Подкрепям Портал 12!
Портал 12 е алтернативна медия. Подкрепете ни за повече материали, видео и лекции!
Виж повече
Противно на талантливия, който прави същност на своя живот съчувствието, добротата, любовта и сърадостта от чуждата победа, същност на своя живот бездарникът вижда в злобата, завистта, егоизма, онеправдаността, малоценността, ощетеността и изобщо в негативни емоции, но посредством пребиваването си в негативните емоции, посредственикът познава страданието и чрез страданието познава духът на наранеността. Той е недостъпен за талантливия, чиято дарба го прави умен, но не и духовен.Живеейки в това страдание, посредственият се люшка между агресията и автоагресията, той не познава сигурността на печалта и доверието на копнежа, в които като в крепост талантливият се е окопал.
Бездарникът пристига в духа заднишком като рак, без да го е желал, защото това е един дух на дълбочината от ощетеността и ограбеността, а талантливият бидейки роден в радостта на дарбата, стои вечно окован в едно сляпо щастие, което с нищо не е заслужил, той гледа като натрапник неговия дух, въпреки че това е един дух на радостта.
Затова при бездарника отмъщението става главна пружина на неговите постъпки. Посредственикът живее заради отмъщението, ограбен от една природа, безразлична към неговия вик, той си отмъщава над талантливия като се стреми към социална власт над него.
Бездарникът живее заради една радост, която трудно скрива от себе си: радостта от унижението – да унижи талантливия, да го накаже заради неговото генетично щастие и духовна власт над Битието, която му дава дарбата, да го накаже заради неговата неизплатима духовност и чрез това наказание да компенсира несправедливостта, посредством която едни се раждат принцове на тъгата, а други просяци на радостта – това става лайтмотив и водещ импулс на бездарника.
Подобно страдание на лишение и омраза превръща посредника в страдалец на ума и издига бездарника до духовни висоти, непознати за блаженството на талантливия, което като всяко блаженство е глупаво блаженство, защото само болката е умна, а безпокойствието – трансцендентално.
из "Бунтът на бездарниците", д-р Тимен Тимев, 1982г.
