Дионисий Ареопагит: Това, което е най-божествено и най-сияйно е най-единно, най-недостъпно и абсолютно непознаваемо

Писанието "Мистична теология" на Дионисий Ареопагит е един от най-важните текстове в историята на християнската мистика и не случайно ще разгледаме именно него в тази статия. В този кратък, но дълбок трактат, Дионисий излага концепцията за апофатична теология - подход към Бога, при който се подчертава не това, което можем да кажем за Бога, а онова, което не можем да изразим.

Дионисий Ареопагит, известен още като Псевдо-Дионисий Ареопагит, е една от най-загадъчните и влиятелни фигури в християнската мистика и теология. Той живее и твори през V - VI век и е наричан "Ареопагит" заради това, че преди да се отдаде напълно на духовното търсене, е бил съдия в ареопага - висшия съвет на древна Атина.

Дионисий Ареопагит е автор на няколко труда, които са оказали голямо влияние върху мистичното и теологичното мислене, особено върху мистици като Максим Изповедник и Тома Аквински. Неговите творби, включително "Небесната йерархия", "Църковна йерархия", "Божествени имена" и "Мистична теология" предлагат сложна йерархия на ангелите и светиите, както и мистично Учение за Бога като непостижим и непознаваем, и който може да бъде опознат единствено чрез мистично Единство на всички концепции.

Според Дионисий Ареопагит, Бог е напълно трансцендентен и не може да бъде пълноценно описан или разбран чрез човешкия език и разум. Вместо това, Бог трябва да бъде опознат чрез мистичен подход, който включва "отрицание на отрицанието" — процес, в който умът се освобождава от всички предварителни понятия и форми, за да достигне директно, непосредствено възприятие на Божественото.

Някои от ключовите идеи в "Мистична теология" включват:

Бог е източник и причина на всичко, без самият Той да има причина или начало.

Най-дълбокото разбиране на Бога идва не чрез интелектуално познание, а чрез мистичен опит, който превъзхожда ума и езика.

Божественият мрак е непристъпна светлина, в която влизат всички, които са чисти от всичко земно.

Това, което е най-божествено и най-сияйно, това, което е най-единно, е най-недостъпно и абсолютно непознаваемо.

Трябва да оставим всичко сетивно и интелектуално, и да се сливаме с онези, които са отвъд всичко, отвъд място и измерение, отвъд зрение и знание.

Към Бог, който е отвъд всякакво битие и познание, се приближаваме не чрез познание и разбиране, които прилагаме към създаденото, а чрез отказ от всякакво познание и разбиране.

 
Живей в безмълвие.
Безмълвието е дълбоко, безмълвието е непреходно. Безмълвието не е мълчаливо, то е първичен говор. Безмълвието определя пълнотата на общуването. Безмълвието е най-древния език.

Опознай Мрака.
Когато Мракът дойде, не го превръщай в страдание. Когато Мракът дойде, не го превръщай в бедствие. Мракът е мистичен, той мълви потайности. Който разбере тези потайности, той става лъчезарен, той става слънце. Слънцето изхожда от обятията на мрака.

Преживей Истината.
Можеш да преживееш Истината само когато й се посветиш. Можеш да преживееш Истината само когато й отдадеш целия си живот. Когато се посветиш на Истината, Бог ти дарява Себе Си. Бог ни дарява Себе Си чрез откровение. Откровението е най-чистият и мистичен опит.

Бъди в Единение.
Когато при теб дойде трудният живот, бъди в единение с него и тогава ще го разбереш и преодолееш. Когато дойде най-мрачното в твоя живот, бъди в единение с Бога и тогава ще разбереш и преодолееш мрачното. И тогава ще разбереш, че е съществувал само Бог, а целта на мрачното послание е да познаеш Бога и себе си.

Бъди независим.
Бъди независим от всичко, което ограбва Бог в теб. Ако и светлина те ограбва, бъди независим от нея. Но това, което те съгражда, бъди зависим от него, дори и да е мрак. Зло, което те съгражда, е по-ценно отколкото добро, което те руши. Бъди зависим само от това, което те съгражда. Това значи да бъдеш независим.

Бъди свободен.
Да живееш в свободата, значи да живееш в Свещено място. Да мислиш за Истината, значи да си несвободен. Да разбираш Истината, значи да си несвободен. Да говориш за Истината, значи да си несвободен. Но да се слееш с Истината, значи да проникнеш в собствената си свобода. Свободата живее скрита в Божествения мрак. Това е другото название на Истината.

Бъди пресветъл.
Пресветлото има изначално знание. С това изначално знание, което е плод на Истината, човек може да премине през Божествения мрак. Божественият мрак прави човека богоподобен. Божественият човек е богоподобен. Той свети с преярка светлина. Ето целта на живота.

Достигни Тайната.
За да достигнеш до Тайната, трябва да я пробиеш. За да я пробиеш, трябва да имаш абсолютен съкровен мотив. Щом имаш такъв мотив, ти имаш оръжието, което пробива Тайната. Общуването с Тайната става на скрито място, в мрака, там, където очите не достигат.

Живей изворно.
Който живее изворно, обитава в неизреченост. Който живее изворно, е пронизан от Бога. Той свети и за себе си, и за другите. Той има ярка и преярка светлина.

Бъди същност.
В същността човек е неподвижен и тихо непоколебим. В същността човек придобива първоначалното, неведомо знание. Тези, които са в същността, се освещават от скрития мрак. Те притежават същностното око. Те се освещават от самата неведомост на Божествения мрак. Върху тях слиза самият Бог, защото Той се съединява само със същността.

Осъществи благото в себе си.
Злото съществува, за да осъществи благото в нас. Злото в дълбочина не съществува, то само присъствува. Когато човек стане Божествено същество, тогава злото е изиграло своята роля. Така трябва да стане и с всички същества, те трябва да се завърнат в благото. Що е благото? Благото е Бог в нас.

Завърни се във волята си.
Да се завърнеш във волята си, това означава да преодолееш себе си, своето минало. Да се завърнеш във волята си, означава да преодолееш своя неоплоден мрак. Воля, която е избрала единствено Бога, оплодява своя мрак.