Дочка Михова: В рисуването долавям вибрации с определени честоти, които превръщам в багри

61 картини е подбрала за своята изложба под надслов „Нестандартна живопис” Дочка Михова. Рисунки, сътворени с пръсти, и с много обич, е включила в експозицията, която се открива на 14 септември, петък, от 17:30 часа в залите „Рафаел Михайлов” във Велико Търново. Експозицията е посветена на 30-годишнината от влаковата катастрофа в Илиянци, в която е пострадала тежко самата авторка. След тридневна кома, Михова се събужда в болницата, с променен светоглед. След драматичното събитие, Дочка отключва дарбата си да рисува с пръсти, а сътворението на всяка една от картините описва като раждане на дете. По повод изложбата разговаряме с художничката, която е добре известна в езотеричните среди както със своите картини, така и с работата й с нейната цигулка и децата, на които дарява любов към музиката.

Всеки от нас ли има своята повратна точка и разкажи ни за твоята, която е била преди 30 години?
Според мен, всеки си има своята повратна точка. Само, че зависи от нейното проявление и до каква степен се осъзнава. Моята беше преди 30 години на 14.09.1988 г., когато бях в своя разцвет: младост, професионално израстване, стремеж към усъвършенстване, отглеждане и възпитание на сина ми и т.н.Само за един миг всичко рухна, без да имам спомен от случилото се. Катастрофа с влак. Единственото, което мога да кажа е, че в този миг бях изстреляна като ракета в един много светъл тунел. Тази Светлина ме обгърна с такава безгранична Любов, която ме караше да се чувствам прекрасно. Исках да остана там завинаги. Само думите на моя син Калоян забучаха в ушите ми: “Майче, моля те, недей да умираш”!

Сякаш точка на зануляване и новораждане.Как това промени живота ти и светоусещането ти?
Това, което ми се случи наистина бе за мен новораждане. Въпреки, че се събудих (т.е. върнах се) и осъзнах, че не мога да движа тялото, главата и краката си, аз вярвах, че това е само миг и ще се вдигна и отново ще бъда със същата жизненост. Лекарите почти ме бяха отписали, но аз нито за миг не се предадох. Усетих Силата, която ме подкрепя и ми дава увереност да продължа да се боря всеки Божи ден. Страдание и благодарност, че имам възможност да се помръдна с 1 мм, това беше моето ежедневие. Търпение, смирение, благодарност - на това се научих и най-важното, че Силата е в нас самите.

Отключи ли това страдание определени заложби, които са били някъде вътре в теб?
Определено явно се отключиха заложби. Така през 2002 г. започнах да пиша и да рисувам с пръсти. По професия съм музикален педагог и диригент. Тази неземна Светлина и Любов, които ме обгърнаха няма да забравя никога и винаги се стремя към тях. Рисуването с пръсти сякаш ме пренася в друго измерение. Представата ми за време изчезва. Усещам прилив на Любяща Енергия, която прониква в мен, а пък аз я предавам чрез пръстите си върху картините, които рисувам. За всяка картина, която е завършена благодаря многократно.
Случайно или не, откриваш своята изложба на датата на катастрофата, която е променила живота ти. Какво да очакваме на нея?
Датата ми бе определена, без да съм посочвала такава. Така за сетен път се убеждавам, че няма случайни неща. Изложила съм картини от самото начало до сега. Те са 61. Всяка една е като моя рожба, защото това което рисувам отникъде не го гледам. Усещам го. Долявам вибрации с определени честоти и те се превръщат в багри. Когато рисувам, Душата ми пее. Всяка моя картина е Музика, Любов, Светлина…, така го усещам !

Какво послание с нея искаш да отправиш към хората и посетителите на изложбата?
Посланието ми е следното:Всеки да се вглежда и да преоткрие себе си. Да благодарим за всеки Божи ден. Всеки ден да даряваме по нещо истински добро, за да се слеем с вибрациите на Вселената и да се издигнем на най-високото ниво!