Даскалос: Ние сме същества от светлина, които преживяват човешко съществуване

Даскалос, или както е родното му име - Стилианос Атилидис, е една от най-мистичните фигури на духовното и себепознанието в съвременната епоха. Роден в Кипър, той посвещава живота си на съхранението и частичното разкриване на тайните на духовния свят и пътя на човека към постигането на Теосис – сливането с божественото, състоянието на Единение с Бога. 

Теосис според Даскалос е крайната цел на всяко съзнание, стремежът към божествено единение, който изисква непрекъсната вътрешна работа и овладяване на ума и сърцето (мислите и чувствата). В основата на учението на Даскалос стои концепцията за четирите тела на човека – физическо, психично, ментално и душевно тяло. Той обяснява, че всеки от тези аспекти играе ключова роля в издигането на съзнанието. Физическото тяло е свързано с материалния свят, докато психичното тяло съдържа емоциите и усещанията. Менталното тяло се фокусира върху мисловните процеси, а душевното – или „Божествената искра“ – представлява вечната същност на човека, която го свързва с Абсолюта.

Една от най-важните практики, която Даскалос препоръчва, е „Самонаблюдението“ – метод за осъзнаване и анализ на собствените мисли и емоции. „Само когато постигнем вътрешна яснота и контрол над нашите емоции и мисли, можем да се приближим до истинската мъдрост,“ казва той. Този метод помага на учениците да преодолеят илюзиите на егоцентризма и да открият дълбоката си същност, освободена от външните влияния. 

Даскалос казва: „Не приемай нищо само на база вяра, без да го изпиташ сам.“ Той учи, че вярата сама по себе си не е достатъчна за истинското и дълбоко познание. Човек трябва да изследва и преживява всяко Учение, като търси Истината във всичко. 

Според Даскалос, Теосис е процес на „възвръщане на истинската ни същност“, като същевременно преодоляваме заблудите на материалния свят. В своите беседи той подчертава: „Ние сме същества от светлина, които преживяват човешко съществуване.“ Този път изисква както дисциплина, така и пълно посвещение, защото човек трябва да се учи да разпознава и разбира символите и знаците на духовния свят, за да достигне пълната Истина.

Централната тема в Учението на Даскалос е безусловната Любов и състрадание към всички същества. Той акцентира, че Любовта е основата на всяко истинско духовно израстване и че без нея не е възможно да се достигне до духовните висоти. „Любовта е ключът към всички врати,“ казва Даскалос, подчертавайки, че Любовта е изцяло даваща, изцяло жертвена, изцяло безкористна, изцяло непривързана, изцяло неизменна.

Даскалос е създател на духовното движение "Търсачи на Истината", което е сравнително скрито, затворено и се приближава като стил до гностичните Учения на християнския мистицизъм. В центъра на Учението стои разбирането, че човекът е неразривна част от Абсолюта – вселенския източник на живот и предвечна Истина, който обединява всичко съществуващо. Последователите на „Търсачи на Истината“ работят чрез методи на вътрешно познание, съзерцание и самонаблюдение, като целта е не само да се достигне духовно осъзнаване, но и да се преживее единението с Бога (самадхи), което разкрива Реалността. Това изисква сериозна отдаденост, тъй като пътят към духовната зрялост е дълбок и изисква пълно освобождаване от илюзиите на материалния свят, както и постигане на чистота и баланс във всяка област на живота.

Каква е разликата между Теосис и Гносис?
Гносис произлиза от гръцкото „γνῶσις“ и означава „знание“ или „познание.“ В духовен смисъл, гносисът представлява дълбокото, вътрешно познание на Божествената Истина. То не е просто интелектуално разбиране, а по-скоро интуитивно и мистично познание за Бога и истинската Същност на Реалността. Гносисът включва осъзнаването на духовните принципи и познанието за съществуването и структурата на Божественото. Гностичното развитие изисква вътрешна работа, медитация и самонаблюдение, за да се надникне отвъд видимото и да се достигне до скритата същност на вселената и човека. Този процес се асоциира с по-дълбоко разбиране за духовните измерения и истината за нашия вътрешен свят.

Теосис (гр. „θέωσις“) означава „сливане с Бога“ или „божествено единение.“ Теосисът е концепция, най-вече свързана с източното православие, и представлява крайната цел на човешкото съществуване – пълно сливане и Единение с Бога  ( при суфизма се нарича: фана - разтваряне в Бога). За разлика от гносиса, който набляга на познанието, теосисът е свързан с практическото духовно преобразуване - пълна Промяна, в което човек се уподобява на Бога, разкривайки своята божествена същност. Това състояние се постига чрез божествена благодат, дисциплина и любов, и е процес на духовно израстване, който изисква пълна вътрешна трансформация, през каквато преминават всички велики духовни Учители от Древността до днес. В този смисъл, теосисът представлява крайната точка на гносиса – когато познанието за Бога прераства в Единение с Него.

Даскалос е категоричен, че духовната система на Ехнатон е създала хиляди посветени, които са достигнали много високи нива на свръхсъзнание. Той акцентира върху Духовното Слънце, което е било Център в системата на посвещение на Ехнатон. 

Даскалос е почитал и възхвалявал Ехнатон за неговата любов, искреност, почтеност и отхвърляне на лицемерието. Един от неговите цитати подчертава значението на Истината и мъжеството да се изправиш пред нея, отхвърляйки лъжата и страха от нея. Даскалос посочва, че искреният човек говори от сърце, без лицемерие и измама, докато лицемерът живее в постоянно напрежение, никога не бивайки синхронизиран със собствените си думи и сърце.