До душата на природата се стига по-лесно, отколкото до душата на човека

До душата на природата се стига по-лесно, отколкото до душата на човека. Необходими са просто непринудеността и радостта на голям художник, достатъчно е само едно умело, благоговейно, съзерцаващо око и тя ще изплува от дълбочината на хоризонта и ще обгърне предметите с величието и нежността си.

Полузабравената душа на човека обаче трябва да се търси много по-дълго, а и самата тя не се намира у всеки срещнат; изгубената и светлина треперливо се изтръгва от озарените лица на неколцина: деца, девойки и слепци, и кротко, като лунен отблясък, пробягва по предметите...

Дейните хора, изпълнени като че ли с повече драматизъм, преливащи от енергия и решимост, остават в сянка. Те живеят живота на разума и живота на страстите....докато писателят, поетът, художникът - те се обръщат и не търсят този живот, а душите на другите - онези, чиито крехки тела са пронизани от блясъка на душата.

Повечето хора днес са нещастни и отчуждени от душата си. Те живеят в мрака на случайността, но наред с угнетените от хората и обстоятелствата има и други същества, надарени с вътрешна сила, на която се покоряват не само човеците, а и заобикалящите ги събития. Те познават тази Сила. Тя не е нищо повече от самосъзнание, съумяло неимоверно да надрастне границите на обикновеното съзнание.  Да познаваш себе си означава, малко или много да познаваш настоящето и миналото си, но съществата, за които споменахме по-горе, притежават онази сила само защото познават и бъдещето си.

Хората днес ги сполетява единствено онова, което сами са пожелали, защото ние оказваме съвсем незначително влияние върху някои външни събития, но притежаваме всемогъщата власт над онова, което те оставят в душата ни...И онези , които не приемат нито едно събитие, без да го превърнат в свое притежание са именно мъдрите сред нас, които непрестанно обезоръжават съдбата, защото я покоряват във всеки един миг.

Животът ни днес трябва да се съсредоточи в едно вглъбяване, концентриране на всички духовни сили и разрастване на душата в свят, който да е по-могъщ от гибелния свят на съдбата.

Който върши несправедливост днес, той разклаща вярата, заложена в самия него и в неговата съдба. Той вече е изгубил ясния усет за своята личност и сила. Вече няма точна представа какво дължи на себе си и с какво са виновни пагубните му съучастници, призовани от неговото безсилие (явно проявено от управляващите и работещите в самите мас-медии). Именно тук е заложена опасността събитията да ни заварват винаги - неподготвени. Освен неподготвени, то бездейни и безсилни - в тези мигове в живота ни се прокрадва това чуждото, натрапеното, което посято докато спим затънали в духовната си нощ, ще покълне....скоро.