Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
На времето са питали един мъдрец: "Какво е душа?", а той казал: „Душа е слънцето, което в момента ме огрява, душа е природата, която виждам, душа е любимата ръка, която докосвам.“ – всичко е душа, защото това, което ни се струва, че е материално или сетивно, ние го възприемаме със сетивата, а те дават тези материали на душата, т.е. всичко минава през сетивата и през душата ни.Светът, който ние виждаме, не е ли само някаква конструкция на сетивата и има ли нещо отвъд нашата представа?! Тази Вселена, която на нас ни се вижда да пристига под формата на къщи, дървета, природа – изобщо всичко, което ние наричаме сетивни данни или тази сетивна картина, според съвременната наука, се конструира от модерният мозък.
Всичко е вълни и вибрации, обаче общата вълна, чрез която Вселената пристига към нас не е разделена на енергии и информации, а е една обща енергетично-информационна вълна, която нашият мозък разделя и раздвоява на два клона. Целият свят е разделен на нещо, което ние наричаме енергия, възбуда и материя, а от друга страна виждаме, че имаме информации, мисли, способност да изчисляваме, да създаваме понятия. Математиката, мисленето, логиката, понятията ни се струват, че са един свят – светът на идеалното, на духа и на ума, а от друга страна заварваме един свят на материята. Заблуждаващото в нас е това, че нашият мозък разделя единната вълна на мислеща енергия и енергетична мисъл. От галактическият лъч или от цялата Вселена към нас непрекъснато тече някаква сплав, амалгама, в която са увъртяни мисълта, информацията и енергията. Те представляват една обща вълна, но нашият мозък, в който са обособени две полукълба, разделя тази единна вълна, аз я наричам континуум от енергия и информация, на вълна на енергия и вълна на информация. Едната вълна постепенно се обособява като материя, енергия и като тела, а другата вълна – като вълна на нашите мисли. Ние мислим не с енергии, а чрез понятия, знаци и категории.
Това е т.нар. символично мислене и докато хората мислят със знаци и символи, то боговете мислят със самите енергии. Искам да кажа, че тази Вселена, която ние заварваме като различни предмети и сетива е конструирана от нашият мозък заради това, че той разделя единната вълна на вълна на енергия и вълна на информация. Тук кое е същественото? – Самото разделение на единната вълна поражда пространството.
Дистанцията между вълната на енергия и вълната на информация се обособява като пространството, а времето става темпорална искра, която започва непрекъснато да кръжи между всяка точка на енергия и всяка точка на информация. Това кръжене ние възприемаме като време, а то именно е движението между вълната на енергия и вълната на информация. Разделението на единната вълна поражда също и перцептивната клетка, в която всъщност са затворени всички наши възприятия и нашето време. Времето, в което живеем, е времето, с което ние постоянно пътуваме с различна бързина между вълната на енергия и вълната на информация.
Това означава ли, че извън човешкият мозък времето не съществува?
Времето, което се движи между вълната на енергия и вълната на информация е вторично, секундарно време. То е нашето човешко време, което е линеарно и последователно. Съществува обаче и обективно време на Вселената, което е първично и примордиално, т.е. то не е нашето вторично усещане за време. Това е световното време и за него именно ще Ви говоря във връзка с черните дупки. Може да си представим, че световното време е един огромен мехур от темпорална субстанция, в която е поместен енергетично-геометричният универсум, т.е. нашата Вселена представлява един енергетично-геометричен хиперкуб, хиперсфера или някакъв тор, който плува и се движи в този мехур от примордиално време.
Нека да обобщим: Ние живеем в нашите перцепции, които образуват перцептивна клетка. Работата е там, че Вселената, която изследват физиците, от възникването й (от 14 млрд. год.), е доказано, че се разширява и е затворена в тази клетка. Изследванията на физиката с формули и понятия се свежда до изследване на сетивните възприятия, ние сме затворени в тях и ако схванем възприятията си като някаква обща цялост, която аз наричам перцептивна клетка, то ние сме затворени в нея. Тук има един комедиен момент, кой е той? - Разширението на Вселената е разширението на нашата перцептивна клетка, защото колкото повече се разделя вълната на енергия от вълната на информация, толкова повече се увеличава перцептивното пространство и толкова повече се увеличава и Вселената. Разширението на Вселената е разширение на нашите перцепции и обратно – ако Вселената претърпи свиване, тогава вълната на енергия и вълната на информация ще се съберат и ще се възстанови първоначалното несимволично мислене, т.е. ще се възстанови енергетичното мислене на боговете или еволюцията. Състоянието на Вселената преди Големият взрив или на световната черна дупка, представлява състояние, в което вълната на енергия и вълната на информация образуват една по-висша енергетично-информационна вълна, в която нашето последователно време го няма.
Дали има друг свят извън нашият сетивен свят, този който виждаме?
Според т.нар. пространствено-времеви континуум на Минковски – Айнщайн, нашият пространствено-времеви свят е затворен в т.нар. светлинен конус. Светлинният конус е математическата картина или математично-геометричната фигура, която показва ограничението на нашият свят. Защо конусът е светлинен? – Защото скоростта на светлината обгражда отвсякъде Вселената като едно световно фотонно огледало. Постоянната гонитба на фотоните, която представлява една красива игра като на двама влюбени, поражда тяхната обща вибрация. От нея се създават електрическото и магнитното поле, а самата тя се излъчва като светлина. Нейната скорост е скоростта на светлината и забележете, че в нашата Вселена на перцепциите и на сетивата, тази, която ние виждаме, в нея нищо не може да се движи по-бързо от скоростта на светлината. Това означава, че скоростта на светлината действа като една световна рамка. Представете си, че нашата Вселена е огледална сфера, която е издълбана отвсякъде и в кухотата на тази огледална сфера, в която се движи скоростта на светлината, е затворен нашият свят. Нашият свят е отвсякъде обкръжен от огледалото на скоростта на светлината и това е много красиво, не е някаква удобна аналогия, защото когато светлинните вълни и фотоните достигнат границата на скоростта на светлината, тя действа като огледало – те се отразяват и започват да се връщат обратно. Това е причината всичко в нашата Вселена да се върти и да се повтаря, тази повторяемост прави Вселената стабилна доколкото ние сме затворени в огледалото на светлинния конус. Именно този свят на нашите възприятия, сетива, представи и перцепции, в които е затворена Вселената, Минковски – Айнщайн, нарекоха светлинен конус. Границите на нашата Вселена са в светлинният конус.
из книгата "Извън матрицата на времето"
ВИЖТЕ ВИДЕОТО:
