Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Как е възможно тези огромни маси от галактики и милиарди звезди да се въртят по точно определен ред и да има пропорции помежду им, ако те не спазват своите закони?! Законите, пропорциите, константите са всъщност детерминизма и фатализма, но въпреки тях, те притежават свобода, която не им пречи да ги спазват. Оказва се, че Вселената е едно дяволски красиво изобретение и някакъв компромис между фатализма и свободата.Светът може да бъде математически подреден, ако боговете или еволюцията си служеха само с математическия език и с числата, но ако си служеха единствено с тях, то щяха да построят само една количествена Вселена, т.е. те не са достатъчен инструмент и материал.
Ако връзката на числата с идеите, мислите и понятията организира тази количествена Вселена, която носи и неповторимост на качеството, тя въвежда една хомогенност, защото количествената Вселена означава, че всички родове индивидуални събития в света могат да се сведат до едно и също качество. Всъщност всички успехи на математиката се градят върху нейната красива условност, която вместо да събира и да умножава най-различни същности, преравнява всичко до една същност и след това много лесно го оперира.
Математиката може би е средство на еволюцията или на боговете за опростяване на безкрайно сложните качествени и индивидуални вселени, а на нас служи да им създаваме един общ изглед, който ни успокоява защото много лесно се манипулира. Мисля, че тя е едно от най-удобните качества на боговете да представят пред нас нещата като игра, въпреки че дълбоко в себе си знам, че те не са игра, а са драма и трагедия.
Човек не е добре да се задържа на математическите принципи на играта, необходимо е да се издига от играта, фарса и лекомислието на знаците до някаква драма и до тяхната сериозност. Принципът на сериозността се губи в математиката, както Ръсел казва: „Математиката е игра, в която ние никога не знаем какво вършим и това, което правим дали е истина, дали има реалност или не.“ – т.е. той искаше да каже, че математиката е един чист синтаксис и божествен начин за наредба, който обаче ако не се свърже с някаква интерпретация на някаква реалност остава празна игра.
из книгата на д-р Тимен Тимев и Портал12 - "Извън матрицата на времето"
