предполагали, че това ще продължи 11 години... а то продължава. Продължава, защото общността от семейства, обучаващи децата в домовете си се увеличава прогресивно, а с това и нашата отговорност (на хората в Асоциацията), като пионери на това движение в България.

Целите на тези ежегодни събития можем да обобщим в няколко точки: Първо, споделяне, обмяна на опит между семействата. Всяко семейство има възможност да разкаже за своя път към домашното образование и за практиките в него, за своите успехи и неуспехи. Освен това споделяме ресурси, програми и методи – безценно е!

Второ, много от семействата се запознават на тези конференции и в последствие поддържат приятелски връзки, гостуват си, децата им работят заедно по различни учебни проекти, а това е много насърчително.

Трето, домашното образование е чудесна, работеща практика и искаме да я споделим с колкото е възможно повече хора. Вярваме, че така трябва да постъпва всеки отговорен и обществено активен родител. Не може да имаме нещо ценно и правилно, нещо продуктивно и наистина благословено и да го крием от останалите родители – това е абсурдно и неправилно!

Ако сме разбрали, че домашното образование укрепва семейните връзки, изгражда отговорни възрастни и наистина подготвя адекватно децата за реалния живот... нима не трябва да го споделим, за да насърчим повече родители да поемат пълна отговорност за образованието и възпитанието на децата си!?


Моля, разкажете каква ще бъде програмата на конференцията и може ли да присъства всеки, проявил интерес?

Разбира се, че всеки може да присъства – така е било винаги и така ще бъде. Семействата, обучаващи децата си в домовете не са затворена общност, а обучението на децата вкъщи не е тайнство. Това е нормална практика за милиони семейства по света и логичен начин за образование на децата през цялата човешка история. Децата се раждат в семейства и няма нищо по-нормално от това, родителите да определят начина на обучение.

За разлика от предходни години, когато лекционната програма на конференциите заемаше 80% от времето, тази година ще е различно. Решихме да обърнем повече внимание на децата, затова сме организирали редица работилници, излети, посещения на музеи и състезания за тях, а за родителите ще има свободни дискусии, по злободневни за ученето вкъщи теми.

Решихме програмата да е по-свободна и разчупена, защото едно десетилетие опит недвусмислено ни научи, че най-полезните и интересни разговори се случват в непринудена, приятелска обстановка – без официалности.

Според Вас какви са най-честите притеснения на родителите, които искат да обучават децата си вкъщи, но нямат смелост да го направят?

Че няма да се справят. Родителите, в това число и ние (аз и съпругата ми) сме продукт на държавната образователна система. Свикнали сме да си представяме образованието по един единствен начин – класна стая. Стереотипите се променят много трудно, особено в страна като нашата, в която държавата все още не позволява реален плурализъм в сектор образование. Факт е, че никой родител не се нуждае от благоволението на чиновниците, за да образова децата си както сметне за редно, но идеята, че родителите не са „професионалисти“, попарва ентусиазма на много семейства.

Моето мнение е, че тези родители никога не са мислили сериозно за възможностите и ресурсите, които са на тяхно разположение във века, в който живеем.

Информацията е навсякъде около нас, а учебните пособия и материали по-евтини и лесно достъпни от когато и да е в историята. Друг важен момент е осъзнаването на факта, че образованието не е получаване на информация, а умението сам да намираш, анализираш и управляваш информацията.

Казано просто, целта на образованието е да се научим да учим, а не цял живот да чакаме някой да ни учи какво, как и кога да направим.

Убеден съм, че ако родителите могат да научат едно малко дете на хигиенни навици, ако могат да го научат да говори, да пише и да чете – то те могат да го научат на всичко!


Тесто на пръчка, изпечено на жар. Снимка: личен архив

Проблем ли е липсата на социализация при домашното образование и има ли такава изобщо при децата, които се обучават по този начин?

Когато ми задават този въпрос, се замислям за презумпциите на питащия, които логично водят до заключението, че той има изградена представа за социалност, базирана на личен опит, който неизбежно е свързан с държавното училищно образование. Само че държавното училищно образование е възможно най-далеч от реалния живот и съответно от адекватното социално възпитание и поведение. Сградите на детските градини и училищата имат характеристики на институции за лишени от свобода и права хора, те са неестествена среда за децата и знам, че подобен метод на обучение нанася дълбоки рани в характера на децата.

