Децата активизират болни места в душата ни и ги изцеляват

Децата помагат за нашето изцеление. Те са като проводници за своите родители в света на чистото сърце. Но изцелението винаги е болезнено. Колко много трябва да научи човек и колко много мръсотия трябва да изхвърли от своето сърце! Затова и с раждането на детето при нас идва кризата - кризата от новото преживяване на травмите от детството.

Когато станем родители, в същия момент ние се връщаме като че ли в нашето детство. Отново преживяваме и радостните, и тъжните събития от миналото. Откриваме в своето поведение това, което сме приели от своите майки, а те – вероятно от своите. И често това не ни се харесва.

Ние живеем със сърце, облепено с лейкопласт. Когато пораснем, вместо да лекуваме раните си, ние ги покриваме и се правим, че всичко е наред. Но, разбира се, не следва нищо хубаво. Под бинта се развива възпаление и ние страдаме душевно още повече. Ако някой някога ни е предал, то вместо да се научим да прощаваме, ние се стараем да забравим. Ако някой ни е наринил в любовта, ние започваме да бягаме от нея, вместо да отворим сърце за новата любов.
Когато се роди детето, ние имаме все по-малко сили за това да се преструваме. Малкото същество постоянно се стреми да се докосне именно до това място, което най-много ни боли и да го излекува. Когато детето навлиза в най-сложната за нас възраст, това означава, че това е именно тази възраст, когато ни е било най-трудно в нашето детство.

На някои им е сложно общуването с едногодишните деца. Например, за мен тази възраст - от една до две години - е много сложна и твърде трудна. Защото точно тогава аз съм тръгнала на детски ясли и твърде много промени са се случили с мен.

Има родители, които срещат затруднения с тригодишните деца, които така отчаяно отстояват своите права. Може би вие не сте имали такива права. Трудно е за някои млади родители да преживеят периода на нарцисизма у своето дете, когато то изисква всичкото внимание и възхищение. На други им е сложно да отговарят на милиардите въпроси, може би заради това, защото в тази възраст просто са им затваряли устата да не бърборят.

Детето - това е отличен индикатор на нашето психично здраве и на нашата зрялост. Можете да проследите и в коя възраст на вашето дете сте се оказали в задънена улица - когато изведнъж започва да ви се струва, че повече не можете нищо да дадете на детето си и не разбирате какво да правите с него. Това изведнъж може да се случи в 7-мата, 10-тата, 15-тата година. Това просто е знак отгоре - обърнете внимание на своите рани, покрити с лейкопласт! Време е да махнете бинтовете, да погледнете истината в очите и да излекувате раните. Дайте им време да заздравеят.

Ако не са децата, още дълго време бихме се къпали в илюзии, че сме абсолютно здрави, че всичко е наред, че ние вече сме добри и просветлени. А тези малки човечета се заемат с твърде сложна задача, като ни отварят очите за истината.

Автор: Олга Валяева, „ Призванието да бъдеш майка“