Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Духът на Абстракцията (Универсалията) залива Света – еднакви къщи, еднакви градове, еднакви влечения, еднакви думи.... Има изравненост в желанията и изравненост в страданията, а от изравняването на страданията удоволствието расте. Колкото по-общо – толкова по-еднакво, колкото по-еднакво – толкова по-абстрактно, колкото по-абстрактно – толкова по-смъртоносно.Като симетрира, Абстракцията (Универсалията) конституира навсякъде смърт, а като асиметрира, Различието (Уникалията) конституира навсякъде жизненост. Конкретното намалява, а абстрактното се увеличава. Индивидуалното се руши, а общото расте. Абстракцията расте за сметка на намаляване на индивидуалното.
Стопяват се различията, стопяват се расите, обичаите, традициите и неповторимостите. Симетрията претопява всички индивидуални болки във всеобщата радост на Абстракцията, но радвайки се, Абстракцията е смърт, както страдайки неповторимо е живот. Всеобщото ни дебне отвсякъде с наслаждението.
Нужна е твърдата съпротива да издирваме в себе си страданието, за да можем чрез него да възкресяваме в себе си индивидуалното, което сме и пред което сме отнологично-сакрално длъжни. Но както индивидуално-асиметричното напомня за онтологичния дълг, така и всеобщо-симетричното напомня и зове за нихилистичния дълг, защото битието и материята са последната крайна степен в интензифицирането на тенденцията към индивидуализация, асиметрия и различие, а небитието, нищото и идеалното са последната крайна степен в интензифицирането на тенденцията към всеобщност, симетрия и подобие. Затова битието е отговорът на индивидуализацията на въпроса на идеалното, а нищото е отговорът на всеобщото на въпроса на симетрията.
С уеднаквяването, универсализирането и унифицирането, с които ни прави свои пъклени творения, Абстрактното като пратеник на Вечността, иска от нас наслаждение и съгласие да предадем себе си на наслади, но от страданието в нас, зад което стои вечно будното време зависи дали ние ще дадем това съгласие срещу или ще предадем себе си във властта на лукавото наслаждение. Срещу пияната вечност на подобието в човешкото сърце застава трезвеното време на безподобието. Подобието опиянява със смъртта и нарича това свое въодушевление „Вълнение на Симетрията“, а безподобното отрезвява с живот и нарича тази своя трезвеност „Болка на Асиметрията“.
В цивилизацията, в която Абстракцията упражнява своята власт над човека посредством обещанието за наслаждение, единствената съпротива срещу тази власт гарантира перманентното страдание. След като наслаждението навсякъде продуцира абстрактност и антииндивидуалност, нека да издирваме страдание като продуктор на индивидуалност и антиеднаквост.