Търси

Днес отбелязваме Денят на Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов

12.07.2020 г.
6812
Добавена от: Таня Борисова
Подкрепям Портал 12! Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции! Виж повече
Днес отбелязваме Денят на Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов. По времето на цялата Школа Учителят Дънов празнува своят рожден ден на 12 юли, което е било и денят Петровден.
По този повод публикуваме текст от беседата “Абсолютното малко и абсолютното велико”, държана от Учителя на 12 юли 1923 г.

Думите в нея са толкова актуални тези дни, че докато четете ви се струва, че Учителя говори днес.

Беседа:  “Абсолютното малко и абсолютното велико”

Животът може да се прояви само между две абсолютни величини: първата величини е крайно голямата, абсолютно безграничната величина, а втората е абсолютно малката, ограничената величина. От тия две величини се зараждат всичките благости, всички противоречия на света.
Когато великото в живота иска да се вмести в крайно малкото, се зараждат всичките страдания. То е много естествено.

Благото в живота е в това, когато малкото се вмести във великото, тогава настава хармонията в живота. 

Животът може да се прояви в две величини, в две насоки, и то според това в каква насока живеете: в движение към малкото или в движение към великото. Следователно ще имате два резултата. Когато се движите към абсолютно малкото, всякога ще усещате нещо ужасно, едно безсилие в живота, което не може да си обясните на какво се дължи. Веднъж подвижени от великото към малкото, вие не може да вземете обратно движение назад. Обратно движение в Природата няма. 

По посоката, в която вървите, вие трябва да минете до абсолютно малкото, трябва да изпитате безсмислието на живота, защото тъй малкото ще ви даде една нова идея. От друга страна, щом усещате веселие и радост, вие се движите към великото.

Радостите и страданията са резултати от тия две насоки. За да може да живеете, за да има каквото и да е съзнание във вас, непременно трябва да имате или едната, или другата насока. И всеки философ, който се е опитал да коригира тия два закона, всякога е полудявал. Според тия два закона ти ще приемеш страданията тъй, както са. Нищо повече! Защо и за какво, философия няма там. 

От гледището на хората тук на земята абсолютно малкото произвежда всички нещастия в живота. В небето законът е обратен; великото е, което произвежда страданията, а крайно малкото произвежда щастието. Следователно туй, което за нас на земята е най-голямото нещастие, на небето е най-голямо щастие, и туй, което за земята е най-голямото щастие, за небето е най-голямото нещастие. Е, как ще разберете това противоречие сега? 

Вие сте нещастни, понеже нямате нищо, а като направя паралел, един велик дух в небето става нещастен, когато е богат. Тогава в него се ражда желание, всичко, което има, да го раздаде, за да стане щастлив. 

Туй, че ние скърбим, това са наши субективни схващания. Ако някой човек страда, то се дължи на частично състояние на индивида. Ако у един велик дух се зароди едно малко страдание, то е негово субективно, не е страдание на целокупното човечество, защото животът сам по себе си няма тия съотношения. И тъй, тази философия е необходима за вас. 

Щом идват страдания, значи вие се движите към абсолютно малкото, а то е необходимо, за да определите същността на вашия живот. Тази абсолютна малка величина е Божествената величина, с която трябва да се мерят всички неща. Само като дойдете до абсолютно малкото, ще имате мярка да мерите всички величини и ще разбирате смисъла на живота. И когато разберете тази абсолютна малка величина, вие сте господари на всички положения.
Всяко едно криво желание е една крива връзка, която свързва душата на материята, а всяка връзка ограничава човека. 

Желанията, които имате, всякога трябва да бъдат свободни, да не ви връзват. Имайте желания, но не се връзвайте! Никога не оставяйте да ви връзват други в живота. 

Сега необходимо е за всинца ви да схванете абсолютните величини. Бог всякога се стреми към нас, а ние се стремим към Бога. Значи смисълът на нашия живот е в стремежа ни към Бога, но имайте предвид, че вие не може да обхванете Бога. Абсолютно голямото не може да се побере в абсолютно малкото и абсолютно малкото не може да изпълни абсолютно голямото. Те са две невъзможности, и между вас и Бога всякога ще има следната разлика: вие никога в живота си няма да знаете туй, което Бог заема, и Бог колкото и малък да стане, Той няма да бъде като вас. 
В даден момент ако стремежът на човека към Бога е толкова силен, колкото стремежът на Бога към човека, в туй отношение казваме, че те са равни, а не по своята есенция, не по своята същина. В този стремеж трябва да се зароди тази хармония между Бога и нас – да изпълним Неговата воля

Като се зароди у нас силно желание да изпълним Неговата воля, и в Бога се заражда желание да изпълни нашата воля.

Може ли абсолютно малкото да изпълни волята на Бога? – Не може. То може да я прояви. В абсолютно малкото може да се зароди силният стремеж да изпълни волята Божия, тогава и абсолютно великото ще изпълни неговата воля. 

Само в абсолютно малкото човек може да се смири. Затуй ние в живота си минаваме от вечния живот към временния, за да научим абсолютното смирение. Господ иска, щото всичките същества, колкото и да са големи, да разбират тия два велики закони. И всеки, който в най-малкия смисъл пристъпи закона, само като помисли, че е безграничен, трябва да влезе в абсолютно малкото, да се смири. Безграничен е само Един Бог! Всички ние се стремим към Него. Щом някой помисли, че е безграничен, той влиза в стълкновение със закона и трябва да вземе обратно движение, към абсолютно малкото. Като стигне дъното, от тук вече човек започва да се възражда наново. 

Добрината на човека зависи от момента. В един момент човек може да стане добър, а хиляди години се изисква да се прояви добродетелта в своята същина. Това вече е за проявлението на доброто като Божествено начало, но изменението на човека става моментално.

Има тъй наречените Божествени минути. Често аз ви говоря за думата „сега“, като ви казвам никога да не слагате в ума си момента „утре“. Между „сега“ и „утре“ има един промеждутък, има тъмнина, земята се е завъртяла веднъж, и в тази тъмнина ти ще заспиш, връзката между твоето сегашно и утрешно съзнание ще се измени. Ти като започнеш някоя работа, кажи „сега“. Вечерта, като си лягаш, няма да кажеш „утре“, ще кажеш пак „сега“. Станеш, пак кажи „сега“. Сложиш ли в мисълта си думата „утре“ веднага в съзнанието ти ще се зароди една междина, ти ще загубиш съзнание и трябва да си спомниш това нещо пак наново. 

Някои казват: „Утре ще направя тази работа“. „Утре“, това е човешко, „сега“ е Божествено. Ние трябва да започнем с човешкото и да свършим с Божественото в живота. И тъй, животът трябва да се разбира от тази дълбока, философска страна. В живота трябва да има философия. 
Днес, Петровден, времето е хубаво, ние сме на „Изгрев“. Миналата година на Петровден бяхме на Мусала. Тази година сме при малкото, миналата година бяхме при великото. Учим един и същ закон. Там горе беше тихо и при малкото сега е пак тихо. И абсолютно малкото има добри страни, и абсолютно великото има добри страни. 

Всички ще гледате да се поляризирате, да имате стремеж към Бога. Не сте ли добре настроени, изменете настроението си, сложете в ума си мисълта, че в света има само Едно Същество, което ви разбира. Неговото съзнание е всякога будно. Когато дойде да се справяте с Истината, никаква друга философия! Някой път може да ви изоставят и ангели, и богове, и вашите ръководители, вие ще се спрете върху великата Истина и ще расте само на Божието съзнание; то никога не спи, всякога е будно. Само така ще придобиете една вътрешна опитност. 

Следователно в едно голямо страдание, при най-голямото безсмислие на вашия живот има едно съзнание, което ви разбира. То се интересува от вас толкова, колкото и вие. То е Божието съзнание. Бог мисли по най-добрия начин за вашето избавление. Той върви и ви среща, Той е зад вас. 

Смисълът на живота е в това. Вие сте минали много опасни места в живота. Някои имат още да минават, а някои са ги минали. Всеки трябва да мине през това опасно място. Това е обръщане към Бога, покаяние, спасение и какви ли още имена не му турят. То е възстановяване на онази вътрешна хармония между Бога и нас, а тя трябва да съществува всякога.

Всяко разединение между абсолютно малкото и абсолютно великото създава страдания, а образуването на тази хармония създава щастие. Тази връзка може да се образува мигновено. 
Ще се спреш и ще кажеш: „Ще ида при Баща си да поправя погрешката си“.

12 юли 1923 г., София.
 

Препоръчани книги:

Таня Борисова
Таня Борисова
Таня Борисова е създател на сайта Портал12. Има дългогодишна практика като журналист и мениджър на медийна група в периода 2007-2016. Работи активно по утвърждаването на Портал12 като алтернативна медия с изконни принципи, ценности и цели за себепознание и чисто духовно развитие.

За запитвания и предложения за заснемане на интервюта с личности, отразяване на семинари, лекции и събития в сферата на себепоизнанието, здравето и духовното развитие, можете да пишете на: tanya@bgmedia.bg 

Свързани публикации

Константин Златев: "Призвание към народа ми
06.10.2018 г.
7521
1

Константин Златев: 'Призвание към народа ми' на Учителя Беинса Дуно посочва мисията на българите и славяните (ВИДЕО)

Призив от света на Божественото. Място и време. Преди 120 години, на 8 октомври 1898 година, в салона на Читалище “Светлина”във Варна, един неизвестен на обществеността млад българин, изнася беседа пред Благотворителното дружество “Майка”, по-късно преименувано на “Милосърдие”.
Виж повече

Спомоществуватели на Портал 12: