Д-р Тимен Тимев: Чувството за богоподобие е вродено. Всеки е призван

В човек има три вродени идеи, които обществото систематически се стреми да обрече на забрава в него и да потули, но които за щастие психозата постоянно разбулва и реставрира. Това са вродените чувства за:
1. Богоподобие;
2. Световно престъпление, световна вина и световен страх;
3. Космически екстаз.

Единствена психозата е тази, която успява да побеждава систематически обществото. Психозата държи победи над социума даже там, където големите научни традиции и гениите търпят неуспех.
Чувството за богоподобие е вродено. То е космическо усещане, което има своя произход от човешкото участие в Сътворението, което не произтича от социалната причинност и не се повлиява от историческите катаклизми на социалните реалности. Ако искаме все пак да потърсим допирни точки между богоподобието и обществото, ще трябва да ги съзрем в конфликта между еволюцията и историята, където богоподобието заема страната на еволюцията. Богоподобието е космически спомен за върховната реалност, която човек е преживявал, когато още е нямал тяло, а е бил само чист енергетичен дух, единица памет в системата на световната памет. Днес бихме добавили – в системата на световната-квантова-обективна-психическа-плазма, която е несамотъждествена-автонотативна-несеберавна-нелокална, непространствена-невремева-противоречива-омни семантична-случайностна-индетерминистична и симетрична…

Именно защото богоподобието е вродено, никакви социални механизми и репресии не са в състояние да го унищожат. То може да закусва хлоразин и да вечеря халоперидол и да преживее цялото дълголетие на психофармакологията, което впрочем няма да трае много дълго. Как мислите, следващите векове ще ни простят ли, че сме изтезавали Космоса в човека, вместо да лекуваме човешкото в Космоса?...

 …Там, където дарбата или социалната йерархия-реализация не са успели да го изразят, богоподобието заявява за себе си недвусмислено в психозата. Ако гениалността или министерското кресло се забавят да афишират нашето родство с боговете, психозата не закъснява да го актуализира. Гении, държавници или душевноболни, ние не пропускаме своя шанс да се запознаем с предисторическата личност, която сме били. Никога не е късно – може и на 70 години да се запознаем с нея с помощта на някоя инволутивна психоза – въпросът е само да открием техника, която да го актуализира и извади от забвение, но ако заедно с талантливостта и индивидуалната лудост ни отмине – колективната лудост на някоя партия или политическа организация ще се погрижи за нас и ще реставрира справедливостта.

Човек встъпва в социалната реалност чрез вроденото чувство за богоподобие и чрез мегаломанията. Благодарение на мегаломанията израстват едновременно дворците, манастирите и университетите. Благодарение на мегаломанията – дози ненадминат допинг – обществото ловко краде от индивида неупотребената от някакъв подвиг световна енергия, заключена в него. Всички ние сме резервоари на космическа енергетика. Всички ние сме проводници на световна мисия. Всеки е призван, но Световната памет в нас е забулена или изтрита от човешко присъствие. Всеки е призван да сътвори дворец или да унищожи университет. Призван е да сътвори азбука или да изтрие азбука по челото на света или зад челото на робот. Призван е да затвори вселената в шепа и да остане сам или да продаде самотата си срещу президентско кресло. Призван е да бъде брат на Атомите и прогонен от хората, или да бъде брат на хората и прогонен от Атомите. Всеки е призван да е разпознат от Въглерод и чужд на авоарите, цар всред молекулите  или слуга всред учени, патриций при кварки, или плебей пред банки, ясен в отвъдното и неясен в отсамното, женствена вечност или вечна женственост, страх в словото на Бога или смях в бога на Словото, глас в бога или Бог в гласа.