Да си мистик - това е да откриваш Божият промисъл във всичко

Живеем във времена, когато хората губят доверие и опора във всичко, което ги заобикаля - религии, учения, социални и обществени структури. И това изглежда някак си нормално, дори обнадеждаващо, защото фундаментът, на който са поставени "съвременните ценности" или пък тези, които носим от миналото, носят в себе си дълго натрупана нечистота и идва време да бъдат сменени. Дали това ще стане доброволно и чрез осъзнаване, или ще бъде наложено от по-висшите йерархии, тепърва ще се реши. Днес обаче е важно, човек да съзнае, че нито религията, нито вярата могат да го спасят от капана на животът, който за повечето преминава като сън и в борби за най-елемнтарните материални нужди.

Как може да се случи задвижването на будността при човека? Най-общо казано по два начина. Първо - да търси и вижда в себе си и околните, както доброто, така и злото, във всичко! По този начин се осъществява първата, макар и малка, но важна стъпка - разширяване на хоризонтите на личностния поглед. Това е процес, който при някои хора може да продължи с години, дори целия живот, но в крайна сметка е едно добро посяване и за следващо прераждане. Малко по малко, този подход осигурява състоянието да възприемаш свързаността и единението на всичко, дори тук във видимия свят на Земята.

Втория начин е пътят на отдадения мистик - истинския търсач на Истината. Принципът тук цели единението на личността с Бог, както и обратното - в рамките на земния живот, доколкото е възоможно - създаването на условия за присъствието на Бог в личността ( до достигане на висши степени на т.нар. - вселяване, което имаме при Христос, Учителя и т.н.). И макар примерът с интензивното Божествено Вселяване да е почти невъзможен за повечето земни души, то това може да бъде Пример и Цел, даващи достатъчно храна на душата да бъде целеустремена в своето развитие.

За мистикът животът на пръв поглед е загадка, на втори поражда смут, и на трети поглед е истинско чудо! Загадка е, когато има толкова неща, които остават неразбрани, предвид ограничението на сетивата, които имаме тук на Земята. Смущението от своя страна идва от разликата между субективното възприемане на живота и действителната му същност. 

Мистикът знае, че никой не е в състояние да усвои каквото и да било без да заплати за него. Всяко нещо, което продобиваме, всекизалък, който поемаме, всяка наша глътка въздух, всичко си има цена, която неизменно се плаща, дори да не го осъзнаваме. Това онагледява законът за съвършената справедливост. Никой не е в състояние да изпита и най-малката наслада или удоволствие, без да си плати за това; всяка болка носи в себе си и награда; и ето как зад всичката привидна лъжовност и несправедливост прозира всъщност действието на съвършената мъдрост.
Ето защо за мистика, който е осъзнал, че във всичко се крие Божият промисъл, така наречената "свободна воля" не съществува. Във всичко на този свят той открива осъществяването на божествен план - предопределение, който си служи с различни инструменти, включително с т.нар. "случайности".

Съвременният човек обича сложността, затова и е дал името "познание". Много общества и институции, наричащи себе си окултни, езотерични, транседентални и т.н., са наясно, че човешката склонност към сложността е в това, което отделя човек от Истината, или поне го отдалечава от нея. Затова техен обичаен похват е забулването на Истината в не едно, а във възможно най-много була от мистериозност, за да бъде тя по-желана и интересна в своята непристъпност. По същата причина в историята хората са търсели посредничеството на свещенника за молитвите си и очаквали от него да им каже как да се молят на Бог. 
От друга страна днес виждаме хиляди хора, които се интерсуват от хималайските махатми от Шамбала, от следите на древни пророци в Персия, от следите на древни цивилизации и по нашите земи. Кому е нужно всичко това? То засища влечението на душите към заплетеност и ексцентрични подробности и странни идеи, но не води до никъде. При мистика е точно обратното, то е този, който се отличава с прост и ясен изказ, защото искреността го кара да оповестява Истината в конкретни идеи и лесно разбираем език.

Истината принадлежи на душата и само душата е в състояние да я познае, стига да бъде пробудена.

За да бъде пробудена мистикът първо придобива изкуството на концентрацията, която не е под формата на седене със завторени очи или в ходенето на църква в неделя. Мнозина могат да затворят очите си и да притихнат там, но съзнанието им да си остава блуждаещо и несъсредоточено. Концентрация означава съсредоточаването на едно място на всеки атом от тялото и ума.
Следващата стъпка е съзерцанието; това означава да си в състояние да задържиш идеята, която издига съзнанието ти над видимия свят. Третата стъпка е медитацията или способността за изчистване и освобождаване, способността за отваряне към светлината на истината и изпълването с Духа. Накрая идва реализацията. При нея мистикът не е вече знаещият Истината, а самата Истина.