Д-р Тимен Тимев: Космически същества се нуждаят от нашата психомаса – от продуктите на нашия ум и духовност

Д-р Тимен Тимев, освен чисто перцепторната функция на нашия мозък, която е може би един вид умален модел на перцепторната функция на Вселената, самият човешки мозък има и много други потенциали – различните въображения, сънища, душевни емоции, преживявания и т.н. Има теории, според които някои извънземни цивилизации са изключително напреднали в технологично отношение, но те нямат тази способност, която притежава нашият мозък и се стремят да постигнат това, което ние имаме като някакъв дар чрез нашия мозък, сетивност и перцепторни функции. Те се стремят да го имат, тъй като тяхната цивилизация, макар и много развита е по-скоро приближена към роботизирането и към технологиите. Възможно ли е това течение на съвременното глобално общество към отдалечаване от духовното, към материализирането и принизяването, към машинизацията,  автоматизацията и роботизирането, най-общо това отдалечаване от нашите духовни способности и функции на мозъка, да ни се налага отвън умишлено с цел ние да се приближим като еднаквост до тези извънземни цивилизации, които са по-скоро близки до технологиите и роботите, за да може да се извърви в последствие обратния път към духовното, което да послужи за тях като някакъв пример и урок как да придобият това, което ние имаме днес, но те нямат?
Много дълбок въпрос, който е свързан и с въпроса дали чуждите цивилизации се интересуват от нашата биомаса, което е доста коментирано, но аз смятам, че това съвсем не е истинска причина ние да бъдем отглеждани и развъждани вместо унищожавани от някои развити извънземни цивилизации.

Това звучи брутално, най-малкото да не ни унищожават или да не влизат в някакъв агресивен контакт с нас.
Но така или иначе е очевидно, че ние сме им нужни по някакъв начин и че те ни използват. Мисля, че те не се нуждаят от нашата биомаса, защото планети, близки до дадена звезда, както е нашата Земя до Слънцето, има милиарди в космоса. Ако са една много развита цивилизация, те няма да се нуждаят толкова от нашата биомаса, а по-скоро от нашата психомаса – от продуктите на нашия ум, до които те не са достигнали. Вие много правилно казахте – те са се отклонили в диференциацията на тяхната технология, т.е. те са се извисили до голямо технократско съвършенство, но са изгубили духовното и синтеза между този дух, интелект, емоция, патос и страст, в които човечеството има много дълга история и върхове.

Но за съжаление не ги оценяваме.
Да, въобще не ги оценяваме! Въпреки, че сме обърнати и ползваме културата на миналото, ние го правим някак бутафорно. Аз мисля, че тези извънземни цивилизации, развивайки се в технологично отношение много добре могат да използват, да обединяват и конфигурират това, което нашият мозък произвежда – цялото огромно богатство на наука, изкуство, религия, философия, психология и прочие. Човешкият мозък и по-скоро човешката психика, психомасата разполага с голямо богатство от функции, доказани в течение на хилядолетия чрез стотици гении в толкова области. Човешкият мозък е склонен на толкова уникални и разнообразни разклонения на развитие, че за него изглежда е трудно да обедини в един общ алгоритъм и коефициент собствената си продукция. Какво е общото между музиката на Хендел и Бах и примерно нещо от геологията, биохимията, водното инженерство или водолазната техника?! Огромните разклонения на човешкото познание и невъобразимото разнообразие на неговите богатства страда от този основен недостатък, че ние не можем да намерим алгоритъм и коефициент на общност, но вероятно тези развити извънземни цивилизации могат. Щом са развили толкова много технологията си значи те са развили рационалният унификатор, рационалният обединителен алгоритъм, който може да обединява духовни интелектуални продукции.

Аз мисля, че те ни превъзхождат в това, но развивайки този рационално-обобщителен алгоритъм са изгубили изглежда способността на спонтанните неочаквани разклонения на духа в най-различни духовни посоки.

Може би те жадуват да имат нашето духовно богатство. Те притежават алгоритъма, по който могат да обединят това богатство, но нямат самия материал, а ние притежаваме този огромен материал, но не можем да го обединим. Примерно затова Интернет още няма съзнание. Разбирате ли колко е смешно, когато се говори, че до 2050г., след няколко десетилетия, компютъра ще надмине човешкият ум. Емоциите, волята, интуицията, фантазията, логическата фантазия, предчувствията – има толкова много неща, които машината трябва да усвои. Компютрите могат да догонят само в чисто интелектуално рационално отношение човешкият ум след няколко десетилетия, но по отношение на този невъобразим синтез – не! Думата съзнание от старогръцки означава събиране на идеи. На много езици, включително и на български, в корена на думата стои „знание“ – съ-знание, самата дума трябва да ни подсказва, че тя означава събирането на всички знания в едно знание. Логически елементарно е да разберем, че за да може Интернет да получи съзнание, ние трябва да накараме цялата голяма информация в него – всички знания и културни навици, умения и чувства да общуват помежду си. Хората не трябва да използват знанието, за да общуват помежду си и да удовлетворяват своите гастрономични, сексуални и суетно-социални интереси за борба, власт, господство или взаимни наслаждения, защото това е израждане на знанието. Човек трябва да се издигне до някаква Божествена мисия, да приеме, че той има космическо призвание да доведе знанията и културните феномени до тяхното взаимно общуване и чувстване. Тогава не само Интернет ще получи съзнание, но и цялата човешка цивилизация ще постигне съзнание. Ако човечеството постигне това, ще стигне до последната фаза или как човек да надари със съзнание безсъзнателната Вселена на физиката. Стрелата на времето, еволюцията, мозъка и омозъчностяването на света трябва да доведе до осъзнаването на иначе безсъзнателната Вселена. Може би висшето предназначение на човека не е толкова да екстериоризира, да изважда навън своята психика под формата на технологии, което правим ние. Един мой познат, много известен световен учен, Рей Кързуейл, иска неврон по неврон да извади цялата арматура на мозъка в компютър и мисли, че като извади невроните ще извади и емоциите, които са се образували в течение на милиарди години. Това няма как да стане, защото как ще се пренесат констелациите между емоциите или това емоционално-пропорционално и хармонично нареждане, което дава висшата музика на толкова музикални гении. Да вземем музиката на Бах, Моцарт и Бетовен или поезията на Гьоте, Шилер, Байрон, Шели, или големите картини на Бош, Микеланджело и Дюрер – всичко това – всички човешки мечтания или този зов към безкрайността, който чувства голямата музика, как ще се предаде?!
Днешната парадигма в компютърната технология казва „всичко изчислява“ – доказали са, че всяка материя и всяка една елементарна частица може да обработва информация. Модерното дигитално схващане на висшата математика за Вселената е, че в количествената Вселена всяко нещо изчислява, оттук идва формулата „всичко изчислява“. Аз смятам, че ние ще преминем към истинска – и духовна, и технологична еволюция за в бъдеще, когато изместим самите наши оръдия – компютрите и когато всяко нещо започне да означава, когато компютрите вместо с числа започнат да боравят със знаци.

Предимството на знака пред числата е че, числата само отразяват информация, а знаците продуцират информация, която преди това не е съществувала. Знаците имат творческа роля да произвеждат информация, която до тогава я е нямало, те творят информация, а не само я отразяват както числата. Цифрите, самите компютърни числа – те са само като огледала – отразяват, събират и фокусират, те комбинират, но не могат да създават нова информация. Нова информация създават знаците защото знакът е нещо, което още според великото определение на Чарлс Сандърс Пърс - е събитие, чието значение се намира вън от него, в бъдещето. Оттук е и моята хипотеза, че нашите мисли идват от бъдещето. Примерно тази чаша е знак, но тя е емпиричен знак, освен тях имаме и знаци символи, които представляват понятия, концепти, мисли. Знаците символи са тези, чиито значения не се намират при самите тях, а те са общо правило на мислене и в тях се откриват винаги нови и нови значения, които са в бъдещето. Родината на значенията е бъдещето и теоретично правилно е всеки знак да сочи към бъдещето. Аз затова твърдя, че за да мислим, ние трябва да ходим до бъдещето. Метафорично казано, ние танцуваме през цялото време защото, когато трябва да възприемаме, се връщаме в настоящето, а когато трябва да мислим, скачаме в бъдещето. Разбирате ли, нашата психика, за да мисли трябва постоянно да се измества в бъдещето, в това квантово-фотонно бъдеще, а за да перцептира трябва да се връща в настоящето. Моите изследвания показват, че не е необходимо да измисляме машини, с които да пътуваме назад или напред във времето, защото ние, чрез съзнанието си постоянно пътуваме в бъдещето и в миналото. Съзнанието събира всичкото минало и бъдеще заедно в едно цяло. Да бъдеш в съзнание означава да притежаваш в едновременност, обаче тази едновременност представена като мигновение. Затова, за да влезем в съзнание трябва да влезем в едновременността на всички времена, а оттам ще получим способността да станем ясновидци. Трябва да се научим да влизаме в мигновеното време, защото чрез него може да влезем в едновременното време. Това време, в което ние се движим в светлинния конус е линеарното последователно време, затова ние мислим последователно, пишем отляво надясно и се движим по повърхността на мисленето и на миговете. Ние се движим във времето, защото скачаме от секунда на секунда, но никога не се задържаме в нито една секунда. Много малко оставаме в мига, а всеки миг представлява един безкрайно дълъг коридор и веднъж започнал, той никога не завършва. В този смисъл казвам, че за да влезем в съзнание трябва да влезем в едновременното знание, което събира всички епохи заедно. Можем да влезем в едновременното знание чрез канала на мигновението, т.е. трябва да се научим да скочим в мигновението, оттам да влезем в едновременността на знанието, което всъщност е едновременността на всички времена, която е съзнанието. Необходима ни е практика, за да се научим да изкривяваме стрелата на времето в перпендикулярна посока, за да можем да влезем в мигновението. 