Много от учениците в Системата успяват да прикрият своите проблеми или да ги преодолеят в последствие, но факта, че причиняваме „Месомелачката“ на децата си е за наша и най-вече за тяхна сметка. В държавните училища децата се научават да бъдат лицемери, за да оцелеят. Ако са аутсайдери в групата и не могат да защитят позицията си, ще отстъпят от нея, за да бъдат приети в „глутницата“. В следствие на това, ще се отдалечават все повече и повече от най-близките си – своите родители и роднини.

Не познавам не-социален домашен ученик! За разлика от своите връстници в Матрицата, които умеят да общуват само със себеподобни (това се постига и в затвора) домашните ученици общуват свободно с по-малки от тях деца, както и с възрастни хора. Защо? Защото живеят в реалния свят, където разнообразието от хора на различна възраст е естествено. Когато по-голяма част от деня ти преминава сред хора на твоята възраст, е нормално да се социализираш преди всичко с тях и да проявиш асоциално поведение към хора на различна възраст. Децата в конвенционалните училища са асоциални, защото обществото ни смята, че да си цял ден в една стая с хора на твоята възраст е нормално, въпреки че родителите на тези деца никога в ежедневието си не са в подобна среда – това се нарича интелектуална шизофрения.


В обучението вкъщи на децата и на родителите налага ли им се да учат неща, които са им безинтересни или да изпълняват задачи, които са им неприятни?

Разбира се, че им се налага. Домашното образование не е страната на приказките. В този вид обучение, децата наистина учат. Освен това, след като в реалния живот ни се налага да вършим правилните неща, като например да идем на работа, точно когато не ни се ходи, значи и в учението е така, понеже и то е част от реалността.

Това, което можем да направим и правим вкъщи обаче е да отложим конкретен учебен материал за разумен срок от време. Това не може да се случи в конвенционалното школо, защото там има срокове и планове, които се спазват, без значение кой, как и колко е усвоил материала.

В дома е различно. Когато детето прояви силен интерес към дадена дисциплина, ние спокойно оставяме настрана (за известно време) всичко останало и правим възможното, за да задоволим на 100% любопитството му.

Синът ни чете интересна книга и иска днес само да чете, понеже го вълнува финала – няма проблем. Другият ни син прави проект след проект със своето „Ардуино“, чудесно, нека направи за седмица всички проекти от справочника и после ще продължим с останалите предмети. Друго дете пък чете две седмици астрономия, защото е получило телескоп за рождения си ден и иска да направи наблюдения при пълнолуние, които да запише в специалната си тетрадка по науки и т.н.

Любимо място за социализация на хоумскулърите - библиотеката. Снимка: личен архив

Как да намерим баланса между желанието да дадем свобода на децата си по време на учебния процес и в същото време да сме сигурни, че ще изпълнят предварително начертаната програма?

За целта трябва наистина да имаме предварително начертана програма и много ясни, реални и истински цели. Разбира се, истинската обучителна програма се различава тотално от държавната индоктринираща програма. Искате ли да направим кратко сравнение?

Нашите цели:                                                Държавни образователни цели:          

1. Да научим детето да обича да учи	1. Учи за оценки!
2. Учи самостоятелно	2. Учи под надзор, „правилните“ неща!
3. Анализирай и прави изводи	3. Не мисли, а повтаряй!
4. Изграждане на семейни ценности	4. Натрапване на нечии ценности
5. Придобиване на пазарни умения	5. Производство на безработни
6. Изграждане на силен характер	6. Дезориентирани младежи
7. Хора със собствено мнение	7. Хора, които цитират чужди мисли

Мога да продължа още дълго с това сравнение, защото мога да направя разликата – виждал съм едното и другото. Истината е в целите: Децата са свободни, когато целите в периода на обучението са реални и истински.

Когато от домовете ни излязат самостоятелни личности, вместо тълпа гласоподаватели, значи сме си свършили работата, а обучителната програма е била синоним на свобода, понеже е дала като плод на родителските усилия изградени личности, които могат да защитят успешно ценностите и убежденията си.


Може ли домашното образование да бъде забавно и ефективно както за децата, така и за родителите?

Че то е забавно и ефективно. Вие ми кажете, в коя друга форма на образование ще ни щукне в средата на седмицата да се натоварим на семейния автомобил, да идем на село и да ядем череши накачени по дърветата, после да наберем от гората цвят от бъз за сокове, а привечер да си сварим сладко от ягоди. Ако това не е съчетание на полезно и приятно – кое е?  

Ето ви още нещо: Децата се нуждаят от пълноценен сън, затова по-малките се наспиват сладко до 9 часа, по това време връстниците им са в третия учебен час. После, закусват, играят и неусетно навлизат в учебен процес, който не е фиксиран от звънци и междучасия.

Животът е училище и децата ни възприемат ученето като неделима част от живота – това не е ли прекрасно!? Да не говорим, че е наистина ефективно и приятно, защото почти винаги е много весело и забавно.

Да решаваш задачи, докато ядеш бисквити и пиеш какао, да четеш книга, изпънал се на дивана, вместо свит на ученически чин, да рисуваш, да играеш навън, да спортуваш и да общуваш, без строги графици и излишни нерви... това е детството, което искам за децата си и се радвам, че със съпругата ми можем да им го дадем.

Децата тичат в градината. Снимка: личен архив

По какво се разбира, че едно дете наистина научава необходимия материал, когато учи вкъщи?

Първо ще ви кажа, че оценките на учителите не са доказателство затова какво и колко знае детето, особено в ранните години.

Доказателството за успешно образование е реализацията в живота и щастието от самия живот. Разбира се има и много външни тестове и по-интензивен период на учение, но това се случва между 15 и 19 години, когато децата са изградили способността да правят самостоятелно логични връзки и заключения.

До тази възраст се оформя и профила не детето, имам предвид, че неговите дарби и таланти се изявяват ясно. Ролята на родителите в тази възраст е да подкрепят децата си и да ги насърчат в това, в което са добри, без значение дали самите родители са специалисти в избраната от детето област.

Има много примери за това: Дете на фермери завършва MIT. От дома на домакиня и строителен работник излиза програмист, а от дома на художници – лекар. Примерите са безброй. Всичко е възможно, когато родителите са до децата си, за да ги обичат, подкрепят и насърчават да правят това, което обичат, да развиват талантите си.


Какъв е интересът към домашното образование в момента и какви са стъпките, ако родителите и детето решат да се обучават вкъщи?

За последните 10 години, броят на домашните ученици се е увеличил 300 пъти. Не вярвам, че тази тенденция ще се запази, ако това се случи, би трябвало след 10 години да имаме почти 10 000 деца, които учат в домовете си. Не вярвам, че е възможно, но преди 10 години не вярвах, че ще има и други хоумскул семейства освен моето и на 4-5 приятелски семейства. Затова сега ми е трудно да дам прогнози или да предвидя интереса. Мога да кажа, че към нашите семинари и конференции интереса е винаги огромен, а сайта на Асоциацията има десетки хиляди читатели.

Ако едно семейство е решило да образова детето си вкъщи, просто трябва да го направи. Дали има стъпки на подготовка – определено! Трябва да се чете, много да се чете. Добре е родителите да са наясно с процеса и да почерпят опит от други семейства, които вече са извървели пътя. Има много литература за домашното образование (предимно на английски език, но в днешно време това не би трябвало да е проблем), също така в сайта на Асоциацията има много ценни ресурси, а една рубрика, която започнахме през тази година, наречена „Нашето домашно училище“ се радва на огромен интерес. В нея семейства, образоващи децата в домовете си, споделят своя опит.

Чисто законово как е уредено обучението вкъщи в новия закон за образованието и има ли правила, с които трябва да се съобразим?

Къде точно е уредено домашното образование в новия закон? То нито е уредено, нито трябва да се урежда в подобен закон! Новият Закон за предучилищното и училищното образование урежда въпросите, свързани с държавното образование. Предвид факта, че домашното образование не е държавно образование, няма как да търсим препратки към този закон. Разбира се, ако някое семейство желае държавно образование, което да се осъществява предимно в дома, може да се възползва от самостоятелната форма на обучение, залегнала в новия закон – опция, която досега бе почти невъзможна. В този смисъл има прогрес в мисленето на чиновника, но само по отношение на средата, в която се провежда държавното обучението – не и по отношение на учебната програма и свободата, което е далеч по-съществено.

Домашното образование не е телепортиране на класната стая в кухнята. Домашното образование е различно не просто по форма, но и по идеи, ценности и цели. Родителите са решили да обучават децата си и никой, по никакъв начин не може да ги ограничи или да им забрани да го сторят, защото домът е естествената среда за децата и всеки нормално мислещ човек (дори да е бюрократ или чиновник) осъзнава този факт.

Затова, когато родителите решат да обучават своите деца в домовете си, те трябва да се съобразят със собствените си цели и програма – право, гарантирано им от редица международни договори и закони, по които България, като свободна и демократична държава е страна.