Д-р Тимен Тимев: Добродетел е всичко, което стимулира и изгражда в нас любовта към другия

Ролята на Христос бе да ни накара не само да не се страхуваме от смъртта, а да вземем енергията на смъртта, за да можем с нея да отидем в безсмъртието. Умират тези, които не само се страхуват от смъртта, но и които нямат кураж по пътя на влюбване в страданието, в мъките и в тежките условия. Влюбвайки се в страданието, ние се доближаваме дотам да сложим ръка върху господството и върху смъртта, т.е. Христос ни учи да вземем силата на смъртта, която унищожава живота, защото само с тази сила ние можем да преодолеем нашата смъртност и да отидем в безсмъртието.

Любовта към страданието означава да се стремим даже да се изкачим на кръста и да бъдем разпънати защото когато си разпънат, ти чувстваш, че почваш да служиш на нещо, което е по-велико от теб.

Всички наши добродетели, които водят към самолюбов и към наслади, те допринасят за нашата смъртност.

Насладата е материалът, от който ние приготвяме изделието на нашата смърт, а страданието е материята, чрез която ние изготвяме тялото на нашето безсмъртие.
Истинското Християнство говори, че има два вида любов – любов към себе си и любов към другия. Всички пороци са пътищата, които ни водят към нашата самолюбов, а всички добродетели са пътищата, които ни водят към любовта към другия. Защо е казано да обичаш Бог повече отколкото себе си и ще обикнеш себе си едва, когато Бог те обикне и ти го обичаш? – Защото Бог е кулминационното събирателно име на любовта към другия!

Ето защо, когато обичам любовта на другия, аз живея на колене пред другия, както майката живее на колене пред детето си или както ученият живее на колене пред великите тайни, които иска да открие във Вселената.

Най-висшето, което ражда свободният дух в човека – това е преодоляване преградата на нарцисизма, на тази необходима в началото самолюбов, която ще ни даде малко самочувствие. След това ние трябва да я анулираме, да я намалим и да прехвърлим тази огромна любовна енергия към другия. Пътят на добродетелта е всичко, което стимулира и изгражда в нас любовта към другия. Нито един голям учен не е обичал себе си, напротив – той е обичал този друг, който се нарича тайните на Вселената или Бог под някаква форма, скрита или открита на някакъв закон. Учените, композиторите, поетите и всички духовни хора, които предпочитат да обичат другия – това са всъщност последователите на Христос.