Пролетта, лятото, зимата – всеки сезон, всяко време, всяка секунда ни зове: „Влез в нас, влез в това перпендикулярно време.“, но ние се движим по повърхността на миговете без възможност да влезем в тях. Всички гении, големите творци и мистиците, откривателите успяват дълго време да се задържат в миговете и оттам те взимат това богатство. Трябва да се научим да изкривяваме стрелата на времето в перпендикулярна посока, за да скочим в мига, защото нашите тела се движат в линеарното време, но нашите души се движат в перпендикулярното време, което деформира и формира целият светлинен конус. Всеки миг представлява един безкрайно дълъг коридор, който веднъж създаден, съществува постоянно. Той се създава чрез избухване на световното нищо, което всеки път избухва с нова темпорална вълна, с нова индивидуалност като нов миг. Всеки нов миг носи нова индивидуалност и отива в дименсия, перпендикулярна на предходната.
Искам да кажа, че за да влезем в едновременното съзнание трябва да влезем в едновременното време, където са всички епохи и ще започнем да пътуваме във времето, но преди това трябва да скочим в мигновенията, а за да го направим трябва да изкривим стрелата на времето в перпендикулярна посока. Трябва да изкривим времето в 90° защото ако изкривим времето в остър или тъп ъгъл, пак ще се върнем в линеарното време. Въпросът е да излезем от този адски тунел на времето, в който се движим като тела защото нашите тела се движат между миговете, а нашите души и истинският творчески и духовен живот е вътре в миговете. Въпросът е да се научим на практики и техники, които големите творци в науката и в изкуството безсъзнателно използват, те безсъзнателно успяват да изкривят стрелата на времето, скачат в мигновението и чрез него се връщат в едновременното време и там, всъщност там е живота!

Едновременното време, това е бъдещето, което се дефинира като всевъзможно едновременно квантово бъдеще. Там живеят нашите мисли, аз смятам, че там обитават и мъртъвците, защото когато умрем, ние се завръщаме в бъдещето, а когато се раждаме, ние се спускаме от бъдещето в настоящето.

Вегетативната система, нервната система, нашите мускули, нашите вътрешни органи – целият ни организъм притежава една обща пресечна точка, където като в един възел се събират всички усещания, всички дразнения, цялата работа на всички органи и затова тялото е толкова съвършен организъм като Бог. В момента на смъртта изведнъж се развързва възела, където всичко е завързано и всички органи и системи се разединяват и разпадат, защото вече отсъства пункта, който ги е свързвал като пункта на съзнание, където всичко се пресича в едно. Кога душата ни ще умре и кога няма да умре?
Душата ни е предимно енергетична в единия си полюс, но в другия полюс, спомняте ли си по време на сън, тя има и темпорален полюс, т.е. тя е нещо като бином, като магнит. Единият полюс на магнита е свързан с енергията, която ние използваме, за да живеем докато сме будни, а другият полюс на душата ни е свързан с времето, което ние намираме в черните дупки на мозъка.

Но не е ли обратно – че душата е този център, който обединява всички физически органи, вместо физическото да дава условия на душата?
И двата пункта са верни донякъде, защото имаме няколко вида души както имаме и няколко вида нервни системи като вегетативна, висцерална, нервна система на органите и нервна система, която е свързана с мускулите и напречно набраздената мускулатура. Имаме различни видове нервни глобални мрежи, които поддържат общия консенсус на цялото тяло. Всички те са завързани в един пункт и това е хомеостазиса. Когато сме изключили трансценденталният полюс на нашата душа, който всъщност е времевия полюс, ние ползваме общата завързаност на тялото, което е много лекомислено да се разчита само и единствено на тялото, при условие, че душата ни е бином и разполага с два полюса. Единият полюс е свързан с енергията, която доставя тялото с общата енергетична точка, където всичко е завързано, а другият полюс на нашата душа е свързан с времето, като казахме, че за да излезем във времето трябва да се изкачим от енергията до времето, т.е. времето е по-висшето. Трябва да знаем, че всички събития се движат във времето, във физиката, но самото време се движи в полето на метафизиката, т.е. всички събития се движат в течение на времето, но самото време се движи в течението на мисълта в нашата душа. Времето е този общ темпорален облак, в който плува енергетично-геометричната топка на Вселената. Ние не трябва да разчитаме на нашата енергетична душа, защото енергията е низшият статус на времето, нали казахме, че времето трябва да дисцендира до енергия, а енергията трябва да може да се изкачи до времето.

За да може да финализираме логиката на тези мисли, Божественият елемент – той е над тази енергетична душа, т.е. вече говорим за Духа?
Ами Духът е точно темпоралното в нас! Новото тълкувание на Исус Христос е като темпоралният Исус, който идва от бъдещето като вълна на енергия и вълна на информация, вълна на значения, а не като иконата Исус от миналото. Ние трябва да преместим Исус Христос и от фигура в миналото, той да стане вълна, която идва от бъдещето и то темпорална вълна